Владици, лимузини и архонти
Сагата “Скандали в БПЦ“ продължава. Наскоро гледахме поредния епизод. Този път обаче сериалът навява – поне у мен – някакво чувство на блудкавост и отегчение. Започвам да се прозявам. Героите и темите прекалено издребняха, всичко това вече наистина прилича на раздут сапунен мехур.
През живота си не съм се интересувал, как точно живее и каква кола кара един или друг митрополит. Това ни най-малко не ме е вълнувало. Но излиза, че съм грешал. ЧИИ точно седалки и гуми откарват на литургия Варненския владика? Въпрос, достоен за шушукания на църковни бабички и дъвчене по махленски кръчми, стана обществен проблем N 1. Толкова ярост се изля по него, такива сериозни хора се заеха да го разискват публично…
Какво да кажем? Да, Спасителят нямаше къде “глава да подслони“ (Лк. 9:58). Да, апостолите обиколиха боси Римската империя. Да, дори и днес има християни, които живеят като тях. Всички помним покойния сръбски патриарх. На мен лично един сърбин ми разказа веднъж история, която видял с очите си.
Той пътувал в препълнен белградски трамвай. Изведнъж на една от спирките се качил патриарх Павле. И какво, мислите, станало? Нищо. Хората все така си седяли и зяпали през прозорците, а 90-годишният глава на Сръбската църква трябвало да виси прав, докато раздрънканото возило скърцало по пътя си. Моят познат не издържал и викнал:
– Абе, не виждате ли, че това е дядо патриарх? Отстъпете му поне място!
Всички равнодушно мълчали. Най-после един мъжага се надигнал неохотно и махнал с ръчище към патриарха:
– Сядай, попе!
Дядо Павле смирено благодарил и седнал.
Да, всичко това е така. И все пак не ви ли се струва, че искаме прекалено много от обикновените, средностатистически “правоправещи“? Да ги сравняваме с Христос и апостолите? Откъде накъде? Та те със сигурност не са светци, нито дори праведници. Те са обикновени хора като нас. – “А не трябва ли да бъдат светци?“ – Не, разбира се. Светец ли е вашият кмет или директорът на банката ви? Едва ли. Същото е и с архиереите – те не са нищо друго освен църковни администратори, мениджъри.
Episcopos значи “надзорник“. Супервайзър, казано на днешен език. Лице, сложено да управлява административните дела на Църквата, да ръководи финансите й, да поддържа ред. И толкова. Той не е харизматичен лидер, пророк, проповедник и чудотворец. Никой не го задължава да обикаля бос и във вретище като Савонарола по градските улици и да зове народа с огнени речи към покаяние. Никой не изисква от него да носи вериги под дрехите, да живее върху стълб, в пещера или бъчва, да се самобичува публично заради греховете си, да ходи гол през зимните студове като юродив и да проси милостиня от християните. Не, нищо такова не е необходимо. Достатъчно ще е, ако си върши работата и управлява църковната администрация добре. Ето защо въпросът, който обществото в лицето на своите медии трябва да зададе на владиката, е:
– Ваше високопреосвещенство! Вършите ли си работата? Добре ли я вършите?
И толкова. Всичко друго няма отношение към реалността. Не трябва да имаме нереалистични очаквания. Ако епископът изпълнява добре задълженията си – халал да са му и лъскавата кола, и часовниците, и килимите, и каквото още там можем да си представим. Ами ако не ги изпълнява? Ако Църквата дрънчи и скърца мъчително като онзи белградски трамвай, ако няма ни просветна, ни социална, ни мисионерска дейност, ако храмовете са празни, свещениците – без заплати, тогава какво? – Тогава ако ще не върху стълб, а върху гръмоотвод да живее нашият “правоправещ“, ако ще и с чувал от зебло да се увива, никаква полза няма да има от неговите добродетели. Никому няма да са притрябвали и никого не ще стопли неговата святост.
От тази гледна точка дядо Кирил далеч не е най-лошият владика в БПЦ. Варненската епархия е една от малкото, в които се върши работа и има живот. Защо непременно търсим под вола теле? Защо винаги са ни виновни онези, които все пак се опитват да направят нещо? С такова отношение към успешните и работливите тази страна никога няма да се измъкне от калта. Е добре, подарили му на човека хубава кола. И по-луксозни от нея могат да се видят по улиците. (Всъщност се оказа, че не е била подарена, а само дадена за ползване, и че не е дори нова. Но дори и да беше – точно това ли трябва да определя отношението ни към него?)
Да, бих се натъжил, ако видя някой уважаван от мен старец, свещеник, монах да се фука с луксозни коли, джиесеми, часовници. Навярно ще ми бъде болно, ако някой като дядо Добри профучи край мен в разкошна лимузина, захапал хаванска пура в устата си. Но един митрополит? Какво толкова? В края на краищата това е лице с високо обществено положение, с представителски функции, дори с място в държавния протокол. Митрополитът в църковната иерархия е това, което е министърът в държавната. Ако въпреки всичко това този човек предпочита да ходи пеш и да носи закърпено расо, ще му сваля шапка. Но ако не го прави, какво пък – ще го разбера. Повтарям – това със сигурност не е светец. Никой наистина добър, аскетичен монах не би пожелал да стане църковен княз и да товари душата си с бремето на властта и човешките страсти. Самата мисъл за “църковна кариера“ му е безкрайно чужда. Ето защо се осмелявам да изкажа хипотезата, че “правоправещите“ се набират обикновено измежду монасите второ качество. Затова е толкова трудно да открием сред тях някой подвижник или герой на духа. Светостта в Църквата се стеле най-често не по горните й етажи. Светците-епископи, за които четем в житията, обикновено са били принуждавани да станат против волята си такива, и това обстоятелство трябва винаги да се има предвид, когато се опитваме да наложим идеализирания житиен, иконичен канон върху реалната действителност.
Другата тема, която възбуди духовете през последните дни, беше появата на архонтите в Руската църква. По един много странен и гротесков начин тя засенчи онова, което беше наистина важно за християните – тържествата в чест на 130-тата годишнина от рождението на архиепископ Серафим (Соболев) и излизането на книга за него. Наистина тъжно е, че тази глупава и пошла случка провали в очите на мнозина празника на Дядо Серафим – и сега вместо светлия му лик в съзнанието ни изплуват карикатурните физиономии на “архонтите“. Само един рогат персонаж може да се хили на това и да потрива доволно ръце: същият, който навярно беше измислил всичко това и който се радва, че е успял да отклони умовете на християните от съзерцанието на светостта към съвсем други чувства и страсти – злорадство у едни, възмущение у други, срам и недоумение у трети.
Но пък и ние колко лесно се поддадохме на волята му! Заслужаваше ли си така да объркваме важното и незначителното, сериозното и пошлото? Да, такъв е светът – пошлостта винаги е някъде наблизо до светостта, комичното винаги се присламчва към трагичното. Юда беше пошъл. С тези негови 30 петака „за главата“ на Богочовека – злокобно-комичен. Но така и не успя да превърне Евангелието в комедия. Няма да успеят и „архонтите“. Жалко само, че отговорността за комично-идиотския епизод ще трябва да понесе онзи, който едва ли има някаква вина за него – новият настоятел на руското подворие игумен Филип. Много думи се изприказваха по случая, но никой не се сети да се запита: абе, този човек е съвсем нов в България, съвсем непосветен в нашенските работи; дали изобщо е чувал някога думичката “архонт“? За какво му е да ги кани? За да стане скандал, който ще се свързва с неговото име ли? Познати енориаши от Руската църква, които попитах за случилото се, ми казаха, че никой не е канил “архонтите“ – освен Мелик-Пашаев, който бил повикан за съвсем друго – в храма. Цялата “архонтска демонстрация“, която помрачи празника, си е дело на самите тези шутове. Кой знае какво са искали и какво са очаквали. Изглежда, че са го сторили от същите подбуди, които карат палячото да се присламчва с победоносен вид към кралската процесия.
Станалото – станало, но тази гадна история ни кара да се замислим отново за “архонтския“ проблем. Срамно е, че въпреки изричната забрана на Синода някакви хора си позволяват да се кичат с това звание и да размахват публично съответните дрънкулки. Още по-срамно е, че Старозагорският митрополит продължава да не се съобразява с волята на върховното църковно тяло и да бълва нови и нови “архонти“. Но най-срамното е, че самият Синод е сякаш парализиран, не е в състояние да упражни поне минимална власт и да озапти вироглавия владика. Да разбираме ли, че няма централна власт в Българската църква? че всеки в нея може да прави каквото си иска? Или че всяка епархия си е самосиндикална, автокефална организация? В такъв случай Църквата ни е в състояние на разпад и нейното единство е една мнима величина. – Хей, дядовци! Оправете си задния двор, ако искате да ви приемаме насериозно! – Този глас трябва да се чуе най-после нависоко пред Синодалната палата.
И дано тогава скандалиозният сериал най-после да приключи, и най-новата история на Българската православна църква да се превърне наистина в сага на доброто и светостта.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-12-13&article=392322
Статията се ползва от наглед правдиви интуиции и стои някак уж проницателно на фона на всеобщото клеветене по адрес на дядо Кирил. Но това е само на пръв поглед. В крайна сметка става ясно, че авторът, който явно без излишни угризения би се обърнал към епископ с „Ало, дядо!“, всъщност просто заема едно полупрезително отношение и се поставя както над хулителите, така и над онези, които не смятат, че епископската катедра е просто административен орган. В действителност дядо Кирил не заслужаваше нито клеветите, нито подобна оскърбителна „защита“. И в двете позиции я няма евангелската мъдрост или най-малкото благородство. В тази статия последното само се симулира. Гледах наскоро медийна изява на г-н Романов в архива на предаването „Християнството“ и останах очарован от мекотата на излъчването му. Преди това се възхищавах от блестящите му преводи. Сега обаче съм леко разочарован. От друга страна съм убеден, че става въпрос за моментна грешка, а не за устойчиво разположение.
„И това вършим ние, които сме длъжни да живеем вечно! Заради това именно и езичниците* не вярват на нашите думи. Те искат не на думи, а в нашите дела да видят доказателства за нашето учение относно бъдещия живот. Като виждат, че ние строим разкошни къщи, устройваме градини и бани, купуваме земя, не искат да вярват, че се готвим да се преселим в друг, небесен град… Действително, ако езичниците* видят, че и ние, които сме се удостоили с велики тайнства, сме привързани към земното, още повече сами ще се прилепват към него. Чрез това ние самите събираме още по-силен огън върху нашата глава. Вместо да ги учиме да презирате всичко видимо, ние повече от всички други възбуждаме у тях пристрастие към него. Как ще можем да се спасим, когато трябва да бъдем подхвърлени на мъчение за гибелта на други!”
Източник: Тълкувание на Евангелието от Матея, Беседи 1-44, св. Йоан Златоуст, Цариградски архиепископ
* в наши дни освен „езичниците“ може да се каже и „атеистите”
Неадекватнен материал, като да не е писан от християнин, а от добронамерен журналист! Особенно странна е част, в която се говори за задълженията на епископа. Авторът не знае ли, що е светец? 🙂 Този коментар, не за православен сайт!
Трябва да се смирим пред милиционерския СВЕТИ СИНОД, да помним и пазим винаги милиционерското Православие, иначе сме загубени! Честито братя и сестри на любовта и „мижи да те лажем“ ! Никога не казвайте истината! Никога, преди всичко смирение и преклонение към милицията и съвременното и подразделение в свободна и правова държава. Изумен съм и съм прехласнат от мъдростите на цивилните милиционери. Всички, които се мислят и са православни вървели могат да оспорват и ууууууусвиркват казаното от мен.
Не мога да взема участие в мръсните и подмолни удари срещу дядо Кирил Луксовинец и знам, че този човек има добри дела. Ако кажа, че е милиционер, ще бъда смешен, уви такъв ни е животеца, смешен и милиционерско политически удобен. А къде е истината? Само за балъците ли е истината?
Горното буквално тълкувание на епископ, като надзорник, е с изчерпан ресурс и е не приложим в днешно време. Епископът е вдъхновител на вярата и произтичащото от нея благочестие. Инициативите във Варна, като Седмицата на Православната книга, борбата с наркоманията и други, нямаше как да станат ако нямаха основанието на Дядо Кирил.
Georgi, мои горди приятелю, защо ли си мисля, че дядо Кирил няма да е сладващият патриарх.
Борба брате, борба и пак борба! Трябва да се живее!
Дон Кичев, твое смирение защо си мислиш, че очаквам дядо Кирил да стане патриарх? Другите са по-напред в надпреварата. Виж Неврокопския Натанаил! Пише писма, становища и прочие и прочие, от които става ясно, че този човек никога не е бил БПЦ, а служител на една казионна институция бпц. Аз се изказах, че написаното по-горе е в пълно притиворечие с природата на Епископа. От такова мислене и писане се появяват ауди, бвм, линкълн и др. Владика, който се занимава с финанси, с имоти и други такива е враг на Църквата. Моля те, по-точно чети! Горната статия брани не само дедо Кирил, а ми онзи с хотелите и други.
Не съм Дон Кичев, а Кон Кичев и съм смирен като ветропоказател в буря, но с Божия помощ всеки ще върви по пътя си. Дядо Кирил е сериозен претентенд за Български Патриарх и си мисля, че има хора, който не искат това да стане. Колата изобщо не ме интересува, това е несириозна тема.
Изобщо, този сайт не е много много православен, щом си позволява да хули под претекст за обективност и със глупави аргументи, българските владици.
@Михаил: 1. Вие прочетохте ли изобщо статията, или така, само по заглавието…? Къде видяхте хула срещу владици точно тук? Напротив, единствената „хула“ е срещу митрополит Галактион, ама защо – защото не се съобразява с решението на Светия Синод. Може би смятате, че епископът стои над съборното начало? Какво точно православие изповядвате, ми е интересно. Католическо?
2. Пишете „хули с глупави аргументи“. Ако хвалехме владиците с глупави аргументи, по-доволен ли щяхте да сте?
То вече се знае кой е следващият Патриарх, ама защо пишат и говорят само глупости? А пред думите състрадание, любов, уважение, ще напишат едно християнско(а) и ето ти православие разграничаващо се от досадното греховно, вредно и мръсно ежедневие.
Предлагам Владиците да ходят боси и голи – само с препаски. Обаче, това не е решение, а така няма къде да скрият пагоните.
Прочетете малко повече за историята, дейностите и информацията например за Слави Бинев.
Слави Бинев е подкрепен от всички възможни авторитетни християнски институции и лидери- православни и католически. Вижте тук-(четете документи и гледайте снимки):
http://www.slavibinev.com/
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%BE_%D0%91%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2
Петков,
Мутрата-масон, забогатял от проституция и наркотици, Слави Бинев си го […] да не казвам къде, въпреки че продажните медии отсега го рекламират за премиер или президент.
Андрей:“те със сигурност не са светци,нито дори праведници “А не трябва ли да бъдат светци?“ [b]Не, разбира се[/b]..те не са нищо друго освен църковни администратори, мениджъри..И толкова“
Събираме значи 13-14 НЕСВЕТИ и НЕправедни люде ,но добри администратори,мениджъри и какво получаваме… СВЕТИ Синод ?!! Количественото натрупване на Несвети хора,добри мениджъри,според Андрей, води до качествено изменение.. в посока Святост 🙂 на групата!! Аз пък защо си мисля,че става точно обратното и такива групи много скоро заформят я „Килърите“ я „Наглите“,я някой „Октопод“. Ако пък греша, то предлагам в Синода да влязат поне Пешо Сумиста и Алексей Петров,като хора доказали се с мениджърски качества и въвели ред в много по сложни за управление сфери от църковните дела! Ползата двойна,хем те ще се „осветят“, хем Синода ще почерпи от богатия им мениджърски опит! 😆
Допълнителни сведения и анализи по темата със СЕРИОЗНИ коментари се намират в статията на Веселина Седларска от Сливен на:
= http://www.reduta.bg/?p=2597#comment-9147http://www.reduta.bg/?p=2597#comment-9147 =