Благослови неприятелите ми, Господи


Източник: Седем

И аз ги благославям и не проклинам

След последните действия в ислямския свят – бунтовете срещу карикатурите на Мохамед, човечеството отново е принудено да приеме, че трябва да се научи да живее в несигурност. До преди пет години религиозната толерантност и веротърпимост бяха издигнати в култ и всеки по-различен глас се идентифицираше с фанатизъм. Сега желанието за отмъщение и нетолерантността идват от същите среди. Това кара хората да стават все по-несигурни, защото не разбират какво имат срещу себе си.

Религиозната толерантност не означава историческа амнезия, а възможността да останем трезви при максимално знание за нашия исторически опит, но и за същността на исляма. Политиците охотно обещават  от наше име  пред Европа  диалог с исляма, но аз не съм срещнала днес нито едно сериозно   проучване на исляма, за разлика от американските сайтове.

Избрах да представя една по-различна гледна точка, която изключва  национализма и шовинизма, а също и безпринципния религиозен плурализъм и икуменизъм, който справедливо един богослов нарече "демонът на нетърпението". Чрез който човечеството иска да се обедини чисто формално, не познавайки собствените си недъзи.

Тази гледна точка е свързана с усилието да останем верни на учението на св. отци на Църквата,  за които религиозното противопоставяне е въпрос на аскетично усилие, а не на външно противопоставяне. Какво е правил Мойсей, когато  с Иисус Навин са воювали против Амалик? Иисус Навин командва и води войната с неприятеля, а Мойсей  е стоял на молитва с издигнати към Бога ръце.

И победил не толкова този, който е водил борбата, колкото онзи, който е възнасял молитвата.

За днешния човек това учение е непонятно, но смятам, че е нужно да го познаваме. Това се темелите на Православната вяра и православния живот. Това е някакъв ключ към  познаване на миналото, от което нямаме причини да се срамуваме. Това е стоенето на един народ и то не теоретично. През  робство  нашият народ е решавал важните екзистенциални въпроси за живота и смъртта. Съвременният човек полудява пред лицето на смъртта. За баташките мъченици смъртта е била придобивка. В техния подвиг  няма самосъжаления, истерия, самооправдания.

Осмисляйки важните екзистенциални проблеми през призмата на историческото и духовното, ние имаме правото да говорим за исляма повече от всеки друг народ. Без страх. Познавайки православния възглед за войната и враговете, ние  можем опитно и мъдро да участваме  в един нов диалог, същностно толерантен и демократичен.

Отците на Църквата са приемали своите врагове като благодетели. Какво означава да приемем нашите врагове като  благодетели? На пръв поглед това изглежда далечно и чуждо, но съвсем не е чуждо дори в психотерапията 

Киркегор казва нещо подобно: думите на нашите врагове  да ги приемам като Божие послание към нас.

В този контекст се опитах да вникна в един репортаж, който беше  свързан с протестите  в Турция срещу карикатурите. Един надпис гласеше: “И вашият пророк би се срамувал от вас!”

Защо ислямистите смятат, че Христос, Когото  те наричат пророк, би се срамувал от нас? Дали западният човек може да разбере обидата на човека от Изтока? Като се абстрахирам от политическите интереси, които стоят зад  тези протести, искам да видя  човека, който е обиден и уязвен от това, че друг се надсмива над нещо, което за него е скъпо и съкровено. Ако  днешният  човек не вярва, че той е сътворен като  Божи образ,  а е  продукт на еволюцията, като всички останали живи същества, то не е чак толкова смущаващо  да окарикатуриш едно животно. Но ако приемем възгледа, че човекът е сътворен като Божи образ, така както съществува тази идея  в трите монотеистични религии, то става понятно защо ислямистите протестират срещу карикатурите.

Но къде  тогава е границата между  “свещеното” и “богохулното “? И как  можеш да влезеш в диалог с човек, който дори и да запазва външната толерантност, вътрешно те осмива и дисквалифицира, заради твоите убеждения. Защо трябва да ти  бъде приятел  човек, когото не харесваш и презираш?

А какво  мисли западният човек?

Той не познава исляма, но сякаш беше принуден да признае, че съществува  граница между добро и зло, че джихатът е реалност и е една от догмите на исляма. И в същото време се уплаши и  започна да слага наколенките пред  терористите.

Но има и една друга истина. Както вече казах, човекът е създаден по Божи образ и следователно в най-дълбоката си същност той е срещу джихата,  дори когато принадлежи към исляма. И това е безусловно вярно.

Не пречим ли ние християните на другите две монотеистични религии – исляма и юдейството, да познаят Истината, било поради  фанатизъм или поради човекоугодие?

Чистотата на вярата, която  отците са пазили не е било  някаква самоцел или религиозен фанатизъм.  Те са го правили единствено от любов към човека.  Неизкривеното знание е нужно, за да  може глъбинно да бъде разбран човека. Несторианската ерес е попречила на Мохамед  да познае истината за Св. Троица. Само в светлината на този догмат  човек може да открие истинските връзки на любовта, саможертвата, послушанието и да се избави от  егоизма и индивидуализма, които го обричат на екзистенциална самота и безцелно скитане в пустинята на тоя свят.

В началото на пътя  Мохамед  казва: “Най-много на земята обичах жените и ароматите, но пълна наслада намирах винаги само в молитвата.” Едва ли можем да се съмняваме в искреността на човек, който е намирал пълна наслада само в молитвата. Той дори не е имал претенциите да се представя за пророк в общоприетия  по онова време смисъл на тази дума. Думите расул Аллах, както обикновено  Мохамед сам се е наричал  означават пратеник на Бога, т.е. човек с особена  мисия. Тази мисия се е състояла в това да проповядва на арабите единство, Божията праведност, разликата между добро и зло и бъдещия съд. Дори той сам записва в Корана, че Иисус, Синът на Мария, ще съди света. Следователно, той е признавал Иисус повече от себе си. Но несторианската ерес му  попречва да разбере повече за Богочовека Христос, за неговата изкупителна жертва и крайно смирение пред враговете. И за Неговата молитва към враговете.

Днес добрият и честен ислямист не може отново да види Христос, поради одеждите на ереси и заблуди, в които е облечено християнството.

Отново се връщам към онзи плакат, на който пишеше  “И вашият пророк би се срамувал от вас!”  Но  дали  преди  някой да  е поругал нашия Бог, самите ние не го поругахме? Какво са книгите на Дан Браун? Поругание, клевета, безчестие. Заради печалба. И християнският свят мълчи,  дори  и след като познавач на историята на ранното християнство като Роналд В. Хъгинс нарече Браун е фалшификатор на историята. Но  Бог бърза да ни лекува, преди да сме загинали. С 11 септември 2001 започнаха уроците  по метафизика. Светът беше затаил дъх пред “онтологичната хирургическа стая на Божия Промисъл, в която Господ лекуваше болестите на света – туморът на самодоволството и самоувереността, който беше започнал да изяжда тялото на Америка. Процесът беше немислимо болезнен. Много от нас дори затаиха  вражда към онтологичния Хирург, който отстрани това чужда тяло от организма ни”. Това са разсъжденията на един американски православен архиепископ.

САЩ формално не бяха сами. Светът даваше вид, че ги подкрепя, но някак се усещаше едно приглушено злорадство от страна на Европа.

Но в същото време те разбраха, че когато от доброто бързо се извлекат ползи, никога не бива да ги приемаме за даденост. И още нещо. Не бива да губим ясната представа, че съществува зло и че е необходима битка срещу това зло, “като заместим самодоволството си с бдителност и наситим радостта си с чувство на тъга”,  пак по думите на същия  архиепископ.

Но чак след тази  трагедия американците разбраха, че ислямът не е миролюбива религия, че обединението на всички религии не е проста работа и че поведението на Хилъри Клинтън при спонсорираното от нея „еид-ал-фитр“ празненство в Белия дом по случай приключване на рамазана е просто един флирт с нещо, което не познаваш.

След 11 септември САЩ сякаш станаха по-мъдри, по-разбиращи останалия свят.

Европа вътрешно се засрами от спотаеното злорадство към САЩ, едва когато преживя атентатите в Мадрид и Лондон. И може би се смири, защото само когато застанеш на стълбицата на страданието на другия, започваш да го разбираш.

От ученическите години съм изпитвала недоумение, а може би и някакъв спотаен гняв към Дизраели, чиято мания  да осуети руските амбиции на Балканите го е карала да внуши на Торите да направят безпрецедентна характеристика на Турция като една хуманна държава дори пред лицето на кланетата в България. Но въпреки това християнската съвест на Англия, пробуждана от страстните речи на У. Гладстон, се оказва  достатъчно силна, за да свали в 1880 правителството на Лорд Бийкънсфилд.

Защо все пак ислямът мрази Запада, а не балканските народи, които в края на ХІХ век отхвърлиха неговото робство? Някои съвременни изследователи смятат, че водеща мотивация в поведението на младите ислямисти към Запада е това, че те се чувстват изолирани от богатството и свободата на модерния свят.

Наблюдавайки корумпираните елити в собствените си страни, които са свързани със Запада и в същото време се кълнат в исляма, те искат да ги отстранят от власт,  но като отстранят корена на злото, което според тях е Западът.

Ако само за миг  размислим върху тази гледна точка, съществува вероятност да  стигнем  до корените на проблема, до мислите на нашия противник, до неговата болка и до неговото страдание. Това е новото, забравено старо учение на отците-пустинници – винаги да виним себе си за греховете на другите. Това е радикална промяна в мислите, която дава самоувереността  да се смята, че ХХІ век ще бъде векът на Православието. Но дори това да е утопия, ако останем в напрежението и отговорността на това мислене, може би ще поставим  началото на истинския диалог.

Светът постепенно се разделя  с подмененото западното християнство, защото то не може да разреши  важните екзистенциални проблеми на днешния човек. Библията е последната книга, която се интересува от утилитаризъм и пропаганда. Дълго западният човек се опитваше да я превърне в наръчник по бизнес-отношения или да оправдава чрез нея своите религиозни намерения. За съжаление православният човек е изпаднал в същата криза.

Библията е книга за Истината която ни казва, че човекът е Божи образ, без изключение на пол, раса, религия. Когато съумеем да се научим да се радваме и да съчувстваме на всяко Божие творение, без да оспорваме дадените му от Бога права и способности, едва тогава можем да се наречем християни.  Да усетиш трагедията означава да извлечеш красота и истина.

Защо не може да усетим трагедията на тези хора, които наричаме “терористи”? Какво става в душите на тези хора, които са загубили мярката не само за светостта на живота на околните, но и за собствения им живот в очакване на небесни блага, заради битката с “неверниците”? Но в същото време християнският свят стои надменно в своята лъжехристиянска позиция, с което пречи на останалите народи да познаят Христа,  а надменността  му пречи  и в истинския диалог. Един съвременен  гръцки богослов казва, че ”диалогът  е повече от търпимост”  Диалогът е смирение и благоговение  пред другия, който също е Божи образ. И в най-висша степен, той е мъжеството  да благословиш враговете си.  Колко прекрасно го е написал големият сръбски богослов и наш съвременник – Св. Николай Велимирович:

Благослови неприятелите ми Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

Неприятелите повече са ме тикали в Твоите ръце,

отколкото приятелите. Приятелите са ме връзвали за земята,

неприятелите са ме късали от земята и са

рушали всичките ми надежди  върху земята.

………………………………………………….

Те са изповядвали  вместо мен греховете ми пред света.

Те са ме бичували, когато съм се колебаел да се бичувам  сам.

………………………………………………………….

Те са ме заплювали, когато съм се гордеел със себе си.

Благослови неприятелите ми, Господи. И аз ги

благославям и не проклинам.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...