„Не съдете“ или „Въздържайте се от критики“?
Когато става дума за нравствен съд, за съд, вследствие на който в очите на друг човек някой бива възприеман като недостоен за спасение, Господ Сам ни е указал какво означава „не съдете, за да не бъдете съдени“ (срв. Мат.7:1). Той ни е посочил, че сме длъжни да обърнем внимание преди всичко на себе си. Да съдиш можеш само тогава, когато си подобен на Бога в своята преценка.
Авва Доротей пише, че има различни начини, по които човек възприема света, към тях спада и пристрастното отношение на осъждане към другия. Можеш да кажеш „човекът излъга“, или пък да заявиш „той е лъжец“. Може да кажеш „той открадна“, а може да предпочетеш „той е крадец“. Това са различни неща.
Възможно е да имам негативно отношение към това, че хората крадат. Мога да се възмущавам или да негодувам срещу лъжи, насочени към мен или към другиго – това е правилно и справедливо. Ние сме длъжни да проявяваме способността да оценяваме житейските явления, да им даваме правилна характеристика. Но нямам правото да съдя човека до такава степен, че според собственото ми виждане за него да го отъждествявам с постъпката му. Ако някой е откраднал, това не означава, че той цял живот ще си остане крадец и никога няма да може да се промени. Ако човек е изпаднал в заблуждение, това не означава, че трябва да му се постави клеймото: „блудник завинаги“. Човек е изрекъл лъжа – както на всекиго от нас се случва, – но това не означава, че той е вече негоден за истината.
Имаме правото да оценяваме в негативен или позитивен план събитията, с които се сблъскваме в живота, но не бива да стигаме до окончателна присъда за човешката личност. Защото човек се мени – може да се покае, може да се обърне във вярната посока и Бог е неговият Съдия, както и на всекиго от нас. | www.pravmir.ru
Превод: Анжела Петрова
