За вярата и чудото
На Светли четвъртък в столичната ателие-книжарница „Къща за птици“ се състоя третата среща от поредицата „Православие и съвремие“, инициирана от Православие.БГ. Темата „Вяра и чудо“ провокира интереса на аудиторията и породи много въпроси, които бяха отправени към двамата лектори – отец. доц. Стоян Чиликов и отец Николай Георгиев.
Свещ. Стоян Чиликов: „Можем да наречем 11 глава от Посланието на св. апостол Павел до евреите
химн на вярата (както имаме химн на християнската любов в 13 глава на Първото послание на св. апостол Павел до коринтяни). В нея той ни разкрива какво e вярата и чрез примери за старозаветни харизматични личности, чието общуване с Бога много често е съпроводено с чудеса. В тази 11 глава се споменава и Енох, който е преселен жив на небето, и Ной, и Авраам и Сарра, които са почти на 100 години и въпреки това им се ражда син – Исаак, споменава се и Мойсей и преминаването му през водите на Червено море като по суша… Всички тези чудеса стават като свидетелство за вярата в съгласие с Божия промисъл и план. Всяко чудо само по себе си няма смисъл. В православната традиция то е резултат на вярата, то не е нещо автономно, а винаги се случва в рамките на християнската общност и целта е спасението на човека. Само чрез вярата можем да разберем това – че светът е произлязъл от небитие, че той е едно голямо чудо.
Чудото както в Библията, така и в живота на Църквата може да се разбере само в контекста на християнската общност… То подготвя за вярата, укрепва я, а понякога и ражда самата вяра, както това става при свети апостол Павел. Или при случая, описан от св. Кирил Йерусалимски за явяването на кръста Господен над небето на Йерусалим през 351 г. Тогава мнозина от езичниците и евреите повярвали в Христос.
Днес ние не по-малко от апостолите имаме съмнение във вярата си. Искаме с нас да се извърши чудо, но човек да се покае, да се преломи духовно е може би едно от най-големите чудеса.“
Прот. Николай Георгиев: „Няма да можем веднага да разберем дали чудото в живота ни е за изкушение или ни е дадено за поучение. Ако в резултат на чудото ние укрепнем във вярата и дадем добър плод, то е от Господа. Ако в резултат на някакво чудесно явление пропаднем, то не е от Бога…
Въпросът за чудото ме подсеща за историята за един човек, който опънал въже над Ниагарския водопад и попитал събралото се множество: „Вярвате ли, че мога да мина по въжето и да се върна?“. Хората в един глас му отвърнали: „Дааа!“. „А вярвате ли, че ей с тази количка ще отида до края и ще се върна“, отново попитал мъжът, а тълпата отново извикала: „Дааа!“. „А ако напълня количката с товар, вярвате ли, че мога да отида до края и да се върна?“, хората отново отговорили утвърдително. „А вярвате ли, че ако някой човек седне в количката, ще мога да го преведа по въжето и да го върна обратно?“. „Дааа!“, извикало множеството. „Тогава кой от вас ще дойде с мен?“. Последвало мълчание, никой не проявил ентусиазъм да седне в количката. Ето там е въпросът на нашата вяра – в упованието, в абсолютното доверие като дете в майка си, че ще получим и духовна, и физическа храна, и дори мана от небето, и Десница, която ще ни спаси. И да имаме вярата да се качим в онази количка на Господ, която ще ни прекара през житейските трудности.
Ако на нас ни се случи чудо, и си мислим, че стоим твърдо във вярата, да се запитаме дали всъщност не сме разлюляни и разколебани и вече се намираме отвъд възможностите ни да се върнем сами във вярата. Тогава трябва да благодарим, много да благодарим. Или ако си мислим, че в резултат на наша молитва може да се случи чудо, не сме ли си повярвали твърде много, че нещо зависи от нас? Но пък знаем, че когато на двама или трима, събрани в Божието име, и Той им даде чудо, това е резултат на вярата.
Дали чудесата се дават заради вярата на някого или пък за да укрепят вярата му? Познанието за чудото е също част от тайното знание, което има в Църквата, още повече че е в резултат на личния религиозен опит. Разбира се, нека тук думата „тайно“ не ви смущава, няма нищо общо с някакви тайни общества, а става въпрос за мистичния опит на Църквата, преподаван от старец на ученик, от духовен пастир на своето паство. Както Дух Свети пази Свещеното Писание чисто, така и учението за чудото, упованието в него и неговото съзерцание отново са от Светия Дух. Знаете за онзи великолепен случай, който е чудо според мен, когато една буква от масоретския текст на книгата на пророк Исая се е заличила и се събрал съвет, за да реши коя е най-подходящата дума. Участниците в съвета мислили, молили се и накрая решили, че липсващата дума е светлина „…ходи в светлина…“. Когато през 20 век в Кумран се откриват страрозаветни текстове, а сред тях е и книгата на пророк Исая, става ясно, че думата наистина е „светлина“. Ето как Светият Дух пази Словото Божие и това е чудо.“
Въпрос от публиката: „Когато чудесата се превръщат в една „благочестива“ индустрия – продаване на памучета, бутилчици и т.н., но в същото време ако гледаме на чудесата като дар, който се дава на общността и то във връзка с вярата, тогава накъде водят подобни практики?“
Прот. Николай Георгиев: „Нека го кажем така – злоупотребата не отменя употребата… Поклонението на чудотворните икони, помазанието с осветен елей – всичко това е духовна практика на Църквата от векове и има в себе си благодатното участие на Дух Свети, защото е част от църковните Тайнства. Но когато това се комерсиализира, тогава тези практики стават недействени според мен и става явно, че там целта не е напредък в духовното развитие на човека, а отнемане на средства от джоба му. Не харесвам това, но пак ще кажа: злоупотребата не отменя употребата. Да търсим истината.“
Свещ. Стоян Чиликов: „Напълно се съгласявам с отец Николай. Но според мен проблемът в тези случаи основно е и в следното – как човек живее вярата си и доколко я познава. Православният християнин днес не познава своята вяра и оттам ще има и злоупотреби, ще се търсят болна мистика и болни чудеса, оттам идват и суеверията.“
Доц. Костадин Нушев, модератор: „Известно е, че злоупотребата със свещени реликви през Средновековието е довела до духовна криза. Това е заплаха от деформация на вярата… А това е нещо, от което Самият Спасител предпазва всички свои слушатели, ученици, последователи – да не гледат на Божието действие, на Божиите чудеса като някакви магични проявления. И тук мисля, че отец Стоян спомена за Симон, самарийския магьосник, който чрез фалшиви знамения е впечатлявал, предизвиквал е някакво страхопочитание. Но виждаме как той самият, когато видял истинското действие на Светия Дух в апостолите, по един утилитарен начин е пожелал да се сдобие с тази сила. Понякога и ние, когато вярата ни не е на нужната духовна висота, действаме утилитарно или водени от суеверен страх. Утилитарните подбуди могат да се определят от Църквата дори като светотатство, защото това е опит по някакъв начин да се комерсиализира освещаващата сила на Светия Дух, която действа в Църквата.“
Въпрос от публиката: „Какво се случва, когато християнинът с вяра се моли за чудо, очаква например чудото на изцелението, но то не идва?…“
Прот. Николай Георгиев: „Каквото и чудо да ви се случи, не бързайте да му вярвате. Направете го от смирение. Защото Онзи, който дава благодатта на смирението, няма да се отвърне от вас, които поради смирение не приемате знака на чудото, ако той е от Него. Можете да бъдете уверени, че Господ, ако иска да ви даде знамение или чудо, ще го направи така, че да не се съмнявате… Нека не забравяме, че врагът на нашето спасение, чиято основна цел е да погинем духовно, може да се преобрази на светъл ангел, за да ни изкуши да не следваме Христос.
Господ понякога не дава отговор на найсточивата ни молба за чудо, защото ние, когато сме в нужда, виждаме късо и фокусирано. Но от гледна точка на домостроителството на нашето спасение, ако можем да погледнем по-надалеч в бъдещето, може би това чудо не би било полезно за нашето спасение.. Може би ако свети апостол Павел бе получил изрядно зрение, би запознал да пише други неща поради голямата си ученост…“
Въпрос от публиката: „Как се съотнасят чудесата към свободната воля на човека? Особено ако приемем, че чудото е намеса на Бога по категоричен начин в живота ни…“
Прот. Николай Георгиев: „Чудото категорично не ограничава свободната ни воля, защото ние продължаваме да сме в пълната си свобода на нравствен избор. Свидетелите на възкресението на Лазар не са станали всички следовници на Хистос, те са имали своя личен избор. Няма да бъдем спасени, ако сме принудени към това.“
Доц. Костадин Нушев: „От Евангелието виждаме, че когато извършва чудеса, когато изцерява, Христос много често отправя въпрос към човека: „Вярваш ли, че мога да извърша чудото?“. Чрез Христовия пример разбираме, че Божието действие и благоволение винаги е в съзвучие с човешката свобода, с човешкото произволение. Божието действие не е някаква свръхестествена детерминация и затова Бог не е извършил чудеса там, където е липсвала тази вяра в Него като Син Божи, като Месия. Това е потвърждение, че Бог не върши чудеса, за да ни принуждава да вярваме, а много често върши чудеса в отговор на нашата вяра.“
Въпрос от публиката: „Но ако вярата ни е силна, тогава не се нуждаем от доказателства чрез чудеса, не е ли така?…“
Доц. Костадин Нушев: „Така е, но чудесата на Христос, описани в Евангелието, в голямата си част са изцеления; Той не върши чудеса заради самите чудеса, а откликва на нуждите на болния, на слепия, а в по-широк план Той извършва спасението на целия човешки род. Никога чудото не е самоцел…“
Въпрос от публиката: „Ние съучастваме ли в проявата на чудото?“
Доц. Костадин Нушев: „Да вземем например чудотворните икони – те нямат някакво магично въздействие върху човека, а православната традиция ни учи, че чудото, свързано с тях, е свързано и със силната вяра и с усърдната молитва. Затова е и опасно без вяра и молитва да възприемаме чудотворната икона като някакъв фетиш, като, талисман, който докосваме и смятаме, че чудото ще дойде. В този смисъл да, ние с вярата си съучастваме в чудото.“
Прот. Николай Георгиев: „Призивът ми е да избягвате всякакви врачки, баячки и други „чудодейни“ персони, ако сте вярващи. Защото за настоящето – ако съм кадърен, да управлявам живота си чрез вяра и добри дела, за какво ми е някой, който да ми казва какво да правя. Относно бъдещето ми – ако имам вяра колкото синапово зърно, Бог е велик, ще ми даде каквото ми трябва. Ето че нямам нито едно основание – минало, настояще или бъдеще, да ходя при някого, който да ми казва какво ще ми се случи, да напътства пътеките ми и да манипулира житейските ми избори. Аз съм роден свободен във вярата и чудото на моята нравствена свобода ми стига. Още повече, че при посещението на такива хора, присъствието на техните духовни демонични сили уврежда толкова много… А те също могат да влязат в графата „Чудеса“, когато някой казва: „Виж, как ми познаха всичко!“…
Очаквайте през юни следващата среща от поредицата „Православие и съвремие“ на тема „Психотерапия и православие“.
Дискусията се публикува със съкращения.
