За Бога, всички сме хора

Но, разбира се, нямам нищо против сериозната, аргументирана критика, каквато се съдържаше в коментарите на много читатели, а също и в статията на Стефан. С него се познаваме от много години (Стефане, тази полемика между нас няма да ни попречи да си останем приятели, нали?). За разлика от моята (съзнателно допусната) полемична изостреност и наблягане върху определени теми, той се е опитал да даде цялостна, "безпристрастна" визия на проблема. Оценявам положително това, въпреки че не съм съгласен с всичко, което той казва. Добронамереният текст на Цветелин отговаря напълно на спокойния и добродушен нрав на неговия автор и е издържан в истински християнски дух. Благодаря му за това. Разбира се, че всички сме хора и християни, това изобщо не е било поставяно под въпрос. Въпросът е друг – способен ли е католицизмът на истинска самокритичност, ще може ли да се освободи от тежкия товар на папския абсолютизъм, който е трупал на гърба си много векове? От отговора на това ще зависи и съдбата на диалога между християните, и бъдещето на християнството.
Стефан е прав, че трябва да действаме заедно с католиците, а защо не и с протестантите – първо, в името на човеколюбието, служението на страдащите и онеправданите, второ – в защита на християнските ценности в днешния опустошен свят. В никакъв случай не съм се противопоставял на това. Моето есе засягаше друга проблематика – възможно ли е същностно, евхаристийно единение между нас. В това отношение нещата са много по-сложни. Разбира се, едва ли проблем от такава величина може да се разгледа разгърнато в рамките на кратка редакционна статия. Там той може само да се посочи. Но ако трябва да добавя нещо, което смятам, че съм пропуснал дори и в тези тесни рамки, то ще е следното.
За да се съберат отново двата клона на разделеното християнство, трябва да се свика нов Вселенски събор – ни повече, ни по-малко. Пред неговия съд ще трябва да се изправи всичко, което източните и западните християни са натрупали през хилядолетието след схизмата. От страна на католиците – всичките им нови догми и практики и особено тези от тях, които са свързани с папството. От наша страна – паламизмът. (Всичко това е съвсем хипотетично, разбира се). Такъв събор би могъл да заседава и векове, да прекъсва работата си за десетилетия и отново да се събира.
Но в текста ми имаше и друга горчивина. Става дума за историческите жестокости на католицизма и начина, по който той се е отнасял към православните. Твърде трагичен начин. Съжалявам, че трябва да го повторя, но това е факт. Явно вярата в своята божествена безпогрешност може да вкорави сърцето и на най-искрения християнин. Добре, да оставим настрана жестокостите, извършени от католицизма срещу други народи и религии, но все пак не можем да отминем с пълно мълчание репресиите срещу православни. Че то това би било вече направо пълно лицемерие. Възмущават се, че съм посочил някои трагични факти, но аз дори не съм споменал страхотии като вековния антиправославен терор в Полша и Украйна след насилствената Брестка уния в началото на ХVІ в. Отминал съм го с мълчание. А там цял един народ (украинският) е бил принуждаван в течение на два-три века да се отрече от вярата си. Мога да цитирам много събития и факти, но няма да го направя, за да не ме обвинят отново, че сея омраза. А защо това да е сеене на омраза? Нима е престъпление да кажеш истината? Аз ли съм клал в Глина? Защо е това негодувание срещу мен? Тези, които са клали православните в Глина и на много други места – те са истинските врагове на православно-католическото обединение, а не аз. Към тях отправяйте своите претенции.
Стефане, ти сочиш, че и православните са вършили жестокости. В стремежа си да се издигнеш "над двубоя", да видиш от птичи поглед историята, ти сякаш се опитваш да изравниш, да "уравновесиш" едните и другите. Прости, но тук аз не мога да се съглася с теб. Мой дълг е да кажа истината и да защитя нашата Църква. Православието не е познавало инквизицията, религиозните войни и масовото преследване на еретици. В цялата история на нашата Църква за две хилядолетия могат да се съберат два-три случая на изгаряне на еретик – да го сравним ли с хилядите клади на Запад? Стефане, ти си историк – претегли, прецени! Бъди наистина безпристрастен! Кога православните патриаршии са били обладавани от дух на войнственост и фанатизъм, от кръстоносна истерия? Кога са вярвали, че са божествено незаблудими, "уста Божия" на земята? Също и православното мисионерстване не е било свързано с поробване или изтребване на чуждите народи. Православните мисионери са идвали при езичниците в смирение, като раби Христови, а не заобиколени с мечове и пушки. Те са искали да служат, а не да господстват. Знаеш тези факти, разбира се. Трябва да си кажем най-после истината: ако ще сравняваме двата клона на християнството в историята, Православието се е представило много по-достойно и човешки. Никога грубата сила не е била неговият аргумент. И аз се гордея с това. Да, съгласен съм – и православните са вършили злини. И те са потомци на падналия Адам. Но те обикновено са го правили в името на своите човешки страсти, националистически и други, а не от религиозни подбуди, не ad majorem Dei gloriam. А в малкото случаи, когато са убивали заради вярата си, те са били директно предизвикани от насилието на другата страна – както по време на казашките въстания в Полша през седемнайсети век. И какво искаш да кажеш с това: "Руските православни са изклали толкова народ в Полша, в Чехословакия и в Унгария, поради което там думата "православен" е равна на поробител"? Вярно, две полски въстания срещу Руската империя са били потушени с кръв. Но това е било сторено заради държавно-имперски интереси, а не в името на православната вяра. И никой не е принуждавал поляците да си променят вярата, никой не ги е преследвал за това, че са католици. Нито самите въстания, нито военните акции срещу тях са били вдъхновени от религиозни мотиви. За съветското нахлуване в Унгария и Чехословакия през 56-та и 68-ма – вярвам, че не отъждествяваш ЦК на КПСС и православната Църква. Не виждам никаква връзка между тези акции на комунистите и Православието – ако ти я виждаш, обясни ми я. В такъв случай то би трябвало да е отговорно и за болшевишките зверства по време на руската гражданска война, и за целия комунистически терор, в това число и срещу самите православни – пълен абсурд. Също и действията на сръбските (и на другите балкански) националисти остават да тежат на съвестта на сръбския и другите национализми, а не на Православието като вяра.
Но да оставим вече тази тъжна, печална тема. Още веднъж подчертавам – писах тогава и пиша сега за тези неща с болка, а не с омраза. Когато в текста си нарекох католиците "братя", това не беше ирония. Това наистина е изясняване на миналото и казване на истината в очите на брат от брат. И не отричам на католицизма възможността за промяна, пречистване, покаяние. Вярвам, че днес той наистина е преминал до голяма степен през този процес. Един читател писа, че няма колективна отговорност – съгласен съм. Днешните католици не са виновни за трагедиите на миналото. Както и в самото минало – св. Франциск и множеството искрени, добри християни на Запад не отговарят за безумията на кръстоносците и инквизиторите. Стефан напомня за всичко добро, което се върши (безспорно, и то с голям размах) днес в католическия свят. Съгласен съм с него. В текста ми имаше едностранчивост – признавам. Наблегнал съм на лошото, оставил съм настрана доброто. Трудно е да сравняваме БПЦ и Рим – ние сме малка, бедна Църква – но е безспорно, че като цяло католиците ни превъзхождат в своята clementia, дейно милосърдие по целия свят. Хората като Майка Тереза и мнозина като нея са ярък пример за това. Все пак трябва да помним, че Православието тъкмо излиза от времето на най-голямата си мизерия, че то беше смазвано дълги години от атеистическия чук. Много неща се правят вече и днес в православните страни, в Русия, Гърция и другаде. България с нейните проблеми не е пример, не е еталон.
След някои коментари аз се опитах да прочета "Ще се обединяваме ли с католиците" с очите на вярващия католик и си представих наистина колко обиден и наранен може да се почувства той. Ако с някого е станало така – моля го да ми прости. Въпреки че не съм казал нищо невярно, обвинителният тон е грях срещу любовта. И все пак си мисля, че е добре да не храним прекалено идеализирани представи за миналото – това се отнася не само за католиците, но и за всеки от нас. Истината често горчи. Когато научаваш нещо трагично от историята на своята общност – независимо дали тя е твоята Църква, твоята държава или народ – ти се усещаш наранен. И аз съм изпитвал това. Хубавото е, че не сме роби на миналото. Сянката му не може да падне върху нас и да ни смаже. Колкото и сянка да има зад нас, отпред е Бог, който ни дава щедро всеки нов ден сила, за да творим бъдещето. И в това бъдеще, освен всичко друго, може би и християните ще намерят най-после сили да възстановят своето братско единство.
По принцип мисля,не е редно да се говори с опростени категории като „католиците“! Това е страшно разтегливо понятие, в което даже не се знае какво попада. Когато някой обвини „православните“, че тероризират някого, веднага поставяме нещата по-коректно. Казваме: да, но не всеки, който се декларира за православен е такъв. Да, но не всеки православен е „добър“ такъв. Ако твърде много православни са участвали в кърваво потушаване на въстание- пак казваме, че Църквата не учи народа на това; но някак си греховността на хората в определени обстоятелства се натрупва, отпушва- и те съвсем по човешки вършат ужасии. Църквата няма с това нищо общо. Нито Св. писание, нито Преданието – Съборите, Св. отци, епископите, Св.Синод, никой никога не е учил народа на това. Но народът е напр. „български“, т.е.- „православен“. И следва-„те, православните!…“ Това е некоректно както към нас, така и към“католиците“.
Не си коментирал моя постинг. Не разбираш възраженията ми, или не желаеш да ми отговориш?(Не се сърдя.) Аз не съм католиколюбец, икуменист, предател и т.н., както зилотите веднага биха ме нарекли; но именно като православен призовавам към обективност и коректност в терминологията. Как така поставяме под един знаменател: 1.папите (църк.иерархия, клира); 2.народа, който живее в дадена страна, 3.конкр.- Джовани и Мария, които ходят в неделя на църква с искрена вяра и любов към Бога, и 4.катол.вероучение?
Разсъжденията ти следват ненаучна и оттам неправилна логика. Това не води до Истината.
Миналото не можем да променим, но бъдещето можем. А бъдещето неизбежно се детерминира в някаква степен от миналото. Греховете от миналото не можем да изтрием, но можем да се покаем и поучим. Последните папи поднесоха доста извинения и поискаха прошка за доста грехове, сторени от Католическата църква. Именно на Католическата църква. Църквата е отговорна за делата на своите чеда и чедата за своята църква. Може би скоро ще дойде ред да поискат прошка и за тези изстъпления. Покаянието не унижава. Патриарх Алексий ІІ поиска прошка от унгарския народ за 1956-а: „Макар, че тази трагедия е предизвикана от злостта на ръководителите на моята страна по онова време, които не зачетоха волята на своя народ, но изпълнителите на тези злостни деяния все пак бяха мои съотечественици. Разбирам, че това хвърля сянка върху моя народ, ето защо, скърбейки заедно с унгарския народ, аз като патриарх на църквата, който пред Господа сега и завинаги дължа отговорност за моя народ заради греховете от 1956-а, сега ви искам прошка, братя мои.“ Тези, от които се иска прошка, трябва да бъдат на висотата да я дадат, а не да я тълкуват като лицемерие. Т. е. и католици и православни имаме да извървим още доста път един към друг. С това подобни статии са полезни, колкото и противоречиви мнения да изразяват. Как ще простим клането, ако не можем да простим едно различно от нашето мнение? Християнско е жертвата да даде прошка на палача.
Владиславе, коя логика според теб е „научна“? 🙂 Все пак не става дума за маси и скорости, а за човешки страсти и деяния. Тук няма да ни помогне дори законът на Ом…
Въпросът за колективната отговорност е изключително болезнен. Но все пак като членове на някаква общност ние не можем напълно да избегнем отговорността. Гордеем се с доброто на нашите предци, срамуваме се от злодействата им. Нали не казваш: „Какво общо имам аз с Черноризец Храбър и Боянската църква, не съм живял тогава“? Не сме самотни атоми, част сме от някаква колективна съдба.
Църквата като цяло не е отговорна, разбира се, за всички дела на своите членове. Но тя носи отговорност за това, което се върши от нейно име и с нейно насърчение. В този смисъл може да се говори за „католиците“ като цяло – не когато един или друг католик върши това или онова, а когато те действат като верска, институционална общност.
Всеки учил „Богословие“ знае, че то е наука, като всяка друга. В нея важат същите методи за научно разработване на дадена проблематика. Имах предвид, че авторите пишат по опред.правила,а не по „вдъхновение от Духа…“(Православието не е против науката, защото не е за невежеството.)
Колективната отговорност се вменява изключ. внимателно и с много точен анализ. Точно този анализ не видях при теб. Казваш:“Но тя(Църквата) носи отговорност за това, което се върши от нейно име и с нейно насърчение.“ Не съвсем! Носи отговорност за това, което се върши „с нейно насърчение“,но не и „от нейно име“; защото това име в историята са си го присвоявали, ползвали и петнили всякакви престъпници и злодеи. Как да видим разликата между тях и останалите? А между насърчението, толерирането и осъждането от църквата? Аз напр.съм чувал,че католич.църква (вярно-официално…) е била за християнско отношение към индианците и ги е защитавала. Кои са били тези с расото и кръста в ръка, които са ги избивали? „Достойни представители“ на католицизма, маскирани бандити или просто „католици“?…
„Верска, институционална общност“ в смисъла, който използваш по отношение на „католиците“ според мен НЕ съществува! Това предполага някакво мистично „колективно съзнание и воля“, защото без това няма и колект.вина. Виж Иер 21:29-30. Огорчен съм, че мислиш така. Такова отношение не е прилагано даже към фашистка Германия. Лук 11:50-51- как“ще се изиска“? От всички по равно-„колективно“?… И кой ще изисква- Бог или ние?
мен ме притеснява не толкова диалогът между двамата, а това, че прекалено фриволно използват това „за Бога…“ – знаете онова за напразното произнасяне на Името…