Боже, пази България
Литийното шествие, организирано от Българската православна църква в края на миналата седмица, отново фокусира вниманието върху въвеждането на вероучение в училищата. Въпросът е голям – и ключов за бъдещото развитие на страната.
Привържениците на обучението по религия продължават да използват аргумента за липсата на морални устои в българското общество, в българската младеж. И, на първи прочит, сякаш имат право – в съвременното общество като че ли не се вижда друга сила, която би могла едновременно да обедини хората в едно етически стабилно общежитие и да дисциплинира морално индивида, позволявайки му в същото време да се развива самостоятелно.
Проблемът е, че и БПЦ, и главното мюфтийство – което е също привърженик на исканите промени в образователната система – търсят да постигнат целите си посредством държавата. Като използват държавните образователни структури и финансиране от държавата. Както се изрази един бивш министър на образованието: „Те искат ние да им съберем децата, те да ги обучават и да им плащаме за това”.
На привържениците на вероучението в училищата трябва да се напомни, че България е светска държава. Че те и сега могат да се възползват от възможността на свободно избираем предмет – но колцина са желаещите?
Направи ли някому впечатление по време на глупавия янеянев скандал с училището в Рибново, че там децата масово посещават предмета „вероучение” (или както го наричат мюсюлманите)?
Защо БПЦ не събира достатъчно деца в свободно избираемия предмет, а чака държавата да им ги достави?
Какво пречи на Българската православна църква да организира извънучилищно обучение по вероучение? И кое ще е по-полезно в дългосрочен план за БПЦ – да извоюва влияние и духовен авторитет сред истински вярващи хора с дълга и упорита работа, или да разполага с паство, механично зазубрило няколко постулата.
Това са също въпроси „на първо четене”.
Друг голям въпрос, който ажиотажът около литийното шествие повдигна, е реакцията на президента на републиката. Който даде поддръжката си за „каузата на вероучението” и изяви желание да се видят с патриарха, за да поприказват по въпроса. Бяхме останали с впечатлението, че президентската институция е призвана да спазва конституцията, нещо повече, да е един от гарантите за нейното спазване от всички.
Но, кой знае, може би целта е – по подобие на американския брат – след време президентските речи да завършват с „И Бог да пази България”.
А на нас ни се ще да кажем: Боже, пази България!
П.П. В Румъния, където вероучението е въведено, един родител констатирал, че в класните стаи са окачени икони и че учителят по религия задължава децата да носят кръст на шията си, заплашвайки ги, че в противен случай Дяволът ще обсеби живота им. Жалбата му, отхвърлена от Върховния касационен съд на страната, е внесена в Съда за човешки права в Страсбург. | www.kultura.bg, снимка: www.librev.com (Либерален преглед)
-520x245.jpg)
Църквата – това всъщност сме ние, много от гражданите на България, и като граждани е естествено да търсим осъществяването на интересите ни чрез държавата. Ние плащаме данъци не просто така, а за да бъдат похарчени за благото на всички нас, включително и на мюсулманите и атеистите, като отидат за изучаване на вероучение или етика.
И още нещо – училището и държавата са две различни неща. Според мен, по принцип държавни училища не трябва да има, държавата единствено би трябвало да следи за качеството на преподаване и да подкрепя бедните деца с помощи.
Очевидно е, че мистичната конспирация, която управлява нормите на живота в България скоро ще свърши, както ще се изчерпа мистичната метафизика на българите, мистико-епическия им култ и силната емоция за най-великите на Вселената българи , както и опиянението, описано за първи път от Вазов и продължаващо вече 150 години в страната. Очевидно е, че България ще се европеизира като критерий за всяко искане от отделния човек и институциите ще бъде ефективността и приноса на показаното знание и положения труд. С това обстояталество всяка една институция вбъдеще ще следва да се съобрази. Защото европейците могат да четат и пишат и те непременно ще изпратят експерти да видят за какво и къде отиват парите им и такива мистични конспирации като българската очевидно няма да са им по вкуса. За БПЦ нищо няма да кажа, само ще отбележа, че сега сме 2010 година, а не ІХ век и цитатие и становищата в текста на г-н Буцев го показват ясно.
http://www.slavicorthodox.hit.bg
Чудя се дали и при този случай (с конкретния облик на напъните за задължителна религиозна индоктринация) няма поне два значими личностни [b]неблагоприятни[/b] фактора – преклонната възраст и пасивността на патриарха, и особеностите на митрополита Николай!? Към тях, доколкото имам впечатление, може да се добавят и други фигури, допринасящи сериозно, вероятно, за не достатъчно добрия статут и стил на институцията БПЦ …. Както се казва „от кадрите зависи много“ (перифраза)!
Нищо ново не чухме от тази статия. Един предъвкан аргумент, че видиш ли държават била светска. Колко пъти да казваме, че предмет вероучение не прави страната несветска!!! Има и още нещо, църквата може без държавата, но държавата не може без църквата, пък и българската държава е дете на българската църква. Нещата са неразделяеми!!! Църквата иска спасението на държавата, тоест на детето си, но детето трябва да послуша майка си и да помни, че тя никога не му желае злото. В това отношение държавата не се явява някаква жертва, която видиш ли се явява като доставчик на месо за часовете по вероучение, а по-скоро получател на една закономерна и крайно необходима услуга от страна нацърквата; едни значително по-качествени граждани! Да, добре прочетохте, едни значително по-качествени граждани!!
По-качествени граждани, без нужда да казваме значи една по-качествена държава, но…има ли разбиране изобщо по въпросите за качеството на гражданите като цяло? На живота ни като цяло?
Посредствеността и безсрамието на Рефаб, който не можа да отгледа дори две тарантули, му пречи да разбере, колко нагло е именно той, да решава съдбата на българаските деца като цяло. Завистта му към много по-достойните от него, го кара през ден, да пуска теми, охулващи митрополит Николай, а други да обвинява в болна мистика. Интелектуалното му богатство се състои в наизустяването на няколко термина от психологията. А духовно е още по зле. Какво сега пък иска и от патриарха? Какво?
„А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово“ (Ис. 66:2). Как децата на родители атеисти обучавани от учители атеисти да имат шанс да чуят Неговото слово за да изпълнят горното? Може би в сектите? Божието слово е и семето от притчата за сеяча. Да пречим или да помагаме на семето да падне върху децата ни? Вместо да проявяваме лукава загриженост дали ще изглеждаме достатъчно европейци или да не би да се акърни светскостта (атеистичността) на държавата да помислим имаме ли вяра изобщо!
Статията на г-н Буцев наистина учудва със своята повърхностност. Ако авторът не беше известен интелектуалец, би могло това да се отдаде на необразованост. Но тъй като случаят не е такъв, очевидно става дума по-скоро за тенденциозно тълкуване на факти.
1. Да се отъждествява понятето „светски“ с „атеистичен“ е възможно само от позициите на диалектическия или някакъв друг вид материализъм.
„Светско образование“ ще рече образование, в което основите на науката, изкуството и философията, преподавани в съответните предмети, се излагат от позициите на автонимния разум, а не от позициите на вярата.
2. То съвсем не изключва преподаване на религиозния мироглед, но това остава в отделен предмет „Религия“ и само там.
3. Църквата не е партийна организация и затова нейното искане, отправено към държваните инситуции, не е опит за кампания чрез предмета „Религия“ да се набират партийни кадри.
Църквата свидетелства за Бога, Когото изповядва и чрез този предмет търси възможност за такова свидетелство.
ДА СВИДЕТЕЛСТВО, а не да налага вяра.
Чрез този молебен тя отправи молитва към Бога да помогне в това дело да бъде според волята Му.
Би било странно Църквата да не отправя подобни молитви към Бога.
4. Всяването на истерия и паника чрез твърденията или инсинуациите, че преподаването на ислям в училище ще доведе до ислямизяция или религиозни сблъсъци, е най-малкото – безотговорно.
Както видяхме от различни материали в СМИ, с или без помощта на държавата децата мюсюлмани изучават вярата си и то често – в държавнот училище, защото родителите и религиозната им общност имат воля за това.
Това положение не може да бъде аргумент децата на родители християни или атесисти да нямат възможност да чуят за Христос.
Дори само заради това общата им култура да бъде пълна. Все пак християнството е част от европейската култура в много по-голяма степен от всякакъв вид атеизъм.
5. В този план децата имат право да знаят и за друга гледна точка за човешкото същество, освен хипотезата на Дарвин, която всъщност изучават по задължение.
След време всяко от тях ще има момент на екзистенциален избор, в който само ще реши дали е само и единствено далечен правнук на маймуната и гробът е абсолютният край, или е Божие творение, заради което Синът Божи се е разпнал и е възкръснал.
И накрая: никой не си прави илюзиите, че с въвеждането на предмета „Религия“ младото поколение извъднъж ще стане по-морално и по-възпитано. Не е възможно няколко часа седмично говорене за Бога да противостоят на смазващата пошлост и нравствен нихилизъм, вихрещи се в обществото.
Единствената разлика е тази: децата наистина да имат избор като чуят за Бога и по-късно сами да решат дали да останат в невежеството и безбожието на родителите си, или да потърсят лична връзка с Него.
ОТ ГОДИНИ СЕ МОЛЯ ДА СЕ ВЪВЕДЕ ВЕРОУЧЕНИЕ .
И ЩОМ ЖИВЕЯТ В БЪЛГАРИЯ ЩЕ УЧАТ И ГОВОРЯТ НА БЪЛГАРСКИ !!!
ТУКА ЗА ПОЛИТИКА НЕ СТАВА ДУМА , А ЗА ДА СЕ ИЗДИГНЕ СТРАНАТА НИ , Е НУЖЕН МОРАЛ И ДЕЦАТА ОТ МАЛКИ ДА ЗНАЯТ ЧЕ ИМА БОГ !
ДАЙ БОЖЕ ДЕЦАТА НИ ДА УЧАТ ВЕРОУЧЕНИЕ .
[quote name=“Мила Игнатова“] 4. Всяването на истерия и паника чрез твърденията или инсинуациите, че преподаването на ислям в училище ще доведе до ислямизяция или религиозни сблъсъци, е най-малкото – безотговорно. Както видяхме от различни материали в СМИ, с или без помощта на държавата децата мюсюлмани изучават вярата си и то често – в държавнот училище, защото родителите и религиозната им общност имат воля за това.[/quote]
Какво е това безочие?! Дори ни отнемате възможността да протестираме, че не кой да е, а БПЦ в лицето на Синода иска да натрапи ислям на децата? Ами че турчетата нямат ли право да чуят за Христа? Защо ги делите на етнически принцип? И как утре да обясня на сина си, че Мохамед е лъжепророк, когато такива като вас и самия СВЕТИ СИНОД са се борили ЗА въвеждането на Ислям? Срамота е това да се оправдава и пропагандира от хора, наричащи се християни!
Един ден на поп Георги (не по Солженицин):
http://www.novinar.net/news/zad-ogradata-na-lunata-ili-sdelkata-na-edin-razkolnik_MzM4OTszOQ==.html
Една чужденка, която живее отдавна в България казва, че най-лошата черта на българите е, че искат някой друг да им свърши работата, а те да получават благините и дивидентите от нея. Какво прави Държавата за вярата у нас – издържа богословските институти, отпуска парични средства за възстановка на храмове и култови съоръжения, организира благоприятна медийна среда за религията, издържа предавания по национални медии с православна насоченост, допуска в училищата и университетите да се говори за вяра и Бог, представителни държавни мъже се целуват и ръкостискат с владици и медийно лансирани духовници, политически партии ясно обявяват своята привързаност към християнските ценностти и т.н. В тази обстановка се иска съвсем малко усилие за да се насочат хората към вярата и Бога, както и не особено големи дарования свише за да привлечеш хората в лоното на религията. Освен това голяма нужда от вяра имат възрастните, а не децата, които имат още много време.
http://www.slavicorthodox.hit.bg
Като казвам, че сега сме 2010 година имам предвид, че познанието на хората и техният исторически опит е достигнал до много високо равнище. Освен това има и прочутата българска проницателност, за която папа Николай говори в отговорите си по допитванията на българите през ІХ век. Със средствата на университетската психология, с осмисления историко-философски опит, със знанието за състоянието на религиозния въпрос у нас и в чужбина, със средствата на познанието за свръхестественото и неговите представители у нас и в чужбина българите могат много точно да преценят кой иска вероучение заради човеколюбието, заради една висша благородна кауза, заради отдаването на благодеяние на хората и заради изпълнение на евангелските наредби. Хората ги е страх от религиозен комунизъм, от опити за доминация над личността и злоупотреба с доверието и добрината на народа, от мракобесие, от ретроградност и интелектуално насилие, особено от хора с часовници за 10000 долара.
http://www.slavicorthodox.hit.bg
Уважаема Жоржета, ако сте се запознали с концепцията на Светия Синод, щяхте да знаете, че никой не иска да натрапи на сина ви да изучава ислям, а той ще има възможност да избере да изучава собствената си вяра. Турчетата ще изучават ислям, защото това искат родителите им, така, както вие искате – християнство за сина си. При сегашното положение обаче вероятно Вашият син не чува нищо за Христос в училище, защото едва ли има СИП „Религия“, а децата мюсюлмани си изучават вярата, защото религиозната им общност е единна във волята си.
Ние единни ли сме в подкрепата си за Църквата, за да може и тя да постигне нещо пред държавата?
Етническото разделение в България е факт. Разделение не означава противопоставяне. „Соченето с пръст“ на мюсюлманите обаче и то предимно от страна на журналисти атеисти, на които са им еднакво безразлични и Христос, и Мохамед, със сигурност може доведе до пораждане на напрежение.
Само, че тъжният опит в други страни показва, че това напрежение се насочва срещу християните и никой не си спомня за атеистите, хвърлили искрата. След религиозни сблъсъци обикновено изводът е: и православните, и мюсюлманите са фанатици, дайте да ги притиснем и ограничим. Ще забраним фереджетата, но и кръстовете.
С други думи, печелят отново атеистите.
Инициативата на Св. Синод, към която се присъедини и Главното Мюфтийство, за конфесионално изучаване на „Религия“ е разумна, още и поради това, че ще се упранява контрол какво точно се преподава за съответните религии.
Как мислите, Жоржета, дали такъв контрол се упражнява сега върху ВЕЧЕ преподавания ислям в училищата, където родителите са пожелали това?
Това е тяхно конституционно право, дадено им от Народното събрание, а не от Светия Синод.
Всяването на страх и подозрение – старо, добре изпитано средство за манипулация и контрол на предишната диктатура. Журналистите, формирани по нейно време, са доста опитни в това.
Нима като вярващи ще бъдем толкова нерзумни да им паднем в клопката и ще се хванем на стръвата им – „Ужас, чака ни етнически конфликт!“? Христос ни е дал пример как да се държим, ако някой ни нападне. Дал ни е заповед – за любов към враговете, и Своята сила, за да я изплълним. От какво да се страхуваме тогава?
Знаем, че до последния миг Той чука на всяко сърце, включително и на сърцата на войнстващите (макар и сега не с полицейски средства) атеисти. На Него се надяваме да извести за Себе Си на повече хора. Но това не означава, че не трябва да се опитваме да свидетелстваме за Него. Предложението за предмет „Религия“ от страна на Светия Синод е един такъв опит и нищо повече.
Уважаема Мила, Вие изглежда не сте разбрали какво Ви казвам или умишлено не разбирате. А то е, че със задължителния ислям лишавате самите турчета от възможността да чуят за Христос! А синът ми, който да речем, ще учи православно вероучение ще ме пита, защо Православният Свети Синод държи на исляма в училищата?! Не е ли това работа на мюфтийството или на Синода само сделки са му в главата? Защото това е негова, а не на мюфтийството концепция. Не се правете на три и половина!
Уважаема Жоржета, не Ви отговорих по начина, по който желаете, защото прекрасно съзнавате, че твърдението Ви не отговаря на истината. Никой не предлага нито задължитено православие, нито задължителен ислям в училище. Двете религиозни институции отправят искане към държавата да въведе задължително преподаване на „Религия“. Това може и да не бъде по начина, предложен от Св. Синод.
А ако бъде – то всяко дете ще изучава ЗАДЪЛЖИТЕЛНО това, което ДОБРОВОЛНО са избрали родителите му. Ако не се самоопределят религиозно, тогава ще изучава етика.
Моделът на Св. Синод действително следвва модела в повечето германски провинции. Прочетете материала на Д. Аврамова в този портал.
Може би Вие, заедно с г-н Буцев, макар и от други позиции, искате да кажете, че Германия налага недемократични практики в държавното си училище? Знаете ли, там православните деца, ако има подготвен учител, изучават православие. Заплаща му германската държава, а не Православната Църква в Германия.
„А за вероучението съм много „за”. Трябва да се знае като фактология, като история какво се случва в евангелието. А семейството и църквата ще свършат другата работа. Но такъв предмет трябва да бъде по избор на християнското дете или родител.“
http://www.monitor.bg/article?id=262876
.
.
„Инициативата на Св. Синод, към която се присъедини и Главното Мюфтийство, за конфесионално изучаване на „Религия“ е разумна, още и поради това, че ще се упражнява контрол какво точно се преподава за съответните религии.“
***
Никой няма да може да контролира как се преподава Ислям в бг. училище, защото всички преподаватели са завършили или в Турция или в Сирия или други ислямски страни и не се определят за българи. Това е друга религия, според която нашият Бог Исус Христос е само пророк за тях. Те не го признават за Бог и не признават Светата Троица. Освен това във Франция децата не изучават религия в държавно училище. А в Холандия например се изучава религия-протестанство, но децата от мюсюлмански семейства не учат ислям в държавни училища.
Жоржета, позволете да ви отговоря аз. Няма нужда и смисъл да се преподава христистиянство на децата от семейства на мохамедани. Те вярват във фалшив пророк, но традицията им е толкова силна и устойчива, че самите родители не биха го допуснали. Вижте, минали са хилядолетия от саможертвата на Господ, но тя все още остава неразбрана за по-голямата част от човечеството. Забележете че казвам неразбрана, а не недочута. Отговорността на човека пред Бога се разпростира върху неговите собствени деца най-първо. Тоест, ние като християни сме отговорни за нашите малки деца, да ги поучим в Закона Господен. Ако ние нямаме или пък не желаеме да имаме този закон, то как да го предадем в наследство?
Мохамеданиете нямат този закон. Техният е различен и тази разлика няма да бъде премахната дори всичките им деца да изучават християнство. Нито пък конфликта ще бъде пеодолян. Той винаги е съществувал и винаги ще съществува. Ние обаче трябва да подготвим нашите деца да не мразят и да не се страхуват!
[quote name=“Жоржета“][
Какво е това безочие?! Дори ни отнемате възможността да протестираме, че не кой да е, а БПЦ в лицето на Синода иска да натрапи ислям на децата? Ами че турчетата нямат ли право да чуят за Христа? Защо ги делите на етнически принцип? И как утре да обясня на сина си, че Мохамед е лъжепророк, когато такива като вас и самия СВЕТИ СИНОД са се борили ЗА въвеждането на Ислям? Срамота е това да се оправдава и пропагандира от хора, наричащи се християни![/quote]
Стига с тази демагогия. Всяко дете има право да изучава собствената си религия и да следва вярата на бащите си. Дали това трябва да се прави в рамките на държавното училище, е отделен въпрос.
„А синът ми, който да речем, ще учи православно вероучение ще ме пита, защо Православният Свети Синод държи на исляма в училищата?!“
Ще пита такива глупости само ако го възпитавате в омраза, Жоржето.
Уважаеми andrey, Мила и Славков, от вашите постинги разбрах, че не сте запознати нито с концепцията на Синода, нито със статията на Аврамова. В тази статия изрично е казано, че не е въведен ислям в Германия! А в концепцията на Синода изрично е указан „задължителен ислям“!
P.S. Andrey, за мен е необяснима бурната Ви реакция. Очевидно лесно губите самообладание. Не бих искал Вие да преподавате Православие на сина ми. Казвам го най-отговорно! Нали не сте преподавател? Че с тия нерви…
Andrey, сега ми стана ясна Вашата концепция – Вие сте против задължително Православие, но не и против задължителен ислям.
„Крайно необходимо е в българското общообразователно училище да се въведе като задължителна подготовка учебен предмет „Религия“ („Религия-Православие“, „Религия-Ислям“, „Религиознание“). „
Уважаема Жоржета, това е точният цитат от конепцията на Св. Синод, поместена на сайта на БПЦ. Фразата „задължителен ислям“ в нея няма да намерите. Престанете да изкривявате истината и да клеветите църковната институция.
На друго място в докомента е споменато да се осигури възможност за разширяване на конфесионалните профили, т. е. да се включат и други вероизповедания, ако държавата реши.
Що се отнася до „загрижеността“ Ви какво ще учат турчетата, ще учат това, което РОДИТЕЛИТЕ им, а не държавата, Вие или който и да било иска. А родителите им вече са показали ясна воля – с действия, а не с приказки – какво искат.
КАкво искат обаче родителите с български етничекси произход???
Не одобрявате предложението на Св. Синод.
А какво е Вашето предложение? Ето, тук имате трибуната, споделете го.
Жоржето, реакцията ми не е бурна, а по същество. Аз казвам това, което мисля. Нотки на истерия се усещат не при мен, а при вас.
Не съм преподавател и няма да застраша духовното здраве на скъпоценния ви син, споко 🙂 . Между другото, не разбирам, защо все се криете зад него. Говорете от свое име.
[quote name=“Жоржета“]Andrey, сега ми стана ясна Вашата концепция – Вие сте против задължително Православие, но не и против задължителен ислям.[/quote]
Това пък що за глупост е?
хайде сега 🙂 разговорът пак заора в канавката.
проблемът е, според мен, че се смесват гледни точки; трябва да решим дали ще подхождаме към въпроса като вярващи в църквата, като политици, като граждани, като преподаватели или (както се видя горе) като ученици. иначе няма как да се разберем.
невероятно обзкуражаващо е, че в църквата не може да се говори по тая тема без истерично противопоставяне. колко повече в обществото няма да може, където несъвместимите позиции са зададени по подразбиране. имаме всички шансове с тази кампания да направим църквата за посмешище, ако не си дадем сметка за тази реалност. няма никаква нужда да се вдигаме на нож всеки път, когато някой се опита да оспори гледната ни точка по някоя църковна кауза. преди малко прочетох непубликуван коментар на една душа, която с пяна на уста преди защитаваше каузата на вероучение в училищата, а сега с пяна на уста я бори. и нарича пламен „дърт масон“… тъпо, наистина, но симптоматично. както казва отец никанор от гигинския манастир: “ българите сме, просто казано, ненормални, ако може да се говори за нещо като общонародна психика „.
повече трезвост трябва, ясна цел и нагласа да тръгнем от себе си, за да решим проблема. наистина е добре църквата да предложи помощ на обществото в моралната криза днес, но първом да се подготви за това. с грижа за самите вярващи, семействата, децата – за тяхната вероучителна подготовка и съзнание. с начин за подготовка на преподаватели и механизъм за надзор върху качеството на евентуалното преподаване в училищата . и други такива предпоставки за успешна мисия. и когато имаме достатъчно опит и ресурси – тогава да се наемем с тази голяма задача. така ми се струва правилно. що е отнася до политиките към другите изповедания – не мисля, че е наша работа да даваме експертиза по политически проекти.
и за да не звуча съвсем песимистично (и безплодно), ще го цитирам как завършва отец никанор интервюто: “ Кой ненормален човек живее добре?! За да се оправим, трябва да станем нормални хора – а това е възможно само чрез покаяние.“
Да, всички сме в канафката. Добре го казахте Илиана. И не можем да се извлечем за косите си сами. Убиха ни дух, смелост и въображение за да го направим. Да ни извлекат от там могат само децата ни, ако им дадем шанс да ЗНАЯТ КАК да го направят. В противен случай и те ще са с нас там. Като това не ни пречи да се каем. Дори е крайно наложително, но не е, достатъчно. Трябва промяна. Не разбирате ли, че трябва нов живот, нов дух, нова сила, или канафката ни стига? На мен – не.
Познавам един човек, който за един месец изяде 60 геврека. А преди е пиел по бутилка качествено уиски на ден. И казва, че сега му е добре. И отиде но 50 годишна възраст да учи богословие и друг човек му плати таксата, защото няма пари, а е бил много богат. И той има само едно желание – да помогне на децата да узнаят за Бога, не чак толкова късно, колкото той е узнал. Това е покаяние. Думата идва от гръцката дума метаноя, и означава промяна. Коренна промяна, а не циврене и мятане от униние към отчаяние и обратно. Докато изгнием напълно. Покаянието е действие, живот в Бога и за Бога.
Госпожо Георгиева, дълбоко Ви благодаря за тези думи! Всичко точно, ясно и дълбоко казано – с болка и любов. Благодаря Ви!