Светли петък. Празникът на Св. Богородица Живоприемни източник

Благодарение на обемната литература, в която се коментират византийските източници, разказващи за спомена за светилището на Божията Майка близо до Цариград, повлияло върху установяването на празника Живоприемни източник в православните църкви, можем да кажем нещо повече за това как е възникнал този празник, който сърбите наричат „Източни петък”.

Въпреки че светилището на Света Богородица Изворна е възникнало още в V или VІ век, тоест по време на царуването на византийските царе Лъв І (457-474) или Юстиниан (527-565), службата (в литургичния смисъл на думата), посветена на култа, който се почитал тук и на обновяването на първоначалния храм на Божията майка, била съставена по времето на Палеолозите, в първите десетилетия на ХІV век. Писател на службата и други сродни текстове за прослава на многовековните чудотворни изцеления в Изворната Богородична църква (τής Θεοτόκου τής Πηγής), които бързо влизат в богослужебна употреба, е византийският историк и поет Никифор Калист Ксантопул между 1308 и 1320 г. Също така, в началото на ХІV век и Мануил Филес съставя множество стихове в чест на изцеленията в Богородичното светилище.

Гръцките, а по-късно и руските Цветни триоди (Пентикостари) от онова време отбелязват, че празникът на Богородица Живоприемни (което е по-точно от Живоносни) Източник (Ζωοδόχος πηγή) се чества в петъка на Светлата седмица. Трябва да споменем, че епитетът „източен” тук не се отнася до посоката на света, а до „извор“, „източник“. Изследователите не са посочили дали тази служба е намерила място в сръбско-славянските цветни триоди, но тя все пак е поместена в Пентикостара (в руска редакция), който днес се ползва в нашата църква. В заглавието в Синаксара се посочва, че този празник е посветен на „Пресветата Владичица Богородица Живоприемни източник”. По-нататък се казва, че в този ден се празнува обновяването на храма на Богородица, наречен Живоприемни източник, и се чества паметта на чудесата, станали при Извора. Синаксарът съдържа и данни за основаването на светилището и за царете, които са го обновили, най-често от благодарност за получените изцеления. Тъй като се споменават много владетели, ясно е, че дворът е бил тясно свързан с обителта при това светилище.

В култовите съчинения на Никифор Калист Ксантопул се дава описание на храма на Богородица Изворна, обновен по негово време. Църквата, казва Калист, е имала правоъгълна форма, оградена с четири портика. Криптата представлявала най-важната част от храма и към нея водели две стълбища с по 25 стълби. В криптата се намирал чудотворният извор, чиято вода се стичала в един мраморен басейн. Стените на църквата били изписани с фрески. Храмът имал три параклиса, посветени на Богородица, на свети Евстатий и на света Анна.

Основаването на храма на Св. Богородица Живоприемни източник се обяснява от една легенда и един исторически извор. Когато бъдещият византийски цар Лъв Тракиец дошъл като обикновен воин в Константинопол, в мочурищата пред Златните порти срещнал един слепец, който го помолил да го поведе и напои. Докато Лъв търсел вода, се чул глас, който му казвал къде се намира тя и че трябва да умие очите на слепия в нея. Гласът му предсказал, че ще стане цар и че на това място трябва да построи църква, в която хората ще могат да намерят изцеление. Лъв го послушал и слепецът прогледнал, а самият той по-късно наистина станал цар. Когато стъпил на императорския престол, близо до извора построил великолепна църква.

Че издигането на храм по времето на Лъв І е легенда, показва хроникьорът на Юстиниан Прокопий, който приписва основаването на това светилище на своя защитник: „А на нея (Богородица) построил друг храм на мястото, наречено Извор (Πηγή). Тук се намира гъста кипарисова гора, малка горичка сред свежи полета, пълни с цветя, градина с дивни плодове, извор, който тихо ромоли със своята сладка, пивка вода, всичко това е особено подходящо за светилище. Такова е пространството около светилището; а самият храм едва ли би могъл да се опише достойно, нито да се обрисува мислено, нито да се говори за него шепнешком. Достатъчно е само да кажем, че със своята красота и големина той превъзхожда повечето храмове” (За строежите).
Най-прецизните данни за времето на построяване на манастира Ζωοδόχος πηγή ни предлага византийският историк Георги Кедрин (ХІ-ХІІ век). Той твърди, че Юстиниан е съградил манастир в 33-тата година от своето царуване, следователно в 559-560-та г.

Многобройните чудеса, станали от времето на основаването на светилището до обновяването му по времето на Андроник ІІ Палеолог, са посочени в запазените писмени извори. Неизвестният писател от времето на Константин VІІ Багренородни (средата на Х век) изброява 47 чудеса, станали от построяването на храма чак до Х век. По време на латинската власт в Цариград водата от извора престанала да бъде чудотворна, което продължило и при царуването на Михаил VІІІ Палеолог, който водел проуниатска политика по отношение на западната Църква. А по времето на Андроник ІІ Палеолог, който отхвърлил политиката за обединяване на църквите, Богородица показала своята милост с това, че върнала чудотворната сила на водата в светилището.
Въпреки че мястото на Богородичния култ било извън стените на Цариград, до него се намирал дворецът на царете, идващи с тържествена свита. Това най-често ставало на Възнесение Господне. На Спасовден царят, както свидетелства Константин VІІ Багренородни (913-959) в своето съчинение за церемониите в двореца, пристигал в атриума, за да посрещне след това патриарха в притвора. Двамата тържествено влизали в църквата, продължавали до амвона и царските двери, за да влязат след това в олтара и да участват в богослужението (Литургията). Царят поставял своите дарове на Светия престол, излизал из храма и се качвал в катехумената, където имало малка зала, която използвал след Литургия. По време на тържествения обяд представителите на зелените и сините (политически групировки в Цариград) стояли в атриума, а молитвените възгласи по време на литията, която следвала след това, прославяли първо Богородица, а после и Христовото Възнесение. Запазен е и писмен източник, че василевсът Никифор ІІ Фока е прекарал Спасовден в Изворната църква.

Лъв Дякон (втората половина на Х век), говорейки за въстанието, избухнало на Възнесение 967 г., посочва, че според обичая императорът бил в храма извън градските стени, наречен Изворен, посветен на Богородица. Йоан Скилица (втората половина на ХІ век), говорейки за същото събитие, споменава празнуването на Възнесение при Извора. Това повтаря и Георги Кедрин. Йоан Зонара (първата половина на ХІІ столетие) изтъква, че по стар обичай на един от Господските празници василевсът отивал в светия храм на Извора. Когато празникът на Св. Богородица Живоприемни източник бил формално установен, както изглежда, бил отбелязван много тържествено в петия ден на Светлата седмица в главния императорски дворец в града. Това било началото на разпространението на почитта към Св. Богородица Изворна извън самото светилище край цариградските стени. Главният посредник, изглежда, била Великата Лавра на Света Гора, защото манастирът на Богородица Изворна през 40-те години на ХІV век става метох на този атонски манастир.

До всички тези данни е най-лесно да се стигне посредством текстовете, отнасящи се до тълкуването на широко известната и разпространена иконографска визия за Св. Богородица от типа Живоприемни източник, възникнала под влияние на светилището на Света Богородица Изворна край константинополските стени. Според най-новите изследвания на Татяна Стародубцев „Култът към Богородица Живоприемни източник и неговият отзвук в иконографското изкуство от времето на Палеолозите”, Зограф 33, 2009), за най-известни изображения на Богородица от този тип се смятат фреските в притвора на църквата Афендико в Мистра (между 1313 и 1322 г.), в акросолиума на гроба на деспот Димитрий в нартекса на цариградската Хора (около 1340 г.), в притвора на храмовете на Свети Архангел Михаил в Лесново (1349) и Възнесение в Раваница (около 1387), на западната стена на църквата Успение във Волотово до Новгород (1363-1390) и в олтара на югоизточния параклис на храма на Светите Теодоровци в Мистра (около 1400). Въпреки че службата на Богородица Живоприемни източник не е присъствала в сръбските богослужебни книги през средните векове, изобразяването на този много значим Богородичен култ намира отзвук в живописта на такива известни манастири като Лесново и Раваница. | www.svetiapostoli.com

Превод: Татяна Филева