Нашите видрици
“Ню Йорк. Църква = черква + кръчма в подземната си част. Пушене. Обясняване на “Играта”; препирня кой е “по-велик”. Голяма, тежка тъга, чувство за задушаване. Евтино вино, на галони. Неуютност. Толкова прилича на някакъв бюфет в малка провинциална гара. Изумително мирише на България. Неумитост, шумна нечестност. Бог изцяло отсъства от това място.”
“Между двете хемисфери”, д-р Любомир Канов
Помня, че подчертах тези смразяващи редове след случка, която звучи по-скоро комично: На прием в посолство гостите деликатно отпиват от чашите с вино, докато си приказват приглушено на групички. Масите са отрупани с коктейлни хапки, но гостите – повечето дипломати, свенливо бодват по някоя и продължават разговорите си.
В един момент в залата нахлува владика от Светия синод. Влизането му наподобява нашествие на печенеги и кумани. Негово Високопреосвещенство е едро и червенобузесто, а охраната му наброява две комбайноподобни момчета с празни погледи. Присъствието им предизвиква вихрушка, която се превръща в торнадо с приближаването й към масите.
Докато владиката поздравява любезно домакините, охранителите пъргаво пълнят три чинии с мръвки. Единият притичва няколко пъти до мокрия бюфет, след което подрежда питиетата върху висока масичка. Тя е здраво застопорена, слава на Бога, и това е причината да не се килне рязко.
Само след минути, отдадени на двустранно лицемерие с домакините, Светиня му се насочва към масичката, използвайки пастирския си кривак като помощно средство за по-бързо придвижване. Започва да лапа, а момчетата се отдръпват леко встрани, за да не смущават вечерята на своя началник. И тъкмо когато митрополитът е на път да погълне поредното кюфтенце на клечка, колега журналист не издържа и отива при него.
– Дядо владика, сега не са ли пости?
– Пости са, чадо.
– Тогава защо ядете месо? – възмутен е колегата.
– Ама те от месо ли били тия кюфтенца, бе? – прави се на умряла лисица владиката и театрално изплюва апетитната хапка на пода…
На всеки, предполагам, се е случвало да изпита неудобство от излагането на друг, дори напълно непознат човек.
Веднъж здраво си стиснах очите, докато известна актриса се мяташе на сцената истерично. Беше толкова жалко, че сърцето ми се късаше.
Онази случка в посолството беше вторият случай, в който исках да потъна в земята. Оглеждайки презрителните гримаси на дипломатите, аз се срамувах, но не знаех как точно да формулирам срама си. Исках час по-скоро да напусна това място, в което удивително замириса на България. Толкова бързах, че чак си забравих палтото.
И в двата случая чувството за неудобство беше свързано с „шумна нечестност“. Но ако в първия виждах един изхабен артист, който искаше да прикрие професионалното си и личностно срутване с крясъци и търкаляне, то във втория ставаше дума за простак с претенцията да ни бъде (с)връзка с Него…
Преди да продължа, държа да уточня, че ненавиждам тезата „Всички са маскари“ и тепърва се канех да напиша текст за отвратителното дадзибао на един политолог срещу лекарското съсловие.
Да обобщаваш, изхождайки от единични случаи на немарливост, злочестина или бездарие, е също „шумна нечестност“. Нещо повече – то е опасна нечестност, защото, прицелена все пак спрямо интелигентния, обслужва преди всичко обитателите на дъното.
Допускала съм подобни грешки и по тази причина неведнъж съм посипвала главата си с пепел. Но, както казваше Димо Казасов в „Кучешки занаят“ – статия, която всеки журналист би трябвало да научи наизуст – „Машината върви и ти си длъжен да мислиш и тогава, когато в главата ти е пустота, и тогава, когато там вилнее буря и гони далеч и мисъл, и идея…”
Не се оправдам. Само искам да кажа, че понякога попиляваме с лека ръка авторитети и цели съсловия. Много тъпо, понеже свестните тук и сега са останали една шепа хора. Да, много тъпо, много!
Направих тази гигантска прелюдия заради смислените свещеници, които полагат усилия Бог да не отсъства от това място. Заради стотиците хора в расо и с чувство за дълг, които по-долните редове биха могли да обидят и наскърбят. Такива като отец Иван от с. Нови Хан, чийто приют за самотни майки с деца непрекъснато е застрашен от събаряне. И други – като далеч по-скромния отец Драгой от едно подбалканско село, който всяка вечер раздава топла храна на около 200 циганчета.
„Правя им само видрици“ – каза свенливо о. Драгой, когато отидох да напиша репортаж за него. После внимателно затвори вратата под носа ми, за да си дам сметка, че Бог не отсъства, Той непрекъснато обикаля из селото и само аз, глупачката с кучешкия занаят, не го виждам.
Всъщност знаете ли какво е видрица?
На 12 юлий 1894 г. поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево обобщава мемоарите си в забележителен предговор:
„Видрицата носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айрян, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят.“
Затова и той, завалията, нарекъл писанието си „Видрица“.
В него имало „всичко описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие.“
Забележете само как ги е подредил:
Българи… Даскали… Попове… Арнаути… Разбойници…Турци… Черкви… Цигани…
Разделението не е нито на етнически, нито на съсловен принцип. Във видрицата попада всичко, което броди из тази чудна наша земя – от ишумика до артисалата гозбица. Защото тъкмо почнеш от айряна и таман зачекнеш сиренето, а ето, че върху кратуната ти се стоварила някоя варена тиква!
Като печена в кучешкия занаят сега трябваше да кажа:
– Но да се върнем към темата…
– Ако поп Минчо Кънчев беше жив, щеше да…
– Впрочем ето за какво говоря…
После щях да напиша колко гадно е Варненският митрополит Кирил да се фука с лимузина, докато всички ние пъшкаме под игото на финансова криза. По-сетне щях да се възмутя, че за ремонта на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ нямало било пари, а владиката Кирил получава скъпи дарения. Накрая щях да наблегна върху това, че БПЦ е като бюфет в малка провинциална гара, където сандвичите са запазени само за клерикалните мутри и техните пазванти.
Машината върви…
Истината е, че когато на 6 декември видях как дядо Кирил слиза от „Линкълн“-а, веднага заключих, че Бог го няма тук, защото тук е неуютно, тук Той би се чувствал неумит.
Истината е, че когато на 6 декември влязох в кварталната църква, млад свещеник беше положил длан върху дясното рамо на възрастна жена, която плачеше безутешно. И веднага заключих, че Бог е тук и Му е уютно.
Истината е, че когато на 6 декември с мой близък отидохме да си купим пъстърви за Никулден, той ми разказа какво всъщност са „дарили“ на дядо Кирил и толкова се смяхме, че нямаше как, просто нямаше как Бог да не е с нас.
Ето разказа впрочем, защото е поучителен:
Президентите Форд, Картър, както и Рейгън, в началото на мандата си използвали Lincoln. По ирония на съдбата, куршумът, ранил Рейгън, рикуширал от блиндирания Lincoln, така че още през 1983 г. президентският автомобил бил заменен с Cadillac Fleetwood.
Въпросната „лимузина“ на дядо владика пък не била никаква лимузина, а кола от среден клас (дължина – 4,82 м., базова цена – 34 755 долара), а освен това той щял да има сериозни проблеми с обслужването й, тъй като марката е ориентирана към Северна Америка и наблизо няма оторизирани сервизи. Заради това доставката на части ще е бавна и скъпа.
„Колкото до целия контекст, Кирил демонстрира тщеславие, което не подхожда на духовен пастир, а по-скоро на парвеню, лишено от потребителска култура“ – говорим си, докато купуваме пъстърви.
– А може да е вярвал на глупостите, които са му казали, или да е предоставил за дълъг период от време някой църковен имотец на символична цена, срещу което е получил евтина играчка, представена като много престижна – подсказва някой от опашката.
Обръщаме се. Няма никой зад нас…
Много пъти съм писала, че Църквата ни бе лишена от онова духовно обаяние, което очаквахме от нея в началото на „прехода“. После стана още по-трудно да повярваме, че Светият Дух калесва нейните пастири. В мнозинството си те се оказаха лакоми, глупави и противни – като много други българи на много други важни позиции.
Години наред такива лекета ядяха от нашата вяра и я изплюваха на пода като коктейлни кюфтенца. Те лишиха от приласкаване и опора, тъкмо те обрекоха на неуютност много хора, които преди 20 и кусур години започнаха да търсят Църквата. Въпросният Кирил стана емблема на храднокръвието в расо, което систематично се зае с бизнес проекти, а уж младият и, предполага се, по-прогресивен Николай Пловдивски с лекота го последва, като въздигна личния си просперитет до ранга на чудодейна икона.
Шумната нечестност в Църквата обаче е по-шумна от всяка друга нечестност. А владиката Кирил, както много други владици, „шумеше“ доста отдавна. Защо Кирил чак сега подава „оставка“ (не за „Линкълн“-а си, а щото нещо бил станал наопаки), е особено важен въпрос. Този въпрос е част от отговора по каква причина търпяхме и търпим явления като него. Не дали сме вярващи, а защо подминаваме бутафорните издевателства на лица, институционално навлечени в карнавални коруби…
Забелязала съм, че коментиращите във форумите държат авторът да предложи решение, изход. Ако той само критикува или им казва, че всички сме във видрицата, те не са доволни.
Затова тези дни отидох при отец Драгой и го попитах:
– Какво да правим, човече? Само не ми затваряй вратата!
Той може да не е особено учен, но ми каза най-важното:
– В момента готвя. Ела да ми помогнеш, ако искаш.
Поисках и приготвихме много видрици. Не си казахме нищо, докато готвим, освен, че трябва да изтичам до магазина за брашно.
И така тичах, че циганчетата, запътили се към дома му, подсвиркаха и ръкопляскаха.
„Сега, милички“ – виках им. – „След малко ще се върна в Играта. Сега ще се върна в нашата църква“.
Сп. “Тема”
Следвайте ни
Блестяща статия […].
.
Очаквайте опровержения от цитираните лица (или задни части), заплахи с анатеми, нареждания до сайта да спазва единствено правилната (тяхна) линия. Пази, Боже, сляпо да прогледа!
Интервю на Борислав Цеков –
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/20/1730589_borislav_cekov_curkvata_ima_nujda_ot_katarzis_koito/
„Години наред такива лекета ядяха от нашата вяра и я изплюваха на пода като коктейлни кюфтенца“
Тъжната истина изказана по превъзходен начин от журналист владеещ благородния си „кучешки занаят“ до съвършенство!!! Жалко,че не присъства по често в сайта. От години не бях чел подобно нещо! Статията така силно въздейства,че често казано взех да се притеснявам за автора от героите му – „комбайноподобните момчета с празни погледи“ придружаващи нашия „дядо“. Господ да я пази,а от мен още веднъж поклон пред силата и майсторството на перото й!
Няма как нормален член на БПЦ да се съгласи с подобен пасквил, така че Мунчо да не изпада в екстаз.
Факта, че се публикува на тази страница, под предлог за обективност, абсолютно девалвира авторитета й.
Евтино, преднамерено и невярно!
Защо пък да не се съгласи нормален член на БПЦ, митрополитите се държат като генерали, каквито са си. А Любослава Русева, както винаги е перфектна.
Какви бизнес проекти вълнуват митрополит Кирил? Ако строежът на четири нови храма във Варна едновременно са бизнес проекти, не знам какво да кажа?!
Църквата не е от този свят, не я мерете с нашите, човешки мерки. А и дядо Кирил направи толкова много в последните години за епархията. Имате ли представа изобщо в каква бедност живее той? Виждате една кола за представителни нужди, която е дадена за ползване, не е дори купена или подарена, и затваряте очи за другото.
Големият въпрос пред БПЦ е как доказва богоизбраността на своите хора. Ние сме християнизирани много добре, имаме сериозен опит от историята и ако знаем истинските факти то значи имаме сериозен свод на разпознаване на явленията от битието. Въпросът не е дали има хора на бившата ДС – това е светски политически въпрос, а обтекаемостта и спекулацията с думата морал не обосновава искането за разкриване на агентите – не че не трябва да ги знаем. Въпросът е доколко божествеността се носи от хората в раса и доколко такива като авторката на статията е по-боговдъхновена и по-билзо до Бога от светините с кюфтенца и мутри около тях. И изобщо не сравнявайте днешните владици с генерали, особено български генерали – всеки, който е имал досег с българските военни знае какви страхотни хора са в по-голямата си част и ако не бяха унищожени от комунистите те и техните наследници щяха да направят много за българите. Но състоянието на БПЦ е отображение на цялата система на мистична конспирация в бг-то.
Такива времена са настанали, че трябва да се молим Бог да ни пази от църквата и свещениците. В България вече няма православие. Наистина Бог да ни е на помощ. Настанала е главоломна духовна погибел.
….прави се на умряла лисица владиката и театрално изплюва апетитната хапка на пода…
Лично съм била свидетел на подобно изискано поведение на не един клирик, проблема че се изплюха и върху вярата ни. Особено близзззкото приятелство на клирици с видни столични гейове ме отвращава най-много. [..]
в123, смешен си! Виждаме как живее дедо ти Кирил, той и Галактиката са най-известните купонджии в БПЦ 🙂 За 4-те църкви – добре, бравос, (не че той лично ги строи, де), ама за имотите около морето, които продаде на безценица що мълчиш?
Русева, съжалявам, но статията ти е слабичка. Въпреки, че е в раздел „Анализи“ не мисля, че е нещо повече от онази сдъвкана и изплюта хапка, за която говориш. Добре е, че ни споделяш мислите си, но какво всъщност казваш? И на кого? Откъде знаеш кое е уютно на Бога? Виждай се по-честичко с отец Драгой и не ни занимавай с глупости, моля.
Люба, блестяща си, като винаги; Митко Генчев
Здравей модераторе! Дали този път ще ми пуснеш коментара!? Ясно е, че има „свещеници“ и свещеници, но и журналистите са така 🙂 Виж за колата на владиката писаха, писаха… а за влака на владиката, си мълчат. Или им се види по-голям, че има място и за тях там!?. Стига да е владишки 🙂 Само на нашия гръб да не е, а на гърба на другия … 100 гюлета. Да се покажем по-добри християни от другите!? Добре, те не са! Ама и ние е сме като тях, а гърба си пазим, че и на чужд гръб налитаме.Всичките сме “ християни“. 😆
Много хора все по-често се питат каква е нуждата от църква изобщо.И вярата ни в Бог има ли нужда от такива посредници…
[quote name=“Слава“]Много хора все по-често се питат каква е нуждата от църква изобщо.И вярата ни в Бог има ли нужда от такива посредници…[/quote]
Слава,
Много лесно се съблазнявате – от някаква кола или часовник на владика или от скъсаното расо на енорийския свещеник. Ако започне истинско гонение, съвсем ще изгубите вярата си. Четете Евангелията – самият Христос е основал Църквата и йерархията. Както в светското общество има йерархия и всички от клошаря до президента не са равни, а са част от нея, така е и в Църквата.
Празнодумие, горделивост, укор, скрита хула и възмущение, плътско мъдруване, насаждане на чувство за нередност в църквата…за съжаление, това е тази статия. А и не само тази.
Иван Николов @
[quote name=“Добрин Василев“]Празнодумие, горделивост, укор, скрита хула и възмущение, плътско мъдруване, насаждане на чувство за нередност в църквата…за съжаление, това е тази статия. А и не само тази.[/quote]
Празноглавие,криво разбиране(неразбиране)същноста на смирението,укор,явна хула и възмущение – от какво??!- от публично изказаната истина, скотско мъдруване,насаждане на чувство за редност в църквата…за съжаление към очевадни нередности ,това са Вашите коментари.А и не само те. Добре,че сам Христос е дал в евангелията ясен пример за отношение към подобни хора и нередности,за да не се заблуди никой носещ името му от внушенията на иначе „добронамерени“ коментатори като Вас.
В Църквата няма нередности и НИКОГА НЕ ИМАЛО! Написано е с големи букви, за да се запомни и знае, че много прекаляват хората в борбата за лесни и големи доходи, като обвиняват другите – честно работещи в докоснатата от Бога Българска Православна Църква!
Ако има нередности, не съм този, който е майстор управач, но не ми харесват откровенните лъжи и обвинения за полза джобу
Откр.3:1-3 „И на ангела на сардийската Църква напиши:.,зная твоите дела,носиш име ,че си жив,а си МЪРТЪВ. Буден бъди и укрепявай останалото,което Е НА УМИРАНЕ;защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.Помни,прочее, как си приел и чул,И ПАЗИ,И СЕ ПОКАЙ.“
Коледарин,дето сардийската,там и БПЦ. А с „докосванията до Бога“ внимавайте.На едни носят живот,на други – смърт! И ефекта се определя не от това „какво мислим ние самите за себе си“,а от реалноста за Бога. И за лаодикийската Църква: 3:17-18 „.. казваш: богат съм,разбогатях и от нищо не се нуждая,а НЕ ЗНАЕШ,че ти СИ ЗЛОЧЕСТ И КЛЕТ,СИРОМАХ, СЛЯП И ГОЛ…съветвам те..с ОЧНА МАС НАМАЖИ ОЧИТЕ СИ,ЗА ДА ВИЖДАШ.“ А Вие Коледарин, с „Господнята очна мас“ смятате ли да помажите очите си за да започнете и Вие да ВИЖДАТЕ нередностите в Църквата,така както и почти всички останали ги виждаме,или Ви е по комфортно да си останете сляп?
Вие, сте интересни хора – сигурно нещо не сте много добре! Човекът ви казва, че няма нередности в Църквата и Православието не е укор, критика злобясала злобна, сладки приказки за любовта, Иисус и да не изреждам възможностите за реализация на светния дух в осветения човек от Светата литургия. Нормални ли сте или…
Водят ви за носа и Вие сте просто бройка, без която не може да има православие
[quote name=“Mitkata“]Вие, сте интересни хора[/quote]
Ало, между подлог и сказуемо не може да има запетая! Гледай себе си и не осъждай другите, за да не бъдеш сам осъден.
Ало, fr Pavel, вие сте интересен човек. И други работи не може, ама си можат и без да се говори или пише. Неграмотен съм и изпитвам удоволствие да пиша коментари в православие бг. Нямам нищо против сайта, нито пък виждам нещо лошо в него, но Православието в BG си е прахославие и мога да си пиша както искам и мога! Който иска да ме съди – нека ме съди! Не искам да изкушавам никого, но самата обстановка в БГ чърч е смешна и тук съм сериозно изкушен да пиша безсмилици, в който да вярвам, и да желая още една звезда! Вече ми стана нещо като хоби. Напънах се и ето я моята реализация. Пожелавам на всички реализация с Бог, чрез делата си!
„Изразяването на нравствен протест е една от необходимите функции на Църквата, когато е важно да чуеш от Църквата глас, подкрепящ търсенето на истината, нежеланието да живееш с лъжата….Ето защо тези т. нар. антиклерикални настроения, тези антицърковни изказвания ми се струват много необходими, дошли много навреме за нас.Ние трябва да се отнесем към тях много правилно и[b] да ги чуем, а не да се страхуваме от тях,[/b] нито да им се чудим, трябва да се вслушаме, трябва в някакъв смисъл да бъдем благодарни..“ Как може да се страхуваме от каквито и да било оскърбления ако с нас е Христос и нашият живот е съобразен с Него и с Евангелието? Ако пък нашият живот не се определя от Христос и от Неговото Евангелие, то тогава трябва да се крием зад затворени двери, защото – ако не принадлежим на Христос, а само си придаваме такъв вид – е срамно да излезем сред народа“ Из „Немълчащата Църква-равносметка за 2011 г.“ . Прот.Алексий Умински – http://www.dveri.bg/content/view/14370/172/