“Тате, това е той” – едно от чудесата на св. Николай Мирликийски

На времето този случай ми беше разказан от йеромонах Теофилакт (Белянин), който се подвизаваше в Псково-Печерския манастир. (Той е част от неговия ръкописен сборник „Това се случи в наше време”).

Това е случай от 70-те години на миналия век. Едно семейство шумно празнувало рождения ден на бащата. Както му е редът, имало гощавка с тостове и пийване. В разгара на веселбата някак всички забравили за петгодишния син на рожденика. Детето се разхождало около гостите, пълзяло под масата и изведнъж, незабелязано от родителите си, се промъкнало на забранения за него балкон. Апартаментът се намирал на осмия етаж.

В разгара на веселбата се усетили, че момченцето не е с тях. Гледат: никъде го няма. Нито по стаите, нито в кухнята, нито в коридора. Вратата е затворена – не може да е излязъл на стълбите. Родителите се хвърлили към отворената балконска врата. И на балкона го няма! В ужас бащата погледнал надолу, като очаквал да види проснато на земята тялото на сина си. А гледа – неговият Саша спокойно си играе на тревата. Без да дочака асансьора, бащата се втурнал по стълбите, изскочил на улицата, взел на ръце сина си, прегърнал го и го попитал:

– Саша, как се озова тук?

– Няма ли да ми се караш, татко?

– Няма, сине.

– Значи, стана ми скучно и излезнах на балкона, загледах се през балкона. Наведох се през парапета и полетях надолу. Но докато летях, ме хвана един дядо.

– Какъв дядо? Дядо ти беше с нас на масата.

– Не, друг дядо. Хубав, с къса бяла брада. Облечен като в църква. Той ме пренесе долу, остави ме на тревата и изчезна.

Бащата не знаел какво да мисли. Това съвсем не се побирало в материалистическото му съзнание. Това е против законите на физиката, против закона за гравитацията. Но детето не би могло да мине през затворената врата!

За радост на всички гости бащата дошъл със Саша вкъщи, сложил го на коленете си и вече не откъсвал очи от него. И изведнъж детето казало:

– Татко, спомних си на кого приличаше онзи дядо.

Бащата първоначално дори не разбрал за какво става дума:

– Кой дядо?
– Как кой? Онзи, който ме спаси.

Саша завел баща си в стаята на баба си, покатерил се на един стол и посочил с пръстче старинната икона на свети Николай на скромния иконостас:

– Тате, това е той!  | www.pravoslavie.ru

 

Превод: Евгения Николчева

 

 

Коментари

коментара

Близки теми: