Жажда за реформи
.jpg)
Веднага след избирането на патриарх Кирил медиите заговориха, че на патриаршеския престол се е качил реформатор и че Църквата се нуждае от реформи. Някои от тях сами предлагаха списък от необходимите промени, други молеха църковните "говорители" да кажат какви реформи замисля новият патриарх и неговото обкръжение.
"Ние очакваме промени". Или поне сензации.
Такъв голям интерес и дори жажда за църковни реформи от страна на нецърковните хора и медиите са учудващи. Това не нищо друго освен жажда за самооправдание и самолюбуване. Това го помня от съветско-атеистичната публицистика.
Ако Църквата не се променя – това е повод за осъждане. "Ето, те са толкова назадничави! Не могат да разберат нуждите на днешния ден, не могат да ме стигнат – мен и моето съвремие!"
Ако в живота на Църквата се забележи някаква промяна и дори като че ли нещо ново (тук трябва да кажем, че често онова, което страничният наблюдател смята за ново, в действителност е част от непознатите за него църковна история и традиции), то бюргерът пак се радва: "Гледай ти, най-после дори тези тъпи попове разбраха моята ("нашата") правота и започнаха да се приспособяват към мене!"
Ето и сега аз се страхувам, че опитите за натрапване на реформаторски имидж на патриарха най-често се обуславят от мотиви, които нямат нищо общо с искрения стремеж към доброто на Църквата.
Първият мотив – това е азартът на телевизионния зрител, който иска да стане безплатен свидетел на исторически събития.
Вторият мотив – всички публично заявени реформи разделят зрителите на партии и апелират за тяхната подкрепа. И тук на зрителя се предоставя възможност да се почувства в ролята на експерт, подкрепящ или критикуващ реформи в една област, от която той досега нищо не е разбирал.
Третият мотив – очаква се, че исканите църковни реформи ще "доближат Църквата до света". При това се смята, че "светът" е седнал на трона на всеобщата правота и гледа снизходително към най-после съвзелата се Църква, поднасяща със закъснение извиненията си на Нейното величество Мода.
Не, ако Църквата ще се променя, това няма да стане, за да се доближи до света, а за да отговаря в по-голяма степен на самата себе си, т. е. на Евангелието. А Евангелието е много взискателна книга. "Раздай всичко и върви след Мен". Това никак не прилича на комфортен киносеанс с пуканки.
Църквата трудно, куцайки с двата крака, бавно върви към целта си. А вечно седящите й казват: "Реформирайте се, не се напрягайте, сядайте до нас, стойте с нас". "Присъединявайте се, бароне, присъединявайте се!"
Не, Църквата – Христовата Невеста – няма да стане "дама, приятна във всички отношения". Още повече, че новият патриарх познава много добре света на съвременния католицизъм и затова е запознат и с нееднозначния резултат на католическото аджорнаменто ("обновяването", заявено на Втория ватикански събор в началото на 60-те години на ХХ век). Той знае, че тези реформи не доведоха до спиране на унищожителния огън на либералната критика. Нашият Шестнадесети патриарх знае, че папа Бенедикт Шестнадесети се опитва да върне своята църква към дореформения ред. И щом католиците стават по-строги, защо тогава ортодоксите трябва да бъдат по-снизходителни?
Всички чуват силните и уверените интонации на патриарх Кирил. Да се предполага, че "той ще отстъпи пред изискванията на съвременния свят" е дори психологически неуместно. Той е боец, който може да издържа на натиск и да отстоява своите позиции.
Разбира се, патриархът като истински пастир се ръководи от любов към хората. Но да обичаш не значи винаги да се съгласяваш. Ако си във всичко като твоя събеседник, по какъв начин тогава ще се прояви любовта ти към него? Нали любовта е даряване на нещо свое. А ако нищо не ти е останало от това "свое", тогава какво ще даряваш? Ако Църквата стане приятно-светски кръжок, какво тогава ще може да подари тя на света, което да се различава от кабинета на психотерапевта или клуба на "анонимните алкохолици"?
Реформите, които ще се провеждат от новия патриарх, едва ли ще бъдат забележими и сензационни. Догматите, заповедите, обредите на Православието ще си останат същите. Да, административната структура на патриаршията ще се промени. Но какви промени ще настъпят в живота на читателя на светската преса след замяната на митрополита Х с епископа Z?
Патриарх Кирил е талантлив и умен човек. Нещо повече – той знае това и не се прави на смирен, отричайки пред себе си своите таланти. И още нещо – той е доживотно призован към патриаршеското служение. И затова е свободен от някои разпространени началствени комплекси. Той няма да подозира своите инициативни заместници в желание да го заместят. Той е свободен от подсъзнателното желание да се обкръжи с посредствени помощници, които ще му позволяват да изглежда по-ярко. Патриарх Кирил е ярка личност при всяко обкръжение.
И затова можем да предположим, че скоро редом с патриарха ще се появят хора, свободни от номенклатурно разстройство на речта. Хора, съчетаващи вярата, мисълта и словото. И тогава може би ще настане денят, когато моят петербургски съименник писателят Михаил Кураев ще сметне за остаряло своето възмутено изказване: "Кой глупак е учил руските попове на руски език!" | Интерфакс
Превод: Андрей Романов
Светът е достгинал до нива на цивилизационна зрялост, които му позволяват да създава алтернативни на Църквата дейности. През комунизма, който руснаците сами си наложиха наложиха като атеизъм, исторически материализъм и латински интернационализъм се създадоха много подготвени хора, които не са привърженици на средновековното православие, което ултраконсервативните православни в България и Русия изповядват. Затова Църквата има два избора – или да зарибява по сектантски хората на национална и конспиративна политическа основа да работят за Нея, ила както правят либералните американци да си плаща за услугите на светските специалисти, които със знанията, квалификацията и информацията си могат да работят за вярата. Това е същината на реформата в православието – от абсолютен контрол над бититето на човека и налагане на ангария да се върви към зачитане на свободата и заплащане на труда и знанията по световни пазарни норми, защото православието е световна религия с много перспективен и стойностен разпознавателен модел на явленията в минлото и съвремеността.
Стига си сипал протестантски дивотии, писна ни от вас.
.
„нива на цивилизационна зрялост, които му позволяват да създава алтернативни на Църквата дейности.“ Църквата няма алтернатива. Ако тя беше заменяема със светски форми, отдавна щеше да изчезне.
.
„не са привърженици на средновековното православие“. Християнството не е средновековно. То е единствената антична религия, която се е развила и успяла да се запази до днес, защото неговата същност е надвременна и надисторическа.
Християнството е религия, която свързва мистика, богопознание и рационално обяснение на света. Християнството работи в здрава връзка с философията, историята и логиката. В света, който е независим от мистическата конспирация на българите и от традиционно ниското качество на духовенството тези области на познанието се заплащат, а не се действа чрез психологическо зарибяване и сравняване с провинциални авторитети. Затова в България единственото световно качество, което има правото да носи псевдонима Дон Кихот са военните и техните потомци и българските историци, които са трън в окото на всеки тиранин, независимо дали идва от Изток или от Запад. А за нас като българи гностицизма не е интересен. По- интересни са български пророчески книги и култа към пророко-месианското начало в българската култура, които са прекалено сложни от научна гледна точка за да бъдат обяснени от поместни архимандрити.
„а нас като българи гностицизма не е интересен“ (грешка вместо „гностицизмът“, който е подлог).
.
Точно това изявление доказва, че си глупак. Не може да не ни интересува едно от най-мащабните явления в историята на човешката мисъл, което на българска почва се е разклонило в богомилството, а на Запад – в патаренство, катарство и т.н.
.
Днес узнах, че една канадка е публикувала статия, в която доказва, че модерният феминизъм е плод на английската теософия с нейната гностическа идея за андрогина. Великолепно! А форумните чукчи нека да си отричат, каквото си искат.
Благодаря Ви, Доне.
Крайно време беше някой да му каже на тоя, че е глупак.
Недейте така бе, хора, човекът съвсем не е глупав. Според мен си търси събеседници. Все пак сме в Неделята на Митаря и Фарисеинът…
Всъщност Чингиз говори за това, което вижда – ние наистина излъчваме дух на средновековен тоталитаризам и отчайваща неспособност да покажем на „другите“, че Православната Църква винаги е била най-новото, най-актуалното и най-модерно нещо на света, защота Тя е Тяло на Христос – единственото „ново нещо под слънцето“. Та нали дякон Кураев говори точно за тази непреходност на Църквата и за невъзможността тя да бъде изненадана от сприхавостта на жадуващия зрелищни сензации огреховен ум.
Не църквата трябва да се доближи до света, а света до църквата. Промените и модернизацията са хубаво нещо, но не и в сверата на морала, етиката и вярата. Точно това искат от църквата. Да се промени и да иде полека-лека до света. Така не светът ще се спаси, а църквата ще погине.
Първо – една правописна грешка не е основание за сериозни интелектуални квалификации. Второ – Портос се радва като едноок в царството на слепите с оглед на факта, че базата за сравнение на собственото му Аз е провинциална и неинформирана. Трето, Дон Кихоте, ние не искаме от теб да пишеш книги по история на религиите, за което има светски специалисти, които са пет класи над теб, и като хора, и като специалисти, а искаме като архимандрит да ни разтълкуваш Божията воля и промисъл за съдбата на българите в духа на българското пророческо начало. Що се отнася за влиянието на гностицизма – историята , драги, се прави от документи. А знанието на катари и патарени е унищожавано и трябва специална методика за да се възстанови в пълнота. Затова ти казвам да изследваш българската култура – начина на мислене, чистотата на нравите и пиетета към свръхестественото и провиденциализма на народа са сериозни доводи за обосновка на българската религиозност, която е атакувана у нас по всички линии на алтерантивността, която неправославното познание е разработило. Защото, драги ми Дон Кихоте, Сервантес си е загубил ръката в битката с турците, т.е. да създават образи на рицари и идеалисти могат само военните в България. Защото ако не беше комунизма да унищожи старата класа на България, ти Дон Кихоте, щеше да бъдеш прост клисар, ако те допуснат и дотам с твоята помисъл, че науката е прост набор от информация и анализи.