Пастирите, мъдреците и ние

RojdestvoВ полумрака на пещерата се опитваме да разпознаем, да уловим чертите на Неговия детски лик. Сведени над грубите дървени ясли ние се вслушваме в Неговото мирно дихание. Не сме сами тук. Нямам предвид Богородица или Йосиф, а онези, които преди нас са дошли да се поклонят на Спасителя. От едната страна, на яслите се прекланят пастирите, а от другата – мъдреците. Ние, както и целият свят, стоим между два полюса. На единия полюс е немотията на овчарите, а на другия – богатството на мъдреците, понесли злато, тамян и смирна. На единия полюс е простотата и необразоваността, а на другия – източната мъдрост и знание. На единия е физическият труд, а на другия – умственият.

Да се съберем тук между пастирите и мъдреците всички ние – хора с различни доходи, с различно образование и работа. Рождество Христово е за всички!

Някога Дева Мария вмести в себе си Невместимия и утробата й се оказа по-пространна от небесата. Сега с нас се случва друго, но подобно чудо: тясната витлеемска пещера става толкова широка, че събира истинните поклонници от целия свят!

Не ни е тясно тук! Навсякъде другаде, но не и тук…

Обаче не всички поклонници са истински. Защото и цар Ирод изказва своето желание да се поклони на Младенеца, но това, разбира се, е лъжа. Рождество Христово е радост за тези, които виждат в Иисус Царя на царете и Господаря на господарите. Но Рождество Христово е мъка за онези, които разпознават в Христа единствено съперник. Тук ние се срещаме с още едно чудо или по-правилно – анти-чудо. В пещерата на Рождество има място за целия свят, но в нея не може да влезе Ирод. Защото природата му е неспособна да се преклони и защото за него е тясно да се намира в един свят с Христос. „Или аз, или Той! Не, аз, аз и само аз!”

А ние какви сме? Истински поклонници или истински Иродовци?

Празникът на Рождество Христово ни изправя пред този въпрос, поставя ни на тясно. Възнамеряваме ли да слушаме Христа, както робът слуша царя? Ще се опитаме ли да въплътим в живота си всяко Негово слово? Ще се откажем ли от своята правота, за да я заменим с Божиите заповеди? Ще вземем ли своя кръст и ще последваме ли Христа? Ние или сме Иродови, или сме Христови. Ние вършим или своята воля, или Неговата. Няма трети път, както не можем едновременно да седим на два стола, между които „зее голяма пропаст” (Лука 16:26).

Иродовците на всички времена търсят Христа само с една цел – да Го погубят. Те отварят Свещеното Писание като се надяват – и колко силно те се надяват само! – да намерят в него очевидни противоречия и абсурди. И се радват на всяко, дори и на най-незначителното „трудно” място, защото това за тях е повод по-бързо да затворят Библията, като я обявят за непонятна, и да живеят в обичайните си грехове.

Щом се наричаме християни, трябва да имаме послушание към Христа. Иначе ще ни зароби нашият вътрешен Ирод. Ако днес идваме да се поклоним на Христос, то нека не Му обръщаме гръб утре. Ако идваме да прославим родилия се Богомладенец – то да Го прославяме нелицемерно; иначе Той ще се скрие от нас в Египет и тогава сред стените на храма ще откриваме само фигурките на картонената витлеемска пещера.

Пастирите, мъдреците, а между тях сме ние. Тук има нещо познато. Сякаш Господ Иисус Христос ни води към по-дълбинно разбиране на Неговата заповед: „…бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби” (Мат. 10:16). Ако заместим гълъбите с пастирите, а змиите – с влъхвите, може би ще имаме същия резултат.

Синът Божи се роди на Земята, но при това Той не се отдели от Небесата. Той почива в ръцете на Своята майка, но заедно с това заповядва на архангелите: „Повикайте при Мен пастирите и мъдреците! Искам да науча Своите да съчетават простотата с мъдростта”.

Нашите трудове като християни не бива да са само на теория, в главите ни. В такъв случай вярата ни е мъртва (виж Иак. 2:20). Те не трябва и да са механично изпълнение на задълженията – без всякакво разсъждение. Не е редно година след година да се покланяме на Младенеца Христос и при това година след година да не отгръщаме Писанието. От друга страна не е добре да се увличаме в четене на Новия Завет и същевременно ежедневно да подминаваме храма и нищо да не променяме в живота си.

Пастири, мъдреци … Не ми е тясно между вас. С вас се чувствам добре… I www.pravoslavie.ru

Превод: Евгения Николчева

Коментари

коментара

Близки теми: