Нова джамия – нов проблем

Петък е, малко след един на обед, време за обедната молитва в "Баня баши", единствената джамия в София.

Има още доста време, преди да започне воят от джамията, както биха казали едни, или обедният призив за молитва, както биха казали други. Динчер Коджам, 20-годишен студент по архитектура, е дошъл рано, той говори лош български и още по-лош английски, но някак се разбираме. "Трябва да се идва навреме, казва той, когато започне молитвата джамията се пренаселва, ако закъснееш, няма да си намериш място."

След двайсетина минути, дълго след като Динчер се е събул и е влязъл в джамията, пред нея се полагат редици молитвени килимчета, а високоговорителите раздвижват булевард "Мария Луиза" в София.

Да, прочетохте правилно –

Килимчетата са пред джамията

– не само в двора й, но и на тротоара. Неудобната ситуация, в която всеки петък са поставени молещи се и минувачи, кара Главното мюфтийство да мисли за изграждането на нова джамия в София. В града имало 30 хиляди мюсюлмани, броят им растял постоянно, твърди главният мюфтия Хюсеин Хафъзов пред e-vestnik. Никой не може да потвърди това число, защото официална статистика няма. "Капитал" потърси представителя на всички близо милион мюсюлмани в България Хафъзов за разговор. След като се посъветва със заместниците си, той отказа – моментът не бил подходящ заради местните избори, но уточни, че сега можем да го цитираме, че мюфтийството не иска една, а две нови джамии в столицата. После учтиво се извини и затвори телефона.

Хафъзов е наясно, че сега е времето да замълчи и да види как ще се размесят картите в Софийския общински съвет. Защото именно той трябва да реши дали да предостави земя за строеж на джамия. Според закона за вероизповеданията няма пречка едно регистрирано вероизповедание като исляма да си построи нов молитвен дом, стига да са спазени някои архитектурни изисквания около него. Според информация на "Капитал" обаче проблемът не идва оттам. Мюфтийството не иска да купува терен, а държи общината да отпусне такъв. Последното превръща един чисто религиозен въпрос в политически.

Както стана и миналата година – когато "Атака" агитираше народа да протестира против "воя на джамията". "Баня баши" – една от най-старите джамии в Европа, строена преди повече от 400 години, която от позицията си в центъра на София е видяла

Войни, метежи, атентати

преживя и тази атака. Защото, както се оказва, звукът от високоговорителите не е намален и с тон оттогава. Целият останал шум около джамията си затихна от само себе си.

Но очаквайте нова бомба, ако идеята на мюфтийството за нова джамия се превърне в истински проект. А това рано или късно ще се случи. Още повече че мюфтийството вече е харесало терен в "Люлин", който не е отпуснат от общината. И хайде на бас, че в "Люлин" мнозинството ще има голям проблем с проекта за строеж на джамия в комплекса. При това далеч по-голям от това входът ти да мирише лошо, съседът да си хвърля боклука през прозореца, пътят от метрото до панелния апартамент да не е осветен или неприятния факт, че на излизане от същото метро има един гьол, в който през лятото крякат жаби. Това са бели кахъри. Но джамия, в задния двор? Не, няма шанс.

Репортер на "Капитал" излезе на софийските улици и започна да събира мнения. От двайсет интервюирани само шест бяха окей с нова джамия, като трима от тях бяха мюсюлмани. В това няма нищо лошо, защото всеки има право на мнение. Въпросът е, че не чухме аргументи като тези, че някои хора водят война в името на исляма или че мюсюлманите не дават равни права на жените. Нищо подобно. Аргументите са други, базирани на битови предразсъдъци и минават под мотото – абе, аз не съм настроен срещу мюсюлманите, ама втора джамия ще им дойде малко множко. "Смятам че достатъчно неща сме им дали… Имат и новини на турски", мисли Петър, студент. "Нямам нищо против втора джамия, стига да махнат тази от центъра", казва дама на средна възраст, която не иска да се представи. "Да си ходят в Турция и да си правят джамии", смята пенсионерът Венцислав Генов.

Има и други мнения. Едно от тях дава Ангел Джамбазки от ВМРО, когото помолихме за позиция по отношение на идеята за строеж на нова джамия в София. "Издигането на нов, впечатляващ мюсюлмански храм в столицата на България ще е едновременно демонстрация и знак за промяна. Промяна на културният облик и принадлежност на българското общество от европейска и християнска към азиатска и мюсюлманска", отговори той.

Момчил Григоров от Центъра за близкоизточни стратегии не смята, че има нужда от нови храмове, християнски или мюсюлмански, на територията на София, защото първите се пълнели само на църковни празници, а джамията срещу халите само в петък. Също така "повечето мюсюлмани в София са със

Светско поведение в обществото

и реално не биха били чести посетители на новоизграден храм". И въпреки това религиозната търпимост би трябвало да не проявява негативно отношение към един такъв строеж, който още повече би показал зрелостта на българското общество.

Григоров е прав за едно – религиозната свобода, толерантност, наречете я както искате, не позволява на новата джамия да се превърне в нов проблем. В България обаче изразът религиозна толерантност изглежда написан на арабски и преведен нескопосано от студент в първи курс.

За да не сме напълно черногледи, трябва да подчертаем, че негодуванията при изграждането на нови джамии са нещо типично в световен мащаб. Особено след 11 септември 2001, когато религията окончателно престана да бъде нещо лично за всеки, а с трясък се завърна в общественото пространство. В бостънския квартал "Роксбъри" например плановете за строеж бяха осуетени през 2005 след разкрити нелегални сделки при закупуването на имота за джамията, плюс че някои от лидерите на мюсюлманското общество в града бяха обвинени във връзки с радикалния ислям. Усилена дискусия за строежа на нова джамия в момента се води и в германския Кьолн. Първоначално жителите на квартала "Ееренфелд" се възпротивиха заради твърде силно застъпената религиозна символика (огромен купол, две минарета високи по 55 метра), която впоследствие беше променена от архитектите. В момента общината на Кьолн е предоставило проекта за

Обществено обсъждане

Според прес отдела на общината до края на ноември се очаква крайно решение.

"Имайки предвид негативните нагласи на голяма част от българите към малцинствата изобщо и към мюсюлманите в частност, мога да предвидя и по-широка политическа база на съпротивата срещу втора джамия", коментира председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Според него обществените нагласи не трябва да са решаващи при решаването на един въпрос на човешките права, какъвто е този за изповядването на религия. "На много може да не им харесва хората да си наименуват децата Мохамед или Хасан, но родителите би трябвало да имат възможност да им дават тези имена, щом така предпочитат, въпреки тези обществени нагласи. Така е и с правото да се изповядва религия, интегрална част от което е наличието на молитвен дом. Стига неговото съществуване да не пречи на обществения ред и да не засяга основните права и свободи на другите хора, на вярващите трябва да им бъде предоставено право да си построят такъв", добавя Кънев.

Монетата на религиозната свобода обаче има и друга страна. Защото, който я получава, трябва да поеме и някои отговорности. Като например отговори на въпросите за целта и финансирането на ислямските училищата в Родопите. Или тези за пълната изолация и липсата на желание за интеграция в обществото на най-гъсто населените с мюсюлмани райони.

В която посока и да се завърти въпросът с новата джамия в София, накрая остават няколко числа. Едни дванайсет процента от населението на България проповядват исляма. Други едни осемдесет и два – източното православие. Строежът на една нова джамия в София няма да промени нищо в тези сухи числа, нито в начина, по който тези проценти живеят един с друг. Стане ли джамията, някои от тези осемдесет и два процента малко ще попсуват по нея. После ще спрат. И всичко ще затихне.