Православието като lifestyle?

„Православие България” открива нова страница – и в буквалния интернетски, и в преносния смисъл. За пръв път в българското web-пространство се очертава толкова диалогична територия по отношение на въпросите на православната вяра. Диалогът като ценност се защитава всячески – например, можете да изпратите въпросите, които ви вълнуват, направо на най-подходящия адресат – свещеник, който ще ви отговори лично или публично, според желанието ви. Форумът е с добре дозирана модерация и вътре ще намерите разгорещени дискусии по теми като „Геят-свещенослужител”, но и „Художествената фотография и християнството”. Посланието е ясно – „няма неудобни въпроси”.
Очевидно, в църквата навлиза ново поколение, което държи да обговаря православието си лично, от първо лице единствено число – и не приема заместители, посредници и мрачновати назидатели. „Вечно младата старост” на източното християнство може да очарова – и тази му способност е усетена, осъзната – и превърната в brand. Кощунство? Не и ако целта е порталът да бъде „място за среща – на практикуващи вярата си хора, на хора търсещи и съмняващи се, на хора питащи и преди всичко – на хора, готови да приемат другия” (цитат от секцията „за проекта”).
Порталът беше номиниран за сайт на публиката в конкурса БГ Сайт 2005 – и на връчването на наградите в „Кемпински-Зографски”, в залата, преливаща от web-каймака на България, думичката „православие” не прозвуча нито маргинално, нито екзотично, нито скучно.
Можело, значи.
КАКВО ОСТАВА ЗА КОМЕНТИРАНЕ…ВСИЧКО Е ОТ ЯСНО ПО-ЯСНО!
ДЕРЗАЙТЕ! БОГ ДА ВИ ПАЗИ, ДАВА РАЗУМ, ТЪРПЕНИЕ, ВОЛЯ, МЪДРОСТ! НИЕ СМЕ С ВАС И СРЕД ВАС!
БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ И…НА МНОГАЯ ЛЕТА!!!
Честито на целия екип! Малко е потискащо обаче това виртуално православие, не мислите ли?
потискащо е, когато „виртуалното“ започне да натежава над „реалното“ православие. мисля, че се досещам какво имаш предвид – и на мен ми се струва, че тази наситеност с „православие“ в интернет може да отклони някои от реалния църковен живот и да сведе „православността“ им до джавкания по форуми, войнстващи постинги и духовничарски статийки. но все пак, интернет е средство – и нищо друго. изборът дали ще се „виртуализираме“ си е изцяло наш.
Dale4e ot rodinata si,ot prekrasnite sveti mesta,RADVAM SE 4E VI NAMERIX