Три истории за мъдрото хитроумие
„…бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби…“ (Мат. 10:16)
Да развеселиш дете в беда
Преди повече от двадесет години в храма „Въведение Богородично“ на Оптинския манастир се случило следното. Едно малко момиченце успяло незнайно как да напъха ръчичката си в съвсем тесния процеп на радиатора за отопление така, че не можело да я измъкне оттам. Около плачещото дете веднага се скупчили хора, опитвайки се да помогнат. Но от всичките им усилия ръката само посиняла и се подула, а детето плачело все по-отчаяно. На виковете се отзовал от олтара монах с богатирски ръст. Кратко се помолил пред иконата, а после се приближил към плачещото дете и… започнал да играе с него, да имитира как котката се мие, как зайчето хрупа морков. След минута момиченцето вече се смеело с глас и го молело: „Пак ми покажи котенцето, пак зайчето…“
Стоящите наоколо хора започнали тихо да негодуват: такава беда се случи, трябва да се спасява детето, а той си играе на зоопарк… Но когато детето съвсем се успокоило и си отпуснало ръката, монахът с меко неуловимо движение я извадил от металната клопка.
Това бил отец Трофим (Татарников), няколко месеца по-късно убит, през нощта на Пасха, на манастирската камбанария.
Ще правим покрива!
През съветско време безбожните власти всячески възпрепятствали ремонта на църквите, надявайки се, че те скоро съвсем ще рухнат и ще може законно да бъдат
затворени като непригодни за богослужение. Обаче някой от енориашите предложил на стареца Йоан (Крестянкин) ламарина за поправка на църковния покрив, който бил дотолкова продупчен, че дъждът се изливал направо на пода в храма. Представете си положението, в което се оказал отец Йоан. Ако това е провокация и той вземе ламарината, веднага ще донесат на пълномощника. А и даже да не е провокация, как да се ремонтира покрив така, че никой да не узнае…
– Ще правим покрива! – решил отец Йоан. – Господ няма да ни остави, пък ние ще гледаме да сме предпазливи.
Извикал от Москва майстора Алексей Козин, на когото всичко му идело отръки. Тайно през нощта превозили ламарината. Не се помайвали, заедно с Алексей и отец Йоан лично работел на покрива. Работели нощем, без сън, без почивка. След месец се появили представителите на властта и показали съобщение за незаконно придобита ламарина.
– Показвайте, къде сте я скрили! – искали обяснение.
– Търсете – кротко отговорил свещеникът.
Започвали да търсят, търсили, но безрезултатно. В складовото помещение нямало нищо, а горе както си е бил старият покрив – така си и стои. „Шпионите“ си отишли с празни ръце. А тайната била проста. Отец Йоан и Алексей Козин върху ламарината наредили стария покрив така, че скрили подновения от недоброжелателни погледи.
Така благодарение на отец Йоан храмът „Св. Николай“ в село Некрасовка бил спасен от затваряне поради негодност на сградата за богослужения.
На показ пред всички
Веднъж зложелатели на Ефрем Сириец решили чрез хитрост да го склонят към грях. Те придумали една от градските блудници да отиде при авва Ефрем и да прелъсти светия човек, а ако това не ѝ се удаде, поне да успее да го разгневи, защото още никой никога не го бил виждал разгневен или в кавга с някого.
Ефрем изслушал нейното директно предложение и казал:
– Хайде да тръгваме!
Зарадваната блудница припнала подир светия човек. Скоро се озовали на градския площад, където имало голямо множество народ.
– Ето тука ние с тебе ще се заловим с това, което ти ми предложи.
Смаяна и объркана и, гледайки многото народ, тя му отговорила:
– Как може да вършим това в присъствието на толкова хора?
Тогава Ефрем Сириец казал:
– Ако се срамуваш от хората, то как не се срамуваш от Бога, Който вижда не само делата на хората, но даже и техните намерения? | Foma.ru
Превод: Венета Дякова
