Отново за календарния разкол

Тази година ще се навършат 40 години от календарната реформа в БПЦ, осъществена през м. декември 1968 г. Оттогава съществува постоянно тлеещ календарен разкол, понякога припламващ, както се случи в първия ден на VI-тия (неприключил) Църковно (-народен?) събор, провел се в Рилския манастир в средата на май.

Каква е разликата между българското православно календарче и григорианския календар?

Правилният отговор е – няма никаква разлика, освен че църковната Нова година започва на 1-ви септември, а григорианската, т.е. гражданската – на 1-ви януари.

С този въпрос и отговор аз бих искал да развенчая основния мит по повод на църковната календарна реформа проведена у нас непосредстено след Никулден (19.12) през 1968 г. От опасение да не изпадне в римокатолическа ерес, нашият клир тогава е заявил: "Ние не въвеждаме григорианския календар! Само за неподвижните празници ние въвеждаме не григориански, а изправен юлиански (или още се казва новоюлиански) календар". Това твърдение почти хорово се повтаря и до ден днешен.

Каква е разликата между григорианския и изправения юлиански календар?

Действително има разлика, но тя се знае само от тесен кръг учени-календаролози. Материята не е много лесна за разбиране, но все пак трябва веднъж завинаги да се обясни на широката публика.

И така, през 46 г. пр. Хр. по нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном Созиген създава юлианския календар, който е чисто слънчев, защото годината е равна на периода на една обиколка на Слънцето около Земята (тогава Земята се е считала за неподвижен център на Вселената). Месеците в годината са напълно откъснати от фазите на Луната и се определят чисто административно. Това бил един божествено прекрасен и ритмичен планетно-слънчев часовник за измерване на времето, но за съжаление той изостава с 1 денонощие на всеки 128 години спрямо действителната астрономическа обиколка на Земятя около Слънцето. Съвсем естествено по този начин юлианският календар изостава със същото темпо и спрямо началото на годишните сезони, следователно и спрямо началото на пролетта – пролетното равноденствие, което за църковни нужди (при съставянето на пасхалните таблици) се приема, че е винаги на 21 март.

Голям проблем за православните е упоритото нежелание да се признае голямата заслуга на дворцовите учени на папа Григорий XIII, които гениално просто са сверили юлианския календар. При последния всички векови години (като 1600 г., 1700 г., 2000 г. и т.н.) са високосни, тъй като се делят на 4-ри без остатък, докато при григорианския календар високосни са само тези векови години, които се делят на 400 без остатък. Така например годината 1700 е била високосна по юлианския календар и невисокосна (проста) по григорианския календар.

Пропускайки отекчителни математически сметки, ще подчертая, че средната продължителност на една действителна астрономическа слънчева година е 365.2422 денонощия, същата величина за юлианската година е 365.25, а за григорианската година е 365.2425 (само с 0,0003 денонощия григорианската година е по-дълга от действителната астрономическа слънчева година).

Следователно григорианският календар изостава само с едно денонощие за цели 3333 години! (3333 години х 0,0003 денонощия е почти равно на 1 цяло денонощие). Григорианският календар ще изостане само с едно денонощие едва през 50-ти век, считано от м. октомври 1582 г., когато папските учени са го въвели. Става съвсем ясно, че календарът, този прекрасен планетно-слънчев часовник, е сверен на практика за вечни времена !

През май 1923 г. в Истанбул се е провел събор на източните православни църкви без представители на Българската Екзархия. Съборът обсъдил календарния въпрос и се е взело решение за осъществяване на календарна реформа. За да не се приеме григорианският календар обаче, който е "дело на католическия папа", било решено да се въведе друг календар, наречен "новоюлиански" и разработен от сръбския астроном Милутин Миланкович.

За разлика от григорианския календар, при него високосна е само тази векова година, чието число на стотиците се дели на 9 с остатък 2 или 6. Доста объркващо, нали? Особено за нашите историци, богослови и клирици, имащи съвсем разбираемо нагласа към хуманитарните, а не към точните науки. Освен това нещата тук са много по-абсурдни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Новоюлианският календар чак до 2799 г. нямо по нищо да се различава от григорианския. Едва 2800-та година ще бъде високосна по григорианския календар и невисокосна (проста) по новоюлианския календар! Защото 2800 се дели без остатък на 400, но 28 : 9 = 3,11 (т.е остатъкът е 1, не е 2 или 6). Излиза, че въпросният календар нито е задействан, нито е влезнал в сила. Ще се намери ли разумен човек, вярващ, че в началото на 29-ти век някой ще си спомня и ще спази правилата за новоюлианския календар, предложени от Миланкович през 30-те години на 20-ти век? Разбира се, че не! Следователно общоприетото твърдение на БПЦ, че в нашето православно календарче неподвижните празници се честват не по григориански, а по новоюлиански (изправен юлиански) календар, е меко казано само мит, рухващ веднага щом към проблема се подходи с вещина и здрав разум.

От друга страна старостилците – православните апологети на т. нар. стар стил, заключаващ се в употребата на юлианския созигенов календар за всички подвижни и неподвижни църковни празници и чествания, също имат своите силни канонични и други аргументи срещу григорианския календар. Поднесено обобщено тяхното мнение е следното: Православният църковен календар служи на годишния литургичен кръг и следователно не е нужно да е еднакъв с григорианския (който всъщност е светският граждански календар по целия свят), нито пък трябва да е точен астрономически като такъв. Знайно е, че християните славят не небесните тела, а техния Творец. Нещо повече – старостилците виждат Божи промисъл във факта, че юлианският календар в днешно време вече е изостанал с 13 цели денонощия спрямо действителното астрономическо пролетно равнодействие. По този начин, казват те, с течение на времето все повече става невъзможно да се наруши 7-мото Апостолско правило: "Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин", представляващо всъщност най-главния аргумент срещу употребата на григорианския календар за християнските религиозни нужди от страна на римокатолиците.

Лично аз се отнасям с голямо уважение и пълно разбиране към горепосочените аргументи. Но същевременно съм верен на девиза си – “Поставяй всичко под съмнение!" Затова нека да направим анализ.

От 7-мо Апостолско правило произтичат три критерия, на които трябва да отговаря съответната неделя, определена за Великден:

1. Неделята да е след пролетното равноденствие;

2. Неделята да не съвпада с еврейската Пасха;

3. Да е първата неделя след пълнолунието, следващо пролетното равноденствие.

Първите два критерия произтичат пряко от Правилото. Третият критерий по мое мнение би могъл да се изведе по чисто логичен път, с цялото ми преклонение пред византийския екзегет Матей Властар, наричащ подобен критерий "неписано предание". Може да се добави и четвърти критерий, непроизтичащ пряко или косвено от Правилото, а от хронологията на евангелския разказ:

4. Великденът трябва да е след еврейската Пасха.

"Нещото в себе си е непознаваемо", твърдят някои философи. "За да се опознае в своята пълнота, то трябва да се сравни с друго нещо". Християнският религиозен календар не прави изключение. Задълбоченото вникване в него изисква детайлно познаване на еврейския религиозен календар и даже на ислямския такъв.

Месеците в еврейския календар са лунни, т.е. не са административно установени, а се определят от фазите на Луната. Началото на месеца се отклонява максимум с +/- 1 денонощие спрямо реалното астрономическо новолуние за съответния часови пояс. Денонощието започва от привечер, а не от 0 ч. през нощта (да си припомним православния денонощен литургичен кръг). Еврейската Пасхална вечеря винаги е през пълнолунието на лунния месец Нисан и по-точно, когато вече е преминал 14-тия лунен ден на Нисан и е настъпил 15-тия лунен ден.

Най-сетне можем да обобщим основния аргумент на православните (и новостилци, и старостилци) против римокатолиците по отношение на употребата на изцяло григориански календар за литургичния годишен кръг: Католическият Великден често съвпада с еврейската Пасха, даже понякога е преди нея. Това обвинение е напълно вярно.

Обаче има и друг неоспорим факт – ние православните по обективни календарни причини не можем всяка година безусловно да изпълним анализираните по-горе три първи критерия за неделята на Великден. Всяка година безусловно изпълняваме само четвъртия допълнителен критерий. Причината е, че нашите пасхални таблици се изчисляват по юлианския календар, но резултатите се изразяват в григориански дати. Няма как иначе, защото григорианският в крайна сметка е световно използвания граждански календар. Получава се следният краен резултат – календарният период за празнуване на католическия Великден е 35 дни – от 22 март до 25 април (включително и двете гранични дати), за православния Великден е също 35 дни – от 4 април до 8 май (включително и двете гранични дати). В съвремието нашият Великден никога не е през м. март.

По този начин, когато т. нар. пролетно (пасхално) пълнолуние се падне през м. март на нас ни се налага да чакаме до следващото пълнолуние – т. нар. второ пасхално пълнолуние. Следователно православните не всяка година могат да изпълнят 3-тия критерий за неделята на Великден.

През настоящата 2008 г. календарът си направи наистина божествена шега с Великдена. Пасхалното (пролетното) пълнолуние се падна на 21 март, деня на пролетното равноденствие !

Ако любезният читател е следил нишката на мисълта ми, ще се досети, че това предизвиква куриози в православната пасхалия. Католическият Великден беше на 23 март, действително преди еврейската Пасха, но православният Великден се падна точно на … осмия, последен ден от еврейската Пасха – 27 април. Ето как ние православните попаднахме в същия "календарен капан", в който попадат и католиците – празнувахме Пасха на едно с иудеите!

Мнозина ще побързат да оборят моето еретично твърдение, без да имат познания за еврейския календар. Трябва обаче да се знае, че празничната еврейска Пасхална вечеря (т. нар. седер) е навечерието преди 7 празнични пасхални дни в Израел или 8 празнични пасхални дни в цялата еврейска диаспора. При това същински празници са само 1-вия и последния ден (седми или осми). Останалите дни между първия и последния се наричат празнични делници. Следователно нашият
Великден тази година съвпадна със същинската еврейска Пасха.

В настоящата 2008 г. календарът ни даде знак за да ни напомни съвсем навреме за Бит. 1:14- "И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години" и да ни докаже колко празнословна и ненужна е "мъдростта" на човеците в сравнение с Божията премъдрост.

Лично аз съм непримирим борец за цялостното отхвърляне на безкрайните схоластични и безплодни дебати за календара. Отдавна има виждане всички християнски деноминации по целия свят да празнуват едновременно Възкресението в неделя след втората събота на месец април. Подкрепям напълно това виждане.

Коментари

коментара