Обратни разписки: Казус със забрадки
Източник: в. Сега
В един благополучен и толерантен свят не би трябвало да има значение кой как ходи на лекции. Както и кой как шета из улиците. Както и какъв на вид да е този, който пие бърбън на бара. Сигурно помните кръчмата от "Междузвездни войни" – там странни чудовища цедяха питиета и си бъбреха мирно.
Но нашият свят не е такъв. В него толерантност малко, а закони много. И всяко племе смята своите за най-важни.
Може би затова мюсюлманските забрадки, които бяха поставени като условие за приема на кандидат-студенти от Турция, разбуниха духовете. Медицинският университет в Пловдив се задвоуми как да постъпи, това стигна до медиите, министър Даниел Вълчев обмисля да забрани религиозните символи и в училищата, и във висшите учебни заведения.
Забрадките са символ на вяра и белег за принадлежност към религията на исляма. А ислямът като всяка голяма религия е кораб. Когато на тълкувателния рул на този кораб застане мъдър и спокоен кормчия, то ислямът плава из океана на мира и човеколюбието.
Когато до руля се добере трескав и болен ум, най-вероятно е съдът да се разбие в Острова на чудовищата. А там пребиват жени с камъни, режат глави заради бради, бесят заради филми, книги и музика, стрелят с оръдия срещу хилядолетни шедьоври на човешкия гений…
Ислямът е мир, а забрадките – символ на смирение и целомъдреност, да. Но ислямът е корен и на още една дума – "ислямист". Тъкмо ислямисти през ноември 2003 г. взривиха в Истанбул британското консулство и сградата на британската банка "Ейч Ес Би Си". Едва ли е нужно да припомняме, че зеленото знаме на Пророка служеше за морален пасаван и на онези със самолетите в Световния търговски център, и на онези с бомбите на о. Бали, и на онези с избитите ученици в Беслан.
Ако ги нямаше всички тези неща, щях да съм първият, който вопие за свобода на одеждите при турските студентки. Та какво ще навредят на световния мир неколкостотин Айшета и Гюлфиета, които прилежно изучават науките на Ибн Сина и Асклепий, като освен това подпомагат финансово родните ВУЗ-ове? Щях да съм първият, който назидателно припомня един любим пример на лингвиста Роман Якобсон – за относителността на знака.
Европейски мисионер се карал на африкански негри, понеже се разхождали чисто голи
– Срамота! Покрийте се! – мъмрел ги той.
– Че защо? – чудели се туземците.
– Защото сте голи! Не бива! Всичко ви се вижда!
– Ама и ти си гол тук-там – опонирал му най-умният негър.
– Аз ли? Къде?
– Тук – посочил африканецът мисионерския лик.
– Ха! Че това е лице!
– А при нас всичко е лице – миролюбиво турил точка на спора местният инстинктивен структуралист.
Щях да съм първият, който да говори надълго и нашироко за многото значения на покритата глава, за унифициращата, но и освобождаваща роля на чадора. (Наталина Гачкона пише в "Книга за Иран" как жената може да открие понякога колко свободно е на духа, когато престане да трупа самочувствие или комплекси от дрешките и свързаните с тях възможности за съблазън…) Щях да се сетя и за ероса на покривалото – то различните етноси го дирят на различни места… Японците често го търсят в границата между кока и кожата на тила, западноевропейците – във фигурата и пропорциите й, а мюсюлманите и някои индийци – в снемането на булото…
Но си мисля за друго
Мисля си, че самата турска светска държава явно добре познава пълзящите похвати на фанатизма, след като не разрешава в турските ВУЗ-ове да се ходи забраден.
Мисля си, че няма логика в това – Комисията за защита от дискриминация у нас да допуска забрана за носене на забрадки в училища с униформа, но ВУЗ-овете да не прилагат подобни разпоредби.
Мисля, че иначе крайно толерантната страна Франция неслучайно пое юридически поход срещу фереджетата, провиждайки в тях още един стожер на дезинтеграцията.
Не следва да се забравя, че крайният ислямизъм като всичко крайно не е събеседник, а глухоням темерут. Той вижда в отстъпката слабост, а в толерантността – пространства за експанзия. Това обяснява парадокса на доминативните догми: например жената иранка трябва да ходи запердена от глава до пети и в Париж, но на французойката в Техеран също й се налага да се забули, ако иска да броди из улиците.
Не следва да се забравя и че умереният ислямизъм лесно прераства в краен, особено в светлината на някои глупави военни интервенции на Арабския полуостров.
Затова – долу забрадките в храмовете на науката.
