Това не е Витлеем, който познаваме
Лейла Сансур, палестинка християнка от Витлеем, е основателка и управителка на Open Bethlehem, неправителствена организация, създадена с цел да се популяризира и защити животът и наследството на Витлеем.
Тази година, доколкото помня, Рождество Христово беше най-трудно. Повечето американци вероятно няма да се изненадат от този факт, понеже общо взето имат представа за конфликта в Близкия Изток. Въпреки това, едно поръчано от нас проучване показва, че американците не знаят много други основни факти за Витлеем. Повечето американци не могат да определят местонахождението на града ни, какви са жителите му и коя е причината за замирането на Витлеем според повечето негови жители – израелската военна окупация.
Повечето американци смятат, че Витлеем е израелски град, обитаван от смесено население от евреи и мюсюлмани. Това показва сондаж, проведен в цялата страна от американската социологическа агенция Zogby International. Широко разпространено е невежеството относно съществуването на историческата общност на палестинските християни във Витлеем. Само 15 % от американците знаят, че Витлеем е палестински град със смесена общност от християни и мюсюлмани, намиращ се на окупирания Западен бряг на река Йордан.
Християните от Светите земи са известни като Петото Евангелие или Живите камъни на Църквата, защото Христос се е родил в нашата общност и е избрал Своите ученици сред нашите предци. Трагично е, но общността ни във Витлеем няма да надживее две поколения, ако тенденциите, отбелязани в доклада на ООН от 2004 година за християнството във Витлеем, продължат.
Витлеем е преживял, защото е останал отворен за света, предлагайки гостоприемството си на поклонниците през вековете. Тази негова отвореност е застрашена от ограждащата го бетонна стена и електрическите бариери, издигнати от израелците. Стената е построена около ядрото на града, а на изхода от Витлеем се намира Зелената линия, граница на Израел със Западния бряг отпреди 1967 година. Стената отделя Витлеем от околните села и заплашва да отдели града от 70 % от земите му, като по този начин улеснява експанзията на нелегалните израелски колонии на Западния бряг.
Животът ни е тясно обвързан икономически и социално с християнската общност в Йерусалим. Въпреки това, стената и контролните пунктове не ни дават достъп до града, който е само на 20 минути оттук. Базиликата „Рождество Христово” във Витлеем и църквата на Божи Гроб в Йерусалим и християнските им общности бяха разделени.
Стената доведе до значително намаляване на поклонническите посещения. Това означава също, че средствата ни за съществуване, зависещи от земята и водата, анексирани от Израел в името на сигурността, изчезнаха пред очите ни, предизвиквайки прогресивното изселване на палестинските християни.
Днешните посетители във Витлеем не могат да се отърват от натрапчивото чувство за затвореност. Географията на града – хълм, заобиколен от други хълмове, – допълнена от високата осемметрова бетонена стена и бариерите с техните наблюдателни кули, които опасват хоризонта, предизвикват безпощадното чувство на клаустрофобия.
Представата на американците за тази действителност съответства твърде малко на тази на витлеемските жители, според друго проучване, което проведохме сред хиляда жители на Витлеем.
Докато 78 % от витлеемските християни обвиняват израелската блокада за масовото изселване на християните от града, американците (45,9 %) обвиняват ислямистката политика и малко са склонни (7,4 %) да обвиняват Израел. И ако четирима от всеки десет американци смятат, че стената съществува заради сигурността на Израел, повече от девет десети от витлеемците смятат, че целта й е да превземе палестинска земя.
Анкетата на Zogby внушава, че голяма част от американците са учудени от факта, че палестинските християни и мюсюлмани образуват една единствена мултиконфесионална общност във Витлеем.
Това е може би най-важният урок след самото Въплъщение, който Витлеем може да даде на света.
Тук мюсюлманите и християните са живели заедно дълги векове, и ако им беше даден шанс, това щеше да продължи. Не ислямистите са тези, които ни карат да си тръгваме, а икономическите затруднения, произтичащи от анексирането на земята и затварянето ни зад една стена, чието съществуване е срам за човечеството.
Ако не продължат редовните посещения на поклонниците, християнството като жива вяра ще угасне тук. След това ще дойде редът и на други средища на вярата в Светите земи. Но ще се изгуби не само живият фолклорен спомен за Въплъщението, а и спасителният пояс на надеждата в Близкия Изток.
Проучването ни показва изумителната подкрепа на американците за християнското наследство във Витлеем. Анкетата обаче, която проведохме сред гражданите на Витлеем, показва, че градът не може да съхрани това наследство и християнската си общност докато стената стои. Задушаването на Витлеем кара християните да напускат, за да търсят препитание в чужбина.
Изборът е прост. Или стената остава и Витлеем престава да бъде християнски град, или Витлеем запазва християнското си население, и в този случай стената трябва да падне. Американците трябва да се събудят за това, което се случва тук, и да направят своя избор.
