За Бога, католиците също са хора!


Реплика на статията на г-н Андрей Романов “Ще се обединяваме ли с католиците?”

Прочетох статията на г-н Андрей Романов с интерес, възмущение и известна доза съжаление. Затова просто нямаше как да не седна да пиша, макар че сигурно ставам досаден на читателите на Православие БГ.

Въпросът за обединението на християнския свят е един от най-старите въпроси на евангелската религиозност. Опити за унии и реално сключване на такива унии има неколкократно. Понастоящем се наблюдава съживяване на контактите между римокатолици и православни и, ако се съди по официалните изявления, за в бъдеще ще има още повече контакти и срещи на високо богословско равнище. Самият аз не съм привърженик на това да има механично институционално обединение и да се отстъпва от истините на православната Църква. Компромис с вярата ние, като българи, никога не сме допускали дори и с цената на политическата си свобода и с цената на икономически лишения. И аз като “българин, православен, грамотен и неосъждан” – така започват голямата част от дознанията на комунистическата ДС –компромис с убежденията си няма да допусна, докато съм господар на себе си. За мен обаче общ фронт на християните в днешния свят трябва да има. Но преди да има дебат по вселенските събори и преди да има разговори относно догмата за върховенството на папата различните християни трябва да предприемат дейности, които да изхождат от човеколюбието на евангелската вяра. Невъзможността за преодоляване на богословските различия и на различията в устройството на църквите трябва да бъде предварително компенсирано от създаването и изпълнението на общ идеалистичен хуманен проект, основан на милостта, любовта, справедливостта и грижата към ближния.

Бъдещето на ЕС в културен аспект е точно създаването на общ идеалистичен хуманен проект, в който да участват православни, католици и протестанти – всеки със своя опит и знания, но с общо християнско сърце, което да обича ближния си, както обича Бога. Преди клерикализма на първо място трябва да стои хуманността и съзнанието, че от раздора между католици и православни печелят нехристиянските сили и главно атеизмът, който през ХХ век порази и двете крила на старинната християнска общност. Затова общи научни проекти, общи социални дейности и общи политологични интерпретации на съвременността трябва да компенсират и да подпомагат позитивно клерикалните и богословски прения.

Ние днес трябва да действаме като византийци, които са изправени пред дилемата или да загине християнството или да загине нашата гордост и суета, защото не е тайна, че много висши православни клирици проявяват ревност, водени от съображения на егоизма и на страха, че ще загубят привилегиите си, ако хората започнат да слушат неправославни пастори и кюрета. Същото, разбира се, се отнася и за някои ревностни католици, за които влиянието в светската политика, дейността на администрацията и функцията на йерархията в църквата са по-важни от братолюбието и от делата по Христа буквално по Евангелието.

Затова аз мисля, че, оставайки твърдо в догмите и каноните на православието, ние трябва да проявим широта на мирогледа и размах на чувствата, като възприемем католиците като хора, на които нищо човешко не им е чуждо. И да простим там, където те се сгрешили, и да се покаем там, където ние сме допуснали грешки. Защото основната задача на вярващия е да защитава духа и посланието на Евангелието и точно по този критерий би трябвало да се конструира делото и проповедта на клира в сложния Богочовешки организъм на Църквата.

Аз не вярвам, че благодетелният и честен католик няма да се спаси. Както и не вярвам, че страхливият, егоистичен и развратен православен духовник няма да бъде осъден. Затова същината на въпроса за общата деятелност между православни и католици се състои в това да се спаси способността на модерния човек да обича и да твори добро, а пък съда да оставим на Бога, защото според православието Неговият промисъл е толкова милостив, че може да извини всичко у човека, ако сърцето му е чисто. Именно православната чистота и безкористност е причината аз да бъда православен, освен довода, че човек трябва да бъде верен на завета на дедите си, които са го родили и са му дарили способността да разбира света. Затова аз мисля, че с католиците трябва да се разговаря и да се търси общо действие на основата на един интегрален опит на християнството както в исторически, така и в чисто богословски план.

Не бива да се забравя, че католиците имат прекрасна социална и благотворителна дейност, която изцяло липсва на православието, макар православните църкви да разполагат с достатъчно средства, за да организират милосърдни и социални акции. Службата на доброто и истината стои над егоистичната ревност въз основа на буквата на закона, а един начетен теолог не струва колкото един социален служител с християнска евангелска съвест. Това БПЦ особено категорично трябва да разбере, защото надеждите и очакванията на обществото към християнството на Изток са много големи след рухването на комунизма. А факт е, че православните наблягат прекалено много на тайнствата, на ритуала и на мистиката, наместо с модерен език и с деятелна политика да разкриват и да следват истините на Евангелието пред невярващите.

Аз съдя по себе си. Католиците ми предложиха специализации в чужбина – аз отказах, защото съм православен. Няма да казвам как се отнася към мен православието в лицето на своите представители, които не са миряни. Затова статии като тези на г-н Андрей Романов ме възмущават. Спекулациите с подбрани факти от историята са свойствени на светската идеология и пропаганда. Поради чисто политически цели извън чистотата на религиозното съпреживяване православието и особено руското православие си служи с подбрани факти от историята, за да насажда омраза срещу друговерството. Това е неправилно, защото посланието на Библията е послание първо на любов, а после на ревност. Историците-прапагандатори често изтъкват негативните страни на католичеството, като говорят за индианските покръствания, за Инквизицията, за грешките на папата и за това как администрацията на клира потиска народното начало в изповядването на вярата.

Интересно, обаче, колко пъти днес висшият клир на БПЦ пита народа за своята дейност?

Това, че ръководството на БПЦ днес благоденства в материален смисъл, когато паството гладува и страда, не е ли по-опасно за вярата, отколкото разговора и общите дела с католиците?

За непогрешимостта на папата съм съгласен, че такава постановка е абсурдна за християнството. Но за историческите доводи съм крайно несъгласен от гледна точка на почтеността и на истината такава, каквато тя е.

Първо, западното християнство изстрада тежки години след Френската революция от ХVІІІ век и след разпространението на национализма в неговия нехуманен вид.

Второ, католиците на Източна Европа също пострадаха през комунизма и затова има свидетелства, което значи, че атеизмът и антихристиянството са взели мъченици от страна на католиците, както и от страна на протестантите. Факт, който не може да се пренебрегне.

Трето, Инквизицията е дала основни принципи на съдебното разследване, които под лаицизирана форма се използват навсякъде по света и най-вече в нехристиянските САЩ.

Четвърто, там, където се настаниха католиците в Новия свят, състоянието на обществените отношения, хуманността и принципната държавна политика са в по-добро състояние отколкото там, където се настаниха протестантски секти и където нехристияни държат лостовете на общественото управление. Пример – САЩ. В католическите държави няма масови убийства, каквито има в САЩ и бившите комунистически държави.

Пето, в областта на образованието, изкуството и културата католиците имат сериозни достижения, които фактически представят библейското начало пред света.

Шесто, дори и да работят срещу църквата, католиците винаги са спонсорирали науката и културата, докато православието е разчитало на вярата на хората на науката и изкуствата без да ги финансира. Това го знам и от личен опит.

Седмо, католиците спряха комунизма в Западна Европа, докато православието поради своята безкрайна привързаност към абстракцията стана жертва на атеистичните социаллиберални идеи на комунистите.

Осмо, католиците имат своите социални и образователни доктрини, в които хуманността присъства за разлика от БПЦ например, която дори и не поставя въпроса за християнското образование, а разчита на благочестиви миряни с ценз и с ревност, които с цената на лични и непризнати от клира жертви отстояват правото на българите при демокрацията да свидетелстват за Христос.

Девето, римокатолиците си канонизираха мъчениците от комунизма, докато БПЦ си трае като масонска организация и извършва мистико-ритуални обреди, при които тарифата на сумата надхвърля минималната надница за България.

Десето, в променящия се свят без историческия опит на католиците нашето знание за света остава непълно и така може да се стигне до богословска некомпетентост от страна на православните богослови, които нищо не са направили, за да се изучава психологическият опит на Светите Отци в академичните катедри по психология и философия. А православният познавателен опит е нужен на науката, за да развие хуманитаристиката, която днес е в криза.

Единайсето, православието и БПЦ особено държат на историческото предание. Езикът на това предание обаче не е модернизиран и не е съобразен с понятията и термините на световната наука, които боравят с философските изразни средства и идеи на протестантизма и католицизма. А техният език е модерен и непрекъснато посланията на философи и хуманитаристи на Запад водят читателя и слушателя на академичния текст към запознанство с евангелските категории. Днешният папа е философ от световна величина, а нашият патриарх е дълголетник. При нас материалистичната наука управлява на понятийно равнище представите на хуманитаристиката, което не позволява на образования човек да се обърне по естествен път към изворите на библейските послания.

Дванайсето, политиката в католическите държави не минава без санкция на църквата, което я прави по-хуманна. При нас Църквата не смее да каже нищо на политиците, освен ако не иде реч за възстановка на имоти, които на монашеското съсловие без социална дейност и милостиво подпомагане на нуждаещите се е довод за осъждане пред Бога.

Мога да продължа списъка с историческите и хуманни аргументи, но нямам намерение да правя апологетика на католицизма. Искам само да посоча необходимостта от това с историческите факти да се борави почтено и съобразно реалните явления в света.

Афиширането на жестокостите на католицизма в исторически план е емоционална манипулация на протестантите и атеистите, които по необясними за мен причини са използвани от православните идеолози, особено в Русия. Такава употреба на пропагандата на атеизма от страна на православните е недостойна.

Защо?

Защото историческите факти показват, че православните също са горили еретици, какъвто е примерът с Василий Врач – това също е аргумент на атеистите. Историята знае, че православните сърби са зверствали над българите в Македония, а известният български водач на ВМРО Иван Михайлов се е крил при католически кардинал, за да не го убият сръбските националисти.

Много модерни български националисти, които са честни и достойни хора, не искат и да чуят за славянство и православие, като се основават на историческите факти, които казват, че православните гърци, сърби, румънци и черногорци разкъсаха България през 1913 година и така ни обрекоха на национално разединение и чисто човешко страдание.

Войната в Югославия в края на ХХ век се водеше с огромното одобрение на православните, а Слободан Милошевич е син на православен теолог. Руските православни пък изклаха толкова народ в Полша, в Чехословакия и в Унгария, поради което там думата “православен” е равна на поробител. В българската атеистична традиция пък често пъти се сочи начинът на Покръстване от страна на св. цар Борис І, при който са избити без остатък цели родове и народи.

За всичко това обаче православната пропаганда, особено руската, си мълчи и не говори. Аз извинявам историческите жестокости на православните, защото вярвам, че съдът е на Бога. Освен това знам колко благодеяния са направили православните на българския народ в исторически план и знам, че без православна Русия и досега щяхме да сме под турско робство. Извинявам и атеистите-комунисти, защото много от тях са били подведени, а други са станали жертва на съблазън. С каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери. Защо да не извиня исторически и католиците? Нищо, че ни наричат помежду си “православни скотове” и варвари. Примерът на моя патрон св. Стефан е да прощава на мъчителите си…

За Бога, г-н Романов! Католиците също са хора!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

10 Отговори

  1. Silnikol каза:

    Г-н Чурешки,
    приемете моите поздравления за коментара. Радвам се, че сте един от нормалните, адекватни, посветени, интелектуален тип богослови, а не „образованец“, както Солженицин нарече преди време добре образованите, но без дух наши съвременници, прокламиращи православен фундаментализъм.
    Благодаря Ви за навременния коментар. Благодаря и за това, че не се погнусихте чрез него да направите реплика на текста на г-н Романов, за когото до публикуването на въпросния текст, имах друго мнение.
    Ясно е, че по-дволу ще се включат читатели с разнопосочни коментари, но Вие, г-н Чурешки, сте интелигентен човек и като такъв, ми е ясно, че ще ги посрещнете с добронамерената усмивка на човек, познал Бога чрез проявата на Неговата любов.
    Бъдете все така честен.

    Силвия Николова, журналист и теолог

  2. Silnikol каза:

    Моля, „посветени“ да се чете „просветени“ Грешка на бързането….

    Силвия Николова

  3. Danine каза:

    Защо не казваме: Аз съм християнин. Нали първо сме християни. Всяко следващо определение е вече претенция и разделяне, да не говорим какво е, ако то предхожда това „християнин“. Какви сме всъщност: българи, православни, католици или … ХРИСТИЯНИ?! Може би когато осъзнаем, че всъщност стремежът ни би трябвало да е да сме ПЪРВО ХРИСТИЯНИ, тогава няма да има нужда да разискваме всички тези въпроси за „обединение“ помежду ни, защото в сърцата си вече ще сме едно в Единия, а от това ще има и единение. Всъщност за онези, които мислят есхатологично, единението е вече факт.
    Кой има интерес от разделянето? Като знаем, че Бог събира, а дявола разделя, можем да разберем и кой на кого служи, нали?

  4. Владислав каза:

    Вс.научна работа трябва да съдържа две важни неща: анализ и синтез. Не забравяйте за това! От информационната каша първо се избират сведения, подреждат се, изчистват се, доказват се. От тях после се правят изводи. Другото е ровене на кокошки в пясъка. Отношението към католичеството има разл.страни: догматична и еклесиологична- или практична и организационна. Също така: отн.към църквата- или отн.към паството.
    По отн.на римокатол. догматика ние, православните, нямаме спорове. По отн. на Църквата… там се започва. Трябва да се изяснят въпросите за границите на Църквата и за това, което се случва ИЗВЪН нея, особено- за благодатта извън Църквата и валидността на тайнствата. От там следват важни неща. Напр.-„кой ще се спаси“. Вероятно затова тази тема е толкова опасна и всеки я избягва (освен моя любим авторитет- дякон Кураев). Стефан казва:“Аз не вярвам, че благодетелният и честен католик няма да се спаси.“ Добре. А защо не вярва? Подсъзнателни мотиви ли има, или богословски? Аз не бих казал така. Бих казал:“Аз НЕ ЗНАМ, дали… ще се спаси“. И това даже е твърде много за масовия православен. Той „знае“…
    Но много важна е и практическата страна. Общението води до увличане(по-силният увлича по-слабия.) Може би затова всяко общение се избягва. Но от лошо има по-лошо! Може би пред лицето на Исляма, на масонския юдаизъм, на войнстващия атеизъм (който е буквално СМЪРТ за обществото!) и др.под. трябва да надвием страха си и да търсим не единение!- а съработка. Христос не е ли с нас?

  5. Дон Кихот каза:

    Основната теза на Чурешки е правилна и трябва да сътрудничим със западните църкви, без да допускаме компромиси, но повечето от неговите 12 довода в полза на римокатоличеството спокойно могат да бъдат отхвърлени или поне коригирани. Нямало престъпност в католическите страни? А мафията в Италия и САЩ? Православието станало жертва на атеизма? Слава Богу, не е станало. Най-красноречивият пример е СССР, в който до 1941 г. църквата почти беше ликвидирана, но Бог допуска Втората световна война, за да промени отношението на Сталин към нея и по този начин тя се спаси. Не можа да я прекърши и Хрушчов (1958-1964). Сравненията на БПЦ с другите църкви са безсмислени. Едва ли има друга църква като нашата, която се управлява толкова дилетантски и грабителски.

  6. otec_ivan каза:

    За съжаление г-н Чурешки се самозаблуждава като отъждествява себе си с православен християнин. Това го казвам само въз основа на прочетеното, затова отчитам и възможността да не съм прав. Но все пак, това което проповядва авторът с този си текст няма нищо общо с християнството, това си е чиста проба ХУМАНИЗЪМ. За всички що годе запознати с вярата християни е ясно, че хуманизмът е ДРУГА РЕЛИГИЯ, различна от християнството, противоположна нему. Хуманизмът е маскирано антихристиянство, религия на съвременния разцърковен човек, загубил ориентирите на духовността и затънал в душевен мистицизъм или прлътски материализъм.
    Заглавието на текста е направо смешно – и католиците били хора!? Като че ли някой е казал, че не са хора. Но това, че са хора, не означава, че имат истинско богопознание и спасителна вяра. Аман вече от плоски лозунги за възприемане опита на другите например в социалната сфера и пр., като същевременно ни призовават да не правим компромис с вярата. Ами това си е чисто лицемерие бе, братя! Като им е толкова добра социалната доктрина на западните християни, дайте да видим откъде идва – ако е от Евангелието, защо тогава да ги смятаме за еретици и да не правим „компромиси“ с православната „ни“ вяра?! Ако път социалното им учение не е истински евангелско, а извира от лъжехристиянския хуманизъм, тогава хайде да не се прехласваме толкова по техния опит!
    Простете.

  7. safa каза:

    Spodeliam stanovi6eto na otec-Ivan imu blagodaria ot imeto na stoticata moi posnati pravoslavni hristiani.Osven tova za6o niakoi 6e mi nalaga da se obediniavam s hora koito predi vekove sa potapkali Evangelskite istini.Koito iska da varvi da se obediniava,da se kra6ava i vsi4ko kakvoto jelae,vseki ima svobodna volia,samo 4e da ne nalaga svoiata na drugite s izuitski priomi.

  8. Владислав каза:

    Ако казваме „дайте да видим откъде идва“ (цитат) – може би трябва наистина ДА ВИДИМ, а не да прочетем нещо някъде. Да видим бе, хора, нали и човекът това казва. Като се запознаем с настоящото „социално учение“, тогава да говорим.

    Отн. богопознанието: да, имат си сериозни „дефекти“ (меко казано)… Но що се отнася до спасителността на вярата им (за тях самите)- отново твърдя, че засега там максимално могат да се твърдят само две думи: „не знам“. Толкова.

    Не разбрах каква точно е логическата връзка между социалната активност на католиците и догматиката им. Също така не разбрах с какво точно анализът на техния опит може да увреди нашето вероучение. Впрочем, ако „социалната им доктрина“(?) идва от Евангелието, то може да се поучим единствено от нея- и толкова. По каква логика автоматично „следва“, че в такъв случай веднага трябва да „спрем да ги смятаме за еретици” и да приемем цялата им догматика? Социалната дейност и догматиката са различни неща. Ако пък има връзка между тях, тя наистина трябва да се изясни. (Аз не видях по-горе такава.) Значи диалог е нужен. Той впрочем е нужен не за да се „взема“ нещо от някого, а много повече- за да се ДАВА истината на заблудените. И то на народа, а не на иерарсите. Обратното отношение е престъпно, а не православно. В момента от наша страна не се прави нищо и плодовете са налице.

    Ако „социалната ни доктрина“ е нулева, а на запад поне изглежда евангелска- значи е крайно време да спрем да смесваме нещата в един кюп и да се замислим.

  9. toshev2006 каза:

    Ако някой от коментиращите е присъствувал на католическа Меса /богослужение/, но не само в българия, а например в Италия или Франция, веднага ще му стане ясно какво е станало с католиците и кое е общото ни с тях. Ами те са загубили всякаква духовност и Богоприсъствие в тяхното богослужение. Стоиш и просто присъствуваш на театър, игра без молитвеност. То и затова е оскъдяло до толкова, че богослужението им не надхвърля 30 мин.
    И понеже се е изпразнило съдържанието на богослужението им, са се впуснали във всякакви социални и милосърдни дейности, за да попълнят празнината.Жалко ,че без полза. Защото хуманните човешки дела, не в името на Христа-чрез правоверие и правдолюбие, просто не са нищо добро.Доброто има истинска стойност пред Бога само когато е украсено с правилна вяра и правилно възхождане към Бога.Сърбите казват: Православие као правоживле!
    Иначе и Ванга, в близкото минало ,“помагаше на мнозина, но все пак си остана в заблудата -врачка.И нейната „доброта „пред Бога не сруваше нищо.
    Като казвам горното искам да припомня още, което предполагам г-н Чурешки го знае добре от родната ни история, че ние имаме достатачно ярки примери на милосърдност и социална деятелност на Църквата и духовници,само в нашата близка история, че едвали ще е необходимо да черпим „опит“ за подобна дейност от католиците.

  10. Владислав каза:

    Вярно е! Месата наистина е мн. добра за хора, които никога не са стъпвали в църква. Те я възприемат лесно и бързо се приобщават. Но предимството си има и недостатък – остават си на плиткото ниво, не много по-далече от това, на което са били през първата седмица. Защото наистина, месата е страшно осакатена форма на литургия.
    Обаче,“липсата на духовност“ ли следва от проблема с литургията? Или обратното? Кое е причина и кое следствие? Явно тук някъде има и „скрита връзка“ с догматиката.

    Все пак имам забележка. Казаното от toshev- казано, няма да споря. Но лично аз не усещам „липса на духовност“ при общуването с с католици. На практика усещам обратното- ясно изразена християнска духовност, по-силна от моята, и от тази на някои мои познати православни. Любопитен съм на какво може да се дължи това? Е, може и да греша.(Всеки с опита си.)

    Ако се абстрахираме от пропуснатата връзка с догматиката- тезата, че бездуховната меса тласка хората към търсене на духовност в благотворителността е интересна. Остава само да проверим дали е така. Остава да се докаже например, че осакатената литургия е и безблагодатна и не преподава тайнствата, защото е невалидна. И странното е това, че лишените от благодат хора не се отказват, а напротив- още повече я жадуват и още по-отчаяно се хвърлят да я търсят, като се жертват за ближните. Интересна теза. Жалко, че не е доказана. А здравият разум някак си ми я поднася като … малко вероятна.

    Но защо се „забихме“ само в тази соц. дейност?!