Опомнете се!
Използвайки смутовете в държавата, някои хора се опитват да ги вкарат и в Църквата, да прелеят едното в другото, да омесят вяра, религия и политика в някакъв отвратителен буламач, в грозна и страшна взривоопасна смес.
Както вече писах, тези хора се провалиха в усилията си да направят преврат в Патриаршеското Подворие, да го завладеят отвътре, и затова сега в безсилната си злоба искат да го “подпалят”, да насъскат улицата срещу него. Вече чухме призиви към хората да протестират пред Руската църква, видяхме дори плакати: “Вън руския поп от България!”, “Изгонете Филип Василцев, той е като Делян Пеевски, Лютви Местан, Сидеров, Станишев, Костов, Борисов [ненужното да се зачеркне]!” Остава някой и да се самозапали в знак на “протест”.
Всичко това вече не е просто подло, а позорно. Злото открито показва своята рогата, антихристиянска същност.
Православните християни не използват израза поп. Това е израз на онези, които 45 години тормозеха и преследваха “поповете”, – и на техния рогат покровител, естествено. Ние, християните, казваме свещеник. И вярваме, че всеки свещеник е служител Христов и заслужава поне заради сана си нашето уважение.
Ясно е кой стои зад всичко това и кой иска да налее масло в огъня. Но аз искам да се обърна не към тези тъмни фигури, а към честните хора, измамени от тях. Братя и сестри! Оставете поне за малко виковете и страстите. Свалете плакатите. Нека поговорим.
Вие сте православни християни. Вярвам, че сте дошли в Църквата, за да спасите душите си. Дошли сте не заради един или друг човек, а заради Бога, нали така? Знаете също така и що е Църква. Не сте протестанти. Знаете кои са свещениците и епископите и Кой ги е сложил да бъдат пастири на Божия народ. Знаете, че да оскърбяваш и преследваш свещеник значи да оскърбяваш и преследваш Христа.
Братя и сестри! Опомнете се! Това, което вършите в момента (и не вие го вършите всъщност, а от ваше име малка групичка хора), е безбожно, страшно и бесовско дело. Вече почти две години вие (или някой от ваше име) тормозите жестоко и страшно един свещеник и монах, преследвате собствения си пастир, който – какъвто и да е той – е сложен от Бога и църковните власти на това място. Замислете се какво правите!
Да преследваш свещеник е страшен грях. Добър или лош – той е сложен от Бога и Църквата да бъде ваш пастир, да ви води към спасението и Царството Небесно. Един ден ще отговаряте за това, което правите сега. Помислете за душата си, за смъртния час, за Страшния съд! Нима тези дребни страсти, ежби и несъгласия от всекидневието заслужават да погубвате душата си заради тях? Ами наследството, което ще оставите на децата си? Често последиците от нашия грях преминават върху нашите деца и внуци – и това не може да се обжалва в никой земен съд, защото наказанието идва Отгоре (Втор. 5:9, Иудит 7:28). Знам такива случаи и всеки ги знае.
Дори вашият пастир да е виновен с нещо пред вас – постъпете с него като християни, а не като езичници. “Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем” (Мат. 18:22). Лесно е да си говорим за “братство”, “любов”, “милосърдие”, “състрадание”, “прошка”, когато това са само думи – и нищо повече. Лесно е да си ги подхвърляме, взимайки ги от книгите, от православни статии и сайтове. Но когато Бог изведнъж решава да ни изпита на дело – дали наистина притежаваме тези добродетели? – какво се оказва тогава? Че се мразим, че сме разделени, че не прощаваме никога никому и най-малката вина? Какви християни сме в такъв случай? Какво правим всъщност в Църквата? Да се готвим за ада и толкоз!
Братя и сестри! Веднъж един ваш съмишленик ми каза: “Аз никога няма да се причастя от ръката на отец Y!“
“Хубава работа! – възкликнах аз. – Ти за какво си дошъл в Църквата – заради Иисус Христос или защото си фен на отец Х и противник на отец Y? Това да не ти е футболна агитка?”
Същото искам да ви кажа и сега. Помнете заради Кого и заради Какво сте в Христовата Църква! Имайте страх Божи! Не внасяйте в нея човешки пристрастия и светски разделения! Отец Николай ли се е разпънал за вас? Отец Филип ли ви е изкупил от ада и смъртта? Вие сте тук само заради едно нещо: заради Бога и Христа. Помнете добре това! Не обожествявайте отделни свещеници и не ги поставяйте над Църквата, колкото и добри да са те. Не ставайте роби на човеци!
Братя и сестри! Не мислете, че Църквата е създадена заради вас и че църковните власти трябва непременно да се приспособяват към вас, да ви се харесват и да ви угаждат. Да, хубаво е да имаш баща, началник или пастир, който да те гали и да ти угажда. Но ако Бог ти изпраща изведнъж такъв, който не ти угажда? Строг, взискателен, дори суров? Какво ще правиш тогава? Може би Господ тъкмо затова го и прави – за да види твоя отговор, твоята реакция? Замислете се над това!
Тези неща ги казвам на честните и искрени християни, които са се поддали на демагогията на кряскачите. А на онези, които искат да увеличават съзнателно смута и неразборията, да раздухват страстите с помощта на медии и политици, да наливат масло в огъня, ще кажа: Безумци! Опомнете се! Какви безбожни и безчовечни мирски страсти вкарвате в църковната ограда? Вземете Писанието, отворете свещените страници: кога ще намерите по тях “Да живей!”, ”Долу!”, “Горе!”, ”Вън!”, “Ууу!” и така нататък? Можете ли да си ги представите в устата на Христа и Божията Майка, на пророците и апостолите? О, в устата на дявола – да! Разбира се! Много пъти! Князът на този свят с неговата бурна, мрачна и метежна душа ги крещи, реве, вие в ушите ни всеки ден. Затова и светът, който той реди и управлява, е същият като него. “Не мразете и не наливайте масло в огъня. Защото светът цял гори с огъня на омразата“, казва св. Николай Велимирович. “Политическият митинг не е много далеч от кухнята на вещицата, и не е трудно да се досетим, че бесове обладават неговите участници“, пише големият православен богослов Павел Флоренски.
Откога православните християни започнаха да наричат свещениците “попове”? Откога вкараха в Църквата политически кавги и ежби? Откога започнаха да викат държавата, политическите партии, медиите, площадните лумпени – всекиго, който им падне, само и само за да наложат волята си на църковните власти? Откога взеха да подражават на комунистите, хулейки публично свещенството, мечтаейки за политическа намеса в църковните дела и саморазправа с неугодните им пастири? Откога объркаха временното и вечното, политиката и спасението, Кесаря и Бога, Пилата и Христа? Откога станаха политическа агитка, клуб по интереси, интернет-групичка, партийна котерия, – всичко друго, но не и ученици Христови, следовници Христови, дошли в Църквата, за да мислят за вечното Царство Божие и да спасяват душите си? Откога вместо да се молят, заплашват? Откога взеха да се наговарят да пристъпят към Божия дом, към лицето Господне не с вяра, упование, благоговение, а с плакати, лозунги, крясъци и рев? Защото тъкмо такива призиви чуваме в интернет: “Елате да протестираме пред храма, да викаме, да вдигаме лозунги!” Безумци! Опомнете се! Да крещиш срещу храма Господен значи да крещиш срещу Бога. Това е светиня, тук не е място за мирски страсти. Идваш ли пред храма, пред Божията светиня, трябва, образно казано, да си свалиш обущата (Изх. 3:5). Който идва пред него с други намерения, идва, за да го разорява и скверни. А който разори Божия храм, него Бог ще разори (1 Кор. 3:17). Кощунството и светотатството се наказват (Лев. 10:1-2). Не разбирате ли какво вършите? Не виждате ли колко грозно и нехристиянско е всичко това?
Единственото, което мога да ви кажа, е: Господ да ви вразуми! За вас моите думи са нищо, разбира се, – но може би собствената ви съвест ще се събуди един ден в душата ви и нейният глас ще ви накара да се опомните? Желая ви го! Бог да ви е на помощ!
Андрей, протестът е „фейс-буков“, това са 200-300 души, на които админите на разните групи, в които участват, им слага плакати и реплики… Не бива така да се вълнуваш „за няма нищо“, реалността ще надделее, тя даже и не е застрашена… […]
А „поп“ иде от „папас“ – отец от гръцки, нищо обидно или комунистическо няма в думата поп.
Андрей, благодаря за статията!
Така е, и аз призовавам да не съдим духовниците си – за когото и да се отнася това. Позорно е да се смятаме за многознаещи и всичко виждащи.
Всички знаем думите на св. Йоан Милостиви, нека останат у нас:
„Нека не осъждаме! Ние виждаме само лошото дело, но тайното покаяние и скръбта на грешника, скрито от нас, не виждаме“.
Когато едно дело е нечестиво, inn, трябва да бъде назовано с името му, независимо кой го върши – мирянин или свещеник, монах или Архиерей. Покаянието (скришно или явно) донася прощение на съгрешилия, но не прави от делото праведно или незначително. Църквата е призована да разделя доброто от злото, освен всичко останало. Как ще ни се доверят хората извън нея, че можем да го правим спрямо тях, когато сред самите нас не се справяме?… Много стана тази всепокриваща и оправдаваща всичко идеология, твърде много. Твърде голямо стана „малкото зло“, търпяно заради Голямото Добро. Така е и с о. Филип. Без да споделям идеите и методите на Калин Янакиев, не смятам Филип за „свещена крава“. Ако има зло, трябва да се изрече, за да се отдели от доброто.
[quote name=“Кап. Петко Войвода“]
А „поп“ иде от „папас“ – отец от гръцки, нищо обидно или комунистическо няма в думата поп.[/quote]
Обидно няма в поп, но в атеистичните години на оплюване на църквата се натовари с някаква презрителна конотация, понеже кой го е било грижа какво значело на гръцки. Докато в свещеник се крие страхопочитание от свещенодействието и святостта.
Свещеник е дума с твърде много езически конотации и не е твърде свойствена за православния и библейски възглед за делото и ролята на презвитеря. Още повече, че в тесен смисъл свещеник е само епископът, според светоотеческата традиция. Тъй че, поп си е много хубава дума, според мене, Венето.
Много хубава статия. Същия този „дух“ и хора (които бяха обединени в политическата партия СДС) пак под подобни „демократични“ надслови, ЯРОСТНО направиха разкола в БПЦ.
И какво излезе – че Вигенин така и не е дал виза на зловещия „руски поп“? Браво! Това е вторият министър, който застава като Александър Матросов пред амбразурата и брани България от атаките на свирепия и страшен отец Филип!
Даваш ли, даваш, храбрий министре,
българска виза на зли попове?
Море, войводо, ръка си давам,
виза не давам на зли попове!
Отрязали му ръката.
Даваш ли, даваш, храбрий министре,
българска виза на зли попове?
Море, войводо, Лютвито давам,
виза не давам на зли попове!
Отхапали му Лютвито!
Даваш ли, даваш, храбрий министре,
българска виза на зли попове?
Море, войводо, Волена давам,
виза не давам на зли попове!
Изтръгнали му Волена!…
И тъй нататък!…
Да, така излезе, Андрей. Да ви е честит с Калин Янакиев ефектът от гео-политолого-философистичните упражнения за църковна сметка… Бранителю на „светото православие от мръсни посегателства“….
[quote name=“Кап. Петко Войвода“]Свещеник е дума с твърде много езически конотации и не е твърде свойствена за православния и библейски възглед за делото и ролята на презвитеря. Още повече, че в тесен смисъл свещеник е само епископът, според светоотеческата традиция. Тъй че, поп си е много хубава дума, според мене, Венето.[/quote]
хе-хе :)))) това ми хареса! Какво точно значи конотации, ако нямате нищо против, и как българска дума става несвойствена за православният българин? Поп от своя страна е латинска дума, папа-отец.
Андрей, на кого се уподобява о. Филип, когато си въобразява, че е над всичко – дори и над закона (точно като Делян Пеевски)? Той стана символ – точно както Д.Пеевски – на самозабравилата се в своята арогантност йерархия. И отпорът срещу него не е просто личен. За съжаление той сам си избра тази роля и охотно я играе.
Та нима и дЕржавата (макар и превзета от мафията) не е „йерархия“ – та нали „всяка власт е от Бога?“. Значи по твоята логика и протестът срещу олигархията и мафията е „нечестив“?? Разбира се – та нали ОФ пляскаше с ръчички на Станишев на „Копринка“, как сега ще викаме против Серго, но – замълчи сърце!
Андрей, а защо самият ОФ не пожали цяла църква, а после – „чедата са виновни“! „Бунт на интелектуалците“ – казаха някои – досущ като онези, които говорят днес за „бунт на ситите“. Разделяй паството(противопоставяй го вътрешно!) и го владей (с акцент върху владеенето)! Стари ченгесарки номера – облечени в расо и в претенции за непогрешимост, каквато дори и папата не знае…
Нищо против нямам, разбира се, чувствам се роден и почти дори „ръкоположен“ да ви се обясня, Михалий… Конотации означава „смислове“… Тука имам предвид повече допълнителни асоциации, като например, че свещеник може да се асоциира и с жрец… Свещеник – занимаващ се със свещеното, нает от профани в областта на религията, на които е свойствено да се занимават с профанното… Проблемът е – той е свещен и му принадлежи свещеното априори, ние сме профани – ползваме се пасивно като консуматори на свещенния му „труд“, затова му и плащаме, той ни свързва с Бога, щото ние не можем и не знаем как… Категорично срещуположно на идеята за православно общо свещенодействие…
мНого ми е неприятна тази претенциозна „вътрешно-църковна субкултура“, Михалий… Например в Пловдив ме дразни, че се обръщат към поповете с „Отец“, смятайки, че звучи по-изискане, почтително, а В българския език обръщението е „Отче“, на някоя кокона и се струва обаче, че средния род, който се получава с употребата на звателния падеж, е неподобаващ… но това са глупости! Така и народът ги нарича попове… Що трябва да се правим на изискани с измислени думички, „свещеник еди-кой-си“ е официално обръщение, обикновено седи под титул на текст или писмо на митрополия. Иначе са попове, както и в „попе“ няма нищо лошо.
Наистина е тъжно всичко това, което се случи, но не мисля че някой от енориашите е искал или търсил това, освен неколцината радикални, които искаха „истинска РУСКА църква“ и „българите да си ходят по техните храмове“. Резултатите се виждат – разделение и огорчение.
А твоята роля каква беше, замислял ли си се, Андрей? С твоите насъскващи статии, пълни с обиди и ненавист към хора, които не познаваш? И ти призоваваш да се „прощава“? „Хайде – да ви няма и прощавайте“?
Защо продължаваш така с лошо? Не наливай и ти масло в огъня или сол в раната, Андрей! Хората, които се черкуваха там ги боли много повече от теб, който не се черкуваше там – със сигурност!
Капитан Петко Войвода, какво говориш? Да не мислиш, че хората идват в Църквата заради това, че Църквата различава добро от зло? Аз лично не дойдох заради това, нито пък някой от хората, които познавам. Хората се приближават към Църквата, защото имат нужда да бъдат приети и обичани въпреки греховете си и да намерят мир и утешение у Бога и подкрепа от нас, уж християните. Аман от морал без любов!
Скъпа/и inn, Капитанът си легна, аз съм неговият приятел Котаракът в чизми, помоли ме, ако някой коментира писанията му, да отговарям вместо него… Това, което очакваш от Църквата, може да ти го даде и клуб за психодрама или група на Анонимните алкохолици. Не казвам, че Църквата не предлага и това, ама ако остане само на това, се превръща, рано или късно, в […] …
Исая 5:20 за inn, вместо Капитан петко – му котарака му: Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!“
А.Романов казва, че общността гонела ОФ и следователно гони Христос. А всъщност ОФ подгони Христовото стадо. Отново се подменя реалността с цел да се наложи като истина един изкривен образ.
Първо – след серия от общността моли за неговото отзоваване патриарха (съвсем явно и открито, с подписи, имена). Общността не го гони (тя и не може да го изгони, понеже не е в позицията на властта). Много от хората спряха да се черкуват там, защото това вече не е техният Дом. Хора, които Христос е призовал на това място!
И така – кой гони ОФ? Гони го държавата – защото пребивава нелегално. А защо един изряден свещеник би пребивавал нелегално в страната – това питали ли сте се?
Ако общността е поискала отзоваване на ОФ, понеже последният е гонил служители и свещеници, то значи той също гони Христос, понеже и свещеникът, и паството са събрани от Бога там! Същото е сторил ОФ и на „ония най-малките“ – преди имаше по 50-60 деца на причастие в неделя, а сега 5-6; сега благодарение на скелето не се вижда, че църквата е полупразна.
И така – ако „гонят“ онзи, който вместо да събира разпилява и наистина гони (понеже му е дадена власт да го стори) – нима това е осъдително? Нима паството трябва „да мълчи и да не разсъждава“? Жестоко се лъже, който не различава примирение от смирение!
И нека г-н Романов да не пренася личните си антипатии към обичания от нас Калин(Янакиев) към всички, които се противопоставят на църковната деспотщина в лицето на ОФ. Въпросът е принципен, а не личен!