Щастливият фалит
Любопитството е понятие, за което има противоречиви мнения. Някои го разбират като фактор за напредъка на човечеството, приемайки науката за плод на любопитството. Те смятат, че именно то е фитилът на светилника на познанието. А други – напротив, третират го като нещо греховно, като неморално желание.
Ако гледаме на любопитството като на жажда за усъвършенстване, за развитие на обществото, мисля, че то е добре дошло. Любопитството, което се изразява в опознаването на самия себе си, на човешките спадове и възходи с цел да ги овладеем или успокоим, само по себе си не може да бъде нещо лошо. Също така интересът към природата, поради желанието за адаптиране към условията, превръща любопитството в начин за оцеляване. Но когато то се проявява като неистово желание за ровене в подробности от личния живот и заниманията на себеподобните ни, било то и публични личности, и тогава ли е нещо позитивно? Именно това любопитство ражда омраза, завист, злорадство от клюките и други подобни.
От любопитство беше открита Америка и пак от любопитство и днес сме свидетели на безцеремонното публично навлизане в личното пространство на хората, на подслушване, манипулиране и шантажиране.
Нека обаче си спомним за Закхей от Евангелието и да се запитаме какъв вид любопитство е изпитвал той, за да се качи на онази смоковница да види Господа! Без съмнение то е било неудържимо, произтичащо от желанието да види Този, Който е заобиколен от тълпата. Дали е завидял, че един Човек, и то не богат като него, предизвиква възхищението на народа? Не! Със сигурност този началник на митарите се е вълнувал от нещо много по-възвишено. При Закхей става въпрос за свят стремеж да опознае Христос, Спасителя.
Можем да си представим как някои от най-богатите хора в нашето общество биха изпаднали в недоумение, слушайки описаната в Евангелието история, и биха се запитали: „Той е имал всичко: богатство, положение в обществото и власт! За какво му е било изобщо да се покатерва на онова дърво?!“. Закхей раздаде голяма част от богатството си и върна парите, с които беше злоупотребил. В очите на тези пребогати хора срещата му с Христос го е докарала почти до разорение! Финансистите смятат фалита за истинската смърт на един бизнесмен. Но има и друг вид фалит, като този на митаря Закхей. Един щастлив фалит! Закхей се е обогатил с Господа. Колко добре ще ни дойде на всички ни такава среща със Спасителя Иисус Христос! Но всичко зависи от нас, от това дали искаме да срещнем Бога…
Любопитството на Закхей се преобразява във възможност за спасение, но ясно показва на скептиците, а и на всички нас, че богатството, светските почести и славата не могат да задоволят жаждата ни за вечен живот. Закхей е имал само привидно щастие, защото не е имал самия извор на щастието – Господа. Но от момента, в който е видял и приел под своя покрив Христос, но най-вече след като Той изрича незабравимите думи „днес стана спасение на тоя дом”, любопитният домакин разбрал, че всички радости на този свят са преходни, че не могат да се сравнят с това да седиш на една маса заедно със самата Радост, да слушаш от Божиите уста за вечната любов и щастие, с които ни дарява Светата Троица.
Обеднял ли е Закхей? Съвсем не, “разорени” са само себелюбието и високомерието му, ламтежът му за незаконни печалби, жаждата му за власт и липсата му на милосърдие към другите. Срещата му с Христос, Спасителя, го е превърнала в честен служител, в защитник на бедните и немощните, и в крайна сметка в “кандидат” за царството небесно.
Ако сред нас има повече желаещи за такова разорение, то тогава нека имаме „любопитството“ на Закхей, нека се изкачим на такава висота, за да можем първо да видим Христос и след това да Го поканим на вратата на нашите души, да вечеря с нас в „скришната ни стаичка“. Нека последваме примера на митаря от Евангелието и да доведем до „фалит“ в нас всичко онова, което ни отделя от волята и безкрайната Божия любов. Колко по-богати ще станем, когато пресветият наш Гост ни каже: „днес стана спасение на тоя дом”! I www.doxologia.ro
Превод: Сандра Керелезова
