До една бездетна жена: за децата

Дълбоко скърбиш, че нямаш деца. Оплакваш се от мъжа си, намирайки причината в него. Осмеляваш се дори да роптаеш срещу своя Творец. Не туряй грях на душата си, а се покори на Божията воля, защото децата са от Бога, а родителите са само проводници на Неговия промисъл и на Неговата блага воля. В Книгата на живота е описан такъв случай: Рахил, жената на Иаков, нямала потомство. В своето огорчение тя укорила своя мъж и му казала: Дай ми деца; ако ли не, умирам. Иаков се разгневил на нейното неразумие и отговорил: Нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата? [1]

Понякога се случва Господ да не дава потомство и на най-праведните съпрузи, както било с Авраам и Сара или с Йоаким и Анна. Но понякога това става и заради греховете на един от двамата брачни партньори. Такъв е случаят с Мелхола, жената на Давид. Веднъж младата Мелхола, дъщеря на цар Саул, видяла през прозореца, как нейният мъж, в прилив на духовно въодушевление, скача и танцува около Ковчега на Завета и го унижила в сърцето си [2] Това нейно обидно сърдечно разположение не видял и не чул никой освен Всевиждащия, но заради него Той я наказал и тя останала без рожба до деня на смъртта си [3].

Изпитайте и вие с твоя мъж сърцата си и вижте: не сте ли съгрешили с нещо пред Господа? Ако не намирате у себе си никаква вина, тогава без съмнение волята Божия е да нямате свое потомство, за да отворите обятията си за чуждите сирачета и да ги приемете като свои, което е велико дело пред Господа. Между нас все още е жива една знатна госпожа, която няма свои деца, но от началото на войната започнала да прибира сирачета, стотици и стотици, и да ги отглежда и възпитава като свои. В прилив на откровение тя ми е казвала: „Никога и нищо в живота си не съм обичала така, както децата. Още като девойка исках да се омъжа колкото е възможно по-скоро, за да имам много деца. Но не ми се даде. Два пъти се омъжвах, но и двата пъти нямах свои рожби. Но Господ изпълни желанието ми стократно. Досега ми е дарувал около хиляда деца. И сега, на стари години, аз се радвам безкрайно, че Творецът не ми даде чеда от утробата ми. Защото, ако имах, да кажем две, три, та дори и десет свои деца, щях цял живот да се грижа само за тях и бих се лишила от щастието да нарека свои хиляди чужди деца. Слава на милостивия Бог за това!”

Моли се и ти на Бога, чисто и усърдно, както са се молили Йоаким и Анна. Той е безкрайно милостив и може да ти даде потомство. Но ако не ти даде, не се сърди. Подари любовта си на децата, които са останали без майки и в Царството на вечната красота и правда ще бъдеш наречена майка, а не бездетница.

Бележки

1. Бит. 30:1-2.
2. Вж. 2 Цар. 6:16.
3. Вж. 2 Цар. 6:23.

Превод: Диляна Иванова

Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор” 2016