Отново за календарния разкол


Тази година ще се навършат 40 години от календарната реформа в БПЦ, осъществена през м. декември 1968 г. Оттогава съществува постоянно тлеещ календарен разкол, понякога припламващ, както се случи в първия ден на VI-тия (неприключил) Църковно (-народен?) събор, провел се в Рилския манастир в средата на май.

Каква е разликата между българското православно календарче и григорианския календар?

Правилният отговор е – няма никаква разлика, освен че църковната Нова година започва на 1-ви септември, а григорианската, т.е. гражданската – на 1-ви януари.

С този въпрос и отговор аз бих искал да развенчая основния мит по повод на църковната календарна реформа проведена у нас непосредстено след Никулден (19.12) през 1968 г. От опасение да не изпадне в римокатолическа ерес, нашият клир тогава е заявил: "Ние не въвеждаме григорианския календар! Само за неподвижните празници ние въвеждаме не григориански, а изправен юлиански (или още се казва новоюлиански) календар". Това твърдение почти хорово се повтаря и до ден днешен.

Каква е разликата между григорианския и изправения юлиански календар?

Действително има разлика, но тя се знае само от тесен кръг учени-календаролози. Материята не е много лесна за разбиране, но все пак трябва веднъж завинаги да се обясни на широката публика.

И така, през 46 г. пр. Хр. по нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном Созиген създава юлианския календар, който е чисто слънчев, защото годината е равна на периода на една обиколка на Слънцето около Земята (тогава Земята се е считала за неподвижен център на Вселената). Месеците в годината са напълно откъснати от фазите на Луната и се определят чисто административно. Това бил един божествено прекрасен и ритмичен планетно-слънчев часовник за измерване на времето, но за съжаление той изостава с 1 денонощие на всеки 128 години спрямо действителната астрономическа обиколка на Земятя около Слънцето. Съвсем естествено по този начин юлианският календар изостава със същото темпо и спрямо началото на годишните сезони, следователно и спрямо началото на пролетта – пролетното равноденствие, което за църковни нужди (при съставянето на пасхалните таблици) се приема, че е винаги на 21 март.

Голям проблем за православните е упоритото нежелание да се признае голямата заслуга на дворцовите учени на папа Григорий XIII, които гениално просто са сверили юлианския календар. При последния всички векови години (като 1600 г., 1700 г., 2000 г. и т.н.) са високосни, тъй като се делят на 4-ри без остатък, докато при григорианския календар високосни са само тези векови години, които се делят на 400 без остатък. Така например годината 1700 е била високосна по юлианския календар и невисокосна (проста) по григорианския календар.

Пропускайки отекчителни математически сметки, ще подчертая, че средната продължителност на една действителна астрономическа слънчева година е 365.2422 денонощия, същата величина за юлианската година е 365.25, а за григорианската година е 365.2425 (само с 0,0003 денонощия григорианската година е по-дълга от действителната астрономическа слънчева година).

Следователно григорианският календар изостава само с едно денонощие за цели 3333 години! (3333 години х 0,0003 денонощия е почти равно на 1 цяло денонощие). Григорианският календар ще изостане само с едно денонощие едва през 50-ти век, считано от м. октомври 1582 г., когато папските учени са го въвели. Става съвсем ясно, че календарът, този прекрасен планетно-слънчев часовник, е сверен на практика за вечни времена !

През май 1923 г. в Истанбул се е провел събор на източните православни църкви без представители на Българската Екзархия. Съборът обсъдил календарния въпрос и се е взело решение за осъществяване на календарна реформа. За да не се приеме григорианският календар обаче, който е "дело на католическия папа", било решено да се въведе друг календар, наречен "новоюлиански" и разработен от сръбския астроном Милутин Миланкович.

За разлика от григорианския календар, при него високосна е само тази векова година, чието число на стотиците се дели на 9 с остатък 2 или 6. Доста объркващо, нали? Особено за нашите историци, богослови и клирици, имащи съвсем разбираемо нагласа към хуманитарните, а не към точните науки. Освен това нещата тук са много по-абсурдни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Новоюлианският календар чак до 2799 г. нямо по нищо да се различава от григорианския. Едва 2800-та година ще бъде високосна по григорианския календар и невисокосна (проста) по новоюлианския календар! Защото 2800 се дели без остатък на 400, но 28 : 9 = 3,11 (т.е остатъкът е 1, не е 2 или 6). Излиза, че въпросният календар нито е задействан, нито е влезнал в сила. Ще се намери ли разумен човек, вярващ, че в началото на 29-ти век някой ще си спомня и ще спази правилата за новоюлианския календар, предложени от Миланкович през 30-те години на 20-ти век? Разбира се, че не! Следователно общоприетото твърдение на БПЦ, че в нашето православно календарче неподвижните празници се честват не по григориански, а по новоюлиански (изправен юлиански) календар, е меко казано само мит, рухващ веднага щом към проблема се подходи с вещина и здрав разум.

От друга страна старостилците – православните апологети на т. нар. стар стил, заключаващ се в употребата на юлианския созигенов календар за всички подвижни и неподвижни църковни празници и чествания, също имат своите силни канонични и други аргументи срещу григорианския календар. Поднесено обобщено тяхното мнение е следното: Православният църковен календар служи на годишния литургичен кръг и следователно не е нужно да е еднакъв с григорианския (който всъщност е светският граждански календар по целия свят), нито пък трябва да е точен астрономически като такъв. Знайно е, че християните славят не небесните тела, а техния Творец. Нещо повече – старостилците виждат Божи промисъл във факта, че юлианският календар в днешно време вече е изостанал с 13 цели денонощия спрямо действителното астрономическо пролетно равнодействие. По този начин, казват те, с течение на времето все повече става невъзможно да се наруши 7-мото Апостолско правило: "Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин", представляващо всъщност най-главния аргумент срещу употребата на григорианския календар за християнските религиозни нужди от страна на римокатолиците.

Лично аз се отнасям с голямо уважение и пълно разбиране към горепосочените аргументи. Но същевременно съм верен на девиза си – “Поставяй всичко под съмнение!" Затова нека да направим анализ.

От 7-мо Апостолско правило произтичат три критерия, на които трябва да отговаря съответната неделя, определена за Великден:

1. Неделята да е след пролетното равноденствие;

2. Неделята да не съвпада с еврейската Пасха;

3. Да е първата неделя след пълнолунието, следващо пролетното равноденствие.

Първите два критерия произтичат пряко от Правилото. Третият критерий по мое мнение би могъл да се изведе по чисто логичен път, с цялото ми преклонение пред византийския екзегет Матей Властар, наричащ подобен критерий "неписано предание". Може да се добави и четвърти критерий, непроизтичащ пряко или косвено от Правилото, а от хронологията на евангелския разказ:

4. Великденът трябва да е след еврейската Пасха.

"Нещото в себе си е непознаваемо", твърдят някои философи. "За да се опознае в своята пълнота, то трябва да се сравни с друго нещо". Християнският религиозен календар не прави изключение. Задълбоченото вникване в него изисква детайлно познаване на еврейския религиозен календар и даже на ислямския такъв.

Месеците в еврейския календар са лунни, т.е. не са административно установени, а се определят от фазите на Луната. Началото на месеца се отклонява максимум с +/- 1 денонощие спрямо реалното астрономическо новолуние за съответния часови пояс. Денонощието започва от привечер, а не от 0 ч. през нощта (да си припомним православния денонощен литургичен кръг). Еврейската Пасхална вечеря винаги е през пълнолунието на лунния месец Нисан и по-точно, когато вече е преминал 14-тия лунен ден на Нисан и е настъпил 15-тия лунен ден.

Най-сетне можем да обобщим основния аргумент на православните (и новостилци, и старостилци) против римокатолиците по отношение на употребата на изцяло григориански календар за литургичния годишен кръг: Католическият Великден често съвпада с еврейската Пасха, даже понякога е преди нея. Това обвинение е напълно вярно.

Обаче има и друг неоспорим факт – ние православните по обективни календарни причини не можем всяка година безусловно да изпълним анализираните по-горе три първи критерия за неделята на Великден. Всяка година безусловно изпълняваме само четвъртия допълнителен критерий. Причината е, че нашите пасхални таблици се изчисляват по юлианския календар, но резултатите се изразяват в григориански дати. Няма как иначе, защото григорианският в крайна сметка е световно използвания граждански календар. Получава се следният краен резултат – календарният период за празнуване на католическия Великден е 35 дни – от 22 март до 25 април (включително и двете гранични дати), за православния Великден е също 35 дни – от 4 април до 8 май (включително и двете гранични дати). В съвремието нашият Великден никога не е през м. март.

По този начин, когато т. нар. пролетно (пасхално) пълнолуние се падне през м. март на нас ни се налага да чакаме до следващото пълнолуние – т. нар. второ пасхално пълнолуние. Следователно православните не всяка година могат да изпълнят 3-тия критерий за неделята на Великден.

През настоящата 2008 г. календарът си направи наистина божествена шега с Великдена. Пасхалното (пролетното) пълнолуние се падна на 21 март, деня на пролетното равноденствие !

Ако любезният читател е следил нишката на мисълта ми, ще се досети, че това предизвиква куриози в православната пасхалия. Католическият Великден беше на 23 март, действително преди еврейската Пасха, но православният Великден се падна точно на … осмия, последен ден от еврейската Пасха – 27 април. Ето как ние православните попаднахме в същия "календарен капан", в който попадат и католиците – празнувахме Пасха на едно с иудеите!

Мнозина ще побързат да оборят моето еретично твърдение, без да имат познания за еврейския календар. Трябва обаче да се знае, че празничната еврейска Пасхална вечеря (т. нар. седер) е навечерието преди 7 празнични пасхални дни в Израел или 8 празнични пасхални дни в цялата еврейска диаспора. При това същински празници са само 1-вия и последния ден (седми или осми). Останалите дни между първия и последния се наричат празнични делници. Следователно нашият
Великден тази година съвпадна със същинската еврейска Пасха.

В настоящата 2008 г. календарът ни даде знак за да ни напомни съвсем навреме за Бит. 1:14- "И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години" и да ни докаже колко празнословна и ненужна е "мъдростта" на човеците в сравнение с Божията премъдрост.

Лично аз съм непримирим борец за цялостното отхвърляне на безкрайните схоластични и безплодни дебати за календара. Отдавна има виждане всички християнски деноминации по целия свят да празнуват едновременно Възкресението в неделя след втората събота на месец април. Подкрепям напълно това виждане.

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

25 коментара

  1. Prohor каза:

    Имайте малко търпение! Щом дойде Антихриста, мечтата Ви ще се сбъдне.

  2. glory каза:

    Страхотна статия,блестща компилация от тук и там и с точни коментари от автора и единственото което разбрах е,че всяка неделя е пълнолуние 🙂

  3. portos каза:

    Цитат: „Лично аз съм непримирим борец за цялостното отхвърляне на безкрайните схоластични и безплодни дебати за календара. Отдавна има виждане всички християнски деноминации по целия свят да празнуват едновременно Възкресението в неделя след втората събота на месец април. Подкрепям напълно това виждане.“

    Вие сте изключително весел човек, г-н Семионов… Само да попитам „схоластиката“ магическа дума ли стана? Фокус-мокус схоластиколопус и, айде в кюпа питащите…

    Ами, ако аз кажа „тинтири-минтири“ дали това словосъчетание ще има същия магически ефект??

    Пак не разбрах. Какво стана с житията и литургийни евнгелия, които григорианския (всесветски признат) календар „изяжда“ с корекцията си? Както чух от човек, който знае със сигурност, какво приказва –

    http://video.google.com/videoplay?docid=-8708245095717170803&hl=en

    http://portos-14all.blogspot.com/2008/05/blog-post_2315.html

    А после и в хода на предишната дискусия.

    Хубава вметка направихте:

    „Православният църковен календар служи на годишния литургичен кръг и следователно не е нужно да е еднакъв с григорианския „

    Ама защо с математика и астрономия се опитавате да ни убедите, че този аргумент не струва пет пари, макар да сте го „уважили“ привидно. Съпоставен с „точните науки“ и хубавичко го поругавате. Ха, кажете сега – къде е схоластиката?!

    Апропо – какво е схоластика??? Ще ми се да чуя. Не съм хуманитарист като тези, които громите, нито математик, като Вас самия, но пък съм веселяк – бъдете колегиален 🙂

  4. portos каза:

    и това ще е нещо като песента на Ахура Мазда срещу вироглавия Ариман:

    Какво е, какво е, какво е СХОЛАСТИКА??

    А мога и отзад напред да го изпея въпроса:

    СХОЛАСТИКА какво е, какво е, какво е??

    Мога и да го изчерпя в подвъпроси:

    Къде е схоластиката?

    Кога е схоластиката?

    (Ако се съгласим настояването да не се разстройва Предадения нам Богослужебен ритъм да бъде наречено схоластика, тогава един Господ знае къде модернистите ще спрат, „осхоластявайки“ всяко Предание, което смятат за „остаряло“)

  5. Lakota каза:

    личи си, че Проватския Карагьозов със сигурност знае какво приказва.
    Карагьозови цитати:

    „защото приемници на апостолската благодат, това са епископите“
    „нито една църква в цялото съществуване на православието не си е позволявала при избор на патриарх да участва свещеници и миряни, и който и да било. Участвали са само епископата защото те са притежатели на тази благодат която може да участват в решаването на този въпрос“
    „аз (Карагьозов) не съм свещеник, а епископ“

    Въобще, със сигурност си личи, че тоя човек знае какво приказва.

  6. portos каза:

    Аз не намирами ни едно от изказванията му за неправомерно. Тези неща са въпрос на визия в управлението на Църквата.

    Ти, обаче, настояваш да пропуснеш момента, в който той подчертава как миряните всякчески помагат, участвайки в експертни и консултативни съвети. Мисля, опитваш се да го изкараш фанатик и неадекватен, игнорирайки целостта на думите му… Това е грях… Или и греха е анахронизъм??

  7. Georgi каза:

    Здравейте, ако си говорим за новия и стария стил нека да видим какво е казал архиепископ Серафим
    http://pravoslavie.domainbg.com/17/calendar.html

  8. forerunner каза:

    Светльо, мамин златен, обръщам се към тебе и към всички, които продължавате да мрънкате, че с новия календар се променяли или пропускали житийни празници, евангелски четива и т. нат. Вие всичките ли минеи през годината четете и на всички утренни и вечерни ли ходите? А когато ви се наложи продължително време да не ходите на служби как компенсирате пропуснатото? Айде не се правете на по-големи католици от папата. Все пак да уточним нещо. Всички извънлитургични молитвени последования от годишния и денонощния богослужебен кръг са спомагателни и насочващи към Евхаристийното Събрание, което въпреки, че се извършва тук и сега, е част от есхатона, то е нашата антиципация на вечността. Затова, Светльо (дадох ти едни книжки, не ги четеш, а само се упражняваш в прав и обратен словоред) безкрайните безплодни дебати за календара са схоластични тогава, когато оперират само в рамките на сътвореното време без визия за Осмия Невечерен ден.
    Г-н Симеонов е написал една превъзходна статия и като стил и като форма. Нашето пребиваване в Православното Преданието не е папгалско имитиране на минали събития и форми на живот. То е преди всичко лично съпреживяване на живота на светиите в Църквата и интерпретацията на техния опит в нашия живот. И е напълно резонно да се запитаме не е ли крайно време да се каже, че е обидно и неадекватно да се робува само на монашеските традиции в Църквата и това абсолютно нагло да се налага като единствено автентично Предание?

  9. forerunner каза:

    махни това видео, че мене много мъ е срам, много моля ви мадам.

  10. portos каза:

    Цитат: „Светльо, мамин златен, обръщам се към тебе…“ Мамо! Ти си станала поп! Винаги съм знаел, че си амбициозна жена! 🙂 🙂

    Цитат: „Православното Преданието не е папгалско имитиране на минали събития и форми на живот. То е преди всичко лично съпреживяване на живота на светиите в Църквата и интерпретацията на техния опит в нашия живот.“

    Много ти е сложна мисълта, отче, ще прощаваш. Ама я да те уцеля и аз хубаво (без да се сърдиш – виж ми описанието в профила тук, преди да се сърдиш):

    Първо да ти припомня, че „лично“ не означава безкорективно, защото, искаш ли да дойда на някоя Св. Литургия в Благоевград и да изпадна в състояние на „религиозен екстаз“ с възгласи „Ах, Иисус, ох Иисус“. И да ти кажа сетне – „Туй си е мойто ЛИЧНО преживяване на нещата“??

    И после – ти молиш ли се за освещаване на безквасен хляб и неферментирал гроздов сок??… Така де, няма да повтаряме папагалски! Творчество в Преданието трябва да има!?

    …Ама, отче, творчество В ГРАНИЦИТЕ НА Преданието. На другото му викат модернизъм и обновленчество. И кажи ми ти, като умен мъж и грамотен свещеник, къде ще спрем в модернизацията, след като няма развита богословска диференциация относно това кое е главно и кое периферно?? И докато сме на темата – кажи ми и ти, защо Богослужебния ритъм да е второстепенен въпрос, след като всичко ни определят като Сакраментална Църква – Църква на Богослужението и педантичността в съхранението на Предадените нам последования.

  11. portos каза:

    Съборността е в пространството, но и във времето. Нашето общение не е само помежду ни, но и със успелите светии. Затова и Светата Лутургия много творчески интерпретира глаголните времена.

    И какво тук за есхатона?! Есхатонът (идния век) навлиза сред нас, за да ни съчетае помежду ни и за да освети събитията (минали, настоящи и бъдещи) в правилната перспектива. Противен ли е есхатона на историчността? Защо тогава именуваме Бога по Авраам, Исаак и Иаков? Защо техния опит интерпретираме именно, защо и в устройството на храма има аналогии и препратки към техните олтари??! Да, ние го преосмисляме в пророчески план – съотнасяме към Църквата песните на Соломон, но без да зачертаваме пълнокръвния образ на неговата Суламита, нали?.

    И все пак – да озтавим Ветхия Завет. Защото все пак образите в Новия Завет са есхатологично чисти. Защо ти твърдиш, че Богослужебния ритъм е човешко предание, а не Богопредаден образ на живот и ритъм? Защо?! Ето, аз питам, пък ти не отговаряш. Нито ти, нито йеромонах Йоан, нито г-н Семионов. Има ли в Църковната история свидетелство – оправдание за подобно разстройване?

    И пак при Ветхия завет – св. пр. Даниил не упорстваше ли в сутрешната и вечерната молитва, обърнат към Йерусалим, макар да беше разрушен Храма и да бяха престанали приношенията в тия часове? Не упорстваше ли да отваря към Йерусалим прозорците си, въпреки Царската заплаха??

    А сега при Новия Завет – защо светите отци предават на анатема постещите в събота…

  12. portos каза:

    … макар и много да се стараят да предпазят от юдействане верните, все пак настояват на Празника на Старозаветния Божий народ да се отдаде дължимото?

    За всеки верен винаги е бил съществен въпроса за съхранението на Богослужебния ритъм…

    …………………………….

    А ти ми напомняш, че не участвам във всички Богослужения и иронично питаш: „Защо тогава се вълнуваш от това какъв е ритъма?“

    Нека ти отговори Владика Игнатий Карагьозов – „Защото търсим и вървим към съвършенство“ (из интервюто, което няма да махна!)

    Колцина постим в сряда и петък? Но, ако аз реша да постя във вторник и четвъртък (когато започна да постя истински и пълноценно), ти няма ли да наречеш това самочиние? Защо? Защото поста в сряда и петък е по-свързан с Евхаристийното събрание ли, отколкото Богослужебния ритъм? Не, отче, в Евхаристийното събрание участват тези, които живечт в Цялото Предание, защото Преданието е духание на Светия Дух, пък ние сме Църква на Светия Дух – падам, ставаме, лутаме се, но пребъдваме в постоянство и стремеж към съвършенство –

    http://portos-14all.blogspot.com/2008/05/blog-post_05.html

    и… Съвсем наскоро открих… певеца Иван Дяков. поздрави и с него:

    http://portos-14all.blogspot.com/2008/05/blog-post_5414.html

    🙂

  13. Razkolnikov каза:

    Много пъти съм го казвал и ще продължавам да го повтарям:

    Първо: Разкол няма! За разкол се говори само, когато има догматически (в истински, а не в „календарен“ смисъл) различия. Разкол са дохалкедонците (Арменската църква). Синодът на Фотий, както и Синодът на Инокентий НЕ са разкол. Запомнете го най-накрая!

    Второ: Целият този безсмислен спор с календара е изкуствено създаден. Целта му е да се отколнява вниманието на миряните от истинските проблеми в БПЦ. Той е измислен от комунистическите елементи около „дядо“ ви Ма/р/ксим, в приложение на принципа – „разделяй и владей“.

    Трето: „Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда“ (Мат. 23:24,25).

  14. Дон Кихот каза:

    „За разкол се говори само, когато има догматически (в истински, а не в „календарен“ смисъл) различия“. Не, догматическите отклонения от православието са ерес и арменците-монофизити са еретици. Фотианите и инокентианите са разколници и мошеници.

  15. Мия каза:

    Благодаря за подсещането да си припомним написаното от Светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец.

  16. forerunner каза:

    Поздравявам отец архимандрита за позицията. Освен това Фотинианите си падат малко и православни еретици, ама това е друг въпрос.
    Цитат от Светльо: „Ах, Иисус, ох Иисус“. И да ти кажа сетне – „Туй си е мойто ЛИЧНО преживяване на нещата“?? „. Ти си казвай кавото искаш, само, че и най-задръстения семинарист ще ти каже, че „ох Иисус“ не е првсл. Предание, а терезааквилска припадалка. На бабите може и да им хареса, ама аз ще те изхвърля от храма. На теб ли да казвам Църквата в какво е педантична, само недей да мислиш, че може да е такава по отношение на последованието. Знаеш ли примерно, че в Русия през 19 век направили опит да отслужат всички отредени за един ден последования и библейски четива и служили 25-26 часа, така, че по-поленка с тази материя. За да се оправи Богослужебния ритъм, чадо непокорно, първо трябва да влезем в Евхаристиен ритъм. Щото разните зилотстващи фъфлят по два часа една утреня, а после претупват Литургията за 40 мин. Това е проблемът – равнопоставянето на Литургията и останалите богослужения, и дори омаловажаване на Елхаристията. Преданието се пренася само и единствено чрез литургичен живот и всеки опит да решиш даден проблем извън контекста на Литургията е загубено време. Въпросът за календара може да стане актуален само ако възникне някакво смущение в, както казваш, „Сакраменталната Църква – Църквата на Богослужението“. Ако спрем да кръщаваме, да причастяваме… Само болен мозък може да твърди, че календарният въпрос бил и догматически.

  17. portos каза:

    Отче Стояне,

    Чакай да те разбера! Ти делиш въпросите на догматически и канонически ли? То е ясно, че разделението е правомерно, ама защо го ползваш като мотив, за да омаловажиш някой от тях.

    Чакай и да уточня! Последованията от Богослужебния кръг, без връзка ли са със Светата Литургия?…

  18. portos каза:

    Въпросът с времето за пост догматически ли е или канонически? А дали е маловажен?

  19. forerunner каза:

    Последованията от Богослужебния кръг се осмислят от Литургията, същото може да се каже и за всички молитви от Требника примерно, в повечето от тях се казва „за да се приобщи със Светите Тайни“ или нещо сходно. както е казал апостолът – всичко правете за слава Божия, а единственото място, където истински прославяме Бога е Светата Литургия. Въпросът ти може да се постави и по друг начин – зависима ли е Литургията от молитвените последования и възможна ли е тя без тях?
    Въпросът с времето е и догматически и малко канонически, но преди всичко есхатологичен и с него се занимава по-скоро христ. философия. Земният календар няма съществена роля в разкриване на понятията сътворено време, преобразено време и вечност и в този смисъл няма догматическа тежест. С други думи календарът ни е нужен дотолкова, доколкото можем да го използваме като образ, икона на Незалязващия ден. А за такава икона предполагам и календара на ацтеките може да послужи. Като слушам как превъзнасят Юлиянския календар, че бил свят, Божествен, едва ли не Боговдъхновен, започвам да си мисля, че още малко ще накарат Господа Бога и Вечността да мери с тоя календар.
    Светльо, тия чивии за стария календар дядо ти Игнатий ли ти ги набива в главата или просто така спориш, мухабет да става?

  20. portos каза:

    Това ми стига, на първо време:

    „С други думи календарът ни е нужен дотолкова, доколкото можем да го използваме като образ, икона на Незалязващия ден. „

    Отче, смятам че сте честен, откровен и принципен човек!

    Но, не смятам, че

    „за такава икона предполагам и календара на ацтеките може да послужи.“

    Както и не смятам, че цвят зелено-електрик, подобава за „изобразяване“ на таворската светлина при иконата на Свето Преображение Господне или пък, да приема, че „Свете Тихий“ може да звучи уместно в Лутургията, придружен от бас-китара и барабан.

    Въобще не става дума кое е свято и кое не. Бялото не е по-свято от зеленото-електрик, нито органа по-свят от тамбурата. Но, както говорим за богословие на иконата, смятам не е неуместно да говорим и за богословие на времевия ритъм. Такива традиции има в Стария Завет. Постарах се да ти посоча и такива в Новия.

    Защо нарушителя на съботния ден се е предавал на убийство с камъни? Защо и има анатеми за онези, не празнуващи с Църквата и в ритъма на Църквата??

  21. portos каза:

    Цитат: „Светльо, тия чивии за стария календар дядо ти Игнатий ли ти ги набива в главата или просто така спориш, мухабет да става“

    Дядо Игнатий е твърде тактичен и фин човек, за да си позволи да ми набива нещо в главата. И предполагам, че дядо Игнатий е чел достатъчно неща от мен, за да знае, че не се ли насоча към нещо сам и сто човека да ми го набиват в главата, ако не реша да се скарам с тях по разни причини, ще изплюя набиваното през другото ухо на следващата пресечка, щом се разделим – просто ще се изтръскам „като варненец на плажа“ – нали разбираш…

  22. portos каза:

    … Абе аз защо не ги събера тия работи в една статия, че да видите вие кой какво ми набива! Без експресии и импресии. Минимум автотематична линия. Ей, тъй – със сапа през гърбините 🙂

  23. Lakota каза:

    „Тиха светлина от светата слава на безсмъртния“ на Литургия ли се пеела?
    Ама друго да те питам, мускетарю. Ако поради някакви странни и извънредни обстоятелства, свещеникът няма време да отслужи цялата Литургия и пропусне антифоните, разните ектении, разните „Входове“, а започне директно от „Благодатта на нашия Господ Иисус Христос и..“, то Евхаристията ще се е състояла ли?

  24. portos каза:

    Пример – принцип. Потърси разликата. А кога се пее това песнопение, питай отеца. Аз го чувам и пея малко преди „Благослови Владико“ и „Благословено е Царството“. Да, значи е част от Утренята.

  25. portos каза:

    Та, Лакота, защо правиш от примерите (изключения) принцип (праволо). Не де, кажи ми!

Споделете в социалните мрежи