Православна Гърция на кръстопът
Случи се тъй, че през тези драматични за Гърция майски дни аз посетих Атина. Времето в Гърция беше горещо. Това е лятна страна и на човек му се струва, че духът на мързела витае около всяка таверна, но това впечатление е погрешно.
Видях мощните демонстрации, за които и сега много се говори и пише. Разбира се, не трябва да смесваме организираните прояви и погромите, палежите, чупенето на коли, което се върши днес в много страни, в това число и в Гърция, от анархистите. Синдикатите не правят така, техните колони вървяха спокойно, заемаха площада около парламента. На втория ден, когато парламентът трябваше да вземе решение относно приемането на пакта с Евросъюза, там всичко беше завардено и размирници не бяха допуснати. Хората просто стояха и организирано викаха своите искания.
Но в деня на анархистките прояви ние видяхме пушек от подпалена сграда. Стана известно, че анархистите са хвърлили запалителна смес през прозореца на банка. Двама мъже и една жена загинали от задушаване. Всичко наоколо беше блокирано от полицаи. Когато по новините казаха, че всичко е свършило, ние решихме да отидем и да видим, какво се е случило…
И видяхме. Витрините на банките – изпотрошени, всички прозорци барикадирани, саксиите с улични цветя преобърнати, автобусните спирки изпочупени, всичко нашарено с лозунги, навсякъде преобърнати кофите за боклук…
Магазинчетата веднага спуснаха кепенци. След тях се закриха и държавните учреждения.
Вървим по една улица, вече е към седем часа вечерта. Внезапно усещам щипене в носа – остатъци от сълзоточивия газ. Насреща тичат двама младежи, един от тях пада на колене и започва да повръща. Решихме да заобиколим този район. Видяхме счупени коли и ги снимахме… След това в посолството ни укоряваха за самоволния поход в “опасната зона”.
В Атина беседвах с различни хора – гърци и руснаци, които работят там в бизнеса и в други сфери. Нашите сънародници разказваха интересни неща: ако слушаш гърците, те си имат своя истина, ако чуеш германците – и те си имат своя. Човек може да разбере германеца: защо трябва да плаща за гърка, след като самият той се пенсионира на 67 години, а гъркът – на 57? Защо германецът в ЕС трябва да плаща за гърка, който има по-кратък работен ден, повече празници и стачкува, ако след Великден не му дадат още няколко почивни дни?
Да работят здраво гърците не са свикнали. При тях самият живот има друга организация. Защо германците трябва да плащат за това, че от 11 милиона гърци повече от един милион работи в държавния сектор, където не можеш нито да изгониш работник, нито да му намалиш заплатата. Освен това в Гърция съществува нечуван в други държави бонус – 13-та и 14-та заплата, които се дават за Коледа и Великден и не се облагат с данък.
Пенсията е 80% от заплатата, а не 50-60%, както е дори в най-развитите страни. Тоест пенсионирането там не е финансов шок!
И още – при пенсиониране гъркът получава еднократна субсидия, която зависи от заплатата му. Понякога тя възлиза на 100-200 хиляди евро!
По-рано те веднага си купуваха с тези пари къща и следпенсионният живот при този забележителен климат с натурален зехтин и прясна риба бе доста дълъг.
В Гърция преди встъпването й в ЕС лихвата по банковите депозити възлизаше на 18%. Ако някой грък успяваше някъде, може и в чужбина, да заработи пари, той можеше да ги внесе в банка и да си живее с тези 18%.
Ръководството на ЕС сега обвинява Гърция, че тя е изопачавала данните за своето икономическо положение и т.н. Това е едната истина.
А сега да чуем гърците. Те казват: “Ние изобщо не искахме да влизаме в Европейския съюз, ние се дърпахме и се съпротивлявахме, дълго ни склоняваха и насила вкараха там”. – И това е истина. – “Ние – казват гърците – разбирахме, че сме друга страна, друга цивилизация. Ние не сме германци, при нас има други традиции в отношенията между работодателя и работника, между държавата и обществото. Ние имаме патриархални нрави, ние живеем според семейния си кодекс и икономиката ни е приспособена към него, а не обратното!”
Гърците нямаха, разбира се, голяма динамика на икономическия растеж. Това бе самодостатъчна страна, която нямаше големи претенции, но беше доволна от своя живот.
Улавят риба и не я продават, ами си я изяждат вкъщи; изтискват зехтин и го изяждат. Не им трябва много. Може мъничко да пресилвам, но като цяло е така.
Гърция наистина бе практически насила вкарана в Евросъюза. Мащабното разширяване на ЕС се случи след разпадането на Съветския съюз и това до голяма степен бе политическа мисия и военно-стратегическа задача на ръководството на НАТО. В Брюксел се стремяха да поставят европейските процеси под контрола на североалантическия алианс, за да нямат те собствен, автономен характер.
Обещаха на гърците, че те ще запазят всичките си социални придобивки и към тях ще получат дори и нови блага… Със средствата и инвестициите от ЕС ще се строят нови пътища, ще започне модернизация… Но чудеса на този свят няма. Няколко години след влизането на Гърция в ЕС се натрупа огромен държавен дълг, рязко нарасна безработицата, лихвеният процент по влоговете падна до обикновените 3%, както бе някога в съветските спестовни каси. С други думи, всичко стана много по-зле. Същевременно и кредитите на ЕС за пътищата, за модернизацията не винаги “целево” се използваха – това е познато и на нас.
Затова гърците сега казват с демонстрациите си: „За сметка на този огромен кредит ще ни лишат от всичко, с което сме свикнали и което сами сме си заработили!“ Гърците питат: „На кого иска да даде кредит ЕС? На това правителство, което открадна всички предишни кредити? Те ще откраднат и тези пари, а нас ще ни лишат от помощи, ще увеличат – веднага с 10 години! – пенсионната възраст, ще удължат работния ден, ще съкратят отпуските, ще ни отнемат бонусите и привилегиите. И ще съкратят още държавния сектор.
И всичко това заради спасяването на ЕС?! Не ни трябва вашият ЕС, искаме да излезем от него“.
Както виждаме, всеки си има своя истина…
В действителност финансовата криза показа, че разширеният ЕС е до голяма степен надут балон. Истинският ЕС – това са първите шест страни от Римския договор за Общия пазар: Германия, Франция, Италия и Бенилюкс. А всичко останало е само един огромен политически проект, основан върху кредити, върху раздута финансова система, съвършено откъсната от реалното производство. Сегашната криза разголи цялата условност на това образувание и прехваленият икономически сапунен мехур се пука по всички шевове.
Гърция е ярък пример за остра криза, за несъответствие между доктрината и реалността. Ала и на една Австрия – абсолютно западна страна – влизането в ЕС не донесе нищо хубаво. Австрия бе една прекрасна, мирна, предимно католическа страна. Там нямаше голяма динамика на развитието, но тя, за разлика от Гърция, беше много развита страна. Щом обаче влезе в ЕС, нахлулият поток от китайски стоки обезсмисли много неща от собственото производство. Възникна голяма безработица, нарасна държавният дълг, появи се маса емигранти. Всичко това, разбира се, дразни австрийците.
Изобщо в последно време все по-често се изказва съмнение, дали ЕС в този си вид е необходим. Мнозина финасови аналитици и анализатори смятат, че еврозоната има много малък шанс да оживее. Кризата може да стане начало на края за еврото, още повече, че от това са заинтересувани САЩ. Това все още не е присъда, но опасността за еврото е много реална.
Има, разбира се, и трезви аналитици в ръководството на Евросъюза. Те цитират данните, сочещи, че икономиката на Гърция съставлява само два процента от цялата икономиката на ЕС. Два процента не е много, ако на другата чаша на кантара лежи опасността от верижна реакция, от разпадане на ЕС.
Ще отбележа и още една черта на съвременния гръцки живот. Двеста хиляди демонстранти на площада викат с един глас своите искания, на телевизионните екрани това изглежда като революция, а в същото време в другата част на Атина хората си седят в таверните, пият вино, поглъщат кебапчета, смеят се, всичко е спокойно… Сложно е да се правят широки обобщения за други страни и нации, но е очевидно, че в православната култура, пронизала целия патриархален бит на Гърция, се е създала етика на достатъчността.
Ако кажеш, например, на гърка: “Работи и в събота, и в неделя – ще спечелиш още повече!” Гъркът ще ти възрази: ”Че за какво са ми тези пари, щом ще живея без събота и неделя? За какво ми е по-голяма заплата, ако я няма Великденската седмица, когато никой не работи и цялата рода след богослужението празнува вкъщи, коли се агне и т.н.?”
Животът не е само в това, да си купиш още една кола. Нали отчасти те са прави? Но глобализацията иска всички да приличат на един единствен образец.
Икономиката на Запада, базираща се (по Макс Вебер) върху протестантския дух и мотивацията към труда и богатството, е съвсем друга. Социолозите писаха за това още в началото на ХХ век: преди появата на философията на прогреса, в християнската култура и в целия Запад е съществувала етиката на достатъчността. Когато хората печелели повече, те започвали да работят по-малко, а останалото време използвали, за да си живеят живота. А днешният човек вечно гони по-голямо възнаграждение и се намира във вечния плен на “вещизма”. Той се блазни от кредити за едно, друго, иска непрекъснато да замени всичко наоколо с ново, по-модерно… И в същност животът му минава в тази безсмислена гонитба. Въпреки че толкова малко му е необходимо….
И още един щрих. Икономиката на ЕС в действителност е командно-административна икономика. При цялата свобода на частната инициатива, там има твърди директиви и разделяне на труда: например, вашата страна не трябва да произвежда домати, защото те вече се произвеждат в Холандия върху хидропоника и това е по-ефективно! На нас вашите натурални домати не ни трябват! И фермерите се разоряват, защото за да отгледаш домати в естествени условия – сочни, ароматни, вкусни, сладки, полезни – трябва да приложиш повече усилия при по-малки реколти и да зависиш от времето…
А в Гърция наистина храната е много здравословна. Това се отбелязва от всички. Например, зехтинът там се пресова ръчно и не се пастьоризира. Той лекува и стомашни язви, и болно гърло, използва се и за отлична козметика.
И риба те ядат от морето, а не от океанарии, както в Норвегия, където се добавят хормони. Това са битови неща, но тъкмо те са онези малки подробности, от които се образува мозайката на живота.
Този пакт, който гръцкото правителство е принудено да подпише, удря не само материалното положение на гръците. Той удря техния традиционен начин на живот, а това е по-трудно за понасяне, отколкото простото стягане на колана. Хората не без основание смятат, че на тях просто не им дават да живеят, не им позволяват да си останат гърци. Няма да повярвате, но те дори носеха плакати с надписи: “Няма да ни превърнете в германци – работохолици-автомати!”
Гърция се различава от Западна Европа. Това се вижда във всичко. Гърците не бързат. Например, всяка покупка в супермаркета, където трябва само да натискаш копчетата на компютъра, в Германия ще заеме само 5 минути, а в Гърция – 20. Почти никой не знае английски – на улицата, в магазина е безполезно да питаш нещо на английски… И те съвсем не искат да го учат: ”Не разбирате? Това си е ваш проблем, стойте си у дома, ние не сме ви канили…”
Гръцкият журналист, с когото беседвахме, каза, че гръцкият народ е разочарован сега и от ЕС, и от НАТО, и от целия Запад.
Какво още трябва да се отбележи? Гърците смятат себе си за носители на византийското наследство, а руснаците – за свои ученици. И дори повече! Понякога на човек му се струва, че те смятат, че със своята антична култура и философия те вече са дали толкова много на света, че светът трябва вечно да ги благодари и да ги издържа като реликва!
Традиционно най-разположени към Русия при тях са левите сили, а религиозно-консервативният елит е настроен прозападно. Това е още един парадокс на съвременна Гърция.
Гърците доброжелателно, но същевременно ревниво се отнасят към Русия и руснаците. Възможно е, че те дори си мислят – нека да изчезне поствизантийското и православното пространство, ако там не царува Гърция. Нашата църква винаги имала малко сложни отношения с Гръцката…
А иначе гърците, както отбелязват мнозина, се отнасят доста равнодушно към всички чужденци и абсолютно не се опитват да им се харесат или да им подражават. Те обичат себе си и своите съграждани много повече… Самодостатъчността, или на гръцки автаркия, е основа на тяхното национално самосъзнание. | pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов
Пресилена и смешна статия, написана от доста повърхностни впечатления. Гърците нямат избор – или ще се цивилизоват, или държавата им ще се разпадне.
Твърдението „безполезно да питаш нещо на английски… И те съвсем не искат да го учат“ изобщо не е вярно. В Гърция английски се учи от І (първи) клас и съм срещал деца на 12 години, които го говорят по-добре от самите англичани.
Есхатологията на ранното монашество –
http://archiman.livejournal.com/
Поредният смешен коментар на Дон Кихот. Какво значи „да се цивилизова“ за народ, който е създал европейската цивилизация?
Да, да, англо-саксонската култура е построена на различни основи и е голяма глупост да се прилага като шаблон навсякъде, същото важи и за България. Много полезна статия. Днешните гърци имат толкова общо с древната гръцка култура, колкото днешните римляни с Римската империя. Гръцката аристокрация със сигурност не присъства под една или друга форма в днешна Гърция и много нейни древни представители, които са в основата на онази древна култура биха сериозно се учудили на живота на своите „потомци” (само по име). Със сигурност са останали частично някои културни артефакти имплементирани в бита, но като цяло действа закона на посредствеността; има посредстевност на изток има и посредственост на запад, коя е по-голяма и според кои критерии се определя полезното и ценното като неин коректив е доста спорен въпрос. Това, което при едните е мехлем за душата при другите е отрова, такива механични пренасяния в културата са некоректни.
“Ние изобщо не искахме да влизаме в Европейския съюз, ние се дърпахме и се съпротивлявахме, дълго ни склоняваха и насила вкараха там”.
“Ние – казват гърците – разбирахме, че сме друга страна, друга цивилизация. Ние не сме германци, при нас има други традиции в отношенията между работодателя и работника, между държавата и обществото. Ние имаме патриархални нрави, ние живеем според семейния си кодекс и икономиката ни е приспособена към него, а не обратното!”
[u]Истинският ЕС – това са първите шест страни от Римския договор за Общия пазар: Германия, Франция, Италия и Бенилюкс. А всичко останало е само един огромен политически проект, основан върху кредити, върху раздута финансова система, съвършено откъсната от реалното производство…[/u]
Това трябва да бъде разбрано и от българите, напълно необходимо е всеки народ да следва своите своеобразни културни черти, но и да влиза в контакт с други култури, не само да ги копира и да възприма поведение, което не му е по мярка и го загрозява.
Андрей,
Моята баба е гъркиня от Серес, но не храня илюзии за този народ или за някой друг. Оставете наивните клишета за гениалните гърци, които били създали всичко. Древните гърци нямат нищо общо с днешните мелези, които обитават Гърция. Въпреки нашите различия с Николов той е напълно прав – гърците трябва да променят примитивната си народопсихология или да изхвърчат центробежно от европейската орбита.
Светият Дух като жена
http://archiman.livejournal.com/
Гърците имат исторически заслуги за установяването на идеята за демокрацията, която е гръцко културно явление. После считат себе си за населдник на Византия и правят съюз между елинизма и византинизма, което им помага да считат себе си за нещо повече от другите народи и да вярват, че светът им е задължен. Заради елинизма, който е световен културен факт, изучаван в Университетите победителките през Втората световна война не дадоха Гърция на СССР и включиха страната в своите програми за западната цивилизация. Във всеки един учебник за устоите на западната цивилизация се говори за гръцката философска и политическа мисъл, а митологията и епоса на гърците е сюжет на световните филмови и литературни компании. Старогръцки се учи навсякъде, в това число и в Германия, чиято университетска култура е изключтилено повлияна от елинизма и византинизма с оглед изучаването на базисни философски и богословски текстове. А това, че бабата на Дон Кихот е гъркиня от Сяр обяснява защо той е българофоб.
С риск да омръзнем на читателите ще обясня, че ако бях българофоб, щях да емигрирам много отдавна. Сега щях да бъда милионер в Калифорния или гуру в индийски ашрам, но вместо това съм решил да работя и да умра в България. „Умному мало довлеет“.
Дон Кихоте,
Ти пак не си наясно. Не чистата кръвно-родствена връзка, а духовни, културни, интелектуални и възпитателни параметри бележат приемствеността, която се носи от гърците чрез тяхната Църква , национализма им и експонирането на политически и философски идеи в света. По правило всяка една икономика съществува за да се финансират непроизводствени дейности от сериозен характер като военно дело, религия, култура, образование и здравеопазване. Трупането на пари заради самите пари не е християнска идея и парите следва да отиват за горепосочените непроизводствени дейности. А гърците знаят цената на живота и на човешките потребности извън идеята, че икономиката служи за налагането на политическа или културна идея и извън идеята на Калвин, че човек се спасява чрез работа, което осмисля безкрайната работа. Факт е обаче, че ние също финансираме ненужни или почти безполезни сфери като чалга и рокмузиката, политическите маневри и читалищата – а сериозното у нас остава без финанси.
Доне,
какво значи „мелези“? Това е расистки подход. Нацията се определя от самосъзнанието и езика.
Да оставим тези възрожденски клишета. Гърция си е Гърция, дори ако тя живее само с миналото си. Всеки народ живее не само в настоящето, но и (много повече) в миналото. И ние се гордеем с Левски, въпреки че на практика вече нямаме нищо общо с него.
Колкото за съвременните гърци, когато дадем на света някой като Казандзакис или Кавафис, ще имаме правото да ги гледаме отвисоко. Дотогава повече скромност, братя.
Единствената полза за България от членството в ЕС се нарича еврофондове! За съжаление тя няма да се осъществи, поради корупцията сред политическите кръгове, но за сметка на това тоталитарния либерализъм и натрапването на европейските „ценности“ тепърва ще ни разкажат играта! Ще ни извиват ръцете с думата „ПРАВА“! Антирелигиозността на ЕС тепърва ще набира сила!
Забрани на кръстове по училищата, перверзни решения по църковни спорове, премахване на думата християнство от речника на европейците, гей-паради, толерантност стигаща до мазохизъм и т.н.! Определено този съюз става все по тоталитарен в налагането на всичко ненормално и извратено! ЖАЛКО
Що се отнася до гърците, за сегашната си ситуация те също си имат вина! И те като нас не са свикнали много-много да работят!
Балканската викторина „кой е по-по-най” издава комплекс за малоценност. Всички се смеят на Македония, но всички държави на Балканите под една или друга форма правят същото като нея – митологизират и изопачават историята си на принципа „барабар Петко с мъжете“. След като Гърция е дала цивилизация на целия запад, тогава защо не иска сега да приеме рестриктивни мерки от същата тази цивилизация? Защото „християнска Европа” е мит. Не че християнството няма съществена роля при задаването на обществени ценности, но на запад се запазват съществени римски („светски”) елементи, както и културни достижения, който не придават на християнството абсолютна покровителствена роля. Духовният изток пък иска, хем да се ползва от „благата” на запада, хем да се изкара по-добър от него във всяка отношение. Например православието си въобразява, че целият запад е пропит от потребителска треска и тя е пряко изводима от неговата култура, т.е. мисли се за целия обществен живот хомогенно.
Поради което се и вярва, че спасителната идеология в чист и неопетнен вид се притежава от изтока, който само трябва да влезе в досег с тотално корумпирано-хедонистичния запад за да се разпространи светлина и добрина.
Истина е обаче, че западния начин на живот разрушава адекватното стопанско разглеждане на страните от изток. Например България си е земеделска, селска държава и няма нищо срамно в това, заедно с това комунистическата пропаганда на съветския блок изискваше да се „достига“ и „надминава“ запада във всяко отношение и така се анихилираха цели общества, като им се вменяваше, че те са по-добри дори само със самото си съществуване, което се противопоставя на прогнилия запад. Така на изток се създадоха общества от множество „всестранно развити личности“ и капацитети, които си въобразяват, че държат ключовете на хуманитарното познание, което единствено им подобава като дейност и етос.