Светият Синод като длъжник на НАП

Един тиражен всекидневник е изнесъл информация, че Църквата дължи 2,5 млн. лева по ревизионен акт, който не бил окончателен, понеже бил обжалван. Става въпрос за осигуровки на служители, които е трябвало да бъдат отчислени в Националната агенция по приходите – НАП.

Тази информация, колкото и да не е потвърдена носи достатъчно данни, стоящи в пряка връзка със симптоматичното разбиране на някои членове на Върховния ръководен изпълнителен орган на Българската православна църква – Българска патриаршия по въпросите на осигуровките на свещенослужителите и църковните служители.

Това синодално (на някои членове) виждане е застопорено в разпоредбите на чл. 242, ал. 2 и чл. 243, ал. 3 УБПЦ (=Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия). Според тях положението се регламентира по следния начин:

Чл. 242 (2) Когато не бъдат направени определените отчисления [от приходите от свещи, които се отчисляват по чл. 242, ал. 1 – бел. авт.], Светият Синод не осигурява възнагражденията, здравните и осигурителни вноски за свещенослужителите към съответната митрополия.
и
Чл. 243 (3) Когато не бъдат направени определените отчисления по ал. 1 и ал. 2 ̀[от църкви, манастири, митрополии и синодални учреждения] към бюджета на Българската православна църква – Българска Патриаршия, Светият Синод не осигурява възнагражденията, здравните и осигурителните вноски за свещенослужителите към съответната митрополия.

Горецитираните уставни разпоредби са в пряко и безспорно противоречие с императивните предписания на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО (Кодекса за социалното осигуряване) в редакцията му от 2004 г. на основание нормата на чл. 29 от ЗВ (Закона за вероизповеданията) в редакцията от 2002 г.

Съвсем накратко: Св. Синод като ръководен орган на БПЦ-БП има различно виждане от това на държавния законодател по въпроса за плащане на осигуровки на служителите на БПЦ, независимо дали са свещенослужители или църковнослужители. Затова разпоредбите на УБПЦ относно осигурителните вноски противоречат на държавното законодателство, което пък е императивно за всички на територията на страната – важи и по отношение на Църквата, защото най-малкото нейния устав сам регламентира, че:

Чл. 225 (1) Свещенослужителите, които получават възнаграждение, подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове по държавното обществено осигуряване, както и на здравно осигуряване, съгласно разпоредбите на закона.(2) Осигурител за случаите по ал. 1 е съответното юридическо лице, заплащащо възнаграждението на свещенослужителите.
и
Чл. 227. (1) Църковните служители са светски лица (миряни), които се назначават от съответните църковни органи и се ползват с правата и задълженията на служителите по Кодекса на труда и други разпоредби на трудовото и осигурителното законодателство.

В обобщение – с едно изречение, върховни ръководни църковни органи създават вътрешни правила, вменяващи спазване на държавно законодателство, които после поставят в зависимост под различни модалитети (отчисления и т.н. продажби от свещи, аренди и др.), за да може в крайна сметка последните на практика да не бъдат спазени.

Въпросите са няколко:

1. Кой ще поеме лична отговорност за противозаконовия проектоустав на БПЦ?
2. Кой ще носи индивидуална отговорност за дължимите суми, защото ръководният орган на БПЦ е колективен, а тук става въпрос за конкретни епархийски архиереи, носещи лична отговорност?
3. Кой и кога ще отмени изрично противозаконовите разпоредби в УБПЦ, които така или иначе не може и не бива да бъдат прилагани?
4. Какво ще се случи с останалите три дузини противоконституционни и противозаконови предписания в УБПЦ?

Оказва се, че и тук принципът на безпринципността се е наложил като върховен регулатор между Църква и държава. | www.hpberov.blogspot.com

Коментари

коментара