Политика: Тайният отдел на Църквата
Източник: в. Политика
Чудесата на българското православие
Специална комисия към Светия синод удостоверява кое знамение е истинско и кое – не. Разказите на монасите и свещениците трябва да са придружени от показанията на свидетели.
"Знаменията са нужни не на вярващите, а на невярващите." (Св. Григорий Богослов)
Зад вратите на архива се съхраняват и снимки, които някой би взел за доказателства от лаборатория по криминалистика – фотоси на разровени гробове, полуизгнили дрехи, кости, черепи…
До документацията имат достъп само най-привилегированите представители на Синода. Архивът има и секретна секция. Там също се пазят свидетелства за чудеса, но те не са ставали никога публично достояние. Сред тях е и пророчество на Св. Богородица, явила се на възрастна жена от Велико Търново.
От Светия синод е изнасяна информация само за знамения, на които са били свидетели повече хора. Това са и най-често срещаните чудеса, описвани от Църквата – изцеление на болни хора, икони, които са започвали да излъчват благоухания, притчи за свещеници, които след смъртта си са ставали нетленни.
Повелителите на тайните
Тези, които искат да видят чудо, могат да го съзрат дори и в трептенето на въздуха над запалени свещи. Само и само да повярват още повече. Но за да бъде доказано дадено знамение, по каноните на Църквата трябва да се премине през дълга и сложна процедура.
Всяка година се събира Богослужебната комисия към Светия синод. В нея членуват митрополити от четири области, а председател е Сливенският митрополит Йоаникий. Чудото, което се доказва, е предварително документирано в специален протокол, под който трябва да са се подписали поне четирима членове на специалната комисия и още толкова свидетели.
След свидетелство за знамение Синодът изпраща свои представители, които разпитват свидетелите, правят оглед на мястото на събитието, снимат икони и взимат "веществени" доказателства. Когато е открит неизвестен гроб, за който се предполага, че съхранява свети мощи, свещениците прибягват и до услугите на лаборатории от Института по криминалистика към МВР, който изследва намерените останки и прави експертиза на черепа и костите, за да установи възрастта на починалия.Представителите на Богослужебната комисия, които изследват чудесата, са задължени да мълчат. Те имат право да говорят само тогава, когато информацията не би накърнила интересите на Църквата. Всеки митрополит има право да записва в своя книга знаменията, на които е присъствал или пък са му били разказани.
И колкото повече обикновените вярващи обичат тези разкази, толкова по-малко членовете на Богослужебната комисия говорят за тях.
"Голямото чудо е Възкресението Христово", казва Доростолският митрополит дядо Иларион.
– А ако хората не дочакат друго чудо освен Възкресението на Христос?
Молитвата – тя е пътят. Да се изпълнят молитвите на хората – това е знамението, което носи радост. И те да получат изцеление. А не, както някои искат ¬ да влязат в храм и да останат смаяни. Молиш ли се – изпитваш радост.
– Виждал ли сте чудо?
– Аз съм грешник като всички. Никой съм. Не съм избран.
Под епархията на дядо Иларион е изоставеният мъжки манастир "Свето Възвисение Господне", известен и като "Каменният". Издига се на стръмен хълм в покрайнините на Силистра. Някога той е бил населяван от монаси, а за чудесата, които са се случвали в него, има изписани свидетелства. Преданията разказват, че когато бил построен, един от монасите на манастира съзрял на скала образа на Света Богородица. И всеки ден, в който отивал там да се моли, той ставал все по-ясен и по-ясен. Един ден заспал на скалата. Когато се събудил, отишъл в манастира и започнал да рисува. Така била създадена иконата на Светата Майка. Тези, които се докосвали до нея, започвали да изпитват радост и благодат. После манастирът бил разрушен, заедно с него и чудото. Иконата била открадната.
"Надявам се сега манастирът да се оживи. Църквата е много хубава. Може би най-хубавата", казва Доростолският митрополит Иларион.
Най-често описваните знамения са свързани с иконите.
Троянската Св. Богородица
На 20 май 2001 г. , Сляпата Неделя (Шестата неделя след Великден), в Троянския манастир се случва знамение. По време на богослужението, точно когато хорът пее "Ангел вопияше", из цялата църква се разнася благоуханен аромат. Толкова силен, че дори игуменът – мелнишкият епископ Генадий, внезапно спрял литургията. Свидетели на чудото твърдят, че в този момент той коленичил пред олтара, кръстейки се в благоговейно вцепенение. Започнали да бият камбаните. Съвсем бавно. И никой не знаел как ставало това, защото дори и клисарят слязъл в църквата, привлечен от виковете на вярващите. После така изведнъж, както се появил, ароматът изчезнал. И всички присъстващи видели как по иконата на Св. Богородица започнали да се стичат бисерни капчици. Все едно плачела.
В протокола на Светия синод, удостоверяващ чудото, е записано:
"Първа до иконата се докосва свещопродавачката Радка Колева, която забелязва, че образът е като запотен, все едно плаче и се учудва, но отлага изтриването й с определената за това кърпа за след края на Св. Литургия. След около 15 минути, в края на богослужението, след проповедта на архимандрит Августин, благоухание се разнася из цялата църква. Радка Колева се опитва да изтрие иконата, но това става трудно, тъй като тя е покрита с дребни капки течност като от миро. Кърпата, поела благоуханието, е запазена и след това е нарязана на много части, събрани са и много парчета памук, с които е изтривана иконата.
Посочваме и трима цивилни, присъстващи на чудото – Полина Солакова, касиер на манастира, Лидия Василева, продавачка в магазина срещу църквата, и Йордан Антонов, секретар на манастира.
Архимандрит Йоаким, който е пребивавал пет години в българския манастир "Св.Георги Зограф" в Света гора, Гърция, твърди, че такава миризма е срещал само в близост до свети мощи, на които се е покланял при обиколката си из манастирите на Света гора."
Кандила, които се палят сами
Точно по средата на Страстната седмица Неврокопският владика Натанаил обикаля из митрополията си. Най-дълго се задържа в манастира "Св. Георги" в Хаджидимово. Там той ще отслужи великденската литургия. Избрал е мястото, където се случват най-много чудеса.
В книгите на Светия синод е описано как манастирът е горял няколко пъти. До основи. После монасите сами възстановявали обителта. Вярвали, че по този начин Господ иска да им подскаже колко всичко е временно и ставали още по-усърдни в молитвите си. След последния пожар спрели да палят кандило през нощта. Дори и тези, които по канон трябвало да разнасят светлина ¬ от двете страни на Спасителя, пред иконите на Св. Богородица и Св. Георги. Монахът Серафим, който е от девет години в манастира, споделя:
"Не съм го видял, но ми разказаха. През 2003 г. точно преди Великден двама от братята както обикновено обходили цялата църква и загасили кандилата навсякъде. Но на сутринта те били запалени. Само тези четири. Помислили, че е случайно и на следващата вечер отново ги загасили. На сутринта те пак били запалени. Никой не знаел как става това. Тогава разбрали, че е станало чудо."
След свидетелството за знамение в манастира пристига комисия от Синода. Всички виждат как с изгрева на слънцето кандилата се запалили сами. Сякаш невидима сила ги докосвала и дарявала с огън.
Неврокопският митрополит не обича да описва чудесата:
– Отидете и вижте с очите си. Ще повярвате.
– Защо хората често търсят знамения като доказателство?
– Тези, които искат да получат доказателство за Бог, никога няма да го почувстват. Ако не си отвориш сърцето, няма как той да те избере.
Сред чудесата, записани в Светия синод, е и иконата на Св. Георги в Хаджидимово, рисувана през XV век. Всеки път, когато църквата гори, само тя оцелява. И макар че на няколко пъти е изравяна от тлеещите останки, цветовете й са запазени непроменени. През 2004 г. иманяр я открадва. На другия ден се спъва и падайки, си гълта езика. За 15 дни изпада в кома. Когато идва на себе си, връща иконата в манастира.
Монах Серафим си спомня:
"Никой повече не смее да краде от нас. Една вечер, точно преди празника на Свети Георги, в църквата дойде възрастна жена. Падна по очи пред иконата и започна да плаче. Молех се до нея, а тя ми разказа: внучето й било много болно. Не можело да ходи. Оставила детенцето да спи пред иконата. И след една седмица то започна да се оправя. На другата година го доведе в манастира. Беше го хванала за ръка и детето ходеше самичко. Чудото – това е благодатното действие на вярата."
Наука и теология
В архива на Светия синод има отделна книга, в която се записват сведенията за чудотворните икони. Най-много са тези с лика на Света Богородица. Всички образи на Божията майка, представяни за неин първообраз, се считат за чудотворни. В Бачковския манастир се пази икона от XIII век, за която се вярва, че е изографисана от Св. Лука. Достоверността й е проверена и в лаборатория на Археологическия институт към БАН. Руската православна църква позволява чудотворните икони да бъдат изследвани и за енергийно излъчване. В България обаче това не е правено.
"Достатъчни са свидетелствата. Науката помага, но само донякъде. Дори и когато проучват живота на даден свещеник, членовете на Богослужебната комисия разчитат повече на благодатни, следсмъртни проявления", твърди архимандрит Наум, главен секретар на Светия синод.
Понякога разследванията са с всички методи на криминалистиката. Най-голямата загадка е гробът на Патриарх Евтимий. През 1905 г. в търновския манастир "Успение Богородично" попада монахът Паисий. В тайните книги на Светия синод е записано:
"Още в първите дни на своето игуменство той чува забележката на една 90-годишна баба от с. Момчиловци, Смолянско, отправена към манастирския клисар монах Методий, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм "Св. Архангел Михаил", понеже "едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия"."
Монахът започва разкопки и разкрива два гроба един до друг. В единия намират силно увредена архиерейска мантия, два епатрахила, както и подметки от сандали. В съседния гроб свещениците откриват човешки скелет, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плочка и надпис: : "Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)". Думите били изписани в шест реда, така че първите букви да образуват начален акростих "Сирота".
В документите на Синода се описва свидетелството на комисията, присъствала на ексхумацията: "Разнесе се благоуханна миризма, такава, каквато идва от миро. От костите се усети още по-силен аромат. Дни по-късно чудото се повтори и всички граждани се питаха: "Какво е това благоухание?"
"Ние търсим все силни неща"
"Това с мирото е деликатна работа", казва архимандрит Йоан от Софийската митрополия. "Има ред и начини за определяне и всичко е строго подредено като действия. Събират се безспорни доказателства, материали, протоколи и чак след това с благословията на патриарха се стига до решение на богослужебната комисия."
– Виждал ли сте чудо?
– Ние търсим все силни неща. А не трябва. Приемам за чудо, че съм жив и здрав и Бог ми е дал сили. Това е благодарност към Бога – чудото. Нямам поводи за нещо по-специално. Чудеса се случват непрекъснато, ако обичаш.
През 2003 г. над Люлинския манастир в Суходол се спуска знамение. Художник от клиниката по наркомании решава да изографиса църквата. Рисува няколко икони, една от тях е на Св. Богородица със сребърен бокал в ръка. Остава в манастира точно 40 дни. Нито се зарича, че ще престане да взима наркотици, нито пък, че ще се обърне към вярата.
Но започват да се случват чудеса. Манастирът е близо до клиниката и майки на наркомани често го посещават, след като са ходили на свиждане при децата си. Молят се точно пред иконата на младия художник и вярват, че тя носи изцеление.
Това чудо не е документирано в Светия синод. Но историята за образа на Св. Богородица, който спасява от зависимост и връща вярата, се разказва в клиниката. Като притча за чудо, постигнато с любов.
Сливенският митрополит Йоаникий: "Питате ме за чудесата? Тази мисъл ви е дошла от Бога!"
Сливенският митрополит Йоаникий е председател на Богослужебната комисия. Той има решаващ глас, когато трябва да се определи какво е чудо и какво – не. В Светия синод всички го сочат като най-големия експерт по знаменията. Владиката е запознат и с условията за канонизиране на светците в Българската православна църква.
– Ваше Преосвещенство, ще има ли скоро българин, канонизиран за светец?
– Наскоро получих много интересни сведения за мъченичество и подвижничество за Христа по българските земи. Ще има канонизация на прославени българи, които са опазили вярата си, достойно извървели своя земен път. Питате ме за чудесата – тази мисъл ви е дошла от Бога.
– Правили ли сте изследвания за живота на монаси, които са се прославили приживе?
– Да, има такива. Има мъченици от манастира в Касъмово, в Огняново, с. Тича, с. Завет, незнайни родопски мъченици… Това са все хора, които са помагали за опазването на прославната вяра. Всеки, който е правил това, е мъченик. Когато говорим за чудеса и канонизиране, трябва да разграничаваме понятията. Има пророци и пророци, апостоли и равноапостоли, светители и свещеномъченици, преподобни и богоносни отци, майки, свети изповедници, безсребърници.. Има различни степени на святост.
– Защо самото проучване на живота им трае толкова дълго?
– Това е трудно. Има случаи, когато техните мощи са изгорени, за да няма следа, други ги заравят някъде незнайно. Но на нас ни стигат описаните истории и фактът, че са пролели кръвта си за Христос.
– Какви са изискванията за канонизация, как става узаконяването на чудесата?
– Има специална книга, в нея е посочено кога се канонизира един светец. Трябва първо да има наличие на нетленни мощи, да са извършени много чудеса, които подробно се описват и проучват. След всяко чудо се дава обява, пише се писмо и се събират свидетелствата, които явно доказват светостта на тези хора, пред които благоговеем.
– Кога за последен път сте получавал сведение за чудо?
– Да ви кажа честно, не мога да си спомня кога за последен път са ми давали свидетелство. Изпращат се редовно към всяка епархия. В България има много чудотворни икони. И те нямат нужда от доказателства. Бог, който е всемогъщ, вездесъщ и изпитва сърца, няма тайни. Аз лично съм изпитвал чудеса и съм ги познавал с душата си.
Житие и битие
Последните канонизирани светци в България са Св. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански през 1962 г. Предложение за това е дадено от Богослужебната комисия към Светия синод. Утвърдено е с протокол № 14 от тържествено заседание на 26 юни. Председател е тогавашният патриарх Кирил. В обсъжданията участва и сегашният патриарх Максим, който по това време е Ловешки митрополит.
В протокола от заседанието пише:
"Светият синод установи следното: според постоянната практика на светата Православна църква при канонизирането на светци, преподобни, изповедници и мъченици, следвано е било общото убеждение и създадената култова почит към известен богоугодник."
Спрямо каноните проучването преди провъзнасянето за светец трае около 15 години. Изследва се животът на свещеника, неговите дела и вярата му в Бог. Едно от изискванията е той да е доказал с действия предаността си към Църквата. Друго условие за канонизирането е нетленност на останките. След смъртта на вярващия трябва задължително да са доказани чудеса, случили се около тялото му.
В Светия синод се пази книгата на руския пътешественик Барски по светите места от 1875 г. В нея той описва светите мощи на св. Николай: "Саркофагът на мощите не се мести, защото е изсечен от дебел и широк мраморен блок, като някакъв сандък или ковчег. Той е зарит дълбоко, на пет педи в земята, наравно с подножието на престола и е затворен здраво с голяма мраморна плоча. В тази плоча е изсечено прозорче, толкова малко, че с една рубла може да се покрие. Аз погледнах през прозорчето и видях мраморния ковчег, който беше по-дълбоко от един лакът в земята, като кладенец беше пълен до половината с течност или манна. Тя беше прозрачна, като най-чиста вода и през нея се виждаха бели кости, от които непрестанно извираше тази течност, но тяло нямаше. Казват, че всичко е изгнило в мирото и костите не могат да бъдат разпознати от коя част на тялото са, понеже са разбъркани при пренасянето."
