За новостилния разкол



От доста време следя дискусията за стария и новия календар в сайта Pravoslavie.bg и счетох за свой дълг да взема отношение. По темата е писано много, а напоследък – още повече, тъй че не ми се ще да повтарям вече известни неща. И все пак ми се струва, че някои аргументи се пропускат, а други съвсем умишлено се заобикалят.

 

“Всяко отстъпление от Православието води до повреждане на ясното духовно зрение, а така също и до отслабване на духовните сили”

Светител Иоан, Архиепископ Шанхайски и Санфранциски

От доста време следя дискусията за стария и новия календар в сайта Pravoslavie.bg и счетох за свой дълг да взема отношение. По темата е писано много, а напоследък – още повече, тъй че не ми се ще да повтарям вече известни неща. И все пак ми се струва, че някои аргументи се пропускат, а други съвсем умишлено се заобикалят. По същество.

Първо, за самата дискусия. Дават се оценки, че въпросът, видите ли, не бил важен или че спорът за календара бил схоластичен. Невярно! Дори един бегъл преглед на изказваните мнения дава да се разбере, че става въпрос за сблъсък на рационално-схоластичен подход от страна на защитниците на новия календар и църковно-каноничен подход от защищаващите стария. Безспорно за модерния светски човек, пък бил той и християнин, такава дискусия е наистина твърде отвлечена. Живеем в условия на остър дефицит на лична и църковна молитва и по тази причина за повечето хора неща като църковен календар и богослужебен устав са непонятни, поради което безинтересни, дори досадни. Понякога пък причина за такова мнение е обикновен мързел. Човек просто не желае да се задълбочава.

Смятащите въпроса за маловажен, от друга страна, е добре да знаят, че календарната реформа и на запад и на изток е предизвиквала огромни вълнения и по нея са изказвали мнения внушителен брой авторитетни личности и институции. Ще се постарая на края да приложа кратко сведение без претенции за пълнота. Желаещите да омаловажат темата трябва да са наясно, че се опитват да си скрият главата в пясъка, но е добре да не го правят, защото подът е бетонен. По-точно каменен.

У защищаващите новия календар се наблюдава една симптоматична дискусионна некоректност. Стига само човек да надигне глас срещу календарната реформа и веднага му се лепва етикет „старостилец” и „разколник”. Предлагам на желаещите да ловят вещици да посещават Африка, а не сайта Pravoslavie.bg. Категорично се налага и едно уточнение. Въпросът за отмяната на ненужно и неканонично проведената у нас календарна реформа и въпросът за календарния разкол имат връзка помежду си, (защото второто е следствие на първото), но те в никакъв случай не са тъждествени. Иначе казано: едно е да защищаваш стария календар, а съвсем друго да прекъснеш църковно общение по тази причина. Тъй че, „новостилци” да сочат с пръст „старостилци-разколници” е все едно крадците да викат „дръжте крадеца”, защото както „старостилците-разколници” обезсмислят на практика правилната си позиция, отделяйки се от Църквата, така от своя страна „новостилците” обезсмислят и правят безплодно стоенето си в Църквата, защищавайки календарната реформа, която като всяка реформа в Църквата е по същество антицърковно действие, т. е. разкол, а дори и нещо по-лошо. Ще си послужа с думите на преп. Юстин Попович: „Всички реформи, които имат за цел да направят тъй, че Православната Църква да бъде в крак с времето ще бъдат гибелни за нея”, The Orthodox Word, № 256, 2007.

Съдете сами, кое е по-лошо: да прекъснеш общение с Църквата и да погубиш себе си, което правят „старостилците-разколници”, или да станеш причина за агонията на цяла поместна църква чрез съсипващи църковния ред реформи, което целят „новостилците”. Защото Църковната история свидетелства недвусмислено, че обещанието на Спасителя за Църквата, че портите адови няма да й надделеят, Мат. 16:18, съвсем не означава, че отделни поместни църкви не могат да отпаднат.

И така, нека видим аргументите. Те условно могат да бъдат разделени на две групи. Научно-астрономически и църковно-канонически. По правило защитниците на новия календар държат повече на научно-астрономическите аргументи, докато привържениците на стария – и на църковно-каноническите. При будно църковно съзнание от страна на всички верни, това би било достатъчно за да се реши въпроса в полза на стария календар. Нали, все пак, календарът касае Църквата и нейното изпълнение. Има нещо, обаче, което до момента остава в сянка. В полза на стария календар съществуват изключително сериозни аргументи и от страна на науката.

Да погледнем, например, прословутия аргумент за изоставането на юлиянския спрямо григорианския календар. Въпрос на гледна точка. Както е вярно, че юлиянският изостава спрямо григорианския, така също е вярно и обратното – че григорианският избързва спрямо юлиянския. Григорианският календар, обаче, има няколко съществени недостатъка. Първо, той е основан на отдавна отхвърлената от науката геоцентрична система. За него основна астрономическа величина е слънчевата или т. нар. тропическа година. Времето от равноденствие до равноденствие. Умишлено или не, но все пак фатално е пропусната другата величина – астрономическата година, (спрямо която григорианският календар избързва още повече). Това е времето на пълно завъртане на земята около слънцето.

Явно и аз няма да избегна цифрите, но ще се опитам да бъда кратък. Тропическата година е с продължителност 365 дни, 5 часа, 48 мин. и 46 сек. Астрономическата е с продължителност 365 дни, 6 часа, 9 мин. и 10 сек. Разликата между двете е 20 минути и 24 секунди. Значи за геоцентристите астрономическата година „изостава” повече и от юлиянската, която е с продължителност 365 дни и 6 часа. Защо тогава не вземат да коригират и вселената та да спрат тези спорове. Освен това, именно „изоставащата” юлиянска година е подходящата за църковна употреба година, тъй като календарната лунна година, по която се определя еврейската пасха също се явява „изоставаща” и това осигурява неотменното изпълнение на 7-мо Апостолско правило и 1-во правило на Антиохийския събор – Пасха Христова да бъде след пролетното равноденствие, първото пълнолуние след него, и в неделята след това първо пълнолуние, което значи след еврейската пасха и, разбира се, само в неделя. От болни амбиции за пределна, както си въобразява католическата църква точност, приемайки григорианския календар, тя влиза в грубо нарушение и празнува Пасха Христова понякога едновременно или дори преди еврейската пасха.

Трябва да кажем също, че фактът на отдалечаване на календарното равноденствие от небосводното е бил отдавна известен на православните пасхалисти още от времето на св. Максим Изповедник и никой не е счел за необходимо да внася корекции в календара. Представянето на това явление като „велико откритие” предизвиква беззвучен смях и показва дълбокото невежество на папата и на неговото обкръжение, набедено за много учено.

Тук един от авторите в сайта също е проявил голяма изобретателност, изнасилвайки истината. В статията с тенденциозното заглавие „Отново за календарния разкол”, авторът Иван Симеонов решава, че е намерил пробойна в аргументацията на православните и хвърля в лицето им някакво свое откритие, че видите ли, тази година Православната Църква попаднала в същия календарен капан като католиците. Той пише: „Тази година…православният Великден се падна точно на осмия последен ден на еврейската пасха… празнувахме Пасха заедно с юдеите”. От по-нататъшното изложение, обаче, става ясно само едно – че г-н Симеонов страда от липса на богослужебна култура, очевидно защото не влиза често в храма или поне не когато там върви богослужение, защото щеше добре да знае нещо, което могат да му кажат и децата от неделното училище, а именно – че всеки голям Господски и Богородичен празник имат своето Навечерие или предпразненство, (което може да трае няколко дни), своите попразненствени дни, както и своето Отдание, точно както е и с еврейската пасха, по чийто образец са устроени и нашите църковни празници, изведени по приемственост от старозаветния богослужебен обряд. Всъщност става дума за следното:

Тази година навечерието на еврейската пасха, което е всъщност споменатия от господина Симеонова седер, се падаше на 19-ти април – вечерта срещу 20-ти. Самата пасха – същинската пасха – беше на 20-ти април. На 26-ти беше отданието й, което за живеещите извън Израел беше на 27-ми април, когато се случи и денят на православната Пасха. Съвпадение – да, но с отданието на еврейската пасха. Не е вярно, че същински празници са първият и осмият ден. Същински празник е само първият, осмият е споменатото вече отдание на празника, независимо от това, че като литургично съдържание той много прилича на самия празник. Всички обвинения, че Православната Църква не успявала през вековете да спази в пълнота 7-мо Апостолско правило са шумно афиширани, но съвсем неаргументирани; нещо повече тези обвинения са смешни, а такова нещо като календарен капан изобщо не съществува, освен в главите на онези, на които много им се иска да е така. Редът на евангелските събития е съвсем ясен. Христос е възкръснал след 14-ти нисан – тоест след юдейската пасха, в първия ден на седмицата – сиреч в неделя. Ето, например, миналата 2007 г. еврейската пасха се падаше на 5-и април, а православната на 8-ми в рамките на попразненството на еврейската. Къде беше тогава г-н Симеонов да нададе вик, правейки своето „гениално откритие”, че празнуваме Пасха с юдеите? Защото и предната и тази година, а със сигурност и в много други години през вековете, се касае за идентични случаи. Нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново”; но то е било вече през вековете, що са били преди нас, Екл. 1:9-10. Отците, обаче, са били пределно ясни с еднозначното: „Да не се празнува пасха заедно с юдеите”, имайки предвид не попразненството или отданието й, а същинската еврейска пасха и не в диаспора, а в Израел. Това трябва да спази Православната Църква и тя го спазва свято от векове, но нека припомним, че то е възможно, само когато празнуването на Пасха Христова се изчислява по юлиянския календар.

Г-н Симеонов е проявил явна недобросъвестност, поддавайки се на подтика: „като не можем да докажем правотата на еретиците, дайте поне да плиснем помия по православните, за да изравним резултата”. Много широко използван подход при модернистите и при тези, за които висша инстанция се явява собственият им горделив и паднал ум, а не умът Христов, срв. 1 Кор. 2:16, в лицето на светоотеческото църковно съзнание, на което пък се позоваваме ние. Защото, какво излиза, според такива като г-н Симеонов? Че всички свети отци от изобретяването на григорианския календар, до сега – значи от 16 век до днес, са били в дълбока заблуда, спазвайки неотклонно единствено и само стария календар (макар и добре познавайки новия) и празнувайки сегиз-тогиз Пасха с юдеите. Добре, че били папата, г-н Симеонов и другите като тях да ни „отворят очите” за календара и неговите „божествени”, както си мисли той, „шеги”! Явно някой си е направил „божествена” шега, обаче със самия г-н Симеонов. Но, както вече видяхме, истината всъщност е съвсем проста. Друг въпрос е, когато някои се опитват да я усложняват и изопачават, стряскайки непросветените с жалките си, биещи на жълтичко, евтини сензацийки.

Набедявайки православните отци в заблуда, излиза че светила като Анастасий Брестки, Паисий Величковски, Серафим Саровски, Димитрий Ростовски, Игнатий Бранчянинов, Теофан Затворник, Иоан Кронщадски, Оптинските старци, Иоан Максимович, Архиепископ Аверкий Таушев, иеромонах Серафим Роуз, Архиепископ Серафим Соболев, Валаамските и Светогорски свети отци и подвижници, всички православни мъченици и изповедници от тогава до днес и прочие видни църковни люде са били в дълбока заблуда, празнувайки невярно Пасха Христова и останалите църковни празници. В заблуда навярно е и Сам Бог! Защото нека припомним това, за което григорианите-новостилци винаги си затварят очите – особените действия на Божията благодат. И до днес, още от апостолско време Благодатният огън в Иерусалим пада винаги на Велика Събота по стария календар, а на Преображение Господне и до днес пак по стар календар, сиреч не на 6-ти, а на 19-ти август над едноименния храм на планината Тавор се спуска чуден облак, в памет на великото събитие на Божието Преображение. Съществуват много други подобни свидетелства. Но, казано е, няма по-сляп от този, който не иска да види и по-глух от онзи, който не иска да чуе!

Ще припомня и факта, че когато в Иерусалим се въвежда новия календар същата тази злополучна година Светият Огън не слиза над Божи гроб и старият календар бива скоропостижно върнат, за да бъде спазван и до днес. Дори само това е достатъчно, за да (за)мълчи всяка плът пред лицето на Господа, Зах. 2:13. Ето защо всички мъдрувания на човешката плът в лицето на учени модернисти и григориани-новостилци не струват и пукната пара, защото нямат Божествената санкция – турят ли се на къпони (везни, бел. м.), те всички заедно са по-леки от празнотата, Пс. 61:10. Не напразно в кондака към службата на светите Отци от 6-те Вселенски Събора се казва, че те (Отците) са облечени в дрехата на Истината, изтъкана от Богословие свише (вж Миней юли, 16-ти ден), сиреч, били са просветлявани от Светия Дух.

Друг съществен недостатък на григорианския календар е липсата на ритмична цикличност – нееднакви столетия, нееднакви средни години по дължина за различните столетия и вътре в столетията. На практика при липсата на това качество той не може да бъде наречен календар в собствен смисъл, според изискванията на времеизчислението. Това наистина не е същински календар, защото просто паразитира на гърба на юлиянския, използвайки неговия ред, като само прибавя по някой ден на определено число години. Както беше казал някой: „Такова поправление си е чисто покривление.” Дори, забележете, на запад в началото никой не го е наричал „календар”, а е бил известен с доста обидни прозвища като „папско календарно безумие”, „поредното копеле на Григорий” и други не дотам ласкави и още по-нецензурни определения.

Както става ясно, поддръжниците на новия календар явно са жертва на митологеми от рода на „науката е на страната на григорианския календар”. Лъжа! Истина е точно обратното. Още в началото срещу григорианската реформа се обявяват Коперник, Галилео Галилей, Джордано Бруно, учените от Сорбоната и още много други повече или по-малко авторитетни личности и институции. А що се отнася до съвремието, понастоящем науките историческа хронология и астрономия ползват при своите изчисления юлиянския календар. Ето ви и санкцията на науката! Фактът, че григорианският календар е успял да се наложи в целия свят, въпреки очевидните си недостатъци, не само не е аргумент в негова полза, но е поредното доказателство, че този свят лежи в зло и в него действа дух супостата иначе казано дух, който се противи на истината.

Историята на приемането на григорианския календар е низ от интриги и фалшификации. По-точно е да се каже „историята на налагането”, тъй като почти никъде на запад той не е бил приет без политически натиск. Германският император дава отрицателно мнение, позовавайки се на Виенския университет. Отрицателен отзив дава и португалският крал, основавайки се на своите астрономи. Испанският и френският владетели дават условно съгласие без да са изследвали въпроса в дълбочина. Всички останали европейски владетели са били против реформата, за мнението на Коперник, Галилео Галилей, Джордано Бруно и Сорбоната вече споменах. И все пак, както често се случва в този свят, чрез политически натиск и интриги лъжата бива наложена вместо истината.

В началото на 20-ти век за онези от православните с гордия ум, които обичат да гледат накъде духа вятърът, бива приготвена нова стръв. Новоюлиянски или поправен юлиянски календар. Той бива приет за употреба на т. нар. „православно съвещание” в Цариград през 1923 г., което съвещание не е било нито православно, нито съвещание, а сборище на злонамерени люде, срв. Пс. 25:5, тъй като подбраните по предварително установени критерии участници, (такива, които са склонни към реформи), вземат решенията под едноличния диктат на Вселенския Мошеник Мелетий Метаксакис. Съдейки по взетите решения то си е антиправославно. Названието на този календар също е лъжливо. Това на практика си е григориански календар, защото е идентичен с него до 2800 г.

Тук е необходимо да внесем едно уточнение. Съществува мнение, че достатъчно представителен църковен форум има право да вземе решение за промяна на календара и пасхалията. Това не е вярно, защото практиката в Православната Църква е, че всеки следващ събор приема безусловно и препотвърждава решенията на предишните, а не ги отменя, като тази приемственост е абсолютно неизменна през вековете. Всяко решение за промяна на календара и пасхалията, независимо от това, дали е взето на събор или от синод поставя тези, които са го взели в безтегловност. Нека сме наясно, че епископите са само пазители на изведената и формулирана в Преданието и практиката, но съществуваща в Откровението преди тях, Истина, а не Нейни съдии или редактори; те също така са само изпълнители, а не законодатели. Приемат, спазват, опазват и предават нататък. И толкоз!

Ето защо, няма особена разлика дали григорианският календар се въвежда за всички празници или само за неподвижните. В първия случай това води до категорично отпадане от Православието поради грубото нарушаване на гореспоменатите съборни правила, а във втория – до рушене на Църквата, чрез пълен хаос в богослужебния устав, а оттам и в църковния живот. Лукави фарисейски измъквания от рода на „това не е догматически въпрос” говорят за отсъствие на православна съвест и липса на синовно отношение към Църквата и цялото светоотеческо Предание и Традиция.

А колкото до това дали е догматически въпрос или не, нека обърнем поглед към Църковната история, защото нейните уроци са валидни и за нашето съвремие. Квартдециманите или т. нар. четиринадесетници, които навремето си празнували Пасха на 14-ти нисан, въпреки Никейското определение, са бивали отлъчвани от Църквата според 7-мо правило на Втори Вселенски събор и 95-то на Трулския. В общение били приемани само чрез миропомазване наравно с арианите, македонианите, саватианите, новатианите, катарите и апоналинаристите, като еретици, лишени от даровете на благодатта на Св. Дух. Нима това не е достатъчен и задължителен урок за православни люде, за да бъдат те, изповядвайки църковните канони, верни на наредбите за Пасхата и да избягват ненужни новаторства? (вж Глубоковски проф. д-р, Н., За реформата на календара, Православен мисионер, бр. 2, 1943 г.) Ето как за „уж недогматически въпрос” се налагат съвсем догматически санкции.

Добре е григорианите-новостилци да са наясно, че действията им са под запретителните санкции на догматите, каноните, Църковния Устав и изобщо цялата Традиция на Православната Църква и никак да не си правят илюзии по въпроса, приспивайки сами себе си с лъжи. Такива сънливци обикновено казват: „Ние да си гледаме спасението на душите, пък календара не е толкова важен”. Огромна грешка! Спасението на душите минава първо през чистото и непокътнато изповядване на вярата и едва тогава през запазване на нравствеността. Евангелските заповеди никъде не делят едното от другото, защото вярата определя делата, а делата са дреха на вярата. Аскети и подвижници има и в другите религии, но това съвсем не ги ползва. Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото, Лук. 16:10. Затова и Господ отправя към нас безусловния призив: Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота, Откр. 2:10.

Няма да се спирам подробно върху пагубния ефект от частичното приемане на григорианския календар само за неподвижните празници. Казано е достатъчно в други публикации. Ще споделя само един извод, основан на десетгодишното ми служение като свещеник в БПЦ. Новият календар, както и да го наричат, е абсолютно неприложим за православното църковно богослужение. Губи се логическата връзка между отделните периоди и празници. Богослужебният цикъл е фрагментиран. Всеки ден или празник съществува сам за себе си. Последствията от всичко това са, че църковният народ губи връзка с мистичния дух на Църквата и богослужението. В това можем да се убедим, влизайки във всеки храм на БПЦ по времето, когато вървят окастрени до неузнаваемост църковни служби, в резултат на своеволие и презрително отношение към Църковния Устав, почвата за което обаче подготви въвеждането на новия календар.

Неизброими са мненията на църковни личности и институции, които остро критикуват приемането на григорианския календар. Само че това не са мнения на някакви си „старостилци”, за да бъдат подминавани лекомислено. Става дума за сериозни авторитети, на които е добре да се обърне внимание.

Комисия при Руското астрономическо общество, съставена и функционираща в края на 19-ти век в Петербург при участието на изключително авторитетния учен В. В. Болотов се изказва със съвършена непоколебимост в полза на юлиянския календар. През 1903 г. всички автокефални православни църкви разменят мнения относно календара и изразяват категорично отрицание относно приемането на григорианския стил. Същото потвърждава и официалната делегация на Цариградския патриарх на Ламбетската Конференция в Лондон. А Всеруският църковен събор през 1917-1918 г. „засвидетелства пагубността на всякакво сближение с григорианския стил”.

И накрая, макар и в нарушение на хронологията, трябва да обърна внимание на най-авторитетните църковни решения. Константинополският събор от 1583 г. и Посланието на източните патриарси от 1848 г., които предават григорианския календар и изобщо всякакви нововъведения на анатема. Това е много сериозен повод за размисъл. Самият факт, че при това положение на нещата всякакви хора – църковни и нецърковни, образовани и прости, умни и глупави, запознати с въпроса и незапознати, си позволяват да дискутират по въпроса, говори за бесовска гордост и ужасяващо лекомислие. Но нищо не надминава безотговорността, лекомислието и безгрижието на съвременните български архиереи. Ако ви прави впечатление, никой не е изразил до момента определено и по църковному обосновано мнение. С нищожни изключения. Слава Богу, че ги има и тях, разбира се.

Посочените съборни постановления, обаче, поставят всеки член на нашата църква бил той пастир или мирянин в много деликатна, но всъщност съвсем несложна ситуация. Да приеме решението на Св. Синод от 1968 г., (което решение е взето дори не от целия Св. Синод в пълен състав, а от т. нар. „малък” Синод при това в намален състав, тоест били са двама, а не трима митрополити плюс патриарх Кирил) и да спазва новия календар, като с това си навлече съборните анатеми, защото те съществуват и никой не може да ги отменя на своя глава; или да избегне анатемите, спазвайки стария календар, макар и в нарушение на решението на Св. Синод. Решението на Синода, бидейки по същество антицърковно действие, не може да има никакъв авторитет. Календарната реформа е беззаконие и произвол и е натрапена от чужди на Православието сили, целящи разбиване на църковното единство, подготовка към уния с Рим, общение с еретици и безбожници на безпринципна основа и като краен резултат – унищожаване на Светото Православие.

Трябва да спомена и за една особена група църковни люде. Става въпрос за онези, които макар и бидейки съвсем наясно, че календарната реформа е произвол, намират оправдание да служат по новия календар, оправдавайки се с криворазбрано послушание към Църквата. Странен аргумент! Към коя църква тези хора проявяват послушание? Не правят ли фатална грешка, подменяйки Църквата с нейните врагове? Та нали послушанието трябва да бъде в истината и нравствеността, не в лъжата и беззаконието, а пък календарната реформа е такова лукаво изобретение, което принуждава пастири и вярващи да грешат и лъжат насред Божиите храмове, точно пред Божието лице, при това безсрамно и без никакво угризение на съвестта. Навред цари такава топлохладност, че в устата остава блудкав вкус, когато видиш колко безлично е нашето родно, българско християнство. Свещениците си гледат главно требите и ремонтите по храмовете, миряните са заети предимно с житейските си дела и никак не се замислят за църковните, архиереите манифестират вярата си главно по площадите, но тази вяра носи привкус на човекоугодие. Жалка картинка е вече БПЦ! Не напразно Господ и към нея е отнесъл думите Си, отправени към древната сардийска църква (мистичен предобраз на българската): Носиш име, че си жив, а си мъртъв. Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог, (к. м.) Откр. 3:2.

Често миряните се оправдават с фарисейското: „Нас що ни е? Вина имат пастирите, а не ние! Те да му мислят!” Пастирите пък на свой ред се измъкват: „Епископите носят отговорност!” А епископите си измиват ръцете по пилатовски с: „Така е решила Църквата” и толкоз! „Мразим да мислим”, както е казал шопът. Само че отговорност за чистотата на вярата имат всички, без изключение! Всеки един от нас е призван да пази като зеницата на очите си Отеческата вяра непокътната! Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай, (к. м.) Откр. 3:3.

За да покажа важността на това, че всеки е длъжен да пази повереното ни от светите отци, ще приведа пример от страданието на апостолския мъж свещеномъченик Пионий, презвитер Смирненски, написал житието и страданието на свещеномъченик Поликарп Смирненски, и сам пострадал за Христа при гонението на Декий през 3 в. Когато бил хвърлен в тъмница, чакайки да бъде предаден на мъчения, той произнесъл знаменитата си реч за отстъпилите от вярата християни – епископи, презвитери и миряни, и принесли от страх жертва на идолите: „С ново мъчение се измъчвам в сърцето си, душата ми се раздира, когато виждам как свинете тъпчат църковния бисер, как небесните звезди биват повличани на земята от опашката на змея, и как лозето, насадено от Божията десница, бива опустошавано от дивия глиган и разхищавано от всички минаващи по пътя. Деца мои, скърбя за вас, (…) откърмени с небесен хляб, защо се отклонихте в погрешния път; сега беззаконните старци опорочиха целомъдрената Сусана, тоест Христовата Църква; сега Аман тържествува, Естир със своето племе се е смутила; сега е настанал глад, не недостиг на хляб или вода, а на Словото Божие; сега всички евангелски девици са задрямали и спят, (…) Солта е изгубила силата си и е изхвърлена навън, и хората я тъпчат. Още чувам, че иудеите канят някои от вас на своите събрания; пазете се да не попаднете в още по-страшни мрежи и да не паднете в непростим грях, тоест хула срещу Светия Дух – не бъдете заедно с иудеите князе Содомски и люде Гоморски…”.

Когато мъчителите казали на светия мъченик: „Ето, вашият епископ Евктимон се поклони на нашите богове и им принесе жертва”, увещавайки го към същото предателство, той възразил: „Ако епископ Евктимон е принесъл жертва на идолите, това е негова воля, какво общо имаме ние с това! (…) Аз съм Пионий (…) Ние няма да принасяме жертви.” И за това твърдо изповедание, при заобикалящата го всеобща съблазън от предателства на вярата, Бог го прославил така, че когато разпнали мъченика и запалили под него огън, след като огънят изгорял, тялото му се оказало напълно цяло, и даже косите му не били изгорели. Лицето му било светло, и сияело от божествената благодат. (Жития на светиите, март; Изд. манастир „Св. Вмчк Георги Зограф, Света Гора, 2001).

Българските миряни е добре да знаят, че когато например, новият календар беше натрапен и на Руската Църква от болшевиките в началото на 20 век, миряните там не проявиха подобно овче послушание в лъжата, както стана тук, а послушание в истината и отказаха да стъпят в храмовете, докато не беше върнат стария календар. Това е истинско послушание в истината! Ето за такова нещо ап. Павел предупреждава в посланието си до Галатяни: Ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде, 1:8. Сиреч, не слушайте дори нас, апостолите, ако почнем да въвеждаме чужди на Църквата учения, различни от първоначалното благовестие! Не слушайте дори нас, апостолите! А колко повече пък шепа епископи, продали Светото Православие за паница леща, поставяйки себе си над цялата Вселенска Църква и изисквайки безропотно послушание не към светоотеческата Традиция, а към собствените си мъдрувания и страдащи от папския синдром за непогрешимост! Що за парадокс тогава – да проявяваме послушание към онези, които сами са непослушни! Нали всички ние имаме глави на раменете си; който не е наясно, нека изследва нещата в дълбочина и да си свери часовника с неизменността на Светото Православие. Защото, ако иска да се зове православен християнин, пък не слуша православните свети отци, не гледа с респект на техните анатеми, позволява си да ги критикува и оспорва техните решения, тогава няма никакво право да се нарича техен син и да се кичи с името православен!

Не напразно св. Серафим Саровски убеждава християните да изпълняват всичко, което е приела Православна Църква. „Изпълнявай всичко, което Църквата е установила на седемте вселенски събори! Горко на тогова, който прибави или отнеме от това една дума! За сърцето на християнина трябва да бъде скъпо всичко, което е приела и целунала св. Църква!” И това той отнасял не само към догмите на вярата, но и към всички канони и постановления на Църквата, та дори и разните църковни обичаи. Св. Серафим решително настоявал да се спазват постите, установени от св. Църква, и с упрек и горест казвал: „Сега християните си разрешават да ядат месо и през св. четиридесятница и през всеки друг пост. Сряда и петък не пазят!” (Да не говорим за вечно съкратения, дори съвсем изчезващ понякога при новия календар така важен Петров пост!!!) Божият угодник съветвал дори да се бяга от такива като от непослушни и неверни чеда на Църквата; (Архимандрит Серафим, Свети Серафим Саровски, СИ, София 1984, с. 164.).

На много места светецът говори и за пастирите от последните времена, че ще бъдат по-нечестиви и от миряните, затова призивът му е към всички здраво да отстояват чистотата на Православието и нерушимостта на апостолските предания, да се пазят от всякакви нововъведения и изменения в монашеските и църковни устави, които са дело на велики светители и духоносни отци, защото гневът Божий пребъдва над всички, дръзнали да внесат каквито и да било изменения в тях. Ето защо, духовните лица не бива да бъдат малодушни и да мълчат, а са длъжни открито и прямо да говорят истината тогава, когато това касае Православната Църква. Нали и затова често по време на служба се чете онова зачало от „Апостол”-а, където св. ап Павел ни съветва: Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им (…) Не се увличайте от разни и чужди учения, защото добре е с благодат да се укрепява сърцето (к. м.), Евр. 13:7, 9. И още: Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, (к. м.) и странете от тях, Рим. 16:17. По-нататък апостолът облажава послушните на вярата. А да видим какво говори за послушанието на монаха св. Серафим Саровски, защото от думите му може да бъде изведен самият принцип на послушание: „Който наистина иска да бъде ученик Христов, той няма никаква власт над себе си да върши каквото и да е сам по себе си. Защото не е угодно Богу това, което монахът върши по свое разбиране, макар да му се струва то да е добро. Ако някой познава полезното за себе си по-добре от своя старец, то защо нарича себе си негов ученик?”, (пос. съч., с. 201). Затова нека не се хвалим и цитираме светите отци, а после да хвърляме заветите им зад гърба си (срв. Пс. 49:17), с което на практика сами се отричаме от тях.

Може би тук е мястото и да споменем и за едно странно притеснение. Някои хора са разтревожени от факта, че при изместване на равноденствието с натрупване на годините ще се измести и празнуването на Христовата Пасха. Съвсем неоснователно притеснение. Пасхата не е сезонен празник. Пасхалната радост не се инспирира от климатичната обстановка, а от чудото на Христовото Възкресение. Няма никакво значение, че тя би могла да се измести в друг сезон, пък и става въпрос за след няколко хиляди години, все пак. Дори в наше време за православните християни, които живеят в южното полукълбо, той се празнува през есента.

Най-сетне да видим, какви са плодовете от въвеждането на григорианския календар у нас. Ще приведа думите на един съвременник на тези събития: „Отношението на различните християнски семейства беше различно. Едни посещаваха храмовете през Великия Пост, когато и в новостилните храмове се придържаха към православния великопостен и великденски кръг, за да се причастят. Черкуваха се още на Великден, на Спасовден, на Св. Троица и в следващия ден – празника на Светия Дух. Други ходеха само в неделни дни, като се пазеха от новостилните неподвижни празници, а трети приеха всичко. Някои в домовете си продължаваха да честват празниците и именните си дни „по старому”. Други приемаха поздрави и черпеха и по новия и по стария стил. Имаше жени-домакини, които празнуваха по новия стил, но пазеха и старите празници… Изобщо, пълно разнообразие”. (Злати Златев, Календарът и Пасхалията на фона на историята, София, 2001 г.) Изобщо пълен хаос!

Подобен е ефектът от въвеждането на новия календар и на всички други места, където това бива направено. С тази разлика, че навсякъде това нововъведение бива посрещнато от протести, църковни смутове и разделения. Има православни изповедници, които са приели мъченическа смърт, отстоявайки докрай принадлежността си към светоотеческото предание и църковния календар. Плодовете от тази реформа издават духа, от който тя е инспирирана. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?, Мат. 7:16.

Налага се да кажем няколко думи и за мотивите, от които са водени радетелите за провеждане на григорианската календарна реформа. Целта на папа Григорий ХІІІ, например, била – укрепяване на поразклатения авторитет на папската институция, а самата реформа била средство. Чрез реформата той целял да демонстрира реформаторски дух в угода на протестантите и желание за строго спазване на каноните пред православните. От Православната Църква, обаче, получил анатеми, а от протестантите – присмех и още по-злостни атаки срещу папския абсолютизъм: „Папата променя реда във вселената”.

Що се отнася до онези от православните, които приемат новия календар, техните цели се определят от участието им в икуменическото движение. Това съвсем ясно е заявено в Посланието на Св. Синод относно въвеждането на новия календар през 1968 г. Там се казва, че това се налага заради „икуменическите стремежи на нашата църква”. Ето как нечестието, в опитите си да се оправдае, самò затуля устата си, срв. Пс 106:42. Всички знаем каква всепоглъщаща ламя е тази всеерес икуменизмът с неговото отроче Световния Съвет на Църквите, който Съвет е развъдник на всяка нечистота и хула срещу Христос и Неговата Църква. Това ми прилича като да наредим на едно хоро и вълците и агнетата. Нека сме наясно, обаче, че накрая, на хорото ще останат да подскачат само вълците, погълнали преди това агнетата. И затова е, меко казано нелепо, как някои люде като споменатия по-горе г-н Симеонов, предлагат да заковем Пасха в определен, нарочен от човеци ден и да я празнуваме заедно с всички християнски деноминации. Подобно предложение носи лош дъх, защото извира не от любовта към Истината и верността към Преданието, а от смрадната паст на преизподнята, от която зловещо стърчат лъснали вълчи зъби, подаващи се иззад овчи бърни! Затова, каквито и други мотиви за смяна на календара да изреждаме, те все ще гравитират около вещественото, временното, видимото, тленното. Не от такива мотиви, обаче трябва да бъдат движени онези, на които Спасителят Христос е поверил Своята Църква, изкупена с Неговата Кръв.

* * *
Дотук се опитах да обхвана по-обстойно повечето от възраженията за връщането на стария календар, както и да онагледя вредните последствия от въвеждането на новия и придържането о него, защото за 40 години се напластиха множество лъжи, които се стремят да го оправдаят. Въвеждането на новия календар, обаче, от църковно-канонична гледна точка е антицърковно действие, беззаконие и произвол, а от научна – „календарно безумие” и „математически абсурд”. Преките следствия са срив на богослужебния ред, смутове, разколи и раздори между православни, единение на последните с католици и не на последно място, добре премерен удар по авторитета на Православната Църква.

Дано нашите архиереи имат смелостта да изправят курса на църковния кораб, връщайки отеческия календар. Да, ще има вопли и хленч от страна на мнозина, защото ще трябва да се напечата ново календарче и да се урегулират службите, което впрочем не е кой знае колко трудно, ако имаме желание и воля за това. Ако не ни е по силите, ще се намерят православни братя от другите страни, които да ни помогнат. Е, на Нова Година християните ще трябва да постят. Но пък е безумие православни да си честитят Рождество Христово с папата, докато в същото време нашите православни братя по света (с изкл. на гърци и румънци) празнуват на този ден св. Спиридон и още постят. Та нали затова ап. Павел в посланието до Римляни (15:5-6) пише: А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса, та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа; (к. м.). Защото няма по-хубаво и по-приятно от това братя да живеят наедно, Пс. 132:1. Нека си излезем от Египет, където ни върнаха преди 40 години и да оставим котлите с месо (Изх. 16:3), които предпочетохме пред маната небесна. И нека всичко стане законно и по църковния ред. А ако се питаме трябва ли угаждането на хората да се простира дотам, че да се вършат неща, несъгласни с волята Божия, да изслушаме какво казва св. Серафим Саровски: „От такава любов мнозина са погинали. Трябва да обичаме всички, но най-вече Бога”, (пос. съч., с. 218).

В този ред на мисли, ще приведа твърде обезпокоителния факт, че настоящият Вселенски патриарх Вартоломей извърши нещо недопустимо от канонична гледна точка – съслужи с римския папа. Санкцията за това е низвержение от сан и отлъчване от църковно общение. Следователно, ако някой от нашите клирици – архиереи или иереи съслужат с него, подлежат на същата санкция и поменаването на първите в църква трябва незабавно да бъде прекратено! Това съслужение, наред с подготовката за предстоящото възстановяване на Соломоновия храм, е поредния признак, че краят на времената наближава.

* * *
Прилагам кратък преглед на аргументите „за” и „против”, както и списък на църковни и научни авторитети, изразили мнение по въпроса.

I. Аргументи „за” юлианския календар.

1. Църковно-канонически.
– създава добри условия за прилагане на богослужебния устав без да се налагат изменения и поправки.
– дори „закъснението” спрямо григорианския го прави незаменим, защото по този начин се осигурява изпълнението на църковните канони за празнуване на Пасха Христова.

2. Научно-астрономически.

– при юлианския календар се има пред вид не само тропическата (слънчева) година, но и астрономическата, а юлиянската година е някъде по средата малко по-близо до астрономическата.
– ритмична цикличност – еднакви столетия, еднакви средни години по дължина за различните столетия и вътре в столетията, много добра приложимост, много удобен за астрономията и историческата хронология.

II. Аргументи „за” григорианския календар.

1. Църковно-канонически
– не са известни

2. Научно-астрономически
– твърде спорни: приближаване до тропическата година и „заковаване” на равноденствието на 21 март – непостижимо като цел.

III. Аргументи „против” юлиянския календар.

1. Църковно-канонически
– не са известни

2. Научно-астрономически
– изоставането спрямо григорианския календар – достатъчно спорен аргумент, изтъкван само от лаици и католици, а от църковна гледна точка това всъщност е аргумент „за” (вж. по-горе).

IV. Аргументи „против” григорианския календар. Светът не би побрал написаните книги, но все пак накратко.

1. Църковно-канонически
– при пълно прилагане води до отпадане от Църквата заради грубото нарушение на правилата за празнуване на Пасха Христова
– при частично прилагане (само за неподвижните празници) води до срив на богослужебния ред, разделение на поместните църкви на новостилни и старостилни, а оттук и до разделения на вярващите вътре в църквите

2. Научно-астрономически
погрешна основа; основава се на отхвърлената от науката геоцентрична система, поради което държи сметка само за тропическата (слънчевата) година, като пропуска другата основна величина астрономическата година – едностранчив подход към астрономическата реалност
погрешна и ненужна цел; „заковаване” на равноденствието на определена дата
– липса на ритмична цикличност – нееднакви столетия, нееднакви средни години по дължина за различните столетия и вътре в столетията, много неудобен дори съвсем негоден за астрономически и математически изчисления
– сам по себе си не представлява календар в истинския смисъл на думата, а по-скоро глупава и ненужна повреда на юлианския календар.

V. Личности и институции „за” юлианския календар и „против” календарната реформа

1. От страна на Православната Църква
– Константинополският събор от 1583 г. – григорианският календар е предаден на анатема
– патриарх Калиник XI Цариградски и Антиохийски патриарх Атанасий – нач. на XVIII в.: „Приемането на уставите на Римската църква е измяна на Православието”
– патриарх Кирил V Цариградски, 1756 г. „на всички християни, приели новия стил, страшни проклятия за временния и вечния живот”
– Послание на източните патриарси от 1848 г. ”всички новшестващи (правещи нововъведения – бел. м.) ….. макар това да са папи, макар патриарси, макар миряни, даже и ангел от небето – анатема на него”
– изказвания на представителите на автокефалните църкви: Цариградска, Иерусалимска, Еладска, Руска, Сръбска, Румънска и Черногорска през 1902-1904 г.
– официалната делегация на Цариградския патриарх на Ламбетската Конференция в Лондон.
– Всеруският църковен събор през 1917-1918 г. „засвидетелства пагубността на всякакво сближение с григорианския стил”
– светител Тихон изповедник, патриарх Московски
– проф. Н. Глубоковски „За реформата на календара”
– архиепископ Серафим Соболев „За новия и стария стил”, както и неговия доклад на Московското всеправославното съвещание през 1948 г.
– преп. Юстин Попович в книгата „Православната църква и икуменизмът”
– йеромонах Серафим Роуз
– архимандрит Серафим Алексиев и архимандрит Сергий Язаджиев в книгата „Православие и икуменизъм”
– още много други руски, гръцки, естонски, финландски, сръбски, грузински и светогорски духовници и монаси, които са изповядали с дело или слово принадлежността си към неповреденото от духа на времето Църковно Предание.

2. От страна на католици и протестанти
– традиционалистите в самата католическа църква
– Яко Боско – „промени в пасхалията са недопустими”
– Латеранският събор от 1511 г. „не достигат надеждни данни за движението на слънцето и луната, които биха могли да послужат за основание на реформата на календара”
– бенедиктинецът Теофил Марций
– в началото всички научни и църковни авторитети при протестантите

3. От страна на науката
– немският професор Маестлин – учител на Кеплер и Галилей.
– Коперник, Галилео Галилей и Джордано Бруно
– Виенският Университет
– астрономите при португалския кралски двор
– веронския астроном Йосиф Ваданий
– математикът Цьолстий и Левонския Университет
– Сорбоната, по-специално богословския факултет; Григорий XIII се оказал разобличен от собственото си учебно заведение (!)
– ученият хронолог Джозеф Скалигер скъсва с католицизма, заявявайки: „Науката хронология може да има своята вярна научна основа единствено върху ритмичния юлиянски календар”
– Краковският университет и Ян Лятос
– професорите Осиандър и Хербрант
– комисия при Руското астрономическо общество, съставена и функционираща в края на 19-ти век в Петербург при участието на изключително авторитетния учен В. В. Болотов се изказва със съвършена непоколебимост в полза на юлиянския календар
– и до днес науките историческа хронология и астрономия предпочитат юлианския календар.

VI. Личности и институции „за” григорианския календар

1. От страна на Православната църква
– „Православното съвещание” в Цариград през 1923 г. свикано с цел узаконяване на различни отстъпления от Православната вяра и Традиция, сред които наред с идеите за промяна на календара, се обсъждат още съкращаване на постите, двубрачие на свещенството и прочие други нововъведения
– Вселенският патриарх Мелетий Метаксакис – виден масон, отстъпник и рушител на Църквата
– различни решения на отделни поместни църкви (Финландска, Румънска, Еладска, Българска и др.), имащи за цел приспособяването на Православната църква към духа на мира сего и приобщаването й към икуменическото движение. Финландската Църква дори е с променена пасхалия
– Цариградският патриарх Атинагор – автор на безпрецедентното (недействително, разбира се), вдигане на Православните анатеми от 1054 г. по отношение на католическата църква, и на други подобни смели безумства; погребан на Света Гора Атон в оловен ковчег заради непоносимата смрад, която излъчвали „мощите му”, „прославени” от Бога заради огромните му отстъпления от Православната вяра
– проф. Тодор Събев, активен деец на Световния Съвет на Църквите и на икуменическото движение
– архимандрит Методий Жерев – твърд ревнител на стария календар до 1961 г., когато рязко променил позицията си, предавайки духовния си отец – Архиепископ Серафим Соболев, и приветствайки горещо влизането на Българската Православна Църква в Световния Съвет на Църквите, както и приемането на новия календар. Смятан от мнозина свои съвременници за ренегат и предател
– архиереи, иереи, монаси, богослови, миряни, свързани с икуменическото движение и всякакви други обновленчески и модернистични течения

2. От страна на католици и протестанти
– папа Григорий XIII воден от користолюбивото желание да утвърди властта си като се покаже реформатор пред протестантите и радетел за строгото спазване на каноните пред православните
– йезуитът Антонио Посевин
– кардинал Сирлет и календарната комисия, които скриват от папата всички отрицателни отзиви за календарната реформа
– Луиджи Лилио, лекар, автор на печално известния „екзакт на Лилио” (оказал се съвсем неекзактен – неточен); цялата григорианска реформа е основана върху този „екзакт”
– Христофор Клавий – знаел за неекзактния екзакт на Лилио, но скрил това от папата
– всички протестанти, които, след като минали стотина години от въвеждането на календара, все пак го приемат, игнорирайки позицията на предшествениците си

3. От страна на науката
– не са известни

* * *
Ще завърша накрая своето изложение с актуално звучащата и днес превъзходна реч на свещеник Мататия, баща на Иуда Макавей, който в дните на Антиох Епифан (един от предобразите на идващия антихрист), в условията на ужасни изкушения и бедствия за израилския народ, се обръща към своите чеда и еднородци да не отстъпват от отеческата вяра със следния знаменателен призив:

Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му, но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според завета на нашите бащи. Пази Боже, да оставим закона и постановленията! Не ще послушаме думите на царя да отстъпим от нашето богослужение надясно или наляво.

Сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв. Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци. Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име.

Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност?

Иосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет.

Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство.

Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля.

Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство.

Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството.

Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето.

Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка.

Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти.

И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят.

Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи. Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.

Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите; (курсивът навсякъде мой) 1 Мак. 2: 19-22, 49-64.

Нямам какво повече да добавя освен:

Конец и Богу слава!

снимка: в-к Новинар

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

55 коментара

  1. mmm каза:

    Сигурно текстът е много хубав, но е прекалено дълъг и аз като прост мирянин не можах да разбера какво има да ни каже в крайна сметка… 🙁 Явно проблемът е много сложен и неясен, иначе нямаше да се нуждае от толкова много и сложни обяснения 🙂
    Какво трябва да направим, да спрем да ходим на църква защото преди да се родим някой авторитет е направил грешка, която ние и не разбираме съвсем? Да отидем в църквата на оня самозванец Фотий? Да приемем исляма?… Какво?

  2. strat62 каза:

    Целта на статията е да събуди малко заспалата църковна съвест на хората, тъй че ако се предложи едно връщане на стария стил хората да го подкрепят, а не да викат: „А? Че то тва много сложно, поповете да се оправят, нас що ние…?“

    Въпросът е много прост! Въвеждането на новия стил е антицърковно и неканонично, плодовете му са горчиви (разколи, разединение ХАОС). Но напускане на каноничната църквата заради това е недопустимо! Това е. Дай Боже, да върнат стария стил, както го върнаха във Ватопед на св Гора (значи може и обратно…)

  3. strat62 каза:

    „…и аз като прост мирянин…“ какво точно искаш да кажеш с това брате? Че не можеш да мислиш, че не искаш или че не те интересува или че нямаш мнение??? Няма прост, няма сложен мирянин. Християните трябва да са царствено свещенство (посл.Пет. 2:9), а не малодушни плазмодии.

  4. anima_mea каза:

    „злото ни поглъща с грозната си паст,
    никой не посмя да чуе моя глас“…

  5. refab каза:

    НЕ Е ОТ ПЪРВОСТЕПЕННА ВАЖНОСТ за църквата и обществото!? Предполагам, също така, че за много хора този въпрос е нещо като дъвка и полуманиакална занимавка, в която „горят“ своите енергии! Все пак, не отричам значението му, за мен лично-ПЕРИФЕРНО!

  6. mmm каза:

    Аз писах какво значи – че не знам какво е решението на проблема. И че сам не мога да го намеря (а ако не ме интересуваше просто нямаше да пиша под този материал).
    Във всеки случай съм сигурен, че решението не е в създаването на нова, отделна църква!
    И пак питам – какво е решението на проблема? Само подкрепа? Добре, подкрепям възстановяването на юлианския календар. И какво? Както пита anima_mea, някой ще чуе ли моя глас?

  7. Atila каза:

    оттегчително, объркано, а автора твърди, че няма да повтаря предъвквани неща. Кое е новото в този текст? Намесването на името на св.Максим – това не прави текста по качествен. Защо вьобще е публикувано тук се чудя? Сигурно поради интересните констатации от рода на:
    „Защото Църковната история свидетелства недвусмислено, че обещанието на Спасителя за Църквата, че портите адови няма да й надделеят, Мат. 16:18, съвсем не означава, че отделни поместни църкви не могат да отпаднат…“

    Аха, може да са в общение, но новостилните са мъртва пльт…, а старостилците и без общение са живи в календарчето. Простете отче Божидаре – говорите да се намирате на приказка!

  8. portos каза:

    Их, Атила! Много е чувствителна за тебе темата. А?

    Двата ти аргумента:
    1) Нищо ново
    2) Осъждате новостилните църкви

    Честно ми кажи – плащат ли ти да хулиш достойни свещеници и богослови? Ако да – залудо си дават парите – стой та гледай.

  9. otec_ivan каза:

    Изразявам съгласието си с огромната част от написаното от о. Божидар и го поздравявам. Остана ми само следното недоумение:
    Как така той признава, че има анатеми над новия стил, а същевремнно твърди, че православните не трябва да се отделят от епископи, които въвеждат и служат по този нов стил? Че какво по-страшно има от църковната анатема за вярващия човек?
    И нещо още по-важно – о. Божидар правилно отбелязва, че промяната на календара е съвсем тясно свързана с икуменизма и нейните плодове са ужасяващи, като на всяка друга ерес и отстъпление. Е, питам се тогава, как тъй оставането в общение с епископи икуменисти и новостилци не засяга по никакъв начин свещеници, които служат по стар стил? Ереста е зараза и смърт, от която православните трябва да странят и да не участват по никакъв начин в нея. Да служиш по стар стил, а да поменаваш новостилен архиерей и икуменист или такъв, който е в общение с еретици (например Вартоломей, за когото споменава о. Божидар, но неправилно според мен твърди, че само при съслужение с него българските архиереи ще отпаднат от Църквата. Ами че те с Вартоломей са си в пълно общение, независимо дали служат с него пред очите ни в храма или не.), е поддържане на една самозаблуда, че оставаш чист и православен. Не, това си е да го наречем старостилна уния, която не може да бъде приета от православното съзнание.

  10. Atila каза:

    Може ли да бъде анатемосан някой, от някого, с когото няма нищо общо? Не може църквата да бьде анатемосвана от хора с претенции за църква но стоящи вън от нея! Опитите за разлайването на кучетата могат да предизвикат възхищение у хора като г-н Портос, но легитимност не носят. Няма нито един сериозен аргумент против календара, а само общи сьждения и догадки. Ей тука мьдрите волнодумци да наберат смелост и кажат – С КАКВО СЕ ПРИЧАСТЯВАТ В БПЦ – с тялото и крьвта Христови или? Останалото са празни приказки!!!

    LOL Извинявайте г-н Портос, не знаех, че сте богослов – не ви личи. Завършили сте задочно или сте поредния ярък пример за дървото и свирката?

  11. Atila каза:

    относно анатеми и тем подобни, с които много обичат да плашат и спекулират някои, моля прочетете внимателно този материал:

    http://www.dveri.bg/content/view/1606/114/

  12. nobody каза:

    Темата е много сериозна, но искам да попитам автора й защо осъжда българските старостилци като разколници, а пък дава като пример в подкрепа на календара техните висши духовници архимандрит Серафим Алексиев и архимандрит Сергий Язаджиев с книгата „Православие и икуменизъм”? Тези двамата би следвало също да са старостилци-разколници. След като те двамата са старостилци-разколници(така излиза според написаното от автора за старостилците в България) защо той ги дава за пример? Не е ли това признак за двуличие от страна на автора? Или всички старостилци в България са разколници или нито един от тях не е в разкол! Не може свещ. Борислав Главев да дели например архим. Сергий Язаджиев от някой обикновен мирянин от същата старостилна общност. Има и нещо друго – казано е да страним от еретиците, за да не ни объркат с техните лъжеучения. След като новостилието е ерес не трябва ли миряните, които забелязват тази ерес да се отделят от нея? Дори ангел от небето да ни благовества нещо по-различно от това, което заповядва Христос и Църквата да бъде анатема(някъде беше казано). След като нашите духовници ни благовестват чрез една ерес, каквато е новостилието, не трябва ли да се отделим? Не можем да стоим в ереста и в същото време да твърдим, че пазим вярата си чиста! Както не може да ядем курбан байрам заедно с мюсюлманите и да твърдим, че опазваме вярата си, така не може и да служим по еретическия календар и да твърдим, че пазим православието! Нова година не е по-голяма от Господ!

  13. nobody каза:

    сори, че му обърках името, но функциите в сайта не допускат възможността за корегиране на мненията.

  14. portos каза:

    „LOL Извинявайте г-н Портос, не знаех, че сте богослов – не ви личи. Завършили сте задочно или сте поредния ярък пример за дървото и свирката?“

  15. portos каза:

    Кога казах, че съм богослов?! Не, аз съм змиеукротител. Качил съм се на дърво и от там свиря. Наивник съм, който вярва, че може да опитомява змии и лисици. Поздрави.

  16. portos каза:

    Има два подхода – единия да избягаш, другия – да стоиш до самия край (че даже и оттатък края). А има и два начина да се отделиш – самочинно или да бъдеш изхвърлен.

    Почти цялата Църква по времето на св. Максим Изповедник изпада в монотелитска ерес. Но, той не създава със св. папа Мартин отделна църква, а претърпява до край. Кому от вас са отрязали езика, заради старостилни убеждения??

  17. prokimen каза:

    Благодаря на администраторите на портала „Православие.бг“, че най-после публикуваха нещо сериозно, свързано с Православието.

    Свидетелствувам адмирацията си към автора на статията, който е съумял да се изрази изящно на банализираната стара тема по един нов начин. Отдавна не са се появявали статии с нужната богословска грамотност в духа и светлината на светоотеческото богословие. След благозвучните и ненадминати по своята смисленост творби на Архимандрит Серафим Алексиев не бях чел друг български автор на такава богословска и словесна висота, каквато е показал отец Божидар.

    Да се надяваме, че отецът ще пише по-често и ще обогади съкровищницата на обеднялото ни съвременно родно богословие.

  18. nobody каза:

    Прокимене, лицемерно е да се оплюват обикновените миряни старостилци, а техните духовни водачи да бъдат идолизирани и обявявани за светци. Засрамете се бе хора, плюете старостилците, а хвалите водачите им, които са водили същия живот като самите миряни(естествено по-праведен), водили са старостилен живот в старостилната църква. Засрамете се, че от това лицемерие ми се повдига!

  19. prokimen каза:

    Не разбирам какво точно сте искали да ми кажете.

    Адмирирам казаното от автора за календарната реформа в светлината на каноничното право и православна догматика.

    Въпросът за календарната реформа е банализиран и е писано прекалено много по него. Намирам, че статията хвърля нова светлина или по интелигентен и богословски грамотен начин приканва отново да се замислим над въпроса за календара.

    Колкото до обезсоляващото се православно християнство, отворил съм тема във форума.

    Не виждам къде е лицемерието. Човек може да е критичен и по съвест да отдаде нужната чест на един текст, заслужаващ внимание и адмирация. Адмирацията не изключва критично мислене и критичността не бива да става тенденциозна демагогия. Това е скромното ми мнение по неоправданата пенливост на несериозния Ви изобличителен опит.

  20. FTR каза:

    Авторът на линия ли е да отговаря, или само е решил да ни гледа сеир как ще реагираме?

  21. Lakota каза:

    Я! Тоя (авторът) не беше ли в Ахат?
    Чудно, дали се е покаял за рок-младостта си? (ако е той де 🙂

  22. nobody каза:

    Не съм богослов, но ми стана странно, че свещ.Божидар отрича старостилната църква в България и ни съветва да си стоим в БПЦ като в подкрепа на своите думи дава за пример двама велики духовници с издадена от тях книга, които са били членове именно на тази старостилна църква в България. Те са погребани в старостилния манастир в София, защото са били старостилци, а отец Божидар обяви всички миряни от старостилната църква в България за разколници, следователно би трябвало и тези двама архимандрити да са разколници, защото те приживе са били част от тази старостилна общност, а пък той дава тяхна книга за пример. Това ми се струва лицемерно и не ми харесва подобен двоен аршин, а после се обърнах и към Вас, защото Вие го подкрепихте. С две думи – обявяваме старостилците архим.Сергей Язаджиев и архим.Серафим Алексиев за пример в Православието, въпреки, че са старостилци от „разколническата“ старостилна църква в България, а пък например Иван Петров и Петър Иванов, които са си съвсем обикновени старостилци без нито една издадена книга, ги обявяваме за разколници. Странно ми е, просто смятам, че или всички членове на старостилната църква в България са разколници, или никой от тях не е такъв. Човек трябва да има една позиция и един аршин.

  23. strat62 каза:

    Да, дядо Серафим беше против новия стил, НО разкол не е правил. Това направи гн. Фотий. После, това че някой е в разкол и е старостилец, не значи че е безблагодатен, НО и в никакъв случай не значи, че е на прав път и че трябва да го последваме. За пример мога да ти дам, стареца Йосиф Исихаст (велик светогорски подвижник), кой то е бил старостилец и зилот, ако не се лъжа, около 40г. През това време благодатта не го е напускала, виждал е нетварната светлина и други свръх естествени явления. Е, в крайна сметка получава откровение свише, да се върне в каноничната Църква, защото камъка на който стои потъва.

    Така че нека не се хващаме за хора като архим. Серафим, и да викаме, добре си е да си старостилец. Да, има силно вярващи хора сред тях, и благодат сигурно има, НО това е разкол, тази „църква“ е неканонична и аз не бих тръгнал да се спасявам там.

  24. nobody каза:

    По твоята логика ако бяхме католици би било редно да си стоим в католическата църква, за да не правим разкол, нищо че катол.църква е изпаднала в дълбока ерес? Старостилната църква в България е „разколническа“, а пък автентичната БПЦ е изпаднала в ерес, в общение е с вселенския патриарх Вартоломей, който най-редовно се прегръща с папата за щяло и нещяло. Такива извращения мене лично ме дразнят и ме отблъскват от БПЦ. Ако БПЦ върне стария стил и онези от сегашната старостилна църква си останат самостоятелно, тогава бих се съгласил, че са истински разколници, но сега, когато БПЦ е в ерес не смятам, че можем да ги обвиняваме. А архим.Серафим се е отделил още със смяната на календара през 1968г. , а Църквата е направена след демокрацията, защото по времето на БКП милата ни БПЦ е била дълбоко свързана с Червената Партия и е била маша в ръцете на комунистите и те в никакъв случай не биха позволили отделянето на старостилна църква. Както през времето на БКП е имало една партия, така е било допустимо да има и само една Църква, макар и изпаднала в ерес. Ако БПЦ беше върнала календара след демокрацията мисля, че нямаше да се стигне до отделянето на ревностните православни българи в отделна старостилна църква.

    Не може да наричаме разколници хората, които бягат от ереста, може и да бъркам, но не ги обвинявам. Ереста е от Сатаната все пак, а ние трябва да се пазим от него.

  25. strat62 каза:

    Няма да влизам в спорове. Казах ти мнението си, за мен този проблем е свързан и с нездрава духовност и календаромания, икуменомания и един куп други мании и паранои от страна на старостилците и зилотите. Има и читави сред тех, но май стават все по-малко. Но всеки си решава по съвест и е свободен да върши каквото иска. За мен тук е на лице и една нездрава духовност, която води в крайна сметка до прелест. А този който от сърце търси Бога и не се е помрачил до край, Бог го води.

  26. ЛюбимеЦ каза:

    Не ви знам кой сте,но като ви чета и да ви науча не ща.
    Освен пълно произволно съшиване на мнения,на този или онзи авторитет,нищо,ама нищо свясно няма в тази статия.
    Какви стилове,какви пет лева,метода който използвате е напълно естествен за „неправославните“ общности,бил съм в такава,и ви грантирам че разлика във методите ви няма.
    Не само не отговаряте на най-важните въпроси,но даже и не се и опитвате,минавате метър със израза „рационално-схоластичен „.
    Не се и опитвате да кажете какво значение има календара за промяната на личноста на вярващия.
    А само това е от значение,никакви други цели няма дори във „църковно-каноничен подход“,така щедро хвален от вас.

    Поздрави,и дано истината в Христа ви води поне от тук нататък.

  27. ЛюбимеЦ каза:

    Е един лакмус за идейната безизходица,за положението в което се намират някои уж „представители“ на Христовата църква във България.

    С такива пастири:-) далеко не се стига.

  28. portos каза:

    ЦИТАТ:
    „Не се и опитвате да кажете какво значение има календара за промяната на личноста на вярващия.“

    Ти по-добре ми дефинирай личност, тогава да говорим. Хайде да ритмуваме – ден един, ден втори… ден шести… (пък на седмия ден) и прочие… Моисей разказва как Бог ритмувал, творейки и включил човека в ритъма… Хайде Любимецо – да потропаме…

  29. дяконПенкоКо каза:

    Не мога да не изразя радостта си от това, че има такива български духовници, които ревниво и безстрашно пазят вярата ни. Такива трябва да са духовниците ни. Втръснало ни се е от безхаберни попове, скрити между погребения и кръщенета, треперещи от страх да не би ако изразят позиция, да се наруши спокойствието им. Да това е бившият член на „Ахат” и това не е тайна, но той извървя един дълъг път и е още едно доказателство, за това че Бог е жив и действа в нашата Църква.
    Подкрепям напълно отец Божидар и споделям този начин на мислене, а такива които вместо аргументи използват улични похвати е имало винаги. Та нали за това Църквата ни е на този хал.
    Има и още нещо. Всички вие миряни или клирици сте се скрили под чадърите на анонимността, а отец Божидар стои с позицията и с името си. Прави му чест.

  30. ЛюбимеЦ каза:

    В едно съм съгласен с вас!
    Липсата на мнения е по-опасна ситуация отколкото мнение макар и погрешно.
    Макар и да не съм съгласен нито в една точка с автора,все пак адмирации за способноста му да изразява позиция.
    Кухите требничари изобщо трябва да бъдат игнорирани по каквито и да е въпроси.

  31. Грешник каза:

    Напълно съм съгласен с автора отец Божидар и дякон Пенко Колев.
    Препоръчвам Ви да прочетете чудните книги на йеромонах Касиан – „Против календарната реформа“ и „Съвременният християнин и разделението“.

    СЛАВА НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ ВОВЕКИ ВЕКОВ! АМИН!

  32. D.Vladimirova каза:

    Приятели от сайта, покаянието не е само да изповядаш греха си, но и да спреш да го повтаряш. О. Божидар захвърли китарата и надяна расото – този факт говори сам за себе си дали се е покаял. Две думи до Любимец: Приятелю, явно си доста глупавичък, пък нивото на статията далеч надхвърля твоето; личи си, че си бил в „неправославна общност“ по кухотата на аргументите ти и по фанатичната омраза към догмати, канони и ред, нещо така характерно за протестаноидните секти. Важните въпроси в Църквата са много и първият от тях е чистотата на вярата, а след него делата на вярата, както пише и отецът. А промяната на личността идва с малко повечко духовен труд, смирение и желание да се чуе светоотеческото мнение от което ти така се гнусиш. Защото о. Божидар цитира именно него. И той не „минава метър с рац.-схол. подход“, а подробно обяснява неговата незначителност. Наистина в Църквата църковно-каноничния подход държи предимство, защото той е пъпната ни връв с отците на църквата и цялото Предание. Схоластичният си сърбеж ще удовлетвориш при католиците. Прощавай, ако те засегнах, но се надявам поне мъничко да се преосмислиш собствения си подход към наистина важните неща! Не слагай каруцата пред коня!

  33. 1978 каза:

    starostilzite v varna im be6e kazano 4e prez 2007 godina 6te doide antihrista, i nqmalo smisal 4ovek da se jeni 6toto krayat idval…bol6instvoto ot tezi ziloti sa bolni moz1tzi..ima ne6to ironi4no te se imayt za nai revnostnite pravoslavni. a sa v1n ot z1rkvata…

  34. ЛюбимеЦ каза:

    Радвам се за думите ви „Две думи до Любимец: Приятелю, явно си доста глупавичък, пък нивото на статията далеч надхвърля твоето“,защото скъпа Д. само себеподобните са способни да се оценяват правилно!
    Разкривайки моето ниво вие ме направихте близка с вас,как след това да не ви обичам.

    Колкото до „църковно-каноничния подход държи предимство“ е неологизъм който ме озадачава.
    Свежият ви проблясък за „фанатичната омраза към догмати,канони и ред“ ме кара да осъзная че вие сте специалист по догматика,сигурно сте писали и книги с коментари по това църковно творчество,или бъркам.
    Моля ви поправете ме ако греша,в крайна сметка и аз искам да се обърна от грешките си:-)

    Да те ми жива и здрава,и понеже сте дама ви пращам моите целувки,с думите си вие заслужихте това.

  35. D.Vladimirova каза:

    Ех, драги, много сте галантен! Но не се ласкайте с мисълта, че си приличаме. Ние с вас сме като деня и нощта, тоест няма как да се срещнем по хоризонтала. Колкото до любовта, не мога да ви забраня да ме обичате, щом толкова го желаете. Но, ради Бога, проявете любовта си на дело като започнете да мислите с „ум Христов“. Пощадете ме, няма как да отговарям на всички глупости, които ми пишат! Достатъчно е написаното в църковните книги на светите отци. Колкото до неологизмът, той ви озадачава, защото навярно ушите ви са свикнали с друга музика, а тази, с църковната терминология явно сте оставили да прашясва някъде на тавана. Колкото до книгите с догматика, аз не ги пиша, а ги чета, защото се уча от тях. Впрочем, признавам, че ме разкрихте – преди три години наистина завърших богословие. Как пък аз да не ви обичам – та вие сте невероятен! Ако наистина искате да се поправите и обещавате да бъдете добро момче, моля, моля, моля ви, купете си някоя книжка на архимандрит Серафим и започнете да се учите. Тогава, наистина любовта ни ще е споделена… Впрочем, говорите за себе си в женски род, да не би да сте жена – какво значи това „направихте ме близка с вас“? Може би сте искали да кажете „близък с вас?“ Ах, този български…

  36. D.Vladimirova каза:

    Атила, хуне мъдър! Преди да правиш препратки към разни старци като м. Теоклит, се позаинтересувай какво мислят по въпроса светите отци от 16 в. досега. Защото този Теоклит изкара всички Православни църкви без нашата, Румънската и Еладската, „старокалендарци“. По-кротко с авторитети като този! А каква тогава е Иерусалимска патриаршия с Благодатния огън? Няма как тези Сигилиони да са фалшификати, защото тяхната достоверност е засвидетелствана от десетки, че и повече, други документи, които се позовават на тях от 16 в. та до днес! Как така изведнъж в 20 в. се оказаха фалшификация? Много удобно, не мислиш ли? Мисли, брате, мисли с онова нещо на раменете си!

  37. prezvytera каза:

    В първите векове на християнството е съществувала разлика между римската и малоазийската практика за празнуването на Пасхата.
    През 155 г. е имало преговори по този въпрос между св. Поликарп Смирненски и Аникита Римски. В крайна сметка и двамата продължават да отстояват собствената си практика, в мир и общение един с друг (Поликарп извършва Евхаристия в Рим).
    През 157 г. в Лаодикия има дебат по календарния въпрос, в който участват Мелитон Сардски, Аполинарий Йераполски, Климент Александрийски и Иполит Римски. Спорът е за това, дали Христос е пострадал на 14 или 15 нисан и съответно – коя е датата, на която трябва да се празнува Възкресението.
    Между 190 и 192 година протича най-важният спор за това кога трябва да се празнува Пасхата. Римският епископ Виктор призовава малоазийските църкви да приемат римската практика, заплашвайки ги с анатема. Организират се множество събори, като повечето подкрепят Рим. Единствено съборът в Ефес, който упълномощава еп. Поликрат Ефески да защитава малоазийската практика, се противопоставя на налагащия мнението си еп. Виктор. Еп. Поликрат не се плаши от заплахите и твърдо отстоява собствената си традиция, осветена от апостолите Йоан и Филип и много славни епископи след тях. Тогава Виктор отлъчва малоазийските църкви, но не среща особено съчувствие дори у подкрепящите го. Св. Ириней Лионски го увещава в писмо да покаже снизхождение.

  38. prezvytera каза:

    Разликата между малоазийските църкви и Рим не просто касае календара – тя се състои в това – на коя дата да се празнува Пасхата – на 14 нисан (подвижна дата) или в неделята след 14 нисан; каква е продължителността на предпасхалния пост – 42 часа, един, два или повече дни; и още други разлики в същността на самия празник, които няма да излагам сега. Историята свидетелства, че въпреки различните дати, на които се е празнувала Пасхата Господня на Изток и Запад, църквите не са прекратявали общението си по тази причина.

  39. D.Vladimirova каза:

    Ех, братя, православни! Защитавате го тоя нов календар като че е сърцевината на православната догматика. Да бяхте така усърдни наистина към цялото Предание, пък вие на – все се хващате за отклоненията!
    Събитията, за които говорите са преди Първия Вселенски Събор. След него всички, които празнуват Пасха не както е определила Църквата, се считат за отпаднали, напр. споменатите от о. Божидар „квартдецимани“. Между другото, ако ви направи впечатление, той също е против прекратяване на общението. Против е обаче и самоволните нововъведения и отклонения, както против са били и светите отци от 16 в. до днес!!! Тях къде ги оставяме? Излиза, че щом са ни неудобни, спираме изобщо да се позоваваме на тях, така ли? Моля, четете внимателно и най-вече ДОБРОСЪВЕСТНО! Иначе демонстрацията на ерудиция, без правилно осветляване на фактите, си е чиста проба СПЕКУЛАЦИЯ, МАНИПУЛАЦИЯ И НАЙ-ВЕЧЕ ОГРОМНА ГОРДОСТ! Прочетете пак думите на св. Серафим Саровски за опазване на ЦЯЛОТО ПРЕДАНИЕ!

  40. svetlio каза:

    Съгласен съм с автора като цяло, но той си противоречи на едно място – за особеното действие на Божията благодат. Първо пише, че Православната Църква трябва да празнува Пасха Христова след еврейската „и не в диаспора, а в Израел“. После обаче дава примери от действието на Благодатта не в България, където е въведен канонично или не новия стил, а в Израел, като пропуска да приведе не малко примери от явяване на Божия благодат само на определени дни съобразно с Григорианския календар. Пропуска и други аргументи на „новостилците“, които няма да привеждам тук. А започва статията с думите: „И все пак ми се струва, че някои аргументи се пропускат, а други съвсем умишлено се заобикалят.“ Това го посочвам с цел да се обхванат повече аргументи на другата страна и материалът да се обогати, понеже и без това не е кратък. Иначе като цяло съм съгласен с написаното.

  41. D.Vladimirova каза:

    Светльо, къде са тия примери за действието на Божията благодат по новия календар?
    А защо о. Божидар посочва за събития в Израел – ти знаеш, че Църквата е вселенска, нали? Това, което се случва в друга Църква някъде по света, касае и нашата, защото Църквата е Тяло Христово – жив организъм. Пък Благодатният Огън ни засяга съвсем живо и съвсем отблизо, защото санкционира ПРАВОСЛАВНАТА ПАСХА. А онова за диаспората е в отговор на едно друго писание – това на Ив. Симеонов. Поздрав!

  42. svetlio каза:

    Г-жа Владимирова, само в този сайт да потърсите и ще намерите случаи на Божия благодат по новия стил. Затова говоря, че авторът посочва събития в Израел, а все пак говорим за отражението на календарната промяна в българската поместна църква. Тогава да вземем чудеса, извършвани по новия стил и понеже, както казвате Църквата е вселенска, да задължим и другите поместни църкви да се съобразяват. Иначе православните не празнуват Пасхата на различна дата от Йерусалимската църква. Щом всички неща и административните, случващи се някъде по света в друга поместна Църква ни засягат, защо имаме автокефалност и толкова е била голяма борбата за нея? А нали тук е спорът – дали въпросът е каноничен или не. Има сериозни доводи, че въпросът е възможно да има и поне временно поместно решение, макар да не подкрепям това.
    Та тук е най-голямата слабост на творенията на защитниците на стария стил – не се интересуват или направо си затварят очите пред Благодатта, явяваща се на дати по новия стил. Нещо повече – много от тях смятат, че човек не може да се спаси, следвайки новия календар. Ето още нещо, което е пропуснато в материала. Могат да се обхванат още много други аргументи на „новостилците“, които да се обсъдят. В противен случай о.Божидар пропуска някои аргументи, а други, сигурен съм, неумишлено заобикаля. Повтарям: искам статията да стане по-всеобхватна, не съм против цялостната идея.

  43. Stiff каза:

    mmm,познаваш ли „самозванеца“Фотий и неговото житие?Мисля, че не,защото ако го познаваше нямаше да си самозван съдник,а нямаше да си такъв ако приличаше на Фотий.

  44. Stiff каза:

    Неудобно ми е да те наричам Грешник…Познаваш ли иеромонах Кассиян (Стефан)Александров Ангелов?Ако не го познаваш не ми препоръчвай „чудните“му книги!Ако го познаваш пак не ми ги препоръчвай,моля те!!! Ако случайно се досетиш кой съм,съвсем ще се откажеш да ми ги препоръчваш.

  45. Stiff каза:

    Прощавай Strat,изглежда че много пъти си виждал нетварната светлина и свръхестествени явления ,ако не се лъжа и въпреки това благодатта не те е напуснала. Ако те осени откровение свише моля те кажи ми разликата между разкол и раз кол.
    Ако това не знаеш, според мен нямаш морално право да коментираш постъпките на дядо Серафим и „гн.“Фотий и разликата между тях.Ако това не знаеш, дори да си най-големият зилот „новостилец“ приел „старостилие“,няма да те последвам,дори да получа откровение свише,че камъкът на който стоя потъва,защото си не каноничен.“Според мен тук е на лице една нездрава духовност,която води до прелест.“
    Моля те помисли върху тази загадка!
    Ще ти дам джокер:проблемът на Православието е,че има много ревностни негови пазители,който без да разбират от футбол стават треньори на националния ни отбор и започват да анализират ,и да строят нашата система 4:4:2.+ мисълта на един известен български герои:“Я да му ударя един кръст,че ако има …“

  46. Stiff каза:

    Отче,незнам как да се свържа с теб,а имам да ти кажа нещо важно.

  47. jimo каза:

    Въпреки, че съм опонент на о. Главев, искам всички да знаят, че неговата статия има такава пълнота и мъдрост, че тя вече е MAGNA HARTA,
    ИСТИНСКИ МАНИФЕСТ НА ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ СТАРОСТИЛЦИ !!!!!
    Ваше Благоговейнство, жадувам за дебат с Вас,
    като сърна за изворна вода !!!!
    С голямо уважение,
    Иван Симеонов дом. тел 856-46-06, сл. 9266-238, сл. е-mail: isimeonov@ccbank.bg

  48. Stiff каза:

    Разделението в Църквата не е свързано само с незаконната календарна реформа,но и с други много големи отстъпления.Едно от тях е ереста икуменизъм.Връщането на Църковния календар,без покаяние за новостилния разкол и за икуменическия курс на БПЦ,ще бъде поредната клопка и подигравка за православните християни!!! Който знае и греши ще бъде бит много,които не знае и греши ще бъде бит малко,но не е казано,че няма да бъде бит.Незнанието не е извинение,още по-малко за православните духовници и миряни.Който иска да научи повече за разделението и отсъплението в Църквата ще му дам връзка.

  49. Наско каза:

    Макйр и да звучи малко объркващо:

    „Тъй че, „новостилци” да сочат с пръст „старостилци-разколници” е все едно крадците да викат „дръжте крадеца”, защото както „старостилците-разколници” обезсмислят на практика правилната си позиция, О Т Д Е Л Я Й К И се от Църквата, така от своя страна „новостилците” обезсмислят и правят безплодно С Т О Е Н Е Т О си в Църквата, защищавайки календарната реформа, която като всяка реформа в Църквата е по същество антицърковно действие, т. е. разкол, а дори и нещо по-лошо.“

    Отделянето от Църквата – сиреч, разколничеството, било „правилна позиция“, а не разкол. А стоенето в Църквата било неправилна позиция и именно това било разкол.

  50. друг каза:

    Не ми хареса това, което прочетох в коментарите за архим. Серафим Алексиев (нищо, че е старо, то си седи тука и винаги може да се прочете).
    [quote name=“nobody“]…архим.Серафим се е отделил още със смяната на календара през 1968г. , а Църквата е направена след демокрацията, защото по времето на БКП милата ни БПЦ е била дълбоко свързана с Червената Партия…Ако БПЦ беше върнала календара след демокрацията мисля, че нямаше да се стигне до отделянето на ревностните православни българи в отделна старостилна църква.[/quote]
    В Pravoslavieto.com обаче пише така:
    „На 13 януари 1993 година архим. Серафим предава Богу дух.
    СЕДМИЦИ СЛЕД СМЪРТТА МУ прекратяват канонично общение със Светия Синод на Българскита православна църква и създават т.н. Българска Старостилна Православна Църква….“
    Така че оставам с впечатление, че не точно са чакали БПЦ да върне стария календар, а по-скоро архим. Серафим е бил този, който не е искал „отделяне”.

  51. ГЕОРГИ БЕЛЕНСКИ каза:

    ГЕОРГИ НИКОЛАЕВ БЕЛЕНСКИ гр. Кнежа 0бл. Плевен , ул, „ 23-ти Септември“ N 28 / временно пребиваващ Испания гр Албасете ул Nuestra S-ra de la Esperanza N 10 P. IYQ. ЦИТИРАМ : #29 дяконПенкоКо 2008-08-14 08:12 „Всички вие миряни или клирици сте се скрили под чадърите на анонимността, а отец Божидар стои с позицията и с името си. Прави му чест.„ – НЕ ВСИЧКИ ДЯКОНЕ , МОЖЕ С МАЛКИ И3КЛЮЧЕНИЯ , НО НЕ ВСИЧКИ. – ИМЕННО 3А ТОВА ОСТАВИХ ВСИЧКИТЕ СИ КООРДИНАТИ , 3А ДА СЕ 3НАЕ,ЧЕ И А3 НЕ СЕ КРИЯ. МИРЯНИН СЪМ, НО НЕ СЕ СТРАХУВАМ НИТО ОТ ВЛАДИКИ НИТО ОТ ЕПИСКОПИ ДА И3РА3Я ЯВНО СТАНОВИЩЕТО МИ ,ЧЕ СТАРИЯТ ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР Е НАПЪЛНО ВЕРЕН , А КОЛКОТО ДО ОНИЯ, КОИТО ПИШАТ ГЛУПОСТИ В 3АЩИТА НА НОВИЯ НЕ СА ВЪОБЩЕ НАЯСНО С НЕЩАТА И Е ПО-ДОБРЕ ДА 3АМЪЛЧАТ . СВЕТИЯ СИНОД СИ Е ПРИ3НАЛ ПРЕД РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ МОНАСТИР В АТОНСКАТА СВЕТА ГОРА „СВ. ВМЧК. ГЕОРГИ 3ОГРАФ“, ЧЕ ЮЛИАНСКИЯ ( стар ) КАЛЕНДАР Е ПРАВИЛЕН, НО НЕ ИСКАТ ДА ГО ВЪРНАТ,ЧЕ СЕ ПАДА „ НОВА ГОДИНА „ В ПОСТИ…

  52. ГЕОРГИ БЕЛЕНСКИ каза:

    …ДА ПРОДЪЛЖА – А3 СЪЩО ОДОБРЯВАМ ПОСТЪПКАТА НА СВЕЩЕНИК БОЖИДАР ГЛАВЕВ И СПОДЕЛЯМ МНЕНИЕТО ВИ ДЯКОНЕ , САМО ИСКАХ ДА КАЖА , ЧЕ НЕ ВСИЧКИ МИРЯНИ СЕ КРИЕМ. СВЕЩЕНИКЪТ ОТ НАШИЯ ГРАД СЪЩО ПРИ3НАВА,ЧЕ ЮЛИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Е ВЕРЕН, НО Е ДАЛ КЛЕТВА ДА СЛЕДВА ВЛАДИКАТА СИ … ТУК ВИЖДАМ КОМЕНТАРИ, КОИТО ВЪОБЩЕ НЕ СИ ДАВАТ СМЕТКА, ЧЕ БОГ И СВЕТА БОГОРОДИЦА, СЛЕД КАТО СА СЕ ЯВЯВАЛИ ВЪВ ВИДЕНИЯ НА ТОЛКОВА СВЕТИЙ, ОТ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ НАСАМ, АКО БЕШЕ ГРЕШЕН ЮЛИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР ИЛИ ИМАШЕ НУЖДА ОТ КОРЕКЦИЙ, ТО БОГ И ПРЕЧИСТАТА МУ МАЙКА , ЩЯХА ДА КАЖАТ НА СВЕТИЙТЕ ДА НАПРАВЯТ НЕЩО ПО ВЪПРОСА , НО ЯВНО ТЕ3И ХОРА, 3АЩИТАВАЩИ НОВИЯ СТИЛ НЕ СА НАЯСНО С ВЯРАТА , А ПО-СКОРО СТРАДАТ ОТ ВИСОКОУМИЕ , ТЩЕСТЛАВИЕ, МАНИЯ 3А И3ЯВА , ГОРДОСТ И ДР. ТАКИВА . 3АЩО ПОНЕ ПИШАТ ТУК СРЕЩУ ИСТИНСКИЯ КАЛЕНДАР , ТА ПРЕЧАТ НА ДРУГИ ДА СЕ ИНФОРМИРАТ ? …ДА 3А-МЪЛЧИ ВСЯКА ПЛЪТ…-БОГ НЕ ДАВА ОГЪНЯ ПО НОВИЯ КАЛЕНДАР И 3А ТОВА ВЕЛИКДЕН СЪВПАДА В ДВАТА КАЛЕНДАРА. ДА СА НАЯСНО НЯКОИ, КОИТО МАКАР И МНОГО 3ЛЕ ИНФОРМИРАНИ …

  53. ГЕОРГИ БЕЛЕНСКИ каза:

    …, ЧЕ ПО ТОЯ НАЧИН ПРЕЧАТ НА ДРУГИ, НА КОИТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ ДА СЕ ИНФОРМИРАТ. ТУК ДОРИ ВИДЯХ ЕДИН ДА ОБВИНЯВА СТАРОСТИЛИЕТО В СЕКТА- 3НАЧИ БОГ ДАВА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ НА „СЕКТА„… ЧУДЯ СЕ ТО3И ЧОВЕК 3АЩО НЕ ОТВОРИ И КНИГИТЕ И О Ч И Т Е С И ? А3 СЪБРАХ ОТ АЛБАСЕТЕ 6 ПИСМА ОТ И3ЯВЛЕНИЕ СРЕЩУ ЖАЛБАТА 3А ОТМЯНА НА ЮЛИАНСКИЯ КАЛЕНДАР И ЩЕ ГИ И3ПРАТЯ В СВЕТИЯ СИНОД. НО ТУК ХОРАТА СА НАЯСНО, ЧЕ ЮЛИАНСКИЯТ ( СТАРИЯТ ) КАЛЕНДАР Е НАПЪЛНО ПРАВИЛЕН.

  54. иванина каза:

    Отче Божидаре, има ли надежда България да върне Юлианския календар? Очаквам това с нетърпение, тъй-като ми е далече да ходя в старостилна църква, но в същото време искам да спазвам каноните и да не бъда анатемосвана от предците ни! Бог знае,че в сърцето ми е старият календар, категорична съм, но не искам препирни и разкол, за това е по-добре цяла България да върне верния календар и да бъдем всички едно православие, без разделения !

Споделете в социалните мрежи