За кръстовете и забрадките
Четиво за министъра на просветата Даниел Вълчев
Написах този текст преди време, когато за пръв път се заговори по темата; сега той отново е актуален. Тъй като моторът на отново съживилата се кампания срещу религиозните символи в училище е отново г-н Вълчев, ще се обърна направо към него. Г-н министър! Наскоро заявихте, че няма да допуснете носене на религиозни символи в училище, които "демонстрират натрапчиво и агресивно религиозните предпочитания". Но какво значи според Вас "натрапчивост и агресивност"? Не е ли религиозният символ естествена, органична част от света на вярващия човек и не е ли тъкмо забраната израз на натрапване и агресия?
Г-н министър! Смятате ли наистина, че тази тема е сред най-важните проблеми на сферата, която Ви е поверена? Запознат ли сте с хаоса и ужасяващата морална разруха в днешното българско училище? С всекидневното унижение и тормоз, които трябва да понася българският учител? Или Вие не ги усещате от своя кабинет? А може би тъкмо защото сте запознат с истинските проблеми, се опитвате да отвлечете вниманието на обществото от тях?
Нов трагичен проблем започна да измъчва многострадалната българска държава: дали да позволи на своите млади мюсюлмански поданички да носят забрадки в училище. Очевидно всички други проблеми са решени, всички рани са заздравели – остава само тази. Добре, да се заемем с нея…
Ясно е откъде произлиза негодуванието на всички националисти и ксенофоби, както и на онези почтени, но семпли човешки същества, на които им се е случило да си разтъркат веднъж очите и да видят, че има хора, различни от тях. Гледай ти! Не харесват свинското, не носят мини-жупове, забраждат се… Луди хора! Може ли на човек да не му потекат лигите, щом види печено прасе, захапало ябълка? Нормално ли е това? Знаем, че има подобни чудаци в далечни страни, някъде в Иран или Индия, но да се окаже, че ги има и сред нас – това вече е дразнещо, това е прекалено!
Плътно пребрадено девойче: какво подронване на днешния български свят, света на баровете и разголените пушещи момичета, на бирата и кебапчетата! Какъв бунт! Разбирам защо семплите хора мислят по този начин. Но ми е трудно да разбера защо го правят тези, които се смятат за демократи и либерали. Или някои от моите събратя-християни – готови вече да протегнат гневни ръце към чуждите забрадки.
Добре, нека да го обсъдим. Какво ви дразни в тях? Защо една млада жена да не може да избере свободно как да се облича и какво да сложи на главата си? Смятате ли го за предизвикателство? Мислите ли, че това е плесница за вас? Ще се разболее ли вашето дете в училище, ако до него седне пребрадено момиче? Ще се разруши ли моралът на класа от това? Дами и господа! Щом сме започнали да говорим за проблемите на училището, там има много по-страшни неща, уверявам ви. Бил съм учител. В днешното българско училище няма и помен от уважение към учителя, никой не се стреми към издигане и знания. Там се пие и пуши, разпространяват се наркотици. Всички в нашата страна знаят тези факти и всички ги отминават равнодушно. Виж, забрадките – това е големият проблем. Мъката на нашето училище, терзанието на народа ни. Ами университетите? Каква гавра с тях, ако под сводовете им влязат жени със забрадки! Сигурно европейската култура ще рухне и Декарт и Жан-Жак Русо ще се обърнат в гроба, ако книгите им започнат да се изучават от пребрадени женски глави!
Някои православни християни (поне ако се съди от мнения, изказани от посетители на нашия портал) искат да се забрани непременно носенето на забрадки в училище – дори и с цената на това, че и техните собствени деца няма да могат да носят кръстче върху гърдите си. Е, и какво радостно има в това? От един абсурд – към друг. И кой ще проверява дали криминалният символ не се крие под ризката? Трябва ли учителите да се превърнат отново в цербери, да разкопчават копчета и яки, да пронизват с безмилостни погледи? И ако има кръст – да го късат ли? Да го тъпчат? Да удрят шамари на децата, да ги прогонват от клас? Такова училище ли искате?
Ние сме различни и не можем да станем еднакви с това, че са ни направили еднакви на вид. Може да сме еднакви на вид, но сме различни по дух. Религиите няма да изчезнат от това, че всички ще бъдат принудени да навлекат еднакви бели ризи и черни панталони. Те само ще се спотаят в душите – заедно със злобата един към друг.
Най-сетне, братя, такова ли е християнското, евангелското отношение към другите човешки същества, нашите събратя по човечество? Защото пъстротата, многообразието на хората е богатство на човечеството, а не негова мизерия. Каква студенина към човешкия род трябва да храниш в сърцето си, за да се отвращаваш от пъстрите му ликове, от разнообразните му проявления – в това число и в дрехите, обичаите, символите! Нима казарменото еднообразие е по-добро? Защо е това жестоко тесногръдие, този страх на провинциалиста от широкия свят, от всичко по-различно? Може да сме малка страна, но трябва ли да сме дребни и по душа?
Очевидно е, че и еврейското момче има право да носи шапчица, и мюсюлманското момиче – забрадка, и християнската девойка – кръстче. Не знам дали това е записано в Конституцията, но то си е тяхно човешко, религиозно и естетическо право. Да, естетическо, тоест изразяващо във външна форма вътрешния лик: тъй и ученият има право да изглежда строго и сериозно, хубавата жена – да се гизди, а старецът – да сияе със снега на белите си коси. Както и човечеството – да живее според органичните си пътища и история, а не да следва форми, зададени му отвън. Както и всеки от нас – да бъде приет с неповторимото си лице от него.
Нов трагичен проблем започна да измъчва многострадалната българска държава: дали да позволи на своите млади мюсюлмански поданички да носят забрадки. Очевидно всички други проблеми са ни решени, всички рани са заздравели – остава само тази. Добре, да се заемем с нея…
Пак патетичен Андрей стопли душите на конформистите. Андерй, нашия Бог не търпи други богове! Вие дали може да си представите колко кръв струва това, че днеска се наричате християнин. И това е било възможно само, защото верните на истинския Бог не са допускали, това, което Вие допускате, а именно всеки да си има своя бог.
Относно свободния избора за забрадки-като се толерира такава религиозна традиция и изискване, възниква въпрос, обвързан с това, че някои момичета , на практика, ще бъдат принуждавани от техните си общности да носят забрадки, дори и да не желаят, а забрадки , най-малкото, по време на горещини ЗАПАРВАТ, мисля, освен това, предполагам, може малко да намалят чуваемостта!?? на носителките им!
Нека не се говорят ГЛУПОСТИ, за забрана на лични кръстове. Казано е : „по АГРЕСИВЕН И НАТРАПВАЩ СЕ начин“, което, според мен, означава, че ако един кръст на синджирче е, примерно, до 3см, би трябвало да няма проблем, но ако някой си сложи ИЗРИЧНО НА ПОКАЗ (върху дрехите, което е в разрез и с християнските правила и препоръки) 10 сантиметров кръст-това вече е друго!
много добре казано, това ли е най-големия проблем в училищата, забрадките?! смешно, но повече страшно… а на вас йеромонах Йоан, какво да ви кажа…май вие не сте разбрали нещо, наистина много кръв, но кръв на верните на истинския Бог, не на невярващите. за това има днес Християнство и Православие.Знам ли може мисълта за инквизиция да ви харесва повече…
Проблемът на българското училище не е религиозността в него, а атеистичната комунистическа трактовка на материята в хуманитарните науки. Нашето атеистично интернационално и латиноговорящо образование от комунизма изобщо не е преразгледано, а поетите и писателите комунисти днес са наречени антифашисти и пак се изучават с целеви литературен анализ. Впрочем ако ще забраняваме религиозните символи да забраним татуировките, пентаграмите, далекоизточните символи и снимките на новите идоли като певци и шоумени, защото почитта към тях е вид религиозен култ. Много има да се работи да се преодолее атеизма и в този разговор по-добре е да имаш за партньор вярващ, макар и от друго изповедние, отколкото исторически материалист или неоезичник, който освен, че е нетолерантен в духа и историческите примери на традиционното ни българско православие е и малограмотен в контекста на европейската културна рамка. И заплахата не е от исляма, а от войнстващия атеизъм и неоезичеството, което личи в роккултурата, култа към плътта, култа къв героя на бруталната сила и култа към всякакво смехотворство и шегобийство, което е забранено от каноните на Църквата. Но затова БПЦ мълчи, и като се позовава на исторически заслуги, без самата ТЯ да има направени разработки в областта на историята иска администртивно въвеждане на вероучение. Това едва ли ще стане, но по-важното е преразглеждането на атеизма и езичеството в тълкуванията на хуманитарните предмети в българските училища.
http://www.dveri.bg/content/view/8491/64/
http://portos-14all.blogspot.com/2009/03/blog-post_22.html
http://portos-14all.blogspot.com/2009/03/blog-post_23.html
http://portos-14all.blogspot.com/2009/03/blog-post_24.html
http://portos-14all.blogspot.com/2009/03/blog-post_25.html
http://www.politika.bg/article?id=12225
Не за първи път пише точно и интелигентно, макар и емоционално. Ако успее да надмогне влечението си към некултурни и нехуманни общества като Сърбия и Русия ще бъде един добър православен Българин.
Даниел Вълчев е на посещение в училище. Абитуриентка му подава бележка: „Г-н министър, ас съм бременна. Какво да правя?“
– Не ви е срам! Остават ви два месеца до матурата, а пишете „ас“ със с – смъмрил я министърът.
Присъствието ни в този сайт би било оправдано, ако се придържаме към Светото Писание, в което е писано: „Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея – заради Ангелите. Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа. Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога.”( I Кор.11: 10- 12). „Който чете, нека разбира!”, защото е писано още, че „ Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало.” (Iкор.11: 15). Св.апостол Павел ни съветва: „Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии.”( Iкор.11: 16). Веднъж Св.Антоний попитал Господа, защо едни така….пък други по друг начин…., а Той му отговорил: „Антоний, вникни в себе, нямаш полза да изпитваш Божието!”.
Въпросът е светско- политически.Нека си припомним Апостолското правило, че не бива истинският православен християнин да се забърква в светски дела, защото те са произлезли от джунглата на заплетените човешки отношения.Толерантността, както някой е писал, изисква да не се постъпва „…по агресивен и натрапващ се начин”.Тази толерантност я има навсякъде между човеците и тя търпи израждане само между „вождовете”, което е знайно, защо е така. Писано е: „…и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.”(Мат.28: 20). Господ Бог застава зад народа, „солта на земята”, а не зад духовните садукеи, услужливите-книжници и парламентарните фарисеи. „Маран ата!”.
Ти знаеш ли, че да се използуват текстове от Евангелието за заблуда на другите е грях? Какво си цитирал ап.Павел, който говори за верните на Бога, а ти му ползуваш думите, както ти е кеф? Мюсилманките си покриват главите не в смисъла на ап. Павел, а да покажат на всички, че не вярват в Иисуса Христа. Те проповядват не смирение, както на тебе ти се иска, а мюсулманска агресия(тиха, проста), но агресия. Те се гордеят, че са мохамеданки, а това значи, че вярват, че Бог не може да има Син, което означава, че отричат Богочовека Христа. Маран ата на такива!
Цитат: „нашия Бог не търпи други богове“ от йеромонах Йоан. Патетизмът е една очарователна черта в писането на г-н Романов, защото се придруажава от хубав чист хумор (дори когато се опитва да е саркастичен.
Но, Вашето изказване е популистко и едностранчиво, защото обслужва точно обратната на защитаванета от Вас кауза. Ние, разбира се, сме за толерантност и християнски плурализъм. В това отношение Православната Църква и Православната държавност имат своите традиции и образци, които да предложат. Едни срещаме в доста по-човечното третиране на юдеите във Византия, отколкото в границите на Западната империя (с гоненията и кладите в последната), други у нас – в България – отношението и към мюсюлмани, и към евреи, и към монофизити (че и към протестанти, допреди да се появят USA емисарите с арогантността и парите си).
Има и друго – в тези изказвания на министъра светят посочки към желание за субспендиране на Конституцията, чрез гласуване на закони, следващи различна философия от философската рамка, зададена от Върховния закон. Това е престъпление на юпита и нехранимайковци срещу паметта на хора като д-р Петър Дертлиев, съставили Конституцията и гласували я, следвали национално-отговорни мотиви.
А Молоха на секуларизма, „вашия бог“ търпи ли? Или само с Алах воюва?!
Цитат: „Нека си припомним Апостолското правило, че не бива истинският православен християнин да се забърква в светски дела, защото те са произлезли от джунглата на заплетените човешки отношения.“
Или цитирай точно правилото, или не го ползвай за глупашки изводи. Ако това му е правилното тълкувание, думи и контекст, нямаше св. пр. Даниил да е велможа сред подуправниците на цар Дарий (даже „втори“ след Дарий в Персия.
Нито св. Йосиф (Иакововия син) в Египет под хетския фараон.
Нито императорът щеше да бъде наричан от Евсевий Кесарийски „епископ на външното“.
Нито св. цар Борис щеше да просияе.
Нито сръбския Лазар.
направо се затъжих за Светльо. Той винаги ми задава въпроси, след като съм написал отговора им.
Една наистина добра статия.
За Даниел Вълчев и забрадките може да прочетете и моята статия http://www.vagabond-bg.com/?page=fun&sub=7&open_news=126
Нищо не си отговорил, драги.
Отговорът ти е: „Мараната“ (Господ иде)
Кой господ иде, драги? Господ Вълчев.
Ти добре му постилаш с катастрофическите си възвания.
А оня Господ, който сигурно имаш предвид. И тази сутрин също пристигна (в Светата Литургия“. Или не си забелязал?…
Мъчно ли ти е за мен? Аз вече пиша по стените. Реви 🙂
Няма да говоря за забрадките…
за мен е по- важно това да не забраняват на децата ми да си носят кръстчетата,когато тръгнат на училище…
Ако моите деца искат да носят кръстчета аз лично ще ги насърча – независимо от антирелигиозните изявляния на министри като Даниел Вълчев…
Проблемът на българите не са забрадките на мюсюлманите,а това, че съзнателно се отдалечава обществото и поколенията от православната ни вяра.
Статията може да съдържа повечко патос, според йеромонах Йоан, но пък напълно отговаря на действителността. Това съвсем не е най-наболелият проблем в българските училища. На фона на нарастващата детска престъпност и агресия, темата за религиозните символи е просто смешна.Проблемът на българите не са нито турците, нито циганите, а липсата на духовност. Незнам защо, но ми се струва, че това е поредният опит за създаване на изкуствено напрежение, верска и етническа нетърпимост.
Доста странно звучи сравнението между кръстче под дрехите и забрадка на главата. Такова кръстче най-малкото не се вижда и не дразни никого. Забрадката не само се вижда, но е и доста показен начин за изразяване на религията. Ако учителите трябва да разкопчават ризки за да проверяват за кръстчета, може би трябва и да събуват панталоните на момчетата за да провярят да не би някой да е с дамско бельо. Щом се ограничават религиозни символи, които не са на показ трябва да се ограничават и прояви на нестандартна ориентация, въпреки че не са на показ.
За мнението на православните и читателите:
Не трябва да приемате презумпцията, че потребителите, които пишат най-много коментари са „най-православни“ или „предствавителни“.
Мненията на някой от тях директно прескачам, но се опасявам, че могат да са сериозно изкушение за непознаващите вярата: с православния етикет, който си лепят и в същото време с явно неправослания дух на коментарите им.
http://www.buzzdash.bg/anketi/tryabva-li-da-se-razreshat-religiozni-simvoli-v-oblekloto-na-uchenitsite-696/