Фанатизмът като психологичен феномен



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. Известно е, че старостилците у нас, които за мен представляват сатанизма в „православието“ са фанатици. Проблемът на тези хора е, че искат в модерния и еманципиран свят да се следва такъв църковен авторитет, каквъто не е имало и през Средновековието. Освен това искат от последователите си да страдат и да търпят лишения и гонения, докато ръководството на старостилието си живее живота и се чувства в комфорт, който никой вярващ в България не е имал заради руско-съветското покровителство на старостилието у нас. Интересно е, че старостилците държат на еднопосочната бройна есхатологична система на календара, а не казват какъв е духът на времето според книгата на Еклесиаст и според българските разбирания за видовете време, които протичат в човешката цивилизация. Проблемът с фанатизма у нас е много тежък, защото българите по народопсихология са предразположени към фанатизъм, който в секуларизираното общество взима формите на комунизъм, зрелища и рокендрол – явления без ценз в тях.

  2. Фанатизмът произлиза от убеждението, че ти единствено държиш истината и че твоята правда трябва да стане правда на всички хора. Фанатизмът идва освен от убеждението, че само ти си разбрал истината и от непознаването на човешките култури и от характера на живота, който си водил, където реалните себесравнения по надвремеви и надпространствени цивилизационни стойности не са ти присъщи. Това е изворът на фанатизма в старостилието, това е изворът на фанатизма при комунисти и националисти. Характерното за фанатизма е, че той ползва детайл от общото познание на човека и го превръща във фундамент на мисленето и съпреживяването на света, като репресира всичко, което има друго становище по въпроса. Този момент е характерен за българската народопсихология и той е използван за репресии в областта на политиката още от късното Възраждане, а после и при комунизма. Репресивен характер има и нагласата на старостилците у нас, на които не им пука за живота на ближния.
    http://geom-bg.com/?p=29679

  3. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Бълнуванията на Чингиз продължават: „българите по народопсихологи я са предразположени към фанатизъм“. Абе ти виждал ли си българи през живота си? Те са всичко друго, но не и фанатично настроени. Ако бяха, нямаше активните православни у нас да са само 10%, а 83% да твърдят, че били православни, но не били вярващи.

  4. Дон Кихоте,
    Не искам повече да се занимавам с теб, но ще ти кажа ясно – ти или не можеш да четеш, или манипулираш хората. Фанатизмът на българите през Средновеквоието е забелязан ясно от маниера им на сражения, от ревността към чистотата на православието, отразена от византийските хронисти и от съборите против богомилите, както и от отказа им да приемат католицизма в навечерието на османското завоевание на Балканския полуостров. Този фанатизъм, виден в ревността по отстояването на традицията и в патриархализма на българските родове и в дисциплината на работа и организация на общността до 1878 година преминава в национални чувства, макар у нас да няма национализъм, а да има разработка на едно силно епико-мистично начало. Фанатизмът на национална основа се вижда в дейността на ВМРО и в примерите от войните през ХХ век. По-късно този фанатизъм преминава в комунизма. Фанатици има не само във вярата, макар терминът да е религиозен. Просто свойственият на българите фанатизъм е пренасочен.

  5. Интересното е, че хората, които са овластени в БПЦ и които медийно се лансират като представители на православието се изживяват като строгите господари на нацията. Това дразни българите, още повече, че извън Църквата има хора, които като специалисти и като възпитание и култура са с класи над овластените ни и медийно лансирани църковни лица. […]

Споделете в социалните мрежи