Отец Димитриос и едно от чудесата на свети Георги
Да обичаш Господа е най-ценното постижение на този свят, а онези, които възлагат надеждите си на Него, Той няма да ги остави. Една такава благословена душа е бил отец Димитриос (Гагастатис). Баща на девет дъщери и истински Божи човек. За него свидетелстват и големите чудеса, които е преживял.
През целия си живот той е бил смирен, изпълнен с милост, голяма вяра и любов към Господа и ближните си. Духовен учител на всички, с думи и най-вече със собствения си свят живот. Бил е надарен с голяма харизма, с твърда вяра, която е учудвала всички около него.
Отец Димитриос е бил почти без образование. Завършил е начално училище в родното си село, а след това е пасял овцете. Където и да се е намирал, той непрекъснато се е уповавал на Господа, и е пребивавал в молитви към Него. Когато тръгвал сутрин на паша с овцете, той минавал първо през църквата, посветена на светите Архангели, малък храм, построен през 1600 г., близо до къщата му, с мистична атмосфера, с прекрасни старинни фрески. Когато нямал възможност да отиде на църква, той коленичел там, където се намира, в планината или на пасището и плачейки, молел за милостта Божия. Четял и се възхищавал на житията на светиите, като безрезервно вярвал, че светиите го закрилят и живо усещал тяхното присъствие.
Отец Димитриос преживява и много изпитания в живота си, по време на Гражданската война в Гърция. (Става въпрос за Гражданската война през 1943-1949г., когато са избити и преследвани много свещеници и църковни проповедници). И понеже той говорел за Христос, за родината, за семейството, те го набелязали и непрекъснато го заплашвали, унижавали го и на няколко пъти се опитали да го убият, но всеки път ставало чудо и той оставал жив.
„Бях прогонван в планините, като непрекъснато ме преследваха, за да ме убият. Те нямаха нужда от свещеници. Но Господ не ме изостави. Веднъж се озовах в гъста мъгла, а реката беше излязла от коритото си. Не можех да премина на другия бряг, плачех като малко дете и се молех: „Господи, изведи ме оттук, вземи ме при Себе Си! Аз съм гонен, гладен и измръзнал …“. На мястото, където се молех, изневиделица се появи млад мъж на кон и докато се усетя, вече бях на другия бряг на реката! Казах си : “Какво стана с мен, грешника?“. Славех Господа и непрекъснато търсех моя благодетел. Но едва много по-късно, една вечер в съня ми се яви млад мъж и ми каза: „Отче, забрави ли ме?!“.
– Не, сине, аз постоянно търся благодетеля.
– Аз съм Георги. Ще ти припомня, че на онова място, когато плачеше край реката … Кой те спаси?
– Не зная – отговорих аз.
– Аз те спасих. А ти нито веднъж не дойде да служиш в моята църква!
Събудих се, ударих камбаната на църквата, събрах хората от цялото село и ги помолих всички да отидем до църквата, посветена на свети Георги.
Това място беше изпълнено с чудеса. Едно дърво имаше напълно изсъхнал клон и за Гергьовден оттам започна да извира вода. Това стана точно в Деня на светеца! Тази вода стана аязмо. Но след това, тъй като хората станаха толкова грешни, това появило се по чудо аязмо пресъхна. Защото чудото иска вяра!
Ето така отидох и отслужих Литургия за свети Георги. Казах на съселяните си:
– Как мислите, свети Георги тук ли е или не е? Елате тук всички и ще разберете!
И те се събраха.
„Свети Георги, не се моля за потвърждение на вярата, нито от любопитство, а за да укрепиш вярата на хората. Моля те да дойдеш тук и да помръднеш това изсъхнало дърво така, че отново да потече предишното аязмо!“
И там, където се молех, лека полека започна да капе вода… Но започнах да се моля още по-горещо и настойчиво, и тогава в аязмото започна да тече толкова вода, че то се изпълни и всички си напълниха шишета с вода. Това прави нашата вяра, когато е истинска и жива!“. I www.razbointrucuvant.ro
Превод: Сандра Керелезова
