Дума: Възраждането на исляма

Източник: Икономист

Мюсюлманите са най-бързо нарастващата религиозна група в Русия, но не приличат много на тези в другите страни. Мюсюлманите в Русия – или поне политически активната част от тях, ликуват. На 30 март едно съдебно дело, касаещо човешките права и станало мерило за тревогите на мюсюлманите, беше драматично разрешено. Става въпрос за случая на един руснак, приел исляма, който поставил пред славянското си име Антон Степаненко мюсюлманското Абдула. Развивайки се в областта на новоприетата вяра, той станал имам в южния руски град Пятигорск. Но през януари 2006 г., по думи на приятелите му, той бива арестуван за отвличане и кражба на основа на скалъпени обвинения.

Мюсюлмански лидери от различни части на Русия използвали достъпа си до проправителствената преса, за да отправят публично искане към президента Владимир Путин за неговото освобождаване. Неочаквано, точно по времето, когато мюсюлманите се готвели да отпразнуват раждането на Пророка, съдбата на имама поела нов път – обвиненията срещу него били намалени и той бил освободен. Освобождаването дошло точно навреме, за да може този "образцов, героичен образ за всички мюсюлмани в Русия", както той беше наречен в един доклад, да се върне в джамията и да поведе своето паство на петъчните молитви.
Мъките на имама и освобождаването му в крайна сметка илюстрират две черти от живота на мюсюлманите в Русия. Едната е прагматичното комбиниране от страна на държавата на авторитаризъм и гъвкавост по отношение на малцинствата. Другата е появата в Русия на една активна, но в последна сметка лоялна мюсюлманска общност. Мюсюлманите искат справедливо отношение и по-голямо влияние, които да съответстват на нарастването на числеността им.
Какъвто и да е бил случаят със Степаненко, той няма нищо общо с кървавата война за независимостта на Чечения, която повечето хора извън Русия, включително много мюсюлмани, определят като най-острия сблъсък между руската държава и исляма. Това не означава обаче, че Чечения може лесно да бъде подмината. За световната мюсюлманска общност този проблемен регион обикновено се нарежда редом до Палестина, Кашмир и Босна като едно от местата, в които ислямът е подложен на нападение. Репресиите срещу чеченците, както и кипящото насилие в целия район, са най-големият камък на шията на господин Путин в усилията му да се сприятелява с мюсюлманските страни.
И все пак в по-голямата част на Русия се води доста по-различен диспут относно бъдещето на исляма. Всички участници в него са категорични, че нямат желание да бъдат управлявани от другиго освен от господин Путин. Мненията обаче се различават по въпроса как и до каква степен той трябва да бъде държан отговорен за едно обещание, което за първи път направи в Малайзия през 2003 г., когато заяви, че Русия е мюсюлманска сила, която се надява да играе роля в световните мюсюлмански дела.
Мюсюлманска сила? Това звучи странно. И все пак мюсюлманите в Русия са повече отколкото в която и да е друга европейска държава (освен Турция). Делът на мюсюлманите от общото население се разраства бързо. Според преброяването от 2002 г. мюсюлманите в Русия са 14,5 милиона или 10 процента от цялото население от 145 милиона души. През 2005 г. външният министър Сергей Лавров заяви, че мюсюлманите са 20 милиона. Равил Гайнутдинов, председател на Руския съвет на мюфтиите, говори за 23 милиона, като в това число включва мигрантите от Азербайджан и Централна Азия.
Освен това мюсюлманското население в Русия продължава да нараства, въпреки че като цяло населението в страната намалява. Много от мюсюлманските общности тук датират дълго преди формирането на руската държава. Шамил Аляутдинов, имамът на най-новата и най-активна от четирите джамии в Москва, настоява, че самата дума "малцинство" не трябва да бъде употребявана за обозначаване на една верска общност "появила се на руска територия много преди християнството".
Освен в Кавказ, сега в Русия има още две големи мюсюлмански общности. Едната е в Москва, където трудовата миграция е причина за разрастването й и където тя наброява около 2 милиона души. Другата се намира в древните крепости на вярата – Башкортостан и, най-вече Татарстан, където възраждането на вярата е успешно ръководено от хитрия президент на републиката Минтимер Шаймиев. В няколко части на Кавказ старомодните спогодби между местните управници и "опитомените" духовници отблъскват младите хора. В Татарстан обаче изглежда, че те все още дават добри резултати.
Татарстан си има и своите ислямисти, някои от които са подложени на сурови репресии. По данни на правозащитната организация "Хюман райтс уоч" всички седем души, върнати в Русия от базата в Гуантанамо, са станали жертва на тормоз или мъчения. По-късно двама от тях бяха осъдени при съмнителни обстоятелства за взривяването на газопровод в Татарстан. Новите свободи в Русия – ходенето на поклонение и отварянето на джамии – донасят нови влияния: от Саудитска Арабия, Иран и Турция, особено в началото на 90-те години. В Татарстан голяма част от предполагаемия радикализъм беше свързан с едно финансирано от чужбина религиозно училище, понастоящем затворено. Наскоро шест души бяха осъдени за членството си в "Хизб ут Тахрир", мирно ислямистко движение за възстановяването на забранения в Русия халифат (международното движение "Мюсюлманско братство" също е забранено).
Но като цяло възраждането на исляма в столицата на Татарстан, Казан, премина мирно. За първи път от завладяването на града от Иван Грозни през 1552 г., Казанският Кремъл включва в себе си джамия, чиито минарета си съперничат с кубетата на близката православна християнска църква. Рамил Юнусов, нейният имам, изучен в Саудитска Арабия, се разбира добре с местния православен клир. По думите на Гусман Исхаков, мюфтията, оглавяващ Мюсюлманския духовен съвет в Татарстан, само допреди 25 години в областта е имало едва двайсетина джамии. Сега те са около хиляда и триста. Според мюфтията нещата за мюсюлманите са по-добри в Русия отколкото в много арабски страни. В Казанския държавен университет, където са учили Толстой и Ленин, могат да се открият мюсюлмански стаи за молитва. Дори и докато роптае за това какъв тормоз може да навлече на някого една типична ислямска брада, един чуждестранен мюсюлманин отбелязва, че малкият брой местни момичета и жени, носещи кърпи за глава, нараства. Той твърди, че Татарстан е последната надежда за мюсюлманите от бившия Съветски съюз.
Рафаел Хакимов, съветник на господин Шаймиев, използва термина "евро-ислям", за да опише еволюиралата вяра на това място, смятано дълго време за най-северния мюсюлмански аванпост. Накъдето и да се обърне, господин Шаймиев се опитва да представи един благ имидж. Докато придружава господин Путин из Близкия Изток, татарският лидер демонстрира набожното лице на мюсюлманска Русия – тактика, която укрепва близкоизточната дипломация на Кремъл. През февруари саудитците наградиха господин Шаймиев за заслуги към вярата. Когато говорят на хора от Западна Европа обаче, татарските власти обичат да се представят като по-свободомислещи от тези в повечето други области на Русия.
Според господин Шаймиев много хора в арабските страни никога не са живели на равни начала с други култури, затова учението им не задоволява нуждите на татарците, които са живели на равни начала. Правителството на Шаймиев отвори свои собствени религиозни училища и университети, за да разпространява своята предпочитана форма на исляма.
Настроението е по-различно сред политически активните московски мюсюлмани, лобирали за имам Степаненко. От една страна е съревнованието между двама души, борещи се за благоразположението на властите – предпазливия господин Гайнутдинов и Талгат Таджуддин, един борбен главен мюфтия, обявил през 2003 г. джихад срещу Америка. По-значително от тези двама кореняци обаче е едно по-ярко движение, в основата на което стоят мюсюлмански предприемачи, журналисти и уеб сайтове като www.islam.ru. "Ансар", една издателска къща, свързана със сайта, издава преводи на руски език на ислямски мислители, както и по-хващащи окото заглавия като "Любов и секс в исляма".
Тъй като никоя политическа сила в Русия няма особени перспективи, ако застане в открита опозиция на господин Путин, тези московски мюсюлмани са склонни да демонстрират силата си, критикувайки Запада дори повече, отколкото е нормално за Русия. Шамил Султанов, мюсюлмански законодател, близък на новото движение, възхвалява господин Путин за това, че "се е опълчил на Америка" и на порочните й планове. Такива приказки лесно се преплитат с една жилка на руския национализъм, която гледа на исляма като на съюзник срещу Запада. Така съвместимостта между политическия ислям в руски стил и типичната славянска гордост може да е една от причините, поради които Кремъл го толерира.
Според мюсюлманския журналист Ринат Мухаметов термини като "евро-ислям" са отражение на един покровителствен западен ориентализъм. А за един перспективен защитник на исляма в Москва, нищо не може да бъде по-лошо.