Отец Харалампий връща наркомани в правия път
Стандарт
Избягах от суетата на света." Така отговаря 36-годишният игумен на Добридолския манастир "Света Троица" отец Харалампий, когато го питат защо е напуснал САЩ, Кипър и Александрия, за да се свре в запустялата скромна обител край Лом.
Три години и половина се е учил в богословския факултет на Честния кръст при Вселенската патриаршия в Бостън, бил е дякон на игумена на най-известния кипърски манастир Тихос, бил е в екипа на александрийския патриарх Петър малко преди неговата гибел. Монахът, който сега съветва евродепутата Слави Бинев по религиозни въпроси, е бил дори в екипа на самия вселенски патриарх Вартоломей.
Попаднал там заради работата си по екологичен проект. Вартоломей го взел със себе си по време на прочутия му изследователски круиз по Дунав от Пасау до Констанца. На борда на кораба се оказал редом с бъдещия премиер Симеон Сакскобургготски. Познал лустрото на висшето духовенство, покрай него видял отблизо и светския живот. Не ми хареса паркетното монашество, искам си истинското, изповядва се младият отец.
Истинското според него е социална мисия сред хората. Търпелива, скрита от обществото, душевна. В днешното демократично време свободата провокира изкушения, а те водят до грешки и престъпления. Всеки ден някой загива, друг търси изход в самоубийство, трети се бунтува, четвърти предава партии и приятелства и т.н. Хората имат нужда някой да ги успокои, да ги подкрепи, да ги напъти нанякъде. Отец Харалампий вижда братството в тази роля. Аз самият се чувствам като социален работник, но и като психолог, признава духовникът. Помогнал е на млад наркоман да се освободи от лошата зависимост. Материално е подкрепил много други млади мъже и момчета. Поканил световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки на изповед. Искал да му помогне сега, когато е сломен и отчаян след предизвиканата от него катастрофа. Направил е непоправима грешка, човек е загинал заради него. Но не се крие, разкайва се, съжалява, забелязал игуменът. Затова е готов да му даде наставления как да живее, за да изкупи греха си. Покаянието също е човешка добродетел, но някой трябва да подготви личността за него, обяснява младият игумен. Искрено съжалява, че Максим още не е дошъл. Но в България има няколко забележителни изповедници – в Бачковския, в Преображенския, в Кокалянския манастир. Йоаники Сливенски също е един от тях, надява се още на посещение от страна на световния фигурист младият отец.
Духовниците от времето на Възраждането до днес са приемали това служение, но през последните години мнозина братя са го зарязали. Отец Харалампий открито обявява, че братството е позабравило задълженията си, непростимо е загърбило мисията си. Не се примирявам, като гледам как свещеници и монаси се задоволяват само с венчавки и кръщенета, как чакат християните да дойдат в храма на църковен празник. Ние трябва така да работим, че младите хора сами да ни търсят по всяко време християните да усещат потребност от срещи с нас, да обсъждат с нас тревогите и болките си, радостите и желанията. Да ги научим на страх от бога, на разкаяние, а това са морални норми.
Младият игумен иска да провокира интереса на младите хора към църквата и православната вяра със съвременни средства. Той подготвя уебстраница на своя манастир, ремонтира помещение за компютърна зала, купува компютри. Когато млади хора дойдат при него, ще им предложи християнски сайтове, които увлекателно дават знания за християнските ценности, за християнското изкуство. Мечтае заедно да гледат и обсъждат "Страстите Христови", а защо не и "Птиците умират сами". Да, казва отецът, в някои църкви този филм е забранен, но си струва да се види заради човешката същност на сюжета. Заел се е със задачата да се архивират иконите в църквите и манастирите във видинската епархия. Сега никой не ги води на отчет и една по една старите и ценни рисунки изчезват.
Новото поколение духовници идваме с хъс и социална ангажираност в църквата, твърди младият монах. За духовници с рядкото качество той брои пловдивския митрополит Николай, с когото са съученици от семинарията, епископите Сионий и Наум, отец Евгени от църквата в Берковица. Аз съм влязъл в църквата на 13 г.
израсъл съм с нейните тежнения, знам всичките й слабости и падения. И сега не мога да разговарям равнодушно с попове, по чиито гърди и ръце дрънчат златни ланци, гневи се младият отец. Те са забравили, а и сигурно не са били научени, да се грижат за хората, да общуват с тях, да им помагат да вземат полезните им решения, да подтикват благородните им постъпки. Срещу такива колеги съм готов да се изправя, признава монахът. Той има и свой кумир – отец Боян Саръев. Лично е видял как е покръствал цели села в Родопите, откъдето е и той, още помни как българомохамедани се радвали, че се връщат към вярата си. Тази радост им даваше той, казва отецът. Разказваше предания и легенди за дедите ни, сам – от село на село. Така се изпълнява мисия, възторгва се искрено от прочутия си колега младият отец. Не е пропуснал да забележи и друга негова черта, рядко срещана сред братството – послушанието. Дядо Николай му каза да си стои в църквата, да не става кмет и той се подчини, прояви послушание, обяснява Харалампий.
Отскоро игуменът от Добри дол отскача до Брюксел. Избран е за парламентарен съветник на евродепутата Слави Бинев. Архонтът знае кого е взел за съветник по въпросите на религиите и вероизповеданията. Младият монах е подготвен теоретически, говори английски, гръцки и руски език.
Показва силна воля за възраждане на православието. Позабравено е, казва, а православието и България са едно и също нещо. Когато са признали нашата църква през ХI век, са признали и държавата ни.
Монахът се родее с архонта и по разбирането за мястото на България в Европейския съюз. Според него трябва да се воюва за националната идентичност, не бива да се допуска обезличаване на нашия национален дух и характер. Неслучайно в неговия манастир се вее българското национално знаме. Друго няма.
ох, защо такива изкусителни препечатки пускате по време на пост. Ако се отприщя знаете ли какво мога да напиша, но …смирение, смирение дедо попе.
Не обича паркетното монашество, а истинското; сврял се в запустяла обител край Лом, пък отскача до Брюксел; бил в екипа на самия вселенски партиарх, а сега съветва архонт Слави Бинев… да не изброявам всички неща, които не ми се връзват. Преди време четох подобно писание за пловдивския владика. Не мисля, че такива писания ползват и единия, и другия, а още по-малко Църквата ни и не разбирам защо се препечатват на тази страница, но да спра дотук.
Повече се радвам като чета за вътрешните настроения на монаха Харалампий. Чудесно е да чуеш , че духовник го боли за брата и сестрата, че иска да покаже истинска любов, което всъщност е и всичко в Христа Иисуса.
Но има и неща, които наистина смущават.
Бог да пази и да вразумява , защото сме несъвършени, защото лесно се залита, защото са такива времената.
много мил човек, начетен и интелигентен. Бил съм на негови служби и смея да твърдя, че служи прекрасно.
Отец Стояне, на прав път си. Смирение му е майката. 😉
еииий европари за усвояване има ,а брате Харалампие все си в кюпа !!!нека Господ Бог е милостив
Божеееее, погледни от небето и виж!!!
Рано или късно всичко си идва на мястото и всеки си получава според делата.
.
Има една притча за фалшивата набожност: А.Турилов. Чудо о добродетельной попадье, введшей мужа в смертный грех. – http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=2066
Дарява автомобила си, според първоаприлския брой на в-к „Православен егоист“:http://egoist.dveri.bg/content/view/53/32/!!!!
Да изпратим поздравителни писма по имейл:
mitropolia_plovdiv@abv.bg
Как можем да кажем на бялото черно.Ето така трябва да постъпват духовниците ни и по този начин да дават пример и на нас миряните.Мисля ,че социалнатъа дейност в БПЦ трябва да се развива.В по големите храмове спокойно могат да се правят такива мини-социални кухни.Десет човека днес да се нахранят в един храм,това никак не е малко.Капка по капка става вир..Така не само се дава храна но се дава и пример на всички вярващи,на институциите на обществото.
Достойна постъпка на Митрополит Николай,дано повече хора сванат смисъла…
ta6evv, ама вече сме втори април.
Разбирам те отче,но мисля ,че не може да си затваряме очите ако някой подееме такава добра инциятива.
Пък било то и митрополит Николай:-)))
но това е първоаприлска шега, няма такова събитие
Харалампи да не би да е отказал тотюнопушенето, та и на други наркомани помага?
Отче,явно паднах в мрежата:-))).
Благодаря за пояснението:-))
„А чем сегодняшние монастыри (те, которые я знаю, за все говорить не буду) отличаются от нас, живущих среди греха? Сотовые телефоны, телевизоры в келлиях – вот так сегодня спасаются и монахи. Те из мирян, кто подвизался послушником в монастырях, не горят уже желанием быть монахами. А для каких целей монаху выдаются четки? Видимо, для украшения. Что-то я ни разу не видел, чтобы кто-то из них ими пользовался по назначению. И что самое интересное – монахи не рекомендуют в миру молиться умной молитвой. Надо так понимать: своим опытом делятся.“
http://www.rusk.ru/st.php?idar=112649
„Харалампи да не би да е отказал тотюнопушенето, та и на други наркомани помага?“
абре, тошев 2006, да те питам нещо: Има ли хора да се изповядват при тебе?
но не такива, каквито си ги представяш.
ти пък откъде знаеш какви си ги представям?! всеки човек си има своите душевни и телесни слабости, но това не му пречи да помага на другите. Питах те, щото не вярвам да си постигнал съвършенство, но със сигурност ги наставляваш, нали така?
Как можеш да помогнеш на някого в нещо, в което на себе си още не си помогнал.Лекарю изцери първо себе си!!!
Горното казах, защото познавам Харалампий, и като имам предвид поговорката „денят си личи от заранта“, рекох, че нищо не става от него.Това е!
„Как можеш да помогнеш на някого в нещо, в което на себе си още не си помогнал“.
Знаеш ли как? И аз не знам. НО явно може. Не че ми е работа да коментирам слабостите му, но о. Георги Фотакиев със сигурност не е отказал цигарите, а има най-голям успех сред наркозависимите и това никой не може да го отрече.Ти ми обясни как става това. А о. Харалампий е много готин и това го гарантирам, щото го познавам.
Не знам какво не ви хареса в статията но аз лично бях в добридолския манастир и видях с очите си каква работа се върши за въздигането и възраждането му като духовено и религиозено място където хората от този край и не само могат да преоткрият или възстановят вярата си. Само с добри намерения и да се чака на една попска заплата не става обаче.