Българското православие на Запад



БЛИЗКИ ТЕМИ:

3 коментара

  1. Да бъдеш вярващ на Запад, където не е имало комунизъм и има респект към религиозните ценности и свободи е сравнтилено лесно. Днес българите в България очакват подкрепа и от емиграцията и от българите, които живеят в чужбина, защото положението в страната е трагично. Православието не е предназначено само да организира етнически българите по света, но и да защитава във вселенски аспект истините на вярата. В този смисъл е редно да се запита уважаемия владика, който искаше да подава оставка като сътрудник на комунистическите тайни служби, дали има български религиозни трудове, които могат да конкурират западното християнство и атеизма и дали православието на българите може да бъде световен продукт на отстояване на истината, а не само етноспоителен фактор, както го мислят държавните ни агенции за работа с българите в чужбина. Затова трябва да има обратна връзка с Родината и нейната верова обстановка.
    http://www.bg-history.info/5166/Za-spravedlivostta-na-istoricheskata-ocenka.html

  2. Не знам за какво българско православие може да се говори, при условие, че цитираните авторитети от модерното българско богословие не са българи, нито са част от автентичната българска традиция на изповядване на християнството. Ако е по кръв и по география българин, това не означава, че носи в себе си измеренията на българщината и на българското християнството и славянските книги, които по думите на добросъвестни немски изследователи са най-слабо проучени в световен мащаб сравнено с гръцките и латински произведения на вярата. При липсата на национална философия, на българска философия и оригинална методология на науката и богословието и при слабо познанство на религиозните факти в историята и настоящето малко трудно можеш да наречеш вярата ни българска. Винаги съм казвал, че проблемите на чуждите специализанти, които целево се лансират навсякъде в българския живот не е , че са чужди, а че не разбират от същината на българския въпрос, а хората които го разбират са лустрирани и от БПЦ.

  3. Наскоро четох една статия за духовността в българската народна култура, където цитатите на базисните авторитети на текста бяха изцяло чужденци. При това положение много ясно, че статията ще пропадне и за автора й или ще бъдат виновни читателите, които няма да могат да приложат постановките на произведението у нас, или ще бъде виновен народа, както народа е виновен и на БПЦ и особено на онези, които са специализирали в чужбина върху теми и частни детйлни въпроси, които нямат нищо общо със състоянието на българския въпрос през вековете битие на нацията и генералните проблеми на обществото. Българската култура обаче е нещо много сериозно и когато не приемаме някои от нещата в БПЦ и вярата това не е поради вродена безбожност на българите, а поради факта, че църковният представител и „вярващия“ не са на нивото на българските достижения, проявени предметно-вещово проверимо в науката и военното дело.
    http://www.bg-history.info/5165/Za-nauchnostta-na-istoriiata-i-bulgarskata-duhovnost.html