За Бога, всички сме хора



Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Владислав каза:

    По принцип мисля,не е редно да се говори с опростени категории като „католиците“! Това е страшно разтегливо понятие, в което даже не се знае какво попада. Когато някой обвини „православните“, че тероризират някого, веднага поставяме нещата по-коректно. Казваме: да, но не всеки, който се декларира за православен е такъв. Да, но не всеки православен е „добър“ такъв. Ако твърде много православни са участвали в кърваво потушаване на въстание- пак казваме, че Църквата не учи народа на това; но някак си греховността на хората в определени обстоятелства се натрупва, отпушва- и те съвсем по човешки вършат ужасии. Църквата няма с това нищо общо. Нито Св. писание, нито Преданието – Съборите, Св. отци, епископите, Св.Синод, никой никога не е учил народа на това. Но народът е напр. „български“, т.е.- „православен“. И следва-„те, православните!…“ Това е некоректно както към нас, така и към“католиците“.
    Не си коментирал моя постинг. Не разбираш възраженията ми, или не желаеш да ми отговориш?(Не се сърдя.) Аз не съм католиколюбец, икуменист, предател и т.н., както зилотите веднага биха ме нарекли; но именно като православен призовавам към обективност и коректност в терминологията. Как така поставяме под един знаменател: 1.папите (църк.иерархия, клира); 2.народа, който живее в дадена страна, 3.конкр.- Джовани и Мария, които ходят в неделя на църква с искрена вяра и любов към Бога, и 4.катол.вероучение?
    Разсъжденията ти следват ненаучна и оттам неправилна логика. Това не води до Истината.

  2. p_stefanos каза:

    Миналото не можем да променим, но бъдещето можем. А бъдещето неизбежно се детерминира в някаква степен от миналото. Греховете от миналото не можем да изтрием, но можем да се покаем и поучим. Последните папи поднесоха доста извинения и поискаха прошка за доста грехове, сторени от Католическата църква. Именно на Католическата църква. Църквата е отговорна за делата на своите чеда и чедата за своята църква. Може би скоро ще дойде ред да поискат прошка и за тези изстъпления. Покаянието не унижава. Патриарх Алексий ІІ поиска прошка от унгарския народ за 1956-а: „Макар, че тази трагедия е предизвикана от злостта на ръководителите на моята страна по онова време, които не зачетоха волята на своя народ, но изпълнителите на тези злостни деяния все пак бяха мои съотечественици. Разбирам, че това хвърля сянка върху моя народ, ето защо, скърбейки заедно с унгарския народ, аз като патриарх на църквата, който пред Господа сега и завинаги дължа отговорност за моя народ заради греховете от 1956-а, сега ви искам прошка, братя мои.“ Тези, от които се иска прошка, трябва да бъдат на висотата да я дадат, а не да я тълкуват като лицемерие. Т. е. и католици и православни имаме да извървим още доста път един към друг. С това подобни статии са полезни, колкото и противоречиви мнения да изразяват. Как ще простим клането, ако не можем да простим едно различно от нашето мнение? Християнско е жертвата да даде прошка на палача.

  3. andrey каза:

    Владиславе, коя логика според теб е „научна“? 🙂 Все пак не става дума за маси и скорости, а за човешки страсти и деяния. Тук няма да ни помогне дори законът на Ом…
    Въпросът за колективната отговорност е изключително болезнен. Но все пак като членове на някаква общност ние не можем напълно да избегнем отговорността. Гордеем се с доброто на нашите предци, срамуваме се от злодействата им. Нали не казваш: „Какво общо имам аз с Черноризец Храбър и Боянската църква, не съм живял тогава“? Не сме самотни атоми, част сме от някаква колективна съдба.
    Църквата като цяло не е отговорна, разбира се, за всички дела на своите членове. Но тя носи отговорност за това, което се върши от нейно име и с нейно насърчение. В този смисъл може да се говори за „католиците“ като цяло – не когато един или друг католик върши това или онова, а когато те действат като верска, институционална общност.

  4. Владислав каза:

    Всеки учил „Богословие“ знае, че то е наука, като всяка друга. В нея важат същите методи за научно разработване на дадена проблематика. Имах предвид, че авторите пишат по опред.правила,а не по „вдъхновение от Духа…“(Православието не е против науката, защото не е за невежеството.)
    Колективната отговорност се вменява изключ. внимателно и с много точен анализ. Точно този анализ не видях при теб. Казваш:“Но тя(Църквата) носи отговорност за това, което се върши от нейно име и с нейно насърчение.“ Не съвсем! Носи отговорност за това, което се върши „с нейно насърчение“,но не и „от нейно име“; защото това име в историята са си го присвоявали, ползвали и петнили всякакви престъпници и злодеи. Как да видим разликата между тях и останалите? А между насърчението, толерирането и осъждането от църквата? Аз напр.съм чувал,че католич.църква (вярно-официално…) е била за християнско отношение към индианците и ги е защитавала. Кои са били тези с расото и кръста в ръка, които са ги избивали? „Достойни представители“ на католицизма, маскирани бандити или просто „католици“?…
    „Верска, институционална общност“ в смисъла, който използваш по отношение на „католиците“ според мен НЕ съществува! Това предполага някакво мистично „колективно съзнание и воля“, защото без това няма и колект.вина. Виж Иер 21:29-30. Огорчен съм, че мислиш така. Такова отношение не е прилагано даже към фашистка Германия. Лук 11:50-51- как“ще се изиска“? От всички по равно-„колективно“?… И кой ще изисква- Бог или ние?

  5. proben каза:

    мен ме притеснява не толкова диалогът между двамата, а това, че прекалено фриволно използват това „за Бога…“ – знаете онова за напразното произнасяне на Името…