Вярата на Путин повдига въпроси

Източник: RadioFreeEurope

Наскоро излъчени телевизионни кадри показваха как Путин пали свещи във Ватикана и как се моли на брега на река Йордан.

Президентът никога не е скривал своята православна вяра, но дали тя става по-очебийна?

Откакто стъпи във властта, руският президент не се е опитвал да крие православната си вяра, но според някои той не винаги е бил вярващ.

Отец Игор Вижанов, говорител на Отдела за външноцърковни връзки на Московската патриаршия, споделя, че възгледите на Путин по отношение на религията са се променили.

„Чух за едно чудо с малко кръстче, което му се е случило и което го обърнало към вярата”, казва Вижанов.

Александър Верховски, директорът на информационно-аналитичния център „Сова”, занимаващ се мониторинг на религиозната дискриминация в Русия, казва, че президентът несъмнено е силно вярващ човек.

„Откровено казано не забелязвам някакво развитие във вярата му [което да показва, че тя става по-ревностна]. Напротив, дори смятам че през първите две години от встъпването му в длъжност тя беше повече афиширана”, казва Верховски.

“Но в един момент, мисля, че той беше принуден или пък сам взе решение малко да се дистанцира от църковното ръководство, тъй като всички бяха останали с впечатлението, че той е човек, който се интересува от Църквата, а висшият клир се надяваше, че това означава те да бъдат в много близки отношения. Но всъщност никой не е имал предвид тесни отношения, тъй като това не е нещо, от което правителството се нуждае.

Отделяне на църква от държава

Според руската конституция църквата и държавата трябва да бъдат напълно отделени. В Русия традиционно има четири религии – православие, ислям, юдаизъм и будизъм. Има известни опасения обаче, че явната православна вяра на Путин означава, че той толерира една религия повече от останалите.

Миналата седмица руското правителство обяви, че връща земя, отнета от Руската православна църква след Болшевишката революция от 1917 година.

Алексей Малашенко, експерт по религиозните въпроси в московския център “Карнеги”, казва, че няма вероятност православието да се превърне в единствена официална религия в Русия.

„Но в същото време трябва да признаем, че Руската православна църква заема специално място и има специални отношения с държавата, а нейните амбиции са предимно политически. Тя иска да участва в изработването на руския модел на развитие,” казва Малашенко.

Скорошен пример за това бе решението, взето от училищата в няколко области на страната, за въвеждане на задължително обучение по Православна християнска култура.

В отговор Мюфтийският съвет на Русия изрази своето безпокойство относно нарастващото влияние на Руската православна църква и обяви, че ще окаже натиск върху правителството за увеличаване на обучението по Мюсюлманска култура извън мюсюлманските републики в Северен Кавказ в други области с големи мюсюлмански общности.

Православни по име

Верховски от център „Сова” казва, че има две причини, поради които Руската православна църква изглежда има предимство пред останалите вероизповедания в Русия.

“Първо, тя е свързана с традициите на руската държавност, която разбира себе си най-общо казано като наследник на Московското княжество и Руската империя, а не като една амалгама от много култури, които съставят Русия днес”, казва Верховски.

“От друга страна, православната вяра поне до известна степен е все пак вярата на мнозинството наши граждани, които определят себе си като православни, макар и да не са съвсем наясно какво означава това. Някои дори не вярват в Бога, но се наричат православни и така Църквата говори косвено и от тяхно име.”

Но отец Яков Кротов, религиозен коментатор, е по-скептичен. Той смята, че правителството и президента дават преимущество на Православната църква пред другите вероизповедания.

“Путин е показал, че е вярващ човек, православен християнин, но когато става въпрос за политика, той е политик. Това означава, че той не подкрепя Православната църква като цяло, той подкрепя онези православни, които бяха отгледани от Кремълската номенклатура през последните 60 години”, казва Кротов.

“Той не подкрепя дори специално православието, а онези елементи, които съставляват част от религиозния елит. Така той потиска една мюсюлманска фракция, а поддържа друга, потиска една еврейска фракция, а поддържа друга. Това е стар съветски номер: подбор. Нещо подобно е правил и Хитлер.”

Отец Вижанов обаче не вижда нещо толкова зловещо във вярата на Путин: “Що се отнася до това, че президентът посещава богослужението на Великден, мисля, че това си е негов личен избор. Например, когато президентът на Съединените щати демонстрира своята религиозност или посочва своето вероизповедание, никой не вижда в това някакъв проблем. Президентите също са хора.”

Беше изказано предположението, че неотдавнашното посещение на Путин във Ватикана, когато той се срещна с папа Бенедикт ХVІ, може да проправи пътя за една безпрецедентна среща между водачите на Руската православна църква и Римокатолическата църква – един признак, че Путин приветства и подкрепя всички вероизповедания.