Закрилникът на Букурещ
В деня, в който честваме празника на свети Димитър Мироточиви, нека си спомним и за светията, живял по българските земи, който носи името на солунския чудотворец. Паметта на свети Димитър Басарбовски (17 в.) почитаме в утрешния ден – 27 октомври.
Той е онзи смирен пастир, който три години не обул обувка, дори и в най-големия студ, самонаказвайки се в съкрушението си, че настъпил по невнимание гнездо и смачкал няколко пиленца. Според житието на светеца през целия си живот той никога не напуснал родното си място, но е имал дара да вижда надалеч, толкова надалеч, че могъл да предвиди дори собствената си смърт; толкова надалеч, че подвигът на живота му да се извиси до небето. Провидението отрежда неговите нетленни мощи да се пазят от Православната църква в Румъния, в Патриаршеската катедрала в Букурещ. Всяка година в последната седмица на октомври в румънската столица, при ковчежето с нетленните мощи на свети Димитър, се събират хиляди поклонници, за да го помолят за застъпничество. Което потвърждава евангелската идея, че за небесните закрилници няма ни „юдеин, ни елин“, ни румънец, ни българин, а само части на едно цяло в Христа.
Откакто през 1774 г. мощите се пазят в Букурещ до днес, името на свети Димитър Басарбовски се свързва с многобройни разкази за чудотворства, записани от румънските духовници, които включват както лични истории за изцеления от онкологични и други сериозни заболявания, така и избавление от опасности за цялата общност. Ето и някои от тези документирани свидетелства*…
През 1814 г. жителите на Букурещ и региона са застигнати от чумна епидемия. За първи път духовниците решават да изнесат ковчежето с мощите на свети Димитър и тръгват с шествие из града, отправяйки молитви към закрилника на Букурещ да им помогне да се избавят от заразата. От този ден епидемията спира да се разпространява и вече не взима нови жертви.
През 1827 г. румънската столица и околността били обхванати от продължителна суша, а в резултат населението било измъчвано от глад и мизерия. Това бил вторият път, когато раклата с нетленните мощи на басарбовския светец била изнесена от катедралния храм и преминала в шествие през улиците на града. Един от свидетелите на събитието бил полковник Папазоглу, който записва в своите спомени: „Бяха обиколили няколко улици, и щом достигнаха края на моста Могошоая, заваля. И валя три дни с малки прекъсвания.“
Около 17 години след чумната епидемия, Букурещ отново е покосен от зараза, но този път от холерна епидемия. Жителите панически напускат града, който опустява. Есента на 1831 г. руският генерал Павел Кисельов, който по това време е административен управител на региона, решава да потърси помощта на небесния покровител на Букурещ. И наистина по молението на свети Димитър Бог чува зова за помощ на румънските духовници и на малкото жители, останали в града, така че от 15 септември до началото на октомври броят на починалите от болестта, които до този момент били около 160 души дневно, драстично намалял, докато епидемията напълно не затихнала.
Сред документираните чудеса е и случаят на жена – майка на пет деца, която изпаднала в кома. Лекарите казали на съпруга й, че няма шанс тя да излезе от комата, че нищо повече не могат да направят и се налага той да си я прибере вкъщи. Щом си тръгнали от болницата, мъжът, заедно с децата с отчаяна надежда се запътили към ковчежето с мощите на свети Димитър, за да помолят светията да се застъпи за тях пред Бога и да им върне обичната съпруга и майка. На следващия ден, щом прекрачил прага на болничната стая, мъжът видял тълпа от хора, скупчени края леглото на жена му. Уплашен, той разбутал хората и пред него се разкрила напълно неочаквана гледка – медицинските сестри придържали будната му съпруга, която била изправена на крака.
Светецът от Басарбово не е бил образован мъдрец, вместо това смиреният му живот е свидетелство за евангелските думи: „Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните…“ (I Коринт 1:26-27). Нека утре си спомним за призвания от Бога Димитър, който приживе (преди да се засели в скална килия и да заживее като монах) имал няколко овце, едно лозе и една колиба, но сърце, пълно с толкова милосърдие, че да раздава от него на всеки от нас и когато вече е преминал отвъд…
*В статията са използвани свидетелства от интернет сайта www.crestinortodox.ro.
