Случки с патриарх Павле
На 1 декември 1990 г., точно преди 25 години, Рашко-Призренският епископ Павле е избран за Сръбски патриарх. В памет на патриарх Павле ви представяме няколко случки от живота му, които са своеобразно свидетелство за святост…
Със своя начин на живот Патриарх Павле бил близък на всички хора. Като свой и близък го възприемали не само православните, но и вярващите от други религии, дори и онези, които се определят като атеисти.
Затова има и много разкази, остроумия и шеги, в които главният герой е сръбският духовен глава. Те още повече утвърждават мита за Патриарх Павле като народен, свят човек. Освен ако не става дума за някакви чисто човешки шеги, те винаги носят някакво духовно послание. В тях Патриарх Павле е скромен човек с високи добродетели. Голям духовник!
И с пълно основание, защото сръбският първойерарх по всеки повод се е придържал към съвета на апостол Павел: „Словото ви да бъде винаги с приятност, със сол подправено, за да знаете, как трябва да отговаряте всекиму“ (Кол. 4:6).
* * *
Патриарх Павле често бил сред народа, той като пастир не искал по нищо да се отличава от своето паство. Затова, когато е възможно, се ходел пеш или пътувал с градския транспорт. Навсякъде, където бил той, се живеело скромно.
Учел и другите да се трудят и да живеят скромно. Така, когато, като епископ, монахините от манастира Сопочани близо до Нови Пазар искали от него благословение да купят фиат (най-малката кола по онова време), за да доставят по-лесно необходимите за манастира неща, а и за да не се налага да пътуват с автобус до града, тъй като понякога се случвало да имат неприятности, той не благословил. Неговото съображение било следното: „Не е добре да купите кола с парите, дарени от бедните. И още, може да стане така, че като минете през някоя локва, да опръскате тези бедни!”.
* * *
По времето, когато бил епископ Рашко-Призренски, дълго избягвал купуването на кола за неговите нужди и изобщо за нуждите на епархията. Казваше: „Докато всяка сръбска къща в Косово не си купи кола, и аз няма да си купя” [1]. Накрая се съгласил да се набави само един вартбург, тъй като не бил скъп и бил удобен за превозване на стока, различни църковни предмети и други необходими вещи.
* * *
Владика Павле продължил да живее по същия начин и след като се преселил в Белград, когато бил избран на най-високата църковна длъжност.
По онова време, както винаги, имал само една мантия. Неговата братовчедка Агица, която често го посещавала, се шегувала с него: „Какъв патриарх си ти, когато имаш само една мантия?”. На това новоизбраният патриарх отговарял: „За какво са ми повече, не мога да облека две мантии наведнъж!”[2].
* * *
На празници Патриарх Павле обикновено служел архиерейска света Литургия в храма, посветен на светията, който се празнувал този ден. Като знаели, че ще дойде, още в началото от този храм сутрин преди службата отивал с кола да го вземе свещеник или някой друг, когото настоятелят на храма определи. Между другото, много пъти се случвало докато той стигне до Патриаршията, Патриархът вече да е дошъл пеша или с градския транспорт до църквата, в която ще служи този ден.
Но веднъж, докато се връщал с трамвая в Патриаршията, се случило нещо, което било твърде необичайно за онова време. В трамвая, пълен с пътници, който се движел към главната гара на Белград, някой с висок глас извикал: „Това е Патриархът!” и тръгнал да поиска благословение. След това се дошли и много други. Събрал се много народ. Ватманът спрял трамвая и казал всички, освен Патриарха, да слязат. Оставил отворена само една врата, и тогава наредил: „А сега един по един…”. И така всички, без блъскане, пристъпили и си взели благословение от Патриарха.
* * *
Някогашната шесткласна семинария в Релево, близо до Сараево, по много причини се ползвала с добро име. Тя станала известна и със своите ученици. Между тях се създавало приятелство, голяма близост, която често оставала непомрачена за цял живот. Така било и с поколението, към което принадлежал Гойко Стойчевич, бъдещият монах, епископ и патриарх Павле. Заедно с него, в същия клас, били и бъдещият Жички епископ Стефан (Боца) и дългогодишният известен професор и ректор на Белградската семинария д-р Душан Кашич… Между тях имало истинска братска любов. Оттук има много анекдоти, в които те са главните герои.
Владика Стефан, преди идването си в Жича, бил епископ Далматински. Морето му било на една ръка разстояние и много обичал да плува. Поддържал добра кондиция, тъй като много работел и често оставал до два през нощта да чете или пише. Затова винаги, когато можел, намирал закрито място, където няма никой, и плувал по два часа. Впрочем, когато бил поставен за Жички епископ, вече нямал такава възможност, и поддържал здравето си с вечерна разходка близо до манастира.
Веднъж Патриарх Павле го извикал и го попитал:
‒ Как сте, брате Стефане?
‒ Малко са ми отслабнали краката, Ваше Светейшество, и се разхождам всяка вечер…
‒ Каква разходка, брате Стефане?! Поклони! Земните поклони са най-доброто нещо за здравето!
Наистина, с поклоните се активизира цялото тяло, защото трябва да докоснеш земята с чело, без да се подпираш на коленете, и цялата тежест пада върху ръцете. Но Патриархът знаел, че тогава за владика Стефан не било лесно да прави поклони. А през Великия пост, на богослужението, трябва да се правят повече от стотина поклона…
(Негово Светейшество Патриарх Павле правел земни поклони и в началото на десетото десетилетие от живота си, докато не си счупил бедрото; на богослужение правел точно толкова поклона, колкото били предвидени по канон!)
* * *
Веднъж, когато владика Стефан за няколко дни бил в Белград по работа, се оплакал на Патриарх Павле, че асансьорът в Патриаршеския дом не работи:
‒ Ваше Светейшество, защо не наредите да се поправи този асансьор, вече нямам сили постоянно да слизам и да се изкачвам!
Патриархът го погледнал, ободрил го и му казал:
‒ Брате Стефане, аз бих го поправил, но не искам да ти вдига шум, докато си в стаята си!
* * *
Патриархът видял от Патриаршията друг свой приятел от Семинарията, тогава вече тежко болния д-р Душан Кашич, колко тромаво върви от Съборната църква, и му казал:
‒ Ех, човек като остарее, за нищо не става!
А те бяха едно и също поколение!
* * *
Веднъж по време на обяд в Патриаршеския дом, имало много владици. Сред тях бил и Патриарх Павле. Била сложена и купа с маслини. Всички знаели, че Патриархът се придържа към установеното от науката, че на човешкия организъм са необходими не повече от шест маслини. Владика Стефан гребнал с лъжичката от купата осем маслини. Погледнал към Патриарха и го попитал:
‒ Ваше Светейшество, аз си взех с две повече, какво да направя?
‒ Сега вземи това, което си гребнал, а утре с две по-малко! – отговорил Патриархът.
* * *
В началото на Великия пост дошъл един митрополит и донесъл няколко пакета сардини за работниците в Патриаршията. Предал ги на Патриарха като домакин на Патриаршеския дом. На това Негово Светейшество отговорил:
‒ Благодаря ти, брате, но нямаше нужда, Благовещение и Цветница още са далече!
С това той обърнал внимание, че по време на Великия пост се разрешава да се яде риба само на тези два големи празника, на Благовещение [3] и Цветница.
* * *
В паметта на хората се е запазил и един случай от времето, когато Павле бил в манастира Благовещение. Няколко монаси отишли с лодка да обработват манастирските земи от другата страна на Западна Морава. Лодката се наклонила на една страна под товара и отец Антоний (Джурджевич) паднал в реката. Не умеел да плува и започнал да се дави. Павле скочил във водата и извадил Антоний на брега. Когато след повече от четири десетилетия на Антоний, като благочестив архимандрит от манастира Тронош, се паднала честта да извади плика с името на новия сръбски патриарх, и тъй като извадил точно плика с името на Павле, онези, които знаели за случая от Западна Морава, имали повод за коментират: Павле изтеглил Антоний от реката, а Антоний изтеглил Павле за патриарх!
* * *
Веднъж някой от владиците укорил един предан служител в Патриаршията, че уж нещо не е направил както трябва. Той, като отговорен човек, започнал да обяснява, че е направил всичко както трябва, но владиката не иска да го изслуша. Засегнат от несправедливото обвинение, служителят отишъл при Патриарха да се оплаче. Докладвал видимо превъзбуден. Патриархът го слушал, след което, имайки предвид, че е нисък на ръст (какъвто бил и самият той), казал:
‒ Бог вижда, че ние, дребните хора, сме много груби!
Така по духовит начин му казал, че по-големият проблем е, че се е разгневил, отколкото че е обвинен несправедливо.
* * *
Патриарх Павле много държал на църковното пеене. Защото, както казвал, най-естественото религиозно изживяване е в църквата и на Литургията, когато човек се отдава на духовната музика [4].
Още като момче в родната Славония, Гойко Стойчевич бил забелязан, че пее хубаво и го нарекли Певеца. Като студент бил ръководител на Студентския хор към Православния богословски факултет в Белград. И по-късно, когато се замонашил, любимото място на Павле в храма бил клиросът. Като Рашко-Призренски епископ, в старата сръбска царска столица, в която имал седалище, от църковния клирос направил малко духовно училище: на всяка утринна и вечерна служба стоял зад клироса и следял пеенето на учениците от Призренската семинария, а когато сгрешат, ги поправял [5]. На същото място често заставал и като патриарх…
Веднъж по време на богослужението Патриарх Павле бащински, с тих глас, предупредил семинариста, който бил на клироса:
‒ Синко, обърни повече внимание…, струва ми се че нещо не правиш както трябва!
А той, леко обиден, отговорил:
‒ Знаете ли, Ваше Светейшество, всяка птица пее на свой глас!
А Патриархът:
‒ Да, синко, но в гората. Тук е Църква! I www.svetosavlje.org
Бележки
1. Живот по Јеванђељу, Приштина – Београд, 1996, стр. 33.
2. По свидетелство на Снежана Милкович, дъщеря на брата на патриарх Павле Душан.
3. Живот по Јеванђељу, Приштина – Београд, 1996, стр. 33.
4. Бранка Бојовић, Око које не дријема, Подгорица, 1996, стр. 26.
5. Јеромонах Атанасије Ракита, Духовни дародавац Призренске богословије – предговор за књигу: Патријарх српски Павле, Живот по Јеванђељу, Приштина – Београд, 1996, стр. 26.
Статията е публикувана със съкращения
Превод: Татяна Филева
