За чудото и съда
Евангелският разказ за изцеляването на човека, сляп по рождение, е история за чудото, за вярата, за неверието и за съда. Ние виждаме слепия и учениците, които питат: защо му се е случило това? Господ отговаря: не защо, а заради какво. Хората смятат, че Бог винаги изпраща нещастията като наказание; например, някой човек разгневява Бога – и ето Бог го наказва със слепота. Но Господ казва: не, не е така; това не се случва, за да се яви Божият гняв върху този човек, но за да се яви чрез него спасението.
И през първи век, и днес, хората се отнасят към Бога като към Някого, Който ни изпраща нещастия, докато всъщност Той е Онзи, Който ни спасява от нещастията, които идват в света посредством противене на Божията воля. Светът е изначално повреден от греха. Някои хора се раждат слепи. Бог идва в нашия свят, за да ни спаси и изцели. И Бог обръща това бедствено положение на човека за негово спасение: слепият получава изцеление, но главното е, че той намира вяра.
Тази вяра изглежда особено контрастно на фона на вярата на фарисеите, които упорито отказват да признаят очевидното. Ние виждаме, че хората, които са успешни, уверени, чийто живот е добре устроен и които са уважавани в обществото, се оказват отхвърлени чрез своето неверие; а този човек, който се намира на самото социално дъно – безпомощният просяк – придобива спасение. Както казва Пресвета Богородица: „…свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо” (Лука 1:52-53).
Мисълта за това, че Бог въздига смирените и поваля гордите, постоянно се повтаря в Свещеното Писание – като музикална тема в симфония. Защо е така?
Защото смирените – жалките, унижените, съсипаните, нещастните – позволяват да бъдат спасени. А онези, които смятат, че всичко им е наред, не позволяват. Причините за неверието се коренят във волята, а не в разума.
Разказват за Бъртранд Ръсел – известен философ и пламенен атеист, че когато той вече бил стар и близо до смъртта, го попитали: ако когато умре, разбере, че все пак Бог съществува, какво ще каже в свое оправдание? „Нямах достатъчно данни … Ти не ми даде достатъчно данни” – отговорил Ръсел.
За мнозина този отговор изглежда остроумен. Понякога хората казват: ако Бог иска да вярват в Него, защо не прави по-често чудеса… Защо Той не убеди с някакви неоспорими знамения тези, които не вярват в Неговото съществуване.
Евангелието и по-конкретно повествованието за изцелението на сляпородения ни показва защо.
Бог дава на фарисеите достатъчно данни. Господ извършва явно чудо. Нещо повече – пред очите им става явно знамение, което показва, че е настанала месианската ера; показва, че вече е дошъл предреченият от пророците Спасител, че Той е сред Своя народ. Фарисеите, като познавачи на Писанието, със сигурност са знаели многобройните пророчества: „И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак. И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев” (Ис. 29:18-19); „Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат” (Ис. 35:5).
Съгласно Писанието, Бог е Този, Който отваря очите на слепите: „Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни” (Пс. 145:8). Но ние виждаме реакцията на фарисеите: те не вярват на свидетелството на изцеления, те изискват свидетелство от неговите родители, те притискат изцеления с въпроси и отново не вярват на неговите отговори. Всъщност пред очите им е извършено чудо, което е предсказано в добре познатите пророчества, а те казват „не”.
Има ли в това нещо психологически невероятно? Напротив, това е съвсем обичайна ситуация. Хората са склонни да вярват на най-нелепи измислици, стига те добре да се вписват в тяхната представа за света; а могат да не вярват дори на очите си, ако това, което виждат, не ги устройва. Това е доброволна, съзнателна слепота.
Затова чудото неизбежно означава съд – то принуждава всеки човек да вземе решение. След срещата с Божието чудо никой не може да живее така, както е живял преди; човек или става вярващ – като изцеления; или се затваря в ожесточено неверие. Както казва Господ: ”…за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи” (Йоан 9:39).
Бог често отказва да направи чудо за невярващите или за хората със слаба вяра точно заради милостта Си. Защото колкото по-явни знамения на Божието присъствие отхвърля човек, толкова по-дълбоко той пропада в тъмнината – до точката на пълната необратимост.
Затова е много важно да се молим не за чудо, а за зрение, за виждащи очи и открито сърце – сърце, което да е в състояние да вижда Евангелската истина и да се отзовава на тази истина с покаяние и вяра. | www.pravoslavie.ru
Превод: Евгения Николчева
