Едно малко съвременно чудо на св. Спиридон
Тази история се случи не с мен, но по удивителен начин аз станах „проводник” на едно малко, но значимо чудо.
Това се случи през 2007 г., когато в Русия бяха донесени за поклонение мощите на обичания от мен свети Спиридон Тримитунтски. Стана така, че успях да заваря тази светиня във Воронеж, и то точно в деня, в който в храма бяха дежурни мои приятели. Не зная защо, но ми подариха не една, а две иконки на светеца и елей, напътствайки ме с думите: „Можеш да дадеш едната на някого”.
Буквално след няколко седмици реших да пътувам към Севастопол, където с моята приятелка, разхождайки се по една от главните улици на града, решихме да се отбием в Покровската катедрала и да дадем имена за поменаване.
Нямаше голяма опашка, беше горещо, а добрата лелка, която продаваше свещи, стремително беше атакувана от една жена, която можем да определим, че беше от „отбиващите се”* в храма Подавайки имена за 10 години напред и искайки да измоли помощ за абсолютно всички житейски ситуации, жената задаваше все нови и нови въпроси: „Вижте, искам да сменя жилището си, на кого трябва да поръчам молебен?”.
Тази ситуация постепенно започна да ме изнервя и заговорих за „магическия обред на подаване на имена”. Стоящата пред мен баба, без да се досеща, че ние с приятелката ми сме представителки на московската православна младеж, характерна черта на която, неясно защо, беше станал някакъв цинизъм, започна да ни поучава: „А вие какво мислите, че светиите не помагат ли?”.
Успокоих бабата, както можех, че светиите дори много помагат, но тяхната помощ е правопропорционална на силата на нашата вяра. И че е много тъжно, когато Църквата с нейния сонм от светии, които със своя живот са проповядвали истинната вяра, любов и безстрашие, се превръщат в елемент от потребителската култура, в която за благополучния изход от някакво дело (в моя полза, естествено) се изисква да принесеш в жертва на боговете пари и списък с имена.
Оказа се, че бабата също много е размисляла по тези теми: „Как ми е мъчно за бедния свети Николай – оплакваше се тя, – нали за всяка дреболия го молят, а за другите сякаш забравят. Същият е и свети Спиридон! Той е бил велик подвижник и много са го обичали, а сега кой си спомня за него!”
Бях дошла в църквата със същата чанта, с която бях ходила във Воронеж да се поклоня на мощите на светеца, така че осветеното подаръче се оказа у мен. След кратък размисъл подадох на бабата иконката и масълцето и й казах, че това е от мощите на така почитания от нея св. Спиридон Тримитунтски.
Държейки в ръце тези съкровища, бабата отначало замълча, лицето й се измени, а след това каза: „Вие дори не си представяте какво сте направили за мен. Аз много отдавна се моля на свети Спиридон за нещо, което е много важно за мен, но както изглеждаше, нищо не се получава. И вчера се помолих за това, и дори с известен гняв, че светията не може да бъде толкова равнодушен и да не откликва на молитвите на една стара и болна жена. А днес ето, Вие ми предавате подарък от него…”
През следващите десетина минути бабата мълчеше и съсредоточено размишляваше. Ние също се бяхме потопили в размисли. Все пак невероятно съвпадение – ситуация, в която едновременно се случиха толкова много малко вероятни събития. Аз не отидох в столицата при мощите, затова пък по чудесен начин се оказах на тяхното преминаване за половин ден във Воронеж, където в същия следобед беше отворен достъпът до мощите на любимия светия; влязох в храма точно тогава, когато бяха дежурни моите приятели, и те решиха да ми дадат втори „комплект“ подарък; срещнахме се с приятелката ми, с която не се бяхме виждали много години, именно в този ден и час, и нещо ни накара да се отбием в църковния магазин именно на този храм, въпреки че този ден бяхме минали край няколко такива. И главното е, че точно предната вечер някаква жена беше имала много важен за нея разговор с небесната канцелария, буквално настоявайки да означи своето присъствие в нейния живот.
Аз искрено вярвам, че човек действително може да получи безброй милости от Бога по застъпничеството на Неговите светии, които, ще го кажа на езика на психологията, са в състояние да изпитват много дълбока емпатия към всички, които се обръщат към тях с молба за помощ в ситуациите, в които самите те са се оказвали по време на своето земно служение.
И дори когато изглежда, че съвсем са забравили за нас, може би в действителност Господ, по молитвите на нашите свети застъпници, избира най-добрия вариант за нас…
Мислех за тази ситуация година по-късно, когато моят личен живот претърпя пълен крах и бях принудена да се сблъскам с реалността, която упорито не желаех да приема, прикривайки се, подобно на фарисеите, зад правилни съвети, които обаче в моето сърце бяха като зърна, посяти на камениста почва.
Но този удивителен пример за това как Господ винаги чува нашите молитви, и се опитва да намери отговор на молитвата на една обикновена пенсионерка от Севастопол, ме вдъхновяваше и подкрепяше в трудни моменти, когато ми се струваше, че целият свят ме е отхвърлил.
Помня как пътувах с метрото и гледах настрани, радвайки се на влюбените двойки и семействата с деца. Това беше много странна и непривична за мен реакция – благодарност. Чуждото щастие, макар и недостъпно за мен в този момент, ме вдъхновяваше и ми внушаваше мисълта за това, че ако те са се срещнали помежду си в толкова голям град като Москва, това е възможно и за мен. Само трябва да почакам. Но да не принасям в жертва на очакванията целия си живот, а да се уча на нещата, които преди са били непознати за мен, но със сигурност ще ми потрябват по-късно.
Както се оказа, когато пътувах с метрото и си изпросвах такива чудеса, с които се беше удостоила тази благочестива бабка, моят тогава още бъдещ мъж, за когото толкова се молех, живееше на съседната спирка на метрото, на същата улица, на която и аз, и пътуваше за работа в същия последен вагон към центъра. И главното беше, че решаваше много важни за него въпроси, без които никога не би ми обърнал внимание и не би разбрал, че търси именно мен, такава, каквато съм.
В нашия живот свети Спиридон също изигра много важна роля. Може би някога ще събера смелост и ще разкажа и за това обикновено чудо, което преобърна нашия живот и ни доведе в днешния ден именно такива, каквито сме.
Несъмнено вярвайте! И не се страхувайте да просите. Дори когато изглежда, че за вас е забравил и Самият Господ Бог, бъдете убедени, че там, на небесата, вече има план за вашето спасение. Той задължително ще се открие, веднага щом всички участници в историята бъдат готови за това.
Свети отче Спиридоне, моли Бога за нас! I www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
* Игра на думи: „захожанка” (жена, която се отбива за малко) в противоположност на „прихожанка” (енориашка) – бел. прев.
