За иконата “Пресвета Богородица Геронтиса“

В навечерието на Рождество Христово 2012 г. в София бе посрещнато копието на чудотворната икона „Пресвета Богородица Геронтиса“ („Старица“), дарена на българските християни от монасите на светогорския манастир „Пантократор“.

В продължение на два дни столичани имаха възможността да се поклонят на светинята в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, а днес тя се съхранява за постоянно във варненския катедрален храм „Св. Успение Богородично“. Ето няколко от чудните истории, свързани с иконата „Пресвета Богородица Геронтиса“, запазени от светогорските монаси…

Преди много години манастирът „Пантократор“ имал игумен, който водел особено свят живот. Тъй като бил вече много стар и болен, той трудно стигал до храма. Веднъж, когато искал да вземе причастие, отишъл в църквата и помолил своя събрат, който отслужвал Литургията, да не я удължава прекалено много, за да може и той да издържи до края й и да приеме Тялото и Кръвта Господни. Но отецът отслужвал Литургията бавно, без изобщо да бърза. Тогава се чул глас от иконата „Пресвета Богородица Геронтиса“, който му казал да послуша стареца и да не удължава службата.

По време на немската окупация на Гърция (между 1941 и 1944 г.), един от старците в манастира „Пантократор“ отец Евтимий, докато проверявал склада за хранителни продукти, установил, че зехтинът във всички съдове се бил изчерпал и нямало откъде да се вземе нито за кухнята, нито за кандилата. Той съобщил на другите монаси в манастира и всички заедно започнали горещо да се молят пред иконата „Пресвета Богородица Геронтиса“. След няколко дни старецът чул насън глас, който му казал: „Отче, още преди залез слънце приготви всички съдове за зехтин да са измити, защото ще се погрижа тези дни да донеса, за да ги напълните“.

Отец Евтимий се събудил и развълнуван побързал да отиде при помощника си, за да му заръча да измие всички съдове за зехтин. „Но отче, откъде ще намерим толкова много зехтин в сегашното тежко положение?“, запитал недоумяващо монахът. Старецът настоял да направи това, което му казва, и заедно с него започнал да мие съдовете.

Някъде по същото време един кораб с оръжия тръгнал от Митилини. Оръжията били скрити в трюма на кораба, като отгоре им били наредени повече от сто съда със зехтин. Плавайки по море, една нощ капитанът на кораба видял насън една прекрасна жена, която блестяла по-силно и от слънцето и която му казала: „Веднага промени посоката на кораба, за да се спасиш от немците, а зехтинът, който караш, го дай целия на манастира „Пантократор“ на Света гора, където е и мой дом, а оттам без страх си тръгни по пътя“. С благословията на Пресвета Богородица този зехтин стигнал до монасите на Атон и се оказал достатъчен за всичките години на немската окупация.

Веднъж един йеромонах от манастира „Пантократор“ тръгвал да отслужва св. Литургия в един параклис, който се намирал в градината на манастира и бил посветен на св. Трифон. Наблизо в килията си лежал един много възрастен и болен монах, който изживявал края на дните си. За него се грижели няколко монаси от манастира. В това тежко състояние той изведнъж се надигнал и казал на събралите се около него: „Моля ви, кажете да приключат по-бързо с Литургията, за да се причастя с Кръвта и Тялото на Господа Иисуса Христа, тъй като тук дойде една жена, която приличаше на Богородица от иконата „Геронтиса“, и беше заедно с един младеж, който приличаше на свети Трифон. Те първо ми казаха, че ще ме вземат, но после си казаха нещо помежду си и ме оставиха“. След като казал това, дошъл отецът да го причасти. Лицето на монаха грейнало като слънце и той казал: „Днес, като на Твоята Тайна вечеря, Господи, ме приеми…“. Тогава той легнал спокойно и предал душата си в ръцете на Господа.

Веднъж един монах бил повикан от игумена на манастира, който му заръчал да отиде в Карея, и да донесе оттам едни пари, от които манастирът много се нуждаел. Монахът знаел, че трябва да се върне възможно най-бързо, още преди залез слънце, за да не бъде застрашен от нападения на крадци. Той уверил игумена, че е готов да изпълни успешно задачата и непрестанно ще се моли на Божията Майка да не му се случи нищо лошо. Случило се така обаче, че монахът се забавил и на връщане вече се било стъмнило. Разстоянието до манастира било доста голямо, което криело опасности. Тогава монахът от сърце се помолил на Пресвета Богородица да го закриля. Изведнъж до него се появила жена, облечена като монахиня, която го попитала защо е толкова тъжен. Той се учудил, но й отговорил, че е много притеснен, тъй като не послушал игумена да се върне навреме, още преди да се стъмни, и сега имало опасност да загуби манастирските пари. Тогава монахинята го докоснала с ръка и той внезапно се намерил близо до манастира, до кладенеца, в който според едно предание разбойници хвърлили иконата „Пресвета Богородица Геронтиса“, за да могат да заграбят повече злато и сребро, а после, при възстановяването на обителта, монасите я намерили непокътната.

Монахът разказал на братята си в манастира за чудото, което извършила с него Божията Майка. Всичките монаси слезли в храма и отправили благодарствени молитви към Пресветата Дева Мария за това, че се е погрижила за техния манастир. І www.munteleathos.com.

*Йеромонах Пимен е от румънския скит „Лаку“, Света гора.

Превод: Сандра Керелезова

Коментари

коментара