Явяването на света Параскева

Представяме ви откъс от книгата за живота на стареца Яков Цаликис, в който се разказва историята за една необикновена среща…

През годината, в която напуснали палатката и влезли в ниската къщурка, семейството на малкия Яков се хванало да храни едно прасе и то доста наедряло. Бащата Ставрос Цаликис работел някъде на строеж, за да изкарва хляба, и затова повикал децата си – седемгодишния Яков и деветгодишния Георги, за да им обясни какво да направят с прасето. Да го откарат в Цука – едно близко по-голямо село. Там имал уговорка с някакъв касапин да го заколи, да го продаде и да си удържи парите за услугата.

По пътя за Цука срещнали техен съселянин и той, като видял добре охраненото прасе, казал: „Бе, къде я водите тая свиня, като магаре е станала!” В същия този момент животното паднало на земята, около устата му излязла пяна, то загубило сили и вече било готово да умре. Съселянинът урочасал животното само с един поглед. Децата се изплашили. Малкият Яков бързо дошъл на себе си, огледал се наоколо, намерил една малка консервена кутия и я напълнил с вода от близкия двор, откъснал босилек от съседната градина, отишъл малко по-надолу, където се намирал иконостас с икона на св. Димитър, помолил се, коленичейки, взел елей от кандилото и се върнал при вече умиращото животно. Там пак коленичил, помолил се, прекръстил го с елея и го поръсил с босилека. След малко прасето се изправило и те отишли при касапина.

Две-три години по-късно още по-впечатляващо било изцеляването на една красива дванадесетгодишна рано развита девойка. Пак от урочасване момичето паднало безчувствено и не можело да се свести. Изтичали при малкия Яков и го завлекли насила в къщата на болното момиче. Той чел молитви, молил се, поръсил я със светена вода и тя се свестила. За „усилието” му предложили различни неща. Всичко отказал.

Другите деца ходели на училище по веднъж на ден. Малкият Яков ходел по два пъти. Много обичал училището, защото в първите години то било едновременно и църквата „Св. Параскева”. Късно следобед отивал и запалвал кандилата. Ходел там самичък и му харесвало да остава чак до настъпването на нощта. Молел се както знаел и както можел. След това хващал надолнището към къщи и оставял боровата гора зад гърба си. Един следобед обаче, сигурно бил осем-девет годишен тогава, на мястото, където се молел, пред него се явила жива св. Параскева като монахиня, както била изобразена на иконата. Момчето се уплашило, плюло си на петите и стигнало задъхано вкъщи. Даже и не се обърнало да погледне назад от страх. Отишло на другия ден да запали кандилата, както обикновено, и тя пак му се явила. Отново се изплашило. Побягнало надолу по склона, но светицата излязла от храма, мило му заговорила и го успокоила. То спряло да тича и се върнало малко назад, за да види кой му говори. Светицата му обяснила коя е, казала му да не се страхува и Яков боязливо се изкачил към църквата. Приседнал близо до нея и внимателно я изслушал. Явяването на света Параскева се повторило още много пъти. Яков свикнал и повече не се страхувал. Сядали един до друг и разговаряли… – такава близост и доверчиво дръзновение имал малкият.

В едно от първите явявания на светицата, когато момчето се било окопитило вече, тя му казала:

– Какво искаш да ти подаря, детето ми, за молитвите ти и за това, че се грижиш за къщата ми?

Детето не знаело какво да отговори. Вечерта обаче попитало майка си Теодора и тя го посъветвала простодушно: „Да кажеш да ти даде какво…, ами късмет”.

На другия следобед светицата се явила и отговорила на детето:

– Чуй ме. Ще видиш голяма слава и чест, много народ ще идва да те види, много пари ще идват в ръцете ти, но няма да се задържат. (И действително, всичко се сбъдна. Стареца Яков го уважаваха богати и бедни, мъдри и неграмотни, господари и подчинени, университетски професори и висши съдии, монаси, свещеници, епископи и патриарси – всички, които идваха последните години в манастира, за да се запознаят с него, да се изповядат, да получат духовна полза, да вземат благословията му. И за парите също, особено през последните години – даваха му много, но той ги предлагаше на всички, които имаха нужда, не оставаха в торбата му; все в една торба ги слагаше, а тя не се изпразни никога, колкото и да раздаваше.)

Той самият, когато ми разказваше за тези неща, добави:

– И нима ме излъга, братко мой, света Параскева? Малък късмет ли ми даде? Направи ме свещеник на тайнствата Божии!

Превод от гръцки: Владимир Петров

Из книгата на Стилянос Пападопулос „Старецът Яков Цаликис“, ИК „Омофор“ 2006 г.