Папата и ислямът: истинският дебат
Източник: вестник Култура
Именно тези послания, а не на изказванията за джихада, трябва да се чуят. На тях трябва да се отговори. Папа Бенедикт ХVІ е блестящ теолог, който се опитва да основе принципите и рамката на дебата, засягащ миналото, сегашното и бъдещето на Европа. Става дума за един много европейски папа, който зове народите на континента да осъзнаят основополагащия и незаобиколим характер на християнското, ако държат да не загубят идентичността си. Това послание има своите основания може би в тия времена на криза на идентичността, но то е преди всичко смущаващо и потенциално опасно, защото си служи с двойно опростителство в историческия подход и в определянето на европейската идентичност.
Тъкмо на това трябва да отговорят мюсюлманите, като първо оспорят подобен прочит на европейската история, в който мюсюлманският рационализъм не е играл никаква роля и в който арабо-мюсюлманският принос би бил сведен единствено до превода на големите гръцки и римски творби. Селективната памет, която се стреми ‛да забрави“ решителните приноси на ‛рационалистки“ мюсюлмански мислители, като Ал Фараби (X в.), Авицена (XI в.), Авероес (XIIв.), Ал Газали (XII в.), Аш Шатиби (XIII в.), Ибн Халдун (XIV в.) и други, пресъздава една измамна Европа, която се лъже за миналото си. В светлината на необходимостта да припознаят отново своето място, мюсюлманите би трябвало да покажат, разумно и далеко от всякаква емоционална реакция, че те разделят същността на ценностите, на които се градят Европа и Западът и че тяхната традиция е допринесла за появата на тези ценности.
Нито Европа, нито Западът биха могла да преживеят, ако продължим да се блъскаме да се определяме като изключителни, да се определяме чрез дистанцията от другия – от исляма или мюсюлманина – от когото се страхуваме. Може би това, от което Европа най-много се нуждае днес, не е толкова диалог с другите цивилизации, а истински диалог със себе си, с парчетата от себе си, които тя толкова дълго отказваше да види – това още й пречи да оцени и изтъкне богатството от религиозни и философски традиции, които я съставляват. Европа трябва да се сдобри с разнообразието в своето минало, за да може да овладее наложителния плурализъм на своето бъдеще. Опростенческият подход на папата не помага за припознаването на мястото на исляма: един критически подход не би трябвало да очаква от него извинения, а просто, разумно да му докаже, че греши исторически, научно – и всъщност духовно. Това би било в същото време начин за мюсюлманите днес да се сдобрят с поучителната креативност на европейските мюсюлмански мислители от миналото, които не само са били интегрирани, но са допринесли, подхранили и обогатили с техните критически размишления както Европа, така и Запада.
Le Temps, 20 септемри 2006 г.