Държавата, която убива децата си

Жестоко убийство на деца във всяка бяла държава би довело до лавина от обществено недоволство и най-вероятно до оставки в кабинета. У нас изнасилиха и убиха по най-садистичен начин две момичета, полицията в Пазарджик привикала 50 сутеньори, проверявали и алибита на всички местни сводници, изнасилвачи и педофили.

Може ли някой да обясни за какво става дума? Къде е тук държавата, за която говори председателят на Народното събрание Георги Пирински. Къде са резултатите от показните акции на министър Румен Петков? И защо тези сутеньори, сводници, педофили и друга сган, добре познати на полицията, са на свобода, когато извършват дейност, извън закона? А може би хората, които трябва да го прилагат с цялата му строгост, получават лепта от печалбата на въпросните престъпни типове? Подобни подозрения възникват логично в публичното пространство и все повече се засилват.

Отсъствието на държавност е очевидно. Толкова разюздана престъпност и така нагло демонстирана не е имало в последните 15 години на българския преход. А в на пръв поглед примиреното ни общество се пораждат опасни въжделения – за мъст срещу мутри и продажни политици. Тези въжделения не са намерили подходящата енергия да се проявят. Но имат вече своите говорители. Те крещят за смърт и в ушите на неутешимите родители на двете момичета и на стотиците други семейства, почернени от сутеньори, педофили и други криминални типове, тези призиви звучат справедливо. Много е трудно, да не кажа невъзможно да очакваме от тях да проявят християнско смирение и да приемат загубата на децата си като съдбовен акт, срещу който не трябва да възроптават, а на убийците – да простят.

Жестоки убийства на деца стават не само в България. Отприщената агресия е своеобразно следствие от неписания закон на джунглата, който, уви властва в посттоталитарното ни общество. Църквата я няма никаква, а християнските ценности изобщо не са се превърнали в нравствен фундамент на обществото ни. Затова да се мисли, че тази агресия може да бъде овладяна, а престъпността – прекъсната из корен, е наивно.

Трябва да се действа много спешно, защото отделни политически фигури се опитват да вкарат престъпността в етнически рамки. Със своето публично популистко говорене те разпалват омраза и няма да е чудно, ако изневиделица осъмнем свидетели на някой ку-клукс-клан погром в някое от големите ромски гета в страната. Ще бъде страшно това да се случи в 21 век, но не е изключено. Защото хората са уморени от безсилието на полицията и съдебната система. А понеже природата не търпи празни пространства, там, където липсва законното възмездие за престъпността, може да се настани саморазправата.