Медии, магарета и други животни



 

 
 

"Смешното съществува, за да бъде осмивано" (д-р Мартин Лутер)

Замислям да запиша курс по "християнска медитация" или нещо подобно. Съвсем сериозно смятам да го сторя. Защото всеки път, когато у дома пуснем предаването на професор Юлиян Вучков "Времена и нрави", уж с идеята да се позабавляваме, в средата на "поученията" му стигам до отчайващо настойчиво желание да разбия кинескопа с глава, захапвайки същевременно шперплатовата поставка под телевизора.

01.03.2008

Юлиян Вучков коментира задължителното религиозно образование. Смяхме се до прималяване на обменените реплики между него и негов зрител:

– Г-н Вучков… – започва зрителят, подлъган от доверчивостта си, че с хора като "професора" може да се води нормален разговор, – в тълковния речник на Марин Дринов религиозно и светско начало не се представят като несъвместими, изхождайки именно от етимологията и семантиката на двете думи…

– О, господине! Моля ви се! – театралничи новият "медиен продукт и народен трибун". – Светът е понятие много по-широко от религията. Извън религията има планети, например! Религията трябва да бъде изхвърлена от програмата на светските училища.

Да, да, да… Белият свят е осеян с бостани, декоративни кратуни и поляни с магарешки бодили. И всички те са "извън-религиозна сфера". Освен ако някой "патриот" като вас, г-н професоре (или като политика Боян Расате), не реши да "възроди" забравен първо-български култ към "Магарешката тиква" – нов синтез и нова формираща база на национален идентитет. Само и само за да се отмахне бодящия коравото сърце на нечестивците и нови езичници Божи Закон. Закон, пронизващ дори и помислите на сърцето. А колко по-приятно, пикантно и доходоносно е да разсъждаваш за особеностите на магарешката анатомия, отколкото да си навличаш гнева на собствената съвест, слушайки Словото Божие, вие най-добре знаете.

Магаретата слабо се интересуват от религия. Освен ако не ги натовариш с някой дебел поп… Но в същината си религията не е магарешка работа – регулира живота не в табун с диви магарета, а в общност (общество). И даже когато обществото е "отворено и гражданско" – оставящо да запустяват Олтарите на Бащите, защото е ангажирано в строеж на "Вавилонска кула", то пак се стреми да създаде "религия", чрез която да урегулира отношенията (общество без религия няма). И светският хуманизъм е религия. Религиозен продукт е и еволюционната теория дори (колкото и да изненадва това някои), защото изхожда от сляпа вяра в случайността и религиозната предпоставка, че… Господ Го няма. Пък думата общност е със същия корен като думата общуване. За да има градивно общуване, трябва единна посока, защото животът е движение. Застоят е смърт. А пък хаосът, в който ни увличат сега, е привидно движение – от нищо към нищо.

Градивният път е жалониран от Вярата на Църквата: "Вярваме… и в Иисусa Христа, Който… седи отдясно на Отца и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и Царството Му не ще има край… чакаме възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век" (из Никео-Цариградския Символ на вярата). И единствено православната християнска вяра е достатъчно човечна, за да реализира старата човешка мечта – Вечния живот, без да осакатява човека, жертвайки уникалността му в името на някаква идеология, или да търси определени качества (интелект, потекло, финансов статут), за да го приеме като достоен за Вечността. Понеже тя е любовна вяра, която се корени в безусловната търсеща Любов Божия, видима в Живота, Смъртта и Възкресението на Господ Иисус Христос.

"На път или умирай като скот. Човекът е Човек тогава, когато е на път"
(Пеньо Пенев)

… Е, ако вие сте се изродили (излезли от границите на рода) достатъчно, че да приемате смъртта за норма, а живота за привидност, проповядвайки: "Да ядем и да пием, защото утре ще умрем", това е вашият избор. Нашият е друг –

"Време е да влезем в правилния път, с клони да разцепим мрака!
Животът ни зове на Страшният си съд – трудно е да бъдеш Някой"

(Рок група Ахат, "Нашият път")

…Но да се върнем при бостаните и магарешката астрология, докато все още се забавлявам…

Тези неща – бостаните и съзвездията, си съществуват ей-тъй: абсолютно обективно, с едничката цел да дадат на професор Вучков оправдание за неговото самозаконие. Понеже няма как да бъде утвърден морален гръбнак, пък и никаква трайна нравственост върху друго, освен на Камъка Христос, затова хората без Бог се прехласват по тангризъм, астрология и утопични политически теории – разчитайки, че като си напълнят главите с тях, ще получат някакво основание за самоуважение.

"Ще срещнем тайни злини, ще видим мъртви души,
но Пътят наш е един и по него напред ще вървим…"

(Рок група Ахат, "Нашият път")

Професор сте, г-н Вучков, и не е нужна дълга доказателствена част за последното твърдение. Сигурно ще знаете как са решавали древните спартанци проблема с децата, имащи физически увреждания. Ами хвърляли са ги от една скала. Това след проповедта на Църквата (проповед, утвърждаваща безкрайната ценност на личността) е вече невъзможно или по-точно: нетърпимо. Именно спекулирайки с тази християнска съвест, американското правителство увлече народа си преди години в косовската авантюра. Да, те наистина вярваха, че сърбите избиват албанци, затова бомбите над белградския зоопарк са "хуманни" (или поне повечето от тях – данъкоплатците и летците). Всеки светски хуманизъм е незаконородено чедо на християнския мироглед и учение за ценност на човешкия живот. Той е опит да се утвърди човешко достойнство, но без позоваване на Божието битие. Точно, защото английската журналистка, заснела филма за дома в с. Могилино, е възпитана (отхранена) с християнски цивилизационен ресурс, имаше сърце да прегръща деца с физически и умствени увреждания, да настоява за правата им. Правото изхожда (намира легитимност) в Божията Лична санкция. Бог е Правда и ни учи на праведност. Справедливостта е според мярата на праведността. Извън Християнската Цивилизация тези дечица нямат права. Бидейки просто такива, каквито са, без други функции и "преимущества", отрича им се дори правото да бъдат личности.

Сега обираме мръсната пяна на европейския кипеж в стремежа да се излезе нанякъде от настоящата цивилизационна криза. Точно вие, г-н Вучков, ни продавате тази пяна прескъпо. Занимаваме се с психическите проблеми на Бритни Спиърс и нямаме общение с високите образци на протестантската етика, формиращи жестовете на споменатата английска журналистка. Това ли е европейски между-културен диалог? Не ни е виновна Европа. Виновни сме ние, че хрантутим циркаджии, парвенюта и продажници. Поне да пеехме "Бог да пази кралицата". Но, не! Пеем "Напипай го" заедно с травеститите.

Защото медиите и музикалната индустрия формират съзнание. За момента формират безкултурие и егоизъм – по площадите на България бродят потенциални убийци:

03.03.2008 (сутринта) – предаването "Добро утро" на Георги Коритаров по Нова телевизия.

Полицай, присъстващ на трагедията при гара Червен Бряг, разказва, че здрави и силни мъже са стояли безучастно, наблюдавайки агонията на умиращите пътници. А може и да е снимал някой с телефонна камера… Току виж са се появили скандални снимки в Интернет!… От това безразличие до мародерството крачката е къса.

"И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби. И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си? И рече (Господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка…" (Битие 4:8-11)

***

Да погледнем нещата от другаде – кой мироглед, освен християнския, може да обясни настоящия феномен:

Ето, пиша от "ръба на Земята". В БАН не съм стъпвал. Образованието ми е средно – едвам завършено след дванадесетгодишен конфликт с държавната образователна система. Никога не съм имал лична банкова сметка. Даже собствен велосипед нямам, а какво да говорим за автомобил.

Владислав Митев (главният редактор на официалния сайт на Варненска и Великопреславска митрополия) всеки ден стои до среднощ в офиса на Духовно-просветния център при храм "Св. Архангел Михаил", защото не може да си позволи да прекара интернет към домашен компютър.

Емилиян Погончев работи за въвеждането на православно вероучение и от обикаляне вероятно се чуди къде точно му е леглото – в София, Варна или в с. Горно Нанадолнище.

А вашите спонсори и поръчители, г-н Вучков, които бяха наредили нещата "твърде добре" и "предвидили почти всичко", се паникьосват от статиите ни.

Продуцираха "авторитети" и "харизматични медийни трибуни". Платиха "комуто се наложи" – политиците ни не са много скъпи. Осмяха "когото трябва" – владиците изглеждат беззащитни. Но не предвидиха Вятъра Божий, който "духа където си ще". Тук при нас се случва Събитие (както и на много други места) – Църквата неуморно служи Божествената Литургия, сиреч измолва интервенция на святост в "свят", който е забравил значението на названието си – длъжността да се освещава за Бога. Ние освещаваме себе си за Христос и внасяме този нов квас в света. Да, Той ще владее! Финансовият ресурс не стига за "държавна застраховка" срещу религията.

Работя на територията на Варненска и Великопреславска Богохранима епархия за месечна заплата от 284 лева (заплата, срамно голяма за стандарта на заплащане в Църквата). Доскоро и личен компютър нямах. Но разполагам с неизчерпаем ресурс – Тяло Христово, което "духа обожествява, а ума пречудно храни" (св. Василий Велики). Богат съм (имам Бога). Пък вие имате ограничено количество пари и безкраен страх едни от други. Сега в пасивите ви се прибавя и страхът от такива като нас… Вижте, хайде да капитулирате… Ние сме мирни хора и ви предлагаме мира – "pax Christiana". В този мир ще откриете себе си – своето истинско достойнство и предназначение, а аз ще имам време и спокойствие да се грижа по-добре за наркозависимите момчета в нашия център. Воюването не е истински подвиг – съвършеният подвиг е Любовта:

"Мамо, сложи оръжията ми на земята – няма да стрелям вече с тях.
Тъмни облаци слизат отгоре и се чувствам сякаш чукам на Небесните врати…"

(Боб Дилън, "Knocking on heaven’s door")

***

Отдавна престанах да се смея. Защото, премисляйки тирадите на Вучков, осъзнах: този шоумен повтаря в гротескна форма неща, които други изказваха сериозно и авторитетно, разчитайки, че няма да получат истински отпор. Получиха го и смениха тактиката – делегираха на шоумена широки правомощия да обговаря неща, които слабо познава. Не рискуват много. Или ще успеят чрез агресивните му "проповеди" да преоформят общественото мнение на широки кръгове (настроени позитивно към настоящата кауза на Църквата), или ще вдигнат насмешливо рамене – "Е, това все пак е Вучков. Защо въобще го приемате толкова сериозно?!". (Господи! Това е много тъжно…. Христе, връщай се по-скоро – осеяха света Ти с римски кръстове. Продават хора за чифт обувки.)

И ето: сега се налага да водим диалог с ненормално събеседващи, защото ония, с които диалога би бил конструктивен, отказват, може би, защото смятат, че сме много под нивото им. А може би съпругата ми е по-права – смятат, че нямат интелектуален ресурс, за да отговорят по цивилизован начин на предизвикателството ни… Както и да е – на мене пак започна да ми става обидно… Но ще потисна гордостта си, ще пиша "с време и без време". Щом единствен Юлиян Вучков влиза въобще в някаква форма на публичен дебат, ще дебатирам с него…

Вместо начало на дебата (Две истории, значително по истински от престорения "гняв" на професора):

02.03.2008, Варненска и Великопреславска Богохранима епархия, енорийски храм „Св. Цар Борис”, Литургията (по време на Причастния канон).

Съпругата на лекуващ се зависим стои на опашката пред Светия Потир с двегодишната им дъщеричка на ръце.

– Мамо, мамо, аз съм патица – момиченцето е притеснено от радостното внимание, с което го гледаме всички.

– Не, миличка. Ти си човек.

– Аз съм Човек, аз съм Човек – залисва се в тези думи…

– Мамо, гладна съм за Христос и причастието.

Казва го по детски, а майката ми "превежда".

Майка и дъщеря вървят към общото си Участие в Христовия живот. Заедно към Вечността.

Варна, 2007 г. (лятото)

Гората във варненската местност Джанавара (р-н Аспарухово) е в пламъци. Тогавашният районен кмет звъни на отец Георги Фотакиев:

– Силите не ни стигат!

– Да изпратим ли момчетата от Центъра?

В два часа през нощта идват общинските коли и лекуващите се в Православен център за духовно обгрижване на наркозависими заминават да гасят горски пожар. С мотики и лопати, облечени с по две фланели, поради липса на защитни костюми…

… Не значи много за нас благодарствената грамота, която получихме от районния кмет. Радостно славим Бога, че Евангелието "живее", за да спасява, лекува и възпитава Човеци.

Тези неща ни одързостяват да твърдим – Цивилизацията е Църковно дело. Цивилизацията е "литургия след Светата Литургия". Истинска, човечна и трайна култура се гради само около Олтарите на Бащите.

Братя, влизайте в бащиния ни имот – Божието владение.

Стените на Йерихон се срутиха…

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...