За кожата на една послушница
“Разбрахте ли какви са монасите? Тя и цялата Църква е такава!” – викаше възрастен човек на спирката и четеше ли, четеше вестник. В първия ден на Великия пост – 2 март – почти всички медии ни направиха съпричастни на голямото събитие: “Послушница ограби манастир”. Заглавията и репортажите бяха идентични и няма да коментирам нюансите в анонсирането на новината. Някои пишещи, с присъщото си вникване в основите на традиционната религия бяха повишили послушницата в монахиня…
“36-годишна послушница от манастира "Св. Николай Чудотворец" в село Арбанаси е била задържана при опит да ограби обителта, съобщиха от Областната дирекция на МВР във Велико Търново” – информация, публикувана в сайта Нетинфо.
“Разбрахте ли какви са монасите? Тя и цялата Църква е такава!” – викаше възрастен човек на спирката и четеше ли, четеше вестник. В първия ден на Великия пост – 2 март – почти всички медии ни направиха съпричастни на голямото събитие: “Послушница ограби манастир”. Заглавията и репортажите бяха идентични и няма да коментирам нюансите в анонсирането на новината. Някои пишещи, с присъщото си вникване в основите на традиционната религия бяха повишили послушницата в монахиня…
Има ли кражба изобщо?
Седмица по-късно журналист от сайта “Православие БГ” посети Велико Търново и разговаря със служители на Търновската митрополия и дежурните в полицията във връзка с разразилия се скандал. От двата разговора стана ясно, че набедената, вече бивша послушница Зоя Чалъкова, родом от Кърджали, не е ограбила манастира “Свети Никола” в Арбанаси. Подобен скандал с послушница е имало и по-рано в обителта. Това е станало преди няколко години с жена на име Лилия, която е била набедена по същия сценарий и изгонена.
В манастира явно не обичат различните
“В манастира, изглежда, не обичат различните. Личеше си, че не обичат и Зоя” – каза студент от ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, който живее в Арбанаси.
Честите коментари, че “младата послушница е образована и симпатична” карали хората да се чудят какво може да прави в манастир умно момиче като нея. Идвало нашенското обяснение, че трябва да има някакъв келепир…
Зоя Чалъкова е завършила право и теология. Работила е като юрист в община Кърджали. Послушница е от пет години в различни търновски манастири, защото е убедена, че монашеството е начинът, по който най-добре би послужила на Бога.
Не успяхме да разберем къде се намира Зоя в момента. Сестрите от манастира не пестяха обиди по нейн адрес. Доволни, че най-после “се е махнала” не спираха да уверяват, че тя им е донесла само злини. Тяхната бивша послушница за тях вече беше враг.
В началото на Великия пост изкушенията изобилстваха. Дали е вярно, че колкото по-лесно прощаваш на себе си, толкова по-жестоко “квалифицираш” ближния си и убедено клеветиш без доказателства?
Съдим другите прекалено лесно
Бързо се успокояваме, че сме намерили “виновен” и понякога набедените грешници не доживяват своята реабилитация… Питам се какво ще се случи с 36-годишната Зоя Чалъкова, посочена от всички медии като крадла? Дали някой ще отдели време, за да потърси истината? Не беше ли за всички, гладни за зрелища, достатъчно, че една млада жена е “станала за резил”. Една седмица по-късно интересува ли се някой, че тя е невинна?
Някак е по-атрактивно и забавно да се нахвърляме с най-голямо настървение към представителите на духовенството и монашеството. То и без друго е немощно, недъгаво и беззащитно. А най-лесно е да стъпчеш падналия.
Състоянието на българското монашество говори за нивото и вярата на цялата църква
Когато се критикува монашеството, никой не иска да признае, че монашеството е в трудно състояние, защото и обществото страда от липса на ценности и истински примери. Семейството не възпитава децата си в познаване на християнските ценности, защото не познава християнството. Как ще го познава?! – Българската църква все още не е осъзнала необходимостта от сериозна дейност и още се оправдава с комунизма… А българските деца, с малки изключения, не знаят какво е монах, нито имат представа с какво се занимава този човек.
Затова пък е по-лесно манастирските скандали и интриги да се разразяват пред камерите на телевизиите и за всяка иноческа междуособица да се вика полиция. Свидетели сме на абсолютното несъответствие на монашески принципи с реални действия.
Монасите са “излезли” от света, за да се оплакват на света и по светски пред медиите. Къде е монашеското достойнство?
Вярно ли е, че послушанията в арбанашкия манастир “Свети Никола” са изпълнявани под дулото на пистолет, който Търновския митрополит се видял принуден да прибере? Да, това е падение – нашето падение!
Има праведници, които се смятат за грешници и грешници, които се смятат за праведни. Един служител на митрополията ми каза: “През поста е по-добре е да те обвиняват, отколкото да обвиняваш!” Тези думи бяха по адрес на обвинената послушница.
Грях и грешник не са едно и също нещо
Когато ние, претендиращите да бъдем християни съдим някого, не трябва да забравяме, че грях и грешник не са едно и също нещо. Човекът е много по-дълбок от своите действия. Някога християните са правили тази разлика – осъждан е бил греха, не грешника.
В Търновската митрополия дълго ми говориха за бившата послушница Зоя. “Тя беше весела. Знаеше много и говореше хубаво. Беше енергична и работеше в градината и в църквата. Канеше ни винаги да дойдем пак. Но понякога се затваряше в себе си и преживяваше нещо” – сподели една от служителките.
“Иконите се оказаха нейни, както и техниката. Те не бяха кой знае какви. Тя всичко си беше донесла от вкъщи. Какви ти телевизори – единият не работел” – коментираха от полицията.
Отец Боян Саръев, който добре познава Зоя Чалъкова изрази съмнение, че големия скандал “е скалъпена история, интрига”. Той каза, че неговата енориашка е човек с принципи и твърд характер. “На мен не могат да ми повлияят тези слухове. Зоя в моите очи е набедена и ще го кажа на всеки, който се интересува. Но мисля, че местните хора, които я познават, също не вярват на тези измислици.
Тя няма да открадне, това са глупости!
– беше убеден отецът.
“За съжаление хората, които искат да станат монаси се сблъскват с много проблеми и неразбиране – монашеството е било съсипвано от държавата и от семейството по времето на социализма” – разказа търновски свещеник.
За съжаление мерките на партията отпреди двадесет години са дали резултат, те дават резултат и сега, защото монашеството продължава да бъде неразбрано и “странно” занимание за много хора. Още по-лошо става, ако то се превърне в извор на скандали.
Достойни ли са представителите на монашеството и откъде почват проблемите в Българската църква? Защо монашеството изчезва и никой в Църквата не се грижи за хората, които трябва да бъдат “ангелите” на вярата. Познаваме ли монашеството и защо хората се страхуват от черноризците и техния житейски избор? Въпросите са много и болезнени.
Желаещите да облекат черните дрехи продължават да намаляват
За съжаление битува мнението, че монаси стават лумпени и негодни хора, които не са се справили с нищо в живота си и се замонашват едва ли не от отчаяние…
Монашеството отдавна не е на мода. И сякаш не е на мода и сред самите монаси, които се стараят да превърнат манастирите в луксозни хотелски комплекси и се надпреварват да демонстрират новите си возила и телефони.
Хората днес презират монашеството. Не само заради тежкото наследство, а и заради собствения си живот. Не се интересуваме от пътищата и начините, които ни правят безсмъртни и съвършени, защото често не вярваме в безсмъртие и съвършенство. Чували сме, че монасите се отделяли от света с егоистични подбуди или защото “бягали”. Това беше още една от повтаряните лъжи на недалечното минало. Много често са ни разказвали, че хората влизат в манастир, защото са преживели нещастна любов. Все пак трябва да кажем, че монасите са такива от наистина от любов към Бога и хората. Човешката душа принадлежи на Твореца и подвижникът иска да застане пред Бога с очистена душа и с добрите си дела. Монашеството е изгубеното измерение на нашия живот, тръгнал сляпо след твърде светския и твърде материален модел.
Питали ли сме се как се справят днешните монаси във враждебния свят?!
Понякога и "своите" ги предават. А как се справят послушниците, които само започват да се учат да служат на Бога? Грижат ли се добре за душите на новоначалните в българските манастири? – Зависи за кои манастири питате…
Сега си представете, че сте попаднали на място, в което монашески труд, служение и обети се смесват с най-обикновени караници и делене на лагери.
Понякога в българските манастири е трудно да се опази вярата. Къде ти да се служи на Бога?! Аз съм наблюдавала най-различни манастирски случки. Няма да ги разказвам сега. Но в душата ми остана горчивия вкус, че монашеството се руши от самите монаси, защото за техните души рядко бди някой.
Монашеството поддържа света и нашия живот с непрестанната си молитва. Тъжно е, че в днешно време хората не се интересуват и вдъхновяват от него. Това означава, че не се интересуват от съвършенството. А тъкмо в максимализма на монасите светът намира своето равновесие.
Няма страна от бившия комунистически блок, която, заедно с възраждането на Църквата си да не е възродила и своето монашество. Но тук отново не е така! Възродиха се обители, построиха се нови и това е хубаво. Но монасите са малко, а монашеството е самотно и далечно за нашето време. Манастирските камбани все още не са ни събудили и все още не са отворили очите ни за “единствено потребното”. Защото няма кой да ни разкаже, че монашеството е скъпо и важно за нас, а истински монаси има там, където има истинско благочестие.
Редакцията е готова да предостави трибуна и на други гледни точки и мнения по случая.
„Състоянието на българското монашество говори за нивото и вярата на цялата църква“
По-вярно от това не може и да бъде.
в манастири са, общо казано, с психопатична нагласа и същност.Когато това е съчетано и с липса на добродетелност,интелигентност и култура, от една страна, и липса на традиция (прекъсната), съответни правила (?) за живот, за „ползване“ на материалната база…, лошите резултати са НЕМИНУЕМИ! Жалко за монахинята, че е попаднала на такова (ДЯВОЛСКО!?) място, ако може да вярваме на възможната насока на тълкуване, което се дава в статията за ситуацията, и на която съм склонен да вярвам, разбира се, условно (по доверие)!
ТРАГЕДИЯТА Е, че в тази неприятна история има нещо ЗАКОНОМЕРНО, нещо СЪЩНОСТНО за нашето българско общество, положение, манталитет, стил и т.н.!
аномалното развитие“ (проф. В. Матанова), и се прочете за детството на много от хората, които са „облекли“ външна религиозност, ще се убеди в горното ми твърдение, а именно, че в огромен процент от случаите става дума наистина за ПСИХОНЕВРОПАТИ, но го има следния ВАЖЕН МОМЕНТ- истински разумните и добродетелни такива, и с Божия помощ, успяват да КОМПЕНСИРАТ добре особеностите си и дори да просияят в святост и в НОРМАЛНОСТ, така да се каже, която нормалност ОТГОВАРЯ, освен на човешките, и на Божиите „критерии“!…Така че, напълно възможно е послушницата да е попаднала на такива некомпенсирани особени хора, подвластни, всъщност, на дявола, и, съответно, обърнали манастира на дяволска обител!…Това , разбира се, е ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ!….
Всичко, което казвате е много ценно. Искам да се знае, че не съм имала за цел да показвам човешките недъзи на монасите в БГ. Дано това да става ясно от текста.
Преди много години един приятел се кръсти в неголям манастир. Той беше новообърнал се бивш „петдесятник“, който приемаше възторжено всичко, което чуе за Православието. Четеше денонощно. Няколко седмици по-късно, решил сам да посети обителта. И се натъкнал на невиждана свада, в която поселниците на манастира се замеряли с каквото намерят и се наричали с „хубави“ думи… Този човек повече не стъпи в църква. Всички увещания и разкази за изкушенията в Православната църква го караха само да извръща глава. Ето така беше изгубена една добра душа…
Вярвам, че Бог има грижата за хора като него. Този спомен беше една от причините да напиша материала.
За съжаление в повечето случаи днес по манастирите се подвизават хора, които нямат нищо общо с монашеството – вдовици и паресници, превръщат манастирите в старчески домове, средство да си спестаяват пенсиите и да си изхранват децата и внуците. Там се прави всичко друго, но не и да се живее духовно, да се поддържа духа на молитвата. Ами нали като ги постригват ги питат дали се отричат от близки, от роднини – а после роднините им не излизат от манастирите. И една такава благочестива и желаеща монашеско житие, като конкретната сестра Зоя, влизайки в манастира наруши монотонния и скучен, но далавераджийски поток на времето – тогава страстите се разгарят, напрежението ескалира и позора върху Църквата се стоварва с пълна сила. Но това не ме учудва – тя „рибата мирише от главата.“ ПРЕДИ ДА ОБВИНЯВАТ НЕВИННАТА, ВИНОВНИТЕ… [от модератор: моля, въздържайте се от обидни изрази].
Като монах познавам монашеския живот отвътре, а не по статии или клюки. Кризата на монашеството у нас започва още през ХVІІІ век, когато отец Йосиф Брадати пише, че родителите предпочитали синовете им да приемат исляма, а не пострижение. Тя се засилва през църковната борба, а след Освобождението манастирите вегетират до днес. Убеден съм, че е нужен нов тип монашество – вярващо, но интелигентно; православно, но присъстващо в интернет; отворено към света, но различно от него. Вашите владици, които са монаси само на теория, не схващат тази нужда и не правят нищо, за да я запълнят.
.
Преди няколко години една моя студентка искаше да стане монахиня в Арбанаси. Напусна, защото й забранили да слуша радио и да работи с компютър. А да имат пистолети и да заплашват хората с тях може?!
Дария – благодаря за статията!
отново сте писали с душата си. За вичко са виновни епископите. Болен е епископата на БПЦ и от там излиза цялото зло.(бел.авт.:виж рибата и главата)
Много хора днеска имат изкривена представа за монашеството. Множество монаси не са наясно даже, какво е монашество. За съжаление хората са се начели на легенди и книжки със съмнителни автори и айде да ставаме монаси. А то монашеството е състояние на душата, а не черно расо или мръсни коси и дълга брада.
В България има много достойни монаси и в това не трябва да се съмнявате. Те се молят за всички и по техните молитви все още има България. Но, пак Ви казвам, монашеството е състояние на душата и на него расо му не трябва. Послушницата за която сте писали е вероятно монахинята, а тези дето я гонят са подобия на монахини, но само Бог знае, кой крив, кой прав. И това е добро. Гледам, някои се заблуждават, като търсят обем в монашеството, а то един монах стига, но качествен. Моля се постоянно Бог да създаде мъдри монаси в България. Съсласен съм с отец Павел, че днеска е нужно интелигентно монашество, но как владиците да създадат такова, когато те самите не знаят, какво означава интелигент?
слушах причи, почти легенди, за един старец, човек на средна възраст който е много добър и уважаван духовник, и живее на Света Гора, и е българин. Няколко години по-късно се запознах с него, даже му бях гост, в килията, в гората, на един час пеша от голям гръцки манастир. И видях нормален човек, с един послушник /получил е право от гръцкия манастир чиято килиия обитава да прави пострижения/ който не е супермен и не вдига мъртви от гроба или подобни чудеса, но с цялото си същество, разум и с цялото си сърце служи на Бога. И там, от него чух думи които никога няма да забравя. Има и българи монаси.
Защо монасите са избягали от света?Писано е : „..Да бъде Твоята воля.”Сигурно, по Божи промисъл, православно- осъзнатите монаси са в манастира за да изпълняват само и само волята Божия.
Библейски монашеството е подражание на живота на Йоан Кръстител- най достойният, роден от жена.Та нима той не е бил свидно чедо за своите родители Захарий и Елисавета?Но как би станал кръстник Йоан Кръстител, в река Йордан, на Сина Божий, ако не бе напуснал този порочен свят.Бог- Отец Го е определил за тази мисия.
Колкото до днешните монашески неволи, нека четем „Лествицата” от Йоан Лествичник: „Желаещите да работят истински за Христа“ − съветва св. Йоан − „да приложат преди всичко старание, с помощта на духовните си отци и собствения си разум да си изберат подходящо място и начин на живот, път и обучение … всеки трябва да прецени кой път съответства на качествата му.“
Тази препоръка св. Йоан отправя не само към подвизаващите се в монашество, а и към нас, хората. Поелите по пътя на духовния живот в света, вътрешно отреклите се от него, макар и да не живеят в манастир, неминуемо и външно трябва да променят своя начин на живот.Монах можеш да бъдеш и като си потопен в тая светска джунгла от заплетени човешки отношения, заради които и цар Давид е молил Бога Той да Го накаже, а не човеците.”Мнозина са звани, малцина избрани”, но Бог промисля, въпреки, че сме Негово подобие- със свободна воля.
Като наплюха жената не можаха ли от БПЦ да напишат опровержение вьв вестниците. Нали по този начин щяха да защитат и честта на цьрквата.
от отговора на които много неща ще станат ясни!
„Послушница е от пет години в различни търновски манастири.“
ЗАЩО 5 ГОДИНИ Е ПОСЛУШНИЦА? Някои хора стават игумени за 5 години!
ЗАЩО В РАЗЛИЧНИ МАНАСТИРИ? Монахините не я приемат или тя е остро камъче в обувката?
КАК ТАКА АВТОРКАТА НЕ НАМЕРИ МОНАХИНЯТА ЗА ИНТЕРВЮ да чуем и нейната гледна точка.
каде е епархийския митрополит, а протосингелът къде е.Да застанат в защита на вярата ни.Защото монасите и послушниците са свети хора.Браво на Дария Захариева, че има куража да повдигне този въпрос.
Едно обективно интервю трябва да представи двете гледни точки – на обвиняващите и на обвиняваната, макар че граф Толстой е казал много мъдро: „Когато двама се карат, винаги и двамата са виновни“. Това в интервюто не е направено.
.
Kerigma е прав(а). Човек на 36 години, който не е женен или омъжен, има сексуален или психически проблем (нерядко и двете). Освен това, скитането от манастир на манастир издава труден и несговорчив характер. Тази жена е от смесено българско-турско семейство и явно се мъчи да компенсира някаква травма на накърнената идентичност. Бог на помощ.
Чакайте малко! Не съм казвала, че е скитала по манастирите. Не съм обяснила на дълго и широко къде е била, но щом трябва: в Батошевския манастир около година и малко и в манастира „Свети Николай“, за който говорим. Това са местата, няма скитане. Монасите винаги ли имат проблем от сексуално и психическо естество? Нали живеят въпреки природата си и вървят към обожение?! Защо си ги дъвчем тези неща?
Отговор сигурно ще дойде, чакам. Засега това не е типично интервю, само гледна точка. Ако имам шанса да се видя с жената, бих направила интервю. Хората, с които разговарях, особено тези от Търново не пожелаха да застанат с имената си. Изключение прави отец Саръев. Освен това, не смятате ли, че темата беше едностранчиво погледната първоначално? Акцентите бяха върху кражбата. А не може ли да се потърси истината?! Нека има някакво равновесие – смятам да проследя темата, докато стане ясно кой е виновен, случило ли се е нещо и какви са причините за лошия имидж на монашеството в медиите.
съобщението на полицията, което КАТЕГОРИЧНО изключва кражба!…Ако ПРЕДПОЛОЖИМ, че думата, внушението КРАЖБА е тръгнала от монахините (те, изглежда, най-малкото не са я опровергали!?), нещата автоматично и значително натежават към тяхна ВИНОВНОСТ, ЗЛОСТНОСТ!?, което, разбира се, не изключва възможността послушницата да е имала някакви недостатъци!
Към Дон Кихот: естествено, че има „проблем“ при 36 годишната жена-това е проблема на страстността, а каква е неговата острота и доколко е със сексуално измерение (присъстващо повече или по-малко априори, приемаме), ние може само да гадаем!…Иначе, елементарно е, че без аскеза няма християнство, част от което е идеята за преобразуването на страстите, за безстрастие, което включва и целомъдрие, разбирано като „цялостно интегриране на пола в личността“!…
защото чрез това словосъчетание съм внесъл несъответна условност в тезата ми! 🙂
„….и какви са причините за лошия имидж на монашеството в медиите.“ Няма по-лесен въпрос Дария, три са причините. Първата са собствениците на медии в България, втората са епископите, както Ви казах и по-горе, а третата са сами монасите. От трите злини най-подла е тази на собствениците, най-безотговорна, тази на епископите и най-неосъзната, тази на монасите. Преди 4 дена погребахме едно българско 30 годишно момиче, мениджър на една световно известна компания и естествено на погребението бяха дошли от целия свят нейни приятели и колеги. Беше и една българка от Нова телевизия, пълен галфон, когато и казах, че нямам телевизор тя повече с мене не проговори и се държеше с мене, все едно съм престъпник. Как искате такива дебили да имат някакво положително отношение към монашеството? И това е само една мениджърка, а какво е със собствениците, за които не е тайна, са членове на всякакви клубове и седянки. Епископите нехаят за монасите по простата причина, че те са разходи за тях, а за епископа са по-важни приходите. Знаете ли, че в западната епархия има 4 монаси( за цяла Европа!) и, че епископ не ми се обадил за последните 8 години, дали съм жив и имам ли какво да ям, а иначе моли се за мене брате.
И остана монашеството, което в голямата си степен е неуко, от друга страна, обаче, не мъдростта е цел на моняшеския живот, а придобиването на Любовта. И ако си помислите, всеки, който отива при някой монах очаква да чуе мъдрости и изобщо не го интересува, този монах обича ли го или не. Това са причините Дария.
„Знаете ли, че в западната епархия има 4 монаси( за цяла Европа!) и, че епископ не ми се обадил за последните 8 години, дали съм жив и имам ли какво да ям, а иначе моли се за мене брате.“
Ако сте в първия свят, и имате минимум социална приспособеност и осигуреност, би трябвало да се отчита това, че в битов план живеете на друга планета-несравнимо по-цивилизована като материална база и формални обществени отношения, съпоставено с България!
По-зле, отколкото си мислех… Дано някой подеме темата за монашеството и я „разнищи“. Проблемите не са един и два. За мен остава утехата, че разбрах много важни неща, докато четях коментарите.
Немарливостта на митрополитите за истинското естество на монашеството е главната причина да влизат в манастирите всякакви „кукувици“ и да гледат подозрително на такива като споменатата Зоя. Владиците са загубили монашеското си съдържание, станали са расоносци-светконосци, а от там произлиза и западането на монашеския живот почти във всички манастири, особенно ставропигиалните, пък после и епархийските. Слугуват на сатаната с широко отворено сърце, а онзи монаси да има – не иска!
На много енорийски свещеници -изповедници им тежи обстоятелството, някой мирянин като пожелае монашеско житие, да се чудят къде да го пратят и на кого да ги препоръчат. /И защо?/ Защото търсиш и не виждаш монаси сред множеството манастирски расоносци. Те това е за съжаление истината!
Амин
Може би основният проблем на нашето монашество днес, ако изобщо може да се говори за такова, е липсата на духовни старци в смисъл на мъдри и опитни изповедници. Севастиан беше един от последните.
.
Но дори да имаше старци, няма православен народ, на когото тези старци да помагат. Един от форумците по-горе спомена за обожение. За какво говорим? Днес въцърковените българи нямат понятие от покаяние и когато при изповед им се даде съвет или, пази Боже, епитимия, те се намръщват, заяждат се и отказват да осъзнаят, че са грешни и трябва да се променят. Масова бесовщина!
Нямат (достатъчно) знание за Божията благодат, която, впрочем, може да се получи при условие на съкрушеност на сърцето, от една страна, и усилия, решимост, търпение, познаване на доктрината и т.н., от друга…
Религиозността (християнската) в България е представена основно и почти изцяло само във външната и ОБРЕДНО-РИТУАЛНА част!…Колкото и специална да е, и свързана с рискове, мистичната православно-християнска доктрина и нейната практика е ядрото, стихията на религиозното чувство, без която то остава непълноценно!…Поради незнание, нерадение, страх(повече или по-малко основателен) от възможно изпадане на християни в крайна прелест и еретизъм, вкл. и от страх до приближаване до източни мистика и практики, висшия клир и богословите в България не прокламират достатъчно и в ДЪЛБОЧИНА православието!Вследствие на това се набляга най-вече на повърхностност, на морал, мечтателно християнство и ритуалщина! Добре, че има книги, които, обаче, не са издадени от БПЦ!
……………………………………………
Преди няколко години бях в манастира в Ковил. Там видях истинско монашество и истински игумен (еп. Порфирий). Както и в някои Атонски манастири.
У нас познавам доста монаси, но малцина от тях са нормални хора. Убеждавам се, че това не е мое субективно мнение. “За съжаление битува мнението, че монаси стават лумпени и негодни хора”. Не само битува, ами си е така. Преди доста години моят митрополит се изрази по адрес на един млад монах: “То ако е нормално, при нас ли ще дойде!”
Резултат от криворазбраното монашество е старанието “да превърнат манастирите в луксозни хотелски комплекси”. А на хотелкия комплекс му е нужен обслужващ персонал, а не монаси. За няколко години Басарбовският манастир се превърна в туристическа атракция. Водят го единственият действащ скален манастир, но всъщност “действа” само когато дойдат туристически групи.
У нас е сбъркано понятието монашество, защото е сбъркано понятието послушание. В митрополиите командват чиновниците и налагат своите критерии и мироглед.
Митрополитът Григорий беше абсолютно длъжен да излезе със становище в медиите. Защото скандалът е в медиите. Сега лъжемонахините ще останат в самодоволството си, че са изгонили непослушната послушница, която им разваля рахата, а митрополитът в безхаберие и безгрижие за опетняването на църквата.
О. Боян Саръев можеше да организира пресконференция, защото той има присъствие в медиите и позицията му щеше да натежи. А така мнението му ще бъде прочетено само от читателите на този сайт…
Искам и аз да кажа няколко думи за монашеството.
Не знам кой какво мисли,но аз смятам,че да си монах е най-хубавото нещо. Ангелски живот!
Отърсете se малко от българската действителност. Господ вижда какво представлява БПЦ и какви сме ние. Както знаем нищо не става без Божието допущение…
Няма нужда винаги надълго и нашироко да разискваме причините за лошото състояние на нашата църква. Ясно е – няма силно монашество,няма силна църква и обратното. Двете неща са неразделно свързани.
Призовавам при разсъждението по този най-важен въпрос да се водите не от рационалистическата логика на съвременни хора,пък макар и наричащи себе си християни,а да се опитате да разсъдите по духовному.
На България не й трябват образовани монаси с висше образование,боравещи с компютър и правещи радио,телевизия и Интернет страници. Това е възглед на икономист и рационалист,а не на православен християнин. Къде е Бог тук,в този начин на мислене,драги братя и сестри в Христа?! Православие без Христос …
На България й трябва един истински подвижник,който да светне сред всеобщия духовен мрак. Както казва в една от книгите си покойният старец Йосиф Ватопедски „живеем във време на голямо духовно обедняване“. И ако един кипърец,прекарал живота си на Света гора,казва това(и в Гърция има 7000-но монашество,а в България-200 човека),то какво да кажем ние,тук,в нашата родина…
Архимандрит Ефрем,игуменът на Ватопед,на едно място отговаря на зададен въпрос: „Казваме, че 2 по 2 прави четири, но богословски 2 по 2 прави 10 хиляди. Защото ние вярваме в Бога, Който и от камъните може да направи деца на Авраама.“
Един единствен Йосиф Исихаст огря с придобитата от него (чрез подвиг суров и в духа на Светите Отци) благодат цяла Света гора и целия православен свят. Вземете пример от това!