Рождество: историческият проблем
Източник: OrthodoxyTodayОсобен исторически проблем съпътства евангелските разкази за Рождеството на нашия Господ, но правилното разрешение на този проблем, мисля, предлага един уникален поглед към тези повествования. Тематиката е лесна за разбиране и наистина заслужава да бъде изследвана. Първо ще разгледаме проблема, а след това ще обсъдим неговото разрешение.
Значимостта на този въпрос става очевидна, когато разгледаме съдържанието на най-ранната апостолска проповед. Не е трудна задача да се докаже, че тази проповед се основава на една определена повествователна структура, която неизменно започва със служението на Иоан Кръстител. Тя не съдържа нищо, отнасящо се до зачатието, рождението и детството на Господа.
Откриваме структурата на тази ранна апостолска проповед в “Деяния на светите Апостоли”. Така, когато ап. Петър начева да проповядва на Корнилий и неговите приятели в Кесария, той започва със служението на Иоан (10:36-37). Той продължава направо от Иоан към Иисус – нищо не се споменава за Иисус преди Неговото кръщение от Иоан.
Същото се отнася и за проповедта на ап. Павел в Антиохия Писидийска. Когато започва да говори за Иисус, ап. Павел Го свързва непосредствено със служението на Иоан. Той не включва и една дума за живота на Иисус преди това време (13:23-25). С други думи, “евангелското повествование”, разказвателната рамка, в която се възвестява Евангелието, обхваща служението на Иисус, като се започва с Иоан Кръстител. Тя не съдържа никаква информация за ранните години на Иисус или за Неговото зачатие и рождение.
Именно това би следвало да очакваме и от един внимателен поглед към наставлението, което ап. Петър дава на събралите се апостоли преди слизането на Светия дух на Петдесетница. Когато решават да изберат някой, който да заеме мястото на Иуда Искариот, за да се попълни числото на Дванадесетте Свидетели, ап. Петър уточнява периода от време, за който този избран човек ще трябва да свидетелствува. Той трябва да бъде избран, казва ап. Петър, сред “тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас” (1:21-22). Този период от време, започващ със служението на Иоан, очертава установените граници на първоначалното апостолско повествование, най-ранната структура на разказа на Евангелието.
Двама от евангелските писатели се придържат доста точно към тези установени времеви граници. Така Марк започва своето евангелие със служението на Иоан Кръстител (1:2-3). Дори евангелист Иоан, чиито първи думи ни издигат към вечността на отношението на Словото към Отца (1:1-5), започва разказа за земния живот на Иисус като въвежда Иоан Кръстител. Още преди да обяви, че “Словото стана плът, и живя между нас”, Иоан известява, “Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан”. Той продължава с изчерпателно описание на служението на Кръстителя (1:6-40). След това той се прехвърля направо от Иоан към Иисус. Нито Марк, нито Иоан не споменават и един единствен детайл за живота на Иисус от по-ранен период.
Накратко, наследената структура на разказа на първото апостолско свидетелство започва разказа за живота на Иисус от момента на проповедта на Иоан Кръстител. Това апостолско свидетелство изглежда не е съдържало и един единствен детайл за Иисус преди явяването на Кръстителя на река Йордан. Следователно Матей и Лука, разширявайки евангелския разказ, за да включат зачатието, рождението и ранните години на Иисус, не са разполагали с никакъв съответен материал от най-ранната апостолска проповед. Доколкото можем да кажем, никой никога не е бил проповядвал такъв материал.
Оттук и историческият проблем: откъде всъщност Матей и Лука са се сдобили с повествователния материал, който изгражда първите две глави на всяко евангелие? С какъв източник са разполагали?
Единственият разумен отговор, струва ми се, е собствената майка на Иисус, за която ни се казва, “А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си” (Лука 2:19,51). Лука очевидно разкрива своя източник тук. Единствено Дева Мария е била все още жива, за да помни, години по-късно, онези детайли, които вече не са били известни никому. Тя несъмнено е живият свидетел на скъпоценните разкази за нея и Йосиф, зачатието и рождението на Иоан Кръстител, нейното собствено девствено зачеване, яслите, повивките, ангелите и пастирите, мъдреците от изток и техните дарове, обрезанието на Господа, въведението в храма, Симеон и Анна пророчица, и драматичното събитие, което се случва, когато Иисус е на дванайсет години.
Матей и Лука се различават значително помежду си по отношение на детайлите и своите различни литературни и богословски интереси, но по същество те разказват една и съща история и това е история, която са могли да научат само от един източник.
Затова да се четат техните разкази за Рождество дори и днес означава да се навлезе в съзерцателното сърце на една майка, където тези разкази са се пазели, докато бъдат записани в евангелията под безпогрешното ръководство на Светия Дух. За да възвести този ранен период от живота на Иисус, Светата Църква ни въвежда в непорочното сърце на Дева Мария, за да споделим нейната съкровена вяра и съзерцателна бдителност, за да разберем Рождество, както тя го е разбрала.
О. Патрик Риърдън е свещеник в църквата “Вси светии” на Антиохийската патриаршия в Чикаго, Илинойс, САЩ и главен редактор на Touchstone: A Journal of Mere Christianity. Той също е автор на “Христос в Псалтира” и “Христос в Своите светии” (Conciliar Press).
