Добрите новини по празниците



БЛИЗКИ ТЕМИ:

4 коментара

  1. Няма нищо неправославно да се цитира прочутата вече книга на папа Бенедикт ХVІ за Иисус Христос. Да не забравяме, че той е бивш професор по теология в Регенсбургския университет. Вярно е, че немските богослови издадоха цял том, в който изразиха редица несъгласия с постановките на папата, но както Господ е рекъл: „Горко вам, ако всички заговорят добро за вас“ (Лук. 6:26). Ние можем само да си пожелаем нашите владици да постигнат някога, в някое друго столетие,
    научната кариера и ерудиция, каквато имат редица западни епископи.
    .
    Безплатна възрожденска книга –
    http://shu-bg.net/news/id/1219232030

  2. От религиозния опит на човечеството и в частност на християнството е известно, че не са опасни езическите реликти, нито суеверията, нито индивидуалния смисъл, който се влага в празненството. Опасното е подмяната на учението и на ценностите, като се вмъква сатанизъм, лукавство, лицемерие, суета, невежство, деспотизъм, коравосърдечие и жестокост в официалните институции и дела и слова на религията. Един човек може да е най-ревностен и ортокскален в представата си за Бога и да следва уставно каноните и предписанията на религията. Ако обаче страда от гореизброените недостатъци, той е по-лош от езическия реликт, от суеверията, от врачките и от друговерците, особено ако не се грижи за своите, както е казано в Новия завет. Затова вярващият следва да се вслуша в думите на Христос да очисти себе си и помислите си, а после да препоръчва на други ортодоксалност на богопредставата. Що се отнася да папата той е следствие на реални културни критерии, а не на конспирации и политикономически сметки.

  3. Човек каза:

    Струва ми се, че авторът на тази статия не е разбрал написаното от Кристин Димитрова. Не познавам творчеството на г-жа Димитрова, зачетох се в есето „Възкресението и моят стол в тъмното“ и останах с впечатление, че тя изгражда някаква поетика на митологичното, в основата на която е склонността на човек да преподрежда и пресътворява света чрез символите изградени от активността на душата. Ако гръцката дума за символ съдържа идеята за събиране на две разделени реалности, то може би тази поетика е опит да се събере разломеното битие на човека. Не видях дух на враждебност към християнството, по скоро известен скептицизъм към модерността, която се опитва да обясни символите, изпразвайки ги от тяхното архетипно съдържание.

  4. „Новото в българската общност [в Рим] е този църковен хор, създаден от българин, в който има италианци. Свещеникът Климент каза, че досега няколко десетки италианци, очаровани от славянските песнопения, ги е покръстил в православна вяра.“

    http://www.focus-news.net/?id=f14920

Споделете в социалните мрежи