Министерство на вътрешния резил (МBP)

Неясното говорене, непопулярните тези, замазването на очите и липсата на стратегия за управлението на страната със сигурност води до затъване на властта в тресавището на неразбирането и негативизма. Резултатите от грешната медийна политика на това правителство стават все по-осезаемо сериозни и въпрос на време беше неуспешните звена, които концентрират най-голямото обществено недоверие да бъдат подложени на лечение чрез похватите на „черния PR”.

По дефиниция, „черният PR” е изкуство да се оказва влияние, да се манипулират мнения и нагласи, да се породят възгледи, които да детерминират отрицателното отношение на публиката към даден обект.

Не си падам по конспиративните теории в политиката, нито по света, нито у нас. Но позволете ми да се усъмня в истинността и целта на информацията, че вътрешният министър Румен Петков е получил смъртни заплахи за живота си. Основният аргумент е времето и начина, в които се оповестяват тези заплахи. И разбира се, тяхната маргиналност. Румен Петков е министърът, който се доближава до най-ниския праг на обществено доверие в момента. И то след като години наред Министерството на вътрешните работи си правеше сериозен PR, който бе вещо ръководен от природния талант в публичната комуникация Бойко Борисов. Докато той беше главен секретар на МВР, се създаваше впечатлението, че вътрешното ведомство извършва всекидневно огромен обем дейности в борбата срещу престъпността. Затова още в началото на втората година от управлението на кабинета „Сакскобурготски” спокойно можехме да прекръстим МВР в

Министерство на високия рейтинг

Румен Петков пое министерството с най-високи обществени очаквания в най-неподходящия от имиджова гледна точка момент – когато наистина трябва да се демонстрира решителност в гоненията срещу бандитизма и корупцията. Затова вече почти година, Петков продължава да трупа лични негативи, ръководейки една неработеща система. Акциите му срещу престъпността, които най-общо се свеждат в преместването на автомобилите на мутрите от единия тротоар на другия са мними и смехотворни. В същото време все още няма нито едно разкрито показно убийство(не че по времето на Бойко Борисов имаше) и нито един задържан за корупция висш държавен чиновник. И въпреки тезата, че министъра носи лична отговорност за зверства като убийството на двете момиченца в Пазарджик и взрива срещу журналиста Васил Иванов е популистка, обществените оценки за работата на МВР, логично добиват чудовищно-критични размери. А най-лошото тепърва предстои.

Екипът който се грижи за образа на Петков трябва да има предвид нещо много важно. В следващите няколко месеца се очаква натиска на Брюксел срещу безхаберието на правителството по отношение на изискванията и препоръките на европейците за борбата срещу престъпността да се засили десетократно. Тогава има реален шанс Петков да се превърне в личностно олицетворение на провала на българската евроинтеграция и да стане причина за грандиозни правителствени сътресения.

Затова повече от всякога министърът се нуждае от инструментариума на черния PR, който да му позволи да поеме глътка въздух. Заплахата за живота е най-елементарния подход. Защото „Кризисният PR”, както пише З. Райков, не се обръща към разума на хората, защото процесът на интелектуално убеждаване е сложен, продължителен и твърде проблематичен. Той акцентира върху човешките емоции, като в този процес съзнателно се игнорират факти от действителността, процеси и закономерности. Посланието е следното: „България има работещ вътрешен министър, който дори с риск за живота си е поел по трудния път на смазването на престъпниците”. Но така ли е наистина?

Като цяло, надали сегашните управляващи са способни да приложат ефективен PR подход и да подобрят имиджа си. Защото те продължават като ракети да се отдалечават от проблемите на хората и да ги гледат все по от високо. Сякаш ни гледат през обратната страна на бинокъл, който ни смалява като мравки. В същото време, политиците не разбират това. Кажете ми честно – нямате ли чувството, че в момента държавата е зациклика и не работи в наш интерес? Замислете се дори – какво е присъствието на властта в медиите?

Имаме много лоши и компрометиращи управляващите новини. На другия фронт е официозната журналистика, която отразява държавните посещения и визити, при които се регистрират кратки срещи на премиера, най-често с негови колеги от Европа и посещения на външния министър. Тези събития вървят в комплект с общите приказки за европейската интеграция, загрижеността за сестрите в Либия и международното положение. По отношение на вътрешните проблеми управляващите поддържат линията на незаинтересованост и някакво странно дистанциране от нуждите и очакванията на избирателите си. Затова не се учудвайте, ако в следващите дни другият спорен министър в правителството, който привлича като магнит негативите с бездействието си Петканов, също използва някаква форма на кризисен PR. След него, може би ще дойде реда на Овчаров, който в момент, в който Европа заявява, че бъдещето на общата енергийна политика е в атомните централи, мълчи като риба за АЕЦ „Козлодуй”. Няма и помен от популистките му тези преди изборите…

Но за какъв PR говоря, след като това правителство все още няма смелостта(или пък изобщо не смята, че е важно) да назначи говорител, който да застава лице в лице срeщу журналистите?