Рождество в комунистическите затвори
Радостта на Рождество Христово винаги се е усещала, независимо от външните обстоятелства или от социалните условия. Както в големите концертни зали, така и по малките улички на града, във величествените катедрали и в тесните монашески килии, в болярските палати и в схлупените бедняшки къщи, пред камината или в ледените тъмници, вестта за раждането на Господа обикаля света, укрепвайки слабите и оживявайки отчаяните сърца.
В съвремието в тези няколко дни сякаш ни се струва, че имаме нужда от много повече неща, отколкото през останалото време; тези въображаеми нужди, които започват още през постите и продължават чак до Кръщение Господне често пъти ни пречат да се зарадваме истински на големия празник. Но като контраст на нашия свят, някои християни, прекарали години в комунистическите затвори, свидетелстват, че там истинската светлина на Коледа е озарявала душите на затворниците.
Затворите по времето на комунизма бяха прочути с атеистичната си система на „превъзпитание” и въпреки това и на тези места празникът Рождество Христово оставяше следа. Вярващите затворници, тези, които обичаха Църквата, бяха откъснати от семействата си поради политически причини и захвърлени в затворите заедно с престъпниците. Далеч от семейство и приятели, много от тях не издържаха в тъмните и ледени килии, но някои оцеляха и след дълги години прекарани в затворите, бяха освободени, именно те разказваха…
Властта силно мразеше християнската вяра, което се проявяваше най-ярко по време на празниците, когато ръководството на затвора и мъчителите се държаха като бесни, като правеха всичко, за да убият и най-бледата следа от любов и достойнство, останала в душите на тези измъчени от преследване хора. Ако до Коледните пости мъчителите си поставяха някаква мярка в идеите си да измислят мъчения, то те ставаха абсолютно безмилостни с наближаването на големия празник, а в навечерието ставаха непоносими, сякаш ги обхващаше сатанинска лудост.
Но независимо от възрастта, от присъдата и от мястото, на което се намира затворът, политическите затворници във времето на комунизма винаги по някакъв начин отбелязвали Коледата, въпреки че и на този ден се борели със студа и глада. Мъчителите в комунистическите затвори така разбирали Рождество Христово за своите жертви – глад, студ, мръсотия, мъчения и болести.
И въпреки всички тези трудности и лишения, Иисус Христос Спасителят присъствал сред тях. Докато малкият Иисус се раждал в скромна ясла във Витлеем, а хората спели в топли легла, така и Спасителят се ражда в ледените килии на комунистическите затвори, докато хората седели до топли камини и трапези с вкусни ястия.
Отец Зосим Оанчя си спомня за една Коледа, прекарана в затвора: „Въпреки всичко Иисус присъстваше в килиите: в тихите коледарски напеви, в поздравите, в треперещите гласове, изричащи пожеланието „Честито Рождство!” В часа на вечерното богослужение в първия ден на Коледа, когато надзирателите от новата смяна малко закъснявали, започнало да се разнася песнопение за Рождество Христово като в православна катедрала, първо по-тихо, но след това се засилило: „Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват…“.
Атанасие Берзеску си спомня за Коледата на 1952 г.: „Някой даде знак да започнем коледарските песни. Ние всички, бяхме четирима в килията, в този момент имахме детско изражение на лицата си, сърцата ни биеха лудо, сякаш ще изскочат от гърдите ни, с впити в решетките ръце, с искрящи в нощта очи подехме коледарска песен „O, каква прекрасна Вест…“, след което със същата мелодия продължихме тази на Раду Джир – „И тук дойде Коледата!“. Надзирателите бясно заудряха с юмруци и ритници по вратите, като ни заповядваха да спрем и ни заплашваха с какво ли не. Населението в Аюд, където се намираше затворът, се събра около сградата; удивени и притихнали слушаха коледните песнопения, но скоро взеха да пеят заедно с нас. Изживяхме с душите си този сюблимен момент. В онези прекрасни мигове надзирателите можеха да ни избият всичките, но тогава те сякаш не съществуваха за нас, не изпитвахме никакъв страх. Ние бяхме в Господа и Господ беше в нас.“
Църковните песнопения и коледарските песни са били единствен извор на радост и утеха за затворниците през тези свети дни. И не са могли да бъдат спрени с никакви заплахи за мъчения. Това го потвърждава и Думитру Бордеяну, който разказва: „Никога няма да забравя тези мигове на умиление и душевно извисяване, когато от всяка женска затворническа килия, на залез слънце и до настъпването на вечерта, една по една жените заставаха на прозорците на килиите и пееха. Никога до тогава не бях чувал толкова прочувствени и нежни песнопения, извисяващи се към небето, като на тези затворени зад решетките „пойни птици”. Това, което развълнува до сълзи всички затворници, бяха приспивните песни, които майките пееха, но не на децата си, защото техните деца сигурно вече бяха забравили за съществуването им“.
Йон Оанид си спомня за Коледа на 1952 г., когато ги изкарали на работа в мината Кавник: „Когато влязохме в мината, колкото и да е странно, имахме усещането, че тъмните галерии ни приемат приятелски и тогава в цялата мина започнаха да звучат коледарските песни, които всички запяхме. Повече от половин час никой от нас не помръдна към работното си място, като пеехме не само песни, познати на всеки румънец, но и затворнически песни.“
На свой ред и отец Димитрие Бежан разказва за една Бъдни вечер, прекарана в лагер, далеч от дома: „В лагера в Манастарка, във всички бараки горяха саморъчно направени кандила и даваха отблясъци между боровете, по които бяха окачени коледни играчки, сглобени от картон и дървесина. За кого беше всичко това? Тези, които бяха украсили боровете, бяха направили това в чест на техните деца. Момичетата и момчетата, които, свити под иконата заедно с майките си, молеха Дядо Коледа да доведе баща им у дома. На светлината на кандилата ние пеехме песнопения и коледни песни за раждането на Младенеца във Витлеем. Плавно, като в приказка, разказвана от дядо, се нижеше разказът за светите моменти. Последният коледен напев просълзи всички ни: „Под прозореца на спомените се събираме, за да честваме всички изпълнени с коледен дух души. Снегът ни затрупва и изчезваме без кръст, без родина, но ние коледуваме! Боровете горят в огнището на старата къща, а ние започваме празника на една нова Коледа.“
Дори и преследвани, заплашвани и измъчвани, затворниците не преставали да вярват и да се надяват на Бога. Тъй като почти във всяка килия е бил затворен и по един свещеник, затворниците са могли да бъдат изповядани, очаквайки с пречистена душа Рождество Христово. А при тези, при които не е имало затворник духовно лице, според свидетелството на Йоан Яноиде, те се изповядвали по странен начин: „В навечерието на Коледа се изповядвах по знак, даден по тръбата на парното в една от килиите, където има свещеник. Радост обля душата ми и сякаш и по чудотворен начин небесата се отвориха за мен.“ | www.crestinortodox.ro
Текстът е публикуван със съкращения
Превод: Сандра Керелезова
