Евхаристийни чудеса
Основното тайнство на християнската вяра е Причастието или Евхаристията. То е основано от Спасителя на Тайната вечеря. Според евангелист Матей, 26 глава, Христос взема хляба, благославя, преломява и раздава на апостолите, като казва: „Вземете, яжте, това е Моето тяло“.
След това Христос взема чашата с вино, благодари на Бога и казва: „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете”. Православните и католиците вярват, че когато ръкоположен духовник отслужва св. литургия и произнесе тези думи, хлябът и виното се пресъществяват в Тяло и Кръв на Христос, въпреки че запазват физическите си свойства.
Имало е и има много скептици и безбожници, които не приемат думите на Богочовека и отричат валидността на Евхаристията. За да ги опровергае, Бог допуска да стават чудеса с евхаристийните дарове. И до днес през юни католиците празнуват специален празник Corpus Domini (Тяло Христово). Той е учреден от папа Урбан ІV през 1264 г. след едно чудо с Причастието в Болцена, Италия. Един свещеник от Прага на име Петър служи там, усъмнява се и когато вдига хостията (осветения хляб), от нея потичат капки кръв. Това чудо спомага за утвърждаването на вярата у мнозина на Запад в бурна епоха на ереси и разколи.
Най-известното евхаристийно чудо в България вероятно е това, което става в църквата на с. Златолист, близо до гр. Сандански. Свещеникът се отнася небрежно към св. Дарове и от чашата избликва пламък, който го опърля. Тази опушена чаша се пази и досега в храма. В Римокатолическата църква са регистрирани редица такива чудеса. Най-известните от тях са две. Първото е свързано със св. папа Григорий Велики през 595 г. Една фурнаджийка, която опича хляба за литургията, се засмива, когато чува в църквата, че той е тяло Христово. Тогава папа Григорий се помолва и хлябът на олтара се превръща в истинско човешко тяло.
Другото чудо датира от 1610 г., когато един свещеник служи в древната римска църква „Св. Пракседа и Пуденциана”. Той също се усъмнява, изпуска хляба (или го хвърля според друга версия), който пада по стъпалата на олтара и оставя петна от кръв. Те могат да се видят и днес.
Като пристъпваме към светинята, да не забравяме, че тя е „огън, който изтребя” (Евр. 12:29). Затова предупреждава още св. апостол Павел в първото му послание до коринтяните, 11 глава: „Нека човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне”.
информативна и конкретна статия, обаче защо беше нужен последния абзац? Вадиш думите на апостол Павел от контекста на писмото му и ги лепваш, като протестант, че даже и плашиш със тях, а той, апостол Павел само изяснява, а не заплашва. Именно тази практика на представяне на отношението на апостол Павел към Св.Тайни е докарала Православната църква в България до смешното положение да допуска хората до Тялото и Кръвта Господни, като че ли до нещо забранено. Последния ти абзац е типичен пример за схоластика и нейното влияние върху съзнанието на православните, а православната еклесиология не познава подобни спекулации с думите на апостола.
Смятам, че проблемът на тези, които отричат Евхаристията е, че те не приемат Христос като Спасител и Син Божи. Ако Го приемат като такъв, те биха приели и тайнството, което Самият Той установява.
Много интересни факти! Никога не ги бях чувал. Определено ме заинтригува този текст.
Йоане,
В текста на ап. Павел стои думата „осъждане“, независимо дали ти се харесва или не. Аз лично съм за златната среда – нито крайно строги изисквания за причащаване, нито пълна липса на изповед и пост. Трябва да има богобоязън и трепет при допира до светинята, иначе нещата се профанизират като у Ботев, който говори с презрение за „киселата комка“ на еп. Панарет Рашев.
.
Тина,
Не е точно така. Стотици милиони християнски сектанти от всякакъв род твърдят, че вярват в Христос като Изкупител и Спасител, но не вярват, че Даровете се пресъществяват в Неговото Тяло и Кръв. Подобен рационализъм поне отчасти е реакция на крайното спиритуализиране на тайнството у католиците.
Отче Пвеле, нека по-добре да използваме терминът „пресътворявам“, вместо „пресъществявам“, който веднага ни насочва към западната схоластика. Не свещеникът „отслужва“ св. Литургия, а целия народ под предстоятелството на епископа или посоченият от него презвитер. Всички тези чудеса и да са се случили говорят за едно едностранчиво приемане на св. Дарове, разглеждат се сами по себе си и могат да възпитават към някакъв вид поклонение, или страх на някакво психологично ниво, характерно за Римокатолицизма. В Православието нямаме празник Corpus Domini, поради факта, че тялото Господне сме всички ние , вече причастилите се в Евхаристията. Този празник е и реакция срещу протестанското учение за символичното присъствие на Христос в Евхаристията. Поздрави.
Терминът транссубстанция=пресъществяване, означава изменяне на същността, а терминът „претворявам“ , съответства на глагола изменям, но и на усвоявам, придобивам.
Съгласен съм с отец Добромир.Странна статия, каква е нейната цел?Тези чудеса издават по скоро едно езическо мислене.
Аз съм започнал да пиша студия по този щекотлив въпрос. Терминът „пресъществяване“ е римокатолически, но е приет от Православната църква на Йерусалимския събор от 1672 г. Руският патриарх Адриан в послание от 1791 г. заплашва с анатема хората, които не приемат термина „пресъществяване“. Фактически той е тъждествен с „претворяване“ (не „пресътворяване“, което означава „ново създаване“).
.
Въпросът е защо не се променя формата на хляба, щом се променя същността му? Тома Аквински в „Сума на богословието“ (III.75.5) излага три обяснения. Промяната на същността и запазването на формата означава, че понятията субстанция и акциденции са разделени и могат да съществуват независимо едно от друго. Западните схоластици в продължение на векове водят спорове дали и доколко това е възможно. Накрая се стига до казуистичното решение, че в случая с Евхаристията обикновените природни закони са отменени. Всичко опира до вярата.
.
Целият народ не може да „отслужва“ литургията, а само участва с глас или молитва в нея. Днес има случаи, когато свещеникът служи сам, а т.нар. народ присъства духовно в хлама (телесно е по нивите и в кръчмите).
Аз познавам наши свещеници, които изразяват протестантското разбиране за Светите дарове, т.е. не вярват, че са Тяло и Кръв христови. Би трябвало подобни на описаните чудеса да се случват с всички тях…
Зная също случаи свещеници у нас да служат с празен потир, защото като няма причастници, няма смисъл да слагат причастие. С тях какво чудо би трябвало да се случи? Зная за случай, когато свещеник забравил да потреби причастието след Литургията, за което бил низвергнат от сан, но чудо не станало, а причастието се вкиснало. Преди няколко години аз кръстих един човек, който от незнание се е причастявал в друг храм преди кръщението си.
Тези „чудеса“ носят духа на схоластиката и са се появили в западната църква през схоластичната епоха. През светоотеческия период няма такива „чудеса“.
Някои неща са ми напълно неясни. Напр. как „кръвта“ стои по пода 4 века?! Не ми е ясно също така какво е направил папа Григорий с „истинското човешко тяло“? Изял ли го е???
Нужно е по-дълбоко разбиране на смисъла на Евхаристията и затова поздравявам о. Добромир за уточненията.
В Литургията се молим: „И сотвори убо хлеб сей…“ – „И направи този хляб…“, а не „пресъществи този хляб“.
Преди приемане на Светите дарове се молим Бог да изгори не нас недостойните, а нашите грехове: „…изгори обаче с невеществен огън греховете ми…“.
което според мен става когато човек се причастява редовно, е неусетната вътрешна промяна която настъпва с него.
Кво толкова умувате и разсъждавате?! Статията е пределно ясна. Св.Причастие е най-важното в живота на християнина и той трябва да е внимателен към него.
Само ми е малко странно, че се цитират чудеса, станали след 1054г. на запад.
пак в последния си коментар се обърка в последния абзац. Ти православен ли си? Разбира се, че целия ВЕРЕН народ отслужва св.Литургия. Нали за това тя самата се нарича общо дело. Аз не знам ти с какви вярващи общуваш. Сега ще ми кажеш сигурно, че и свещеника е по-благодатен от останалите вярващи? Стига с тия папски учения. В църквата всички правят всичко, в църквата няма касти или ти наистина си привърженик на заблудите на Тома Аквински(духовния отец на протестантите)?
Претворяването(η μεταβουλη)на ьляба и виното в тяло и кръв Христови е истинско,въпреки,че много често то е необяснимо за човешкият ум.Това не е някъкав спомен или символика както смятат протестантите,а е съшинското тяло и кръв на Спасителя!Не е мистическо свързване на душата с Христос какато учи мистицизма,а жива и истинска!Ядем и пием тялото и кръвта на Богочовекът,на този който е бил разпнат заради нас и втреиат ден Възкръсна и така ставаме съносители на тялото и кръвта на Христос,Който се пресътворява в нашите тела!СВ.Кирил Александрийски казва,че ние целите се пресътворяваме в това което приемаме и за това казваме ,че сме съносители на тялото и кръвта Христови! пред нас Богочовекът Иисус Христос,както ни уверява и сж.Василий Велики в една негова молитва.Разбира се очите ни виждат хляб и вино,езикът ни усеща вкусът им ,но те не са хляб и вино!
По някох път приемащият с вяра може да изпита някакъв друг вкус,някак по различно ‘някак необеснима сладост!Преди време след Сжетата литургия при мен дойде момче и ми каза ,че е изпитал някакъв особено сладък вкус по време на причастението.Дадох му да пие от виното с което бях служил премесено с вода,но той бе неуклоняив ,че това не е вкуса.На какво се дължи това,пазбира се на благодатта на Светия Дух!Бог допсто да се случват такива неща много често,за да може още повече да се усилва вчрата в сърцата ни и да сме наистина сигурни,че пием и ядем тялото и кръвта на нашия Спасител,а не хляб и вино!
Радвам се,че поемате тази тема,която предполагам ще бвде интересна на нмого читатели,ако желаете можем да обменим мнения,зашото,аз също се занимавам с въпроса. e-mail адреса ми е papas1983@abv.bg
Един от най-големите богослови на нашето време – еп. Калистос (Уеър) пише за най-дълбокия въпрос на богословието – учението за Св. Троица, като цитира не само кападокийските отци, но и католическия учен от ХІ- век Ришар дьо Сан-Виктоар. Еретик ли е по вашия примитивен аршин Калистос или не?!
Дано Бог ни дари епископи и свещеници, проповядващи евхаристийния живот и да спомогнат всички енориите и манастирите в БПЦ да са евхаристийни и молитвини събрания. Ето такива евхаристийни чудеса да станат!:-)
има една малка, но много добре и разбрано написана книга по въпроса – Прот. Николай
Афанасиев „Трапеза Господня“, където авторът застъпваше тезата, че посещението на литургия без причастяване е безмислено. Какво мислите по въпроса с оглед на масовата практиката да се ходи на църква, за да се „запали свещ“.