Трябва ли да вярваме на сънищата?

Сънят е един напълно естествен процес, необходим на всеки човешки организъм. Библейската книга Еклисиаст казва, че „сънищата идват при много грижи“ (Екл. 5:2), свързвайки по този начин наличието и съдържанието на съновиденията с физиологичната дейност на мозъка.

И все пак в Светото Писание има свидетелства и от по-друг характер. В Стария Завет неведнъж се казва, че насън Господ е откривал волята Си на пророците и другите Си избраници. Сред тях можем да посочим патриарсите Авраам (Бит. 15:12), Иаков (Бит. 28:12), Йосиф (Бит. 37:6), а в по-късно време – пророк Даниил (Дан. 7:1). Същността на виденията от този род е разкрита много добре в Книга Йов, където се набляга върху изключителната им важност и значение за човека: Господ говори с хората „насън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, по времето, кога дремят на леглото. Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление, за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта, за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч“ (Иов 33:15-18).

В Новия Завет също има споменавания за сънища, изпратени от Бога. Това са преди всичко виденията на Йосиф Обручник, комуто Ангел се явявал насън и съобщавал за готвещото се покушение срещу Богомладенеца Христос, а също и сънят на жената на Пилат, в който тя, както съобщава евангелист Матей, е „страдала за Христа“ (Мат. 27:19).

Но в същото време божественото Откровение далеч невинаги се отзовава за човешките сънища толкова положително, предпазвайки човека от безразсъдна вяра във видяното насън. В книгата на пророк Йеремия е казано: „Ето, Аз съм против пророците на лъжливи сънища, казва Господ, които ги разказват и чрез свои измами и лъстене заблуждават Моя народ, когато Аз не съм ги пращал, нито съм им заповядвал, и те не принасят никаква полза на тоя народ, казва Господ“ (Иер. 23:32), и малко по-нататък пророкът продължава: „Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате“ (Иер. 29:8).

По думите на св. Филарет Московски, „сюжетната линия“ на съня може да не е винаги с безобиден произход: „Сънищата са различни. Те могат да произлизат от различните състояния на тялото, особено на нервите, от сърцето, мислите, въображението, каквито са сънищата наяве, и най-сетне от влиянията на духовния свят: чисти и нечисти. За да определим ценността на съновидението, трябва да го изпитаме много внимателно“. А преп. Исаак Сириец казва по-конкретно: „Понякога врагът под вид на откровения от Бога гледа да ни прелъсти и показва нещо насън на човека… и прави всичко, за да убеди малко по малко човека и поне донякъде да го насочи към себе си, за да падне той в ръцете му“. Следователно, доверчивото отношение към сънищата може да докара човека до твърде опасни последици“.
Според мисълта на светите отци, човек винаги трябва да изпитва (проверява) онова, което му идва отвън, в това число и чрез сънищата. Но поради своето духовно-нравствено несъвършенство човекът не може да различи самостоятелно съня, изпратен от Бога, от бесовско внушение. И затова според бл. Диадох Фотикийски не трябва изобщо да вярваме на сънищата: „Ако, спазвайки това правило, ние някой път не приемем съновидение, изпратено ни от Бога, то не ще се разгневи срещу нас любвеобилният Господ, знаейки, че го правим поради страх от бесовските козни“.

При това гласът на църковното Предание единодушно осъжда стремежа към тълкуване на сънищата и гадаенето по тях. Човек, който отделя прекалено внимание на своите сънища, рано или късно ще стигне до суеверие, а оттам и до неверие в Бога. За такива хора определящ фактор е не Божията воля, изразена чрез гласа на Църквата, а онова, което им е нашепнато насън. Човекът, който се доверява на сънищата си повече, отколкото на Бога, ще продължи да се отдалечава от единствения спасителен път, ръководейки се от тях и ставайки по същество марионетка в ръцете на тъмните сили. | Pravlife.org

Превод: Андрей Романов