Между ума и безумието

Всеки текст, докосващ се до съотношението между здравия разум на човека и вярата в “безумието на кръста” (Тютчев), неизменно отпраща към Първото послание на ап. Павел до Коринтяните. Това е особено валидно при обсъждането на една твърде специфична форма на това “безумие” – юродството като християнско подвижничество, чиято феноменология е проблематична поради така необичайните, неподдаващи се именно на осмислянето и оправданието на “здравия разум” негови характеристики. Юродивият не само се надсмива над здравия разум (а с това и над целия човешки свят, култура, творчество); той е неговият антипод. Светостта на юродството е парадоксална – изобличението на “света”, каквато е целта на юродството, се осъществява от крайно радикални спрямо този “свят” позиции, които поставят и самия изобличител в ситуация за “светотатството” си да бъде охулван, оплюван, презиран и всячески низвергван не само от “здравомислещото” човешко мнозинство, но и от представители на Църквата. Защото юродството надхвърля и максимализма на монашеството с неговата аскеза и отстраненост от света.

Но това хорско отношение е амбивалентно – юродивият същевременно бива уважаван и почитан за смелостта си пред властниците, за безкористността на поведението си, за пророческите си дарби. Неговото поведение е всъщност антиповедение, краен, екстремален вид религиозно подвижничество – “Юродството безусловно принадлежи към света на антиповедението, на поведението с отчетливо изразени черти на гротеска.” (Юрков 2003: 69). Умишлената загрозеност и отвратителност на юродивия (именно уродливост), неговата (често) физическа нечистоплътност, неистовата му екзалтираност и изпълнената с несвързани, откъслечни фрази негова реч (когато я има), накратко – неговото “безумство” изрязява унищожителното му презрение към “този” свят и желанието за тоталното и безкомпромисното му разрушение; по този начин то се стреми да върне паметта към ранното, есхатологичното християнство – юродивият е “безумен заради Христос”. Разрушението, прицелено от юродивия, изглежда да няма алтернатива; колкото и строг да е съдът на “обикновеното” монашество над “света”, той е насочен не към неговата гибел, а към преобразяването му. Макар също да не е безразличен към съдбата на “света”, у юродивия все пак надделяват деструктивните нагласи.

Целият текст в Литернет >>>