Религия за малодушните ли е християнството?

Дотегнаха ми разговорите за това, че християнството е религия на слабите. Обикновено в основата на подобни твърдения е идеята, че съществуват религии за силни хора и християнството не е от тях. Има и още един вариант: може да се правиш на мъжествен и с тържествуващ вид да изповядваш атеизъм или агностицизъм (последното е по-съвременно), заявявайки: „Противно и унизително е да зависиш от богове. Освен това няма никакви безспорни доводи за това, че съществуват богове. Така че ще решим нашите проблеми със собствени сили. И няма като християните да пълзим на колене пред никого”.

Всички тези разговори имат един основен недостатък – това е фаталното неразбиране на християнството. За много от привържениците на силната житейска позиция християнството изцяло изразява неумението и нежеланието да се защитиш, изтъкано е от пасивност, малодушие и тесногръд фатализъм. Обаче същината на християнството е съвсем различна. Нека да я потърсим в най-важната за нас книга – Новия Завет.

Да погледнем няколко стиха от Посланието на апостол Павел до ефесяни. Тук апостолът пише за християнския начин на живот. Неговото описание не е бавно разливане пред публика на сладникаво розово сиропче. Християнският начин на живот е описан като решителна подготовка за духовна борба.

Християнинът е войн Христов, а не последовател на превзето и остаряло религиозно учение. От християнина се изисква мъжество, готовност да понася лишения… Наистина, духовната борба се отличава от обикновената война. Обаче добрата нагласа за битка се цени и в двете. Така че християнството в никакъв случай не е религия на слабите, напротив. Ще се убедим в това, ако отгърнем Новия Завет.

Дяволът действа срещу нас с пряка сила и с хитрост

Отначало апостолът призовава ефесяните да вземат оръжието в ръце и посочва кои са нашите врагове: „…облечете се във всеоръжието Божие (τὴν πανοπλίαν τοῦ θεοῦ), за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против … поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:11). Християните по никакъв начин не могат да се съгласят с човеконенавистническите идеологии, които са безброй. Нашата битка не е против хора (идиомът „плът и кръв” означава „човек”). Но това не я прави по-малко ожесточена. Врагът на нашето посещение е по-силен от нас, затова ние не можем да го надвием със свои сили. Ние познаваме примери за това как в трудната борба „против поднебесните духове на злобата” и против техните служители християните се подвизават до кръв, и то не образно казано, а буквално. Ние ги почитаме като светии, мъченици. Това са хора, силни чрез Господа.

Дяволът действа срещу нас с пряка сила и с хитрост, с козни. Ето защо ние трябва да воюваме, укрепявайки се с Божията мъдрост, с Неговото всемогъщо оръжие, „и като надвием всичко, да устоим”(виж. Еф. 6:13).

Ето как протича подготовката на християнина за битка: „…стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира” (Еф. 6:14-15). Войнът силно затяга колана си, за да стои по-здраво в боя. Блажени Теофилакт вижда в това стягане аскеза, утеснение на себе си, средство срещу греховното разслабване. По думите на блажени Теофилакт „любострастният човек”, т.е. този, който е привързан към насладите, не може да стои изправен. Страстният човек през цялото време се скланя към предметите на своите въжделения. И тъй, подготовката за бой се състои в решителна битка с нашите страсти.

Когато воюваме срещу демоните, ние придобиваме мир с Бога. Ето защо като се облече в бронята на праведността, християнинът – по думите на апостола – ще върви с благовестието на мира, защото победата над злите сили вече е удържана от Спасителя. Ние можем да споделим с Него тази радостна победна вест.

Когато се борим срещу демоните, ние придобиваме мир с Бога

Апостолът дава на войните съвети, които по време на битката ще им помогнат да запазят живота си: „вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието Слово” (Еф. 6:16-17). Лукавият дух хвърля срещу християните нажежени стрели. Блаженият Теофилакт пише: „Дяволът ни изгаря и чрез помисли на неверие, и чрез изкушения”. Когато дяволът успее да ни вкара в изкушение, да ни докара до криза на вярата и до грях, тогава „допълнително сякаш и съвестта ни изгаря”. Съвестта ни въстава срещу нас. Но как да се примирим със съвестта си? Чрез покаяние за греховете. Смята се, че покаянието е една от важните страни на нашата духовна бран. Не е вярно, че в покаянието се проявява човешката слабост. Тук се проявява мъжеството да признаеш своята неправота. Демоните не понасят човешкото покаяние, то е огън за тях.

Апостол Павел нарича Свещеното Писание духовен меч, т.е. оръжие, с което се сражаваме против враговете на нашето спасение. Божественото Писание не е религиозна литература, написана от древните християни, то е наше духовно оръжие. Чрез него се посичат демоните.

Да обърнем внимание на това, че апостол Павел посочва на християните техния щит и меч, а също и шлема, който покрива главата, т.е. предпазва човешкия ум от страстни помисли. Запазването на ума от греховни помисли се придобива в пълна мяра в аскетическия опит на свещеното безмълвие.

Свещеното Писание е наше духовно оръжие

Далеч не на всеки християнин се дава да вкуси от благодатта на свещеното безмълвие. Но в нашия общ голям път към безмълвието, където и да се намираме – дори и в самото начало – ние отсичаме страстните помисли и се стараем да запазим молитвените покайни помисли. Когато вече имаме шлема и бронята, когато щитът и мечът са вече в нашите ръце, тогава апостолът ни довежда при Великия Бог: „…с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време” (Еф. 6:18). Християнската молитва не унижава човека, а го представя пред Царя и Бога. Молитвата не прави човека слаб, а напротив, укрепва го в „лош ден”, помага му да устои в най-страшните изпитания (Еф. 6:13). I www.pravoslavie.ru

Превод: Евгения Николчева